П
Р О Т О К О Л
гр.
Хасково, 06.11.2019
година
Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Членове: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
При
участието на секретаря Мария Койнова
…..……….....……………….….……..…
и
прокурора Е.
И.а ……….………....……...………….……...…….……..…………..
сложи
за разглеждане АНД/К/ № 1115
по описа за 2019
година
............….......……..
докладвано от Председател …………………………………..…..…………..……...……..
На
именното повикване в 10.27 часа се явиха:
КАСАТОРЪТ К.Ш.,
редовно призован за днешното съдебно заседание, не
се явява. За него се явява адв. Т., с пълномощно от първата инстанция и адв. И.,
с пълномощно представено днес.
ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба ТД ЮЖНА МОРСКА КЪМ АГЕНЦИЯ
"МИТНИЦИ",
редовно
призован за днешното съдебно заседание, се представлява от ст.юрк. Г. П., с
пълномощно представено днес.
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО, редовно призовани за днешното съдебно заседание, се явява прокурорът Елеонора И.А.
Адв. Т. – Да се даде ход.
Адв. И. – Да се даде ход на делото.
Ст.юрк. П. – Моля за ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ –
Моля за ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, водим от което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се касационната жалба, против Решение № 102/15.07.2019г., постановено по АНД № 393/2019г. по описа на РС – Свиленград. С касационната жалба не са направени доказателствени искания.
Адв.
Т. – Поддържам касационната жалба. Нямам доказателствени
искания.
Адв. И. – Поддържам жалбата.
Ст.юрк. П. – Оспорвам жалбата. Считам същата за неоснователна. Нямам
доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ
– Нямам искания за събиране на доказателства.
Адв. И. – Аз няма да соча нови доказателства, но имам доказателствено
искане за спиране на делото и преюдициално запитване до Съдът на Европейския
съюз по въпроси, които бих искал да изложа. Ще ги представя като обосновка и в
писмен вид на съда.
Считаме, че разпоредбата на чл. 20, ал.2 от Валутния закон влиза в пряко
противоречие с чл.42, §1 и §2 от Регламент ЕС №952/2013г. на ЕП и на Съвета от
09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Този Регламент отменя
действащия Регламент № ЕИО
2913/1992г. на Съвета относно създаването на Митнически кодекс на
общността.
Цитираната разпоредба от Регламент ЕС
№952/2013г. предвижда, че санкциите които се предвиждат от държавите членки за
неспазване на митническото законодателство на съюза трябва да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи - това е по §1. А в §2 е предвидено, че когато се
прилагат административни санкции те могат да бъдат в едната от двете форми или и
в двете: 1.- Имуществена санкция или глоба от митническите органи, включително
където е уместно - прилагане на споразумение, вместо налагане на наказание за
извършено престъпление. 2.- Отмяната, спирането или изменението на разрешение,
чийто титуляр е съответното лице.
В чл.42 от Регламента никъде не е предвидена допълнителна санкция, като
отнемане на предмета на престъплението, такава каквато съществува във Валутния
закон/ВЗ/ в чл.20, ал.1. Освен това, считаме, че тази разпоредба на чл.20, ал.1
от ВЗ противоречи и на заложеното общо и основно правило в чл.49 §3 от Хартата
на основните права на ЕС, че тежестта на наказанията не трябва да бъде
несъразмерна спрямо престъплението. В случая, тази санкционна разпоредба, която
няма правната форма на наказание явно се явява несъразмерна на тежестта на
нарушението, при положение, че в чл.18 от ВЗ са предвидени наказанията, които се
налагат на нарушителя, а именно: глоба на физическо лице или имуществена санкция
– на юридическо лице. Тези наказания са в съответствие и с визирания от мен
Регламент от 2013г., но те са достатъчни като наказания и допълнителната
конфискационна норма на чл.20, ал.1от ВЗ се явява допълнително утежняващо
средство за наказване на виновния нарушител, което е непропорционално на мярката
и тя е такава, и спрямо основния закон на ЕС – Хартата, която има статут на
Конституция на ЕС.
Уважаеми съдии, искам да обърна внимание тук, че става въпрос за предмет
на нарушението, което не е с търговски характер – това не са стоки за търговски
цели. Не е наложено наказание по нормата за търговски цели, тъй като има изрична
разпоредба на чл.5, ал.2 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за пренасянето през
границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни
и изделия със и от тях. В случая са изделия от благородни метали и тук, ако е
визирано нарушение по чл.5, ал.2 или ако са стоки с търговски характер, то те
тогава се третират като „стоки“ и вече се прилагат за тях разпоредбите на
Регламент ЕО 2913/1992г. на Съвета, отменен с Регламент ЕО 952/2013г. на ЕП от
09.10.2013г. Тогава вече няма да е нарушение по чл.18 от ВЗ, а ще бъде по
чл.233, ал.1 от ЗМ. В случая, нито административно-наказващия орган или
актосъставителя са ги третирали като такива, затова е наложено наказание по
ВЗ.
Овен това считаме, че противоречи този текст ( на чл.20 от ВЗ) и на чл.17
от Хартата, който е, че всеки има право да се ползва от имуществото си, което е
придобил законно, като може да бъде ползването да бъде уредено до степен
необходима за общия интерес и може да бъде отнета освен в обществена полза. И
тук не е спазен баланса между обществения интерес и тежестта на самото
нарушение, или както съм го формулирал: изискването за защитата на правото на
собственост и обществения интерес тя да бъде отнета.
Представям за сведение в писмена форма въпросите, които бих искал да се
зададат на Европейския съд, формулирани конкретно както и да биха били зададени.
Освен това, предвид и практиката на Съда на ЕС относно пренасянето на парични
средства през границата на страната и тяхното отнемане в полза на държавата,
която е известна на съда, както по чл.251, ал.2 от НК, така и по чл.20 от ВЗ,
считам, че тук е налице много голямо съмнение – дали тази разпоредба (на чл.20,
ал.1 от ВЗ) не влиза в пряко противоречие правото на ЕС в цитираните негови
разпоредби и по отношение не само на паричните средства, които се пренасят в
брой, а и по отношение на благородните менели и изделията със и от тях. Мога да
обърна внимание тук и на това, че Регламент 1889 от 2005г. въз основа но който
бяха направени предишните преюдициални запитвания от РС-Свиленград, Софийски
градски, Софийски Апелативен и АдмС – Хасково по отношение на отнемане на
паричните средства, той пък е отменен с друг Регламент 2018/1672 на ЕП и Съвета
от 23.10.2018г. като има разлика между заглавията на двата Регламента: първия
беше за пренасяне на в брой, а тук е вече относно контрола на паричните
средства. И към тези парични средства в Приложение №1 към новия Регламент,
приравнява стоки използвани като високо ликвидни средства за съхраняване на
стойност, в това число на монети със съдържание на злато над 90% и злато под
формата на кюлчета, късове или буци – със съдържание на злато над 99%. Това са
златни изделия, но не са стока за контрабанда в случая. Нарушението не е по ЗМ и
наказанието не е по ЗМ, а по Валутния закон. Мисля, че има връзка с новите
разпоредби, доколкото те не визират „стоките“, а в случая те нямат характера на
стока по смисъла на Регламента.
Формулирал съм четири въпроса: за несъответствие с разпоредби на
Регламента – два и два въпроса за несъответствие с Хартата, относно
пропорционалност и относно защитата
и съответствието на отнемането с правото на собственост. И бих могъл тук
да добавя, че практиката както по отношение на паричните средства, така също и
че има образувано преюдициално дело в ЕС № С-393/2019г. по отправено
преюдициално запитване от Апелативен съд – Пловдив, относно съответствието или
не на разпоредбата на чл.242, ал.8 за отнемане на МПС-та в полза на държавата,
когато са собственост на трето лице. Това има отношение до толкова доколкото се
обосновава преюдициалното запитване единствено и само на Хартата. Поради това
считам, че е допустимо да бъде отправено преюдициално запитване дори и само при
съмнение за нарушение на националното право на Хартата на основните права на
ЕС.
Освен това, тази разпоредба на чл.17 §1 от Хартата относно защитата правото на собственост, тя е в съответствие с чл.1 от Допълнителния Протокол от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, който гласи, че всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост и не може да бъде никой лишен от нея, освен в интерес на обществото. И тук пак опираме до баланса между обществения интерес и защитете на правото на собственост. Считам, че това е от съществено значение и по принцип - когато има съмнение за противоречие на национална норма с норма от правото на ЕС, то която и да е юрисдикция в това число и съда, може да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване правото на Европейския съюз. Но когато е последна инстанция, както в случая АдмС – Хасково то тогава последната инстанция е длъжна да направи запитване до СЕС дори при наличие на малко съмнение.
Ст.юрк.
П. – Моля да ми дадете възможност да се запозная и в писмен вид да изразя
становище.
ПРОКУРОРЪТ
– Не мога да взема в момента отношение.
Съдът,
като взе предвид подробните мотиви изложени от процесуалния представител на
касатора намира, че следва да бъде предоставена възможност на процесуалните
представители на касатора да изложат в официален писмен вид искането си за
преюдициално запитване с формулирани въпроси и мотиви за направеното искане.
Официалния вид е формален с оглед данни за лицето, което е направила искането,
формулиране на въпросите така, както следва да бъдат зададени при допустимост на
процесуалното преюдициално запитване с изложени мотиви. Така ще бъде
предоставена възможност и на ответника да вземе становище по така формулираните
въпроси за преюдициално запитване, както и да вземе отношение и по мотивите за
направеното процесуално искане. Подобна възможност следва да бъде предоставена и
на представителя на Окръжна прокуратура - Хасково за
становище.
Водим
от което, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
Дава 7-дневен срок на касатора да представи искането си при спазване на
формата за преюдициално запитване с
формулиране на въпросите така, както следва да бъдат зададени и изложени
мотиви.
След представяне на искането ще даде срок на ответника да вземе становище
по направеното процесуално искане.
Същата възможност ще бъде дадена и на представителя на Окръжна
прокуратура Хасково.
По молбата и становищата съдът ще се произнесе в закрито
заседание.
Отлага и насрочва делото за 08.01.2020г. от 10.00 часа, за която дата
страните да се считат уведомени от днешното съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.53 часа.
Протоколът се изготви на 06.11.2019 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар: