П Р О Т О К О Л

 гр. Хасково, 06.11.2019 година

 

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН

                         Членове:  ПЕНКА КОСТОВА

         РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

 

 

При участието на секретаря Мария Койнова …..……….....……………….….……..…

и прокурора Е. И.а ……….………....……...………….……...…….……..…………..

сложи за разглеждане АНД/К/ № 1115 по описа за 2019 година  ............….......……..

докладвано от Председател …………………………………..…..…………..……...……..

На именното повикване в 10.27 часа се явиха:

 

 

КАСАТОРЪТ К.Ш., редовно призован за днешното съдебно заседание, не се явява. За него се явява адв. Т., с пълномощно от първата инстанция и адв. И., с пълномощно представено днес.

                        ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба ТД ЮЖНА МОРСКА КЪМ АГЕНЦИЯ "МИТНИЦИ", редовно призован за днешното съдебно заседание, се представлява от ст.юрк. Г. П., с пълномощно представено днес.

                        ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО, редовно призовани за днешното съдебно заседание, се явява прокурорът Елеонора И.А.

                        Адв. Т. – Да се даде ход.

                        Адв. И. – Да се даде ход на делото.

                        Ст.юрк. П. – Моля за ход на делото.

                               ПРОКУРОРЪТ – Моля за ход на делото.

                        Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, водим от което

                        О П Р Е Д Е Л И :

                        ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

                        Докладва се касационната жалба, против Решение № 102/15.07.2019г., постановено по АНД № 393/2019г. по описа на РС – Свиленград. С касационната жалба не са направени доказателствени искания.

                               Адв. Т. – Поддържам касационната жалба. Нямам доказателствени искания.

                        Адв. И. – Поддържам жалбата.

                        Ст.юрк. П. – Оспорвам жалбата. Считам същата за неоснователна. Нямам доказателствени искания.

                        ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за събиране на доказателства.

                        Адв. И. – Аз няма да соча нови доказателства, но имам доказателствено искане за спиране на делото и преюдициално запитване до Съдът на Европейския съюз по въпроси, които бих искал да изложа. Ще ги представя като обосновка и в писмен вид на съда.

                        Считаме, че разпоредбата на чл. 20, ал.2 от Валутния закон влиза в пряко противоречие с чл.42, §1 и §2 от Регламент ЕС №952/2013г. на ЕП и на Съвета от 09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Този Регламент отменя действащия  Регламент № ЕИО 2913/1992г. на Съвета относно създаването на Митнически кодекс на общността.

 Цитираната разпоредба от Регламент ЕС №952/2013г. предвижда, че санкциите които се предвиждат от държавите членки за неспазване на митническото законодателство на съюза трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи - това е по §1. А в §2 е предвидено, че когато се прилагат административни санкции те могат да бъдат в едната от двете форми или и в двете: 1.- Имуществена санкция или глоба от митническите органи, включително където е уместно - прилагане на споразумение, вместо налагане на наказание за извършено престъпление. 2.- Отмяната, спирането или изменението на разрешение, чийто титуляр е съответното лице.

                        В чл.42 от Регламента никъде не е предвидена допълнителна санкция, като отнемане на предмета на престъплението, такава каквато съществува във Валутния закон/ВЗ/ в чл.20, ал.1. Освен това, считаме, че тази разпоредба на чл.20, ал.1 от ВЗ противоречи и на заложеното общо и основно правило в чл.49 §3 от Хартата на основните права на ЕС, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. В случая, тази санкционна разпоредба, която няма правната форма на наказание явно се явява несъразмерна на тежестта на нарушението, при положение, че в чл.18 от ВЗ са предвидени наказанията, които се налагат на нарушителя, а именно: глоба на физическо лице или имуществена санкция – на юридическо лице. Тези наказания са в съответствие и с визирания от мен Регламент от 2013г., но те са достатъчни като наказания и допълнителната конфискационна норма на чл.20, ал.1от ВЗ се явява допълнително утежняващо средство за наказване на виновния нарушител, което е непропорционално на мярката и тя е такава, и спрямо основния закон на ЕС – Хартата, която има статут на Конституция на ЕС.

                        Уважаеми съдии, искам да обърна внимание тук, че става въпрос за предмет на нарушението, което не е с търговски характер – това не са стоки за търговски цели. Не е наложено наказание по нормата за търговски цели, тъй като има изрична разпоредба на чл.5, ал.2 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях. В случая са изделия от благородни метали и тук, ако е визирано нарушение по чл.5, ал.2 или ако са стоки с търговски характер, то те тогава се третират като „стоки“ и вече се прилагат за тях разпоредбите на Регламент ЕО 2913/1992г. на Съвета, отменен с Регламент ЕО 952/2013г. на ЕП от 09.10.2013г. Тогава вече няма да е нарушение по чл.18 от ВЗ, а ще бъде по чл.233, ал.1 от ЗМ. В случая, нито административно-наказващия орган или актосъставителя са ги третирали като такива, затова е наложено наказание по ВЗ.

                        Овен това считаме, че противоречи този текст ( на чл.20 от ВЗ) и на чл.17 от Хартата, който е, че всеки има право да се ползва от имуществото си, което е придобил законно, като може да бъде ползването да бъде уредено до степен необходима за общия интерес и може да бъде отнета освен в обществена полза. И тук не е спазен баланса между обществения интерес и тежестта на самото нарушение, или както съм го формулирал: изискването за защитата на правото на собственост и обществения интерес тя да бъде отнета.

                        Представям за сведение в писмена форма въпросите, които бих искал да се зададат на Европейския съд, формулирани конкретно както и да биха били зададени. Освен това, предвид и практиката на Съда на ЕС относно пренасянето на парични средства през границата на страната и тяхното отнемане в полза на държавата, която е известна на съда, както по чл.251, ал.2 от НК, така и по чл.20 от ВЗ, считам, че тук е налице много голямо съмнение – дали тази разпоредба (на чл.20, ал.1 от ВЗ) не влиза в пряко противоречие правото на ЕС в цитираните негови разпоредби и по отношение не само на паричните средства, които се пренасят в брой, а и по отношение на благородните менели и изделията със и от тях. Мога да обърна внимание тук и на това, че Регламент 1889 от 2005г. въз основа но който бяха направени предишните преюдициални запитвания от РС-Свиленград, Софийски градски, Софийски Апелативен и АдмС – Хасково по отношение на отнемане на паричните средства, той пък е отменен с друг Регламент 2018/1672 на ЕП и Съвета от 23.10.2018г. като има разлика между заглавията на двата Регламента: първия беше за пренасяне на в брой, а тук е вече относно контрола на паричните средства. И към тези парични средства в Приложение №1 към новия Регламент, приравнява стоки използвани като високо ликвидни средства за съхраняване на стойност, в това число на монети със съдържание на злато над 90% и злато под формата на кюлчета, късове или буци – със съдържание на злато над 99%. Това са златни изделия, но не са стока за контрабанда в случая. Нарушението не е по ЗМ и наказанието не е по ЗМ, а по Валутния закон. Мисля, че има връзка с новите разпоредби, доколкото те не визират „стоките“, а в случая те нямат характера на стока по смисъла на Регламента.

                        Формулирал съм четири въпроса: за несъответствие с разпоредби на Регламента – два и два въпроса за несъответствие с Хартата, относно пропорционалност и относно защитата  и съответствието на отнемането с правото на собственост. И бих могъл тук да добавя, че практиката както по отношение на паричните средства, така също и че има образувано преюдициално дело в ЕС № С-393/2019г. по отправено преюдициално запитване от Апелативен съд – Пловдив, относно съответствието или не на разпоредбата на чл.242, ал.8 за отнемане на МПС-та в полза на държавата, когато са собственост на трето лице. Това има отношение до толкова доколкото се обосновава преюдициалното запитване единствено и само на Хартата. Поради това считам, че е допустимо да бъде отправено преюдициално запитване дори и само при съмнение за нарушение на националното право на Хартата на основните права на ЕС.

Освен това, тази разпоредба на чл.17 §1 от Хартата относно защитата правото на собственост, тя е в съответствие с чл.1 от Допълнителния Протокол от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, който гласи, че всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост и не може да бъде никой лишен от нея, освен в интерес на обществото. И тук пак опираме до баланса между обществения интерес и защитете на правото на собственост. Считам, че това е от съществено значение и по принцип - когато има съмнение за противоречие на национална норма с норма от правото на ЕС, то която и да е юрисдикция в това число и съда, може да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване правото на Европейския съюз. Но когато е последна инстанция, както в случая АдмС – Хасково то тогава последната инстанция е длъжна да направи запитване до СЕС дори при наличие на малко съмнение.

Ст.юрк. П. – Моля да ми дадете възможност да се запозная и в писмен вид да изразя становище.

ПРОКУРОРЪТ – Не мога да взема в момента отношение.

Съдът, като взе предвид подробните мотиви изложени от процесуалния представител на касатора намира, че следва да бъде предоставена възможност на процесуалните представители на касатора да изложат в официален писмен вид искането си за преюдициално запитване с формулирани въпроси и мотиви за направеното искане. Официалния вид е формален с оглед данни за лицето, което е направила искането, формулиране на въпросите така, както следва да бъдат зададени при допустимост на процесуалното преюдициално запитване с изложени мотиви. Така ще бъде предоставена възможност и на ответника да вземе становище по така формулираните въпроси за преюдициално запитване, както и да вземе отношение и по мотивите за направеното процесуално искане. Подобна възможност следва да бъде предоставена и на представителя на Окръжна прокуратура - Хасково за становище.

Водим от което, съдът

                        О П Р Е Д Е Л И:

                        Дава 7-дневен срок на касатора да представи искането си при спазване на формата за преюдициално запитване с формулиране на въпросите така, както следва да бъдат зададени и изложени мотиви.

                        След представяне на искането ще даде срок на ответника да вземе становище по направеното процесуално искане.

                        Същата възможност ще бъде дадена и на представителя на Окръжна прокуратура Хасково.

                        По молбата и становищата съдът ще се произнесе в закрито заседание.

            Отлага и насрочва делото за 08.01.2020г. от 10.00 часа, за която дата страните да се считат уведомени от днешното съдебно заседание.

            Заседанието приключи в 10.53 часа.

            Протоколът се изготви на 06.11.2019 година.                                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

           

 

 

Секретар: