П Р О Т О К О Л
гр. Хасково, 19.12.2019 година
Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
Членове:
При участието на секретаря Дорета Атанасова……..………………………..……..…...
и прокурора Антон Стоянов.………………..……………….…………….………………..
сложи за разглеждане Исково адм. дело № 902 по описа за 2019 година ……….….
докладвано от съдия Ива Байнова…….…….…....…...……….……...…………………..
на именното повикване в 11.30 часа се явиха: …………………………………………..
ИЩЕЦЪТ В.С.М., уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява. За него се явява адв. К., с приложено по делото пълномощно.
ОТВЕТНИКЪТ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - ХАСКОВО, уведомен от предходното съдебно заседание, не изпраща процесуален представител.
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, уведомени от предходното съдебно заседание, се явява прокурорът С..
Адв. К. – Да дадете ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ – Няма пречки за даване ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се писмо от Общинско предприятие „Горска компания“ към Община Харманли, с което в изпълнение указанията на съда от предходното съдебно заседание се изпраща информация относно ползвания платен годишен отпуск от ищеца.
Докладва се писмо от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, ведно с приложеното към него писмено доказателство, изпратени в изпълнение указанията на съда от предходното съдебно заседание.
Адв. К. – Да се приемат изпратените писма. С оглед на моето доказателствено искане заявявам, че не можахме да се снабдим с необходимата медицинска документация, така че в днешното съдебно заседание не мога да представя доказателства и оттеглям това си доказателствено искане.
ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат представените по делото писмени доказателства.
Съдът намира, че следва да приеме като доказателства постъпилото писмо от Общинско предприятие „Горска компания“ към Община Харманли, както и постъпилото писмо от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, ведно с приложената към него справка.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото писмо с изх.№ 130/07.11.2019 г. от Общинско предприятие „Горска компания“ към Община Харманли, писмо с рег.№ 125300-19845/18.11.2019 г. от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, ведно с приложената към него справка за нарушителя/водач В.С.М..
Адв. К. – Нямам други доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам други доказателствени искания.
Съдът като взе предвид, че не се правят искания за събиране на други доказателства, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. К. – Уважаема госпожо Председател, от името на моя доверител изцяло поддържам предявените искове, тъй като смятам, че е налице основание за ангажиране отговорността на държавата и смятам, че исковете, както за имуществени вреди, така и за неимуществени вреди са доказани по основание и размер и моля да ги уважите изцяло.
Няма да се спирам подробно и няма да правя подробен анализ на доказателствата и ще се опитам да бъда максимално лаконичен, с оглед процесуална икономия, но искам само да отбележа няколко неща, на които смятам, че е нужно да се обърне особено внимание. На първо място искам да отбележа, че административният орган, изпращайки последната справка, отново отразява в нея неверни обстоятелства. Не знам дали служителят, който е изготвил справката съзнава важността на данните, които се отразяват в нея. В същата е отразено, че на моя доверител е издадено ново свидетелство за правоуправление. Ако прочетем обаче внимателно предишното административно производство, по него е приложен талон, от който е видно, че на В.М. ново свидетелство за правоуправление не че не е издавано, а на базата, след като той е подал заявление за издаване на ново свидетелство за правоуправление след изтичане на валидността на срока на старото, на базата вече на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, му е отказано да му бъде издадено новото свидетелство за правоуправление. Обстоятелствата, които отразява административният орган, че на 07.12.2018 г. е издадено ново свидетелство за правоуправление на В.М. касае обстоятелства, свързани вече с отмяна най-напред на заповедта и след това по повод на негова инициатива, издаване и снабдяване с новото свидетелство за правоуправление. Искам да отбележа, че копието на талона, издаден от самия орган, издаващ свидетелството за правоуправление е с вх. № 2568 от 29.06.2018 г. В този същия талон административният орган е посочил, че датата на получаване ще бъде 29.07.2018 г. Явявайки се за получаване на това ново свидетелство за правоуправление на В.М. му е връчена заповедта за прилагане на принудителна административна мярка „Отнемане на свидетелството за правоуправление“ на 31-ви и след това, в срока за обжалване, вече е инициирано производство по оспорване на тази заповед, съответно е последвала и нейната отмяна. С други думи старото свидетелство за правоуправление, чийто срок на валидност е изтекъл, неговото притежание не е било предмет на обсъждане в каквото и да било производство. Никой не спори, че валидността на старото свидетелство за правоуправление е изтекла и заповедта за прилагане на принудителна административна мярка касае вече новоиздаденото такова. Тоест административният орган, който е следвало да издаде това свидетелство за правоуправление, прикрива отказа то да бъде издадено, чрез намиране на основание за лишаване на водача В.М. от всички контролни точни. С други думи според мен обстоятелствата, които са отразени в последната справка, изпратена от административния орган, отново отразяват неверни обстоятелства. С оглед на това смятам, че е налице един незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и това като обстоятелство е годно основание за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на моя доверител.
Що се касае до размера на имуществените вреди смятам, че там не съществува какъвто и да е спор. Смятам, че възражението на ответника, че нямало доказателства, че трудовото правоотношение все още не било прекратено, са лишени от какъвто и да било доказателствен разум. Няма доказателства, че това правоотношение е прекратено. Видно от справката от работодателя на моя доверител е, че и към момента това правоотношение съществува. Справката, изготвена от същия работодател сочи, че в действителност той не е получил трудови възнаграждения в размер на две такива, които формират и част от размера на иска за имуществени вреди. Същото смятам, че може да се каже и за имуществените вреди, които представляват заплатен адвокатски хонорар в съдебното производство.
Що се касае за неимуществените вреди смятам, че предявеният размер напълно съответства на принципа на справедливостта, още повече, че липсата на свидетелство за правоуправление на лице, което изкарва прехраната си с упражняване на шофьорска професия, в действителност е формирала изключително неприятни емоции, притеснения, страх от загуба на основното средство за препитание, което смятам, че съвсем справедливо би могло да бъде оценено на 2000 лв.
В такъв аспект смятам, че и двата иска са доказани и по основание и по размер и моля за Вашето решение в този смисъл. Моля за разноски по делото.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаема госпожо Председател, считам, че искът е неоснователен и недоказан. От доказателствата по делото се установява наличието на първите законово-регламентирани предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за възникване право на обезщетение за претърпени вреди, а именно заповед за прилагане на принудителна административна мярка от Началник на Районно управление, която е отменена, но наличието на другите две кумулативно изискуеми предпоставки считам, че не бяха доказани, а именно наличието на реално претърпени вреди – имуществени и неимуществени, които да са в пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт. Смятам, че не беше установено по несъмнен и категоричен начин в какво конкретно се изразява твърдяното състояние на безпокойство, страх, стрес и дискомфорт, още повече тяхната пряка и непосредствена връзка с издадения административен акт. Ангажираните гласни доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца при разпита на свидетелката смятам, че са твърде общи и не установяват конкретни проявления на тези негативни емоции. Не всяко неприятно усещане или чувство, каквото вероятно ищецът е имал, дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. Установените негативни усещания на дееца не сочат за такива по интензитет, че да се включват в неимуществените вреди, подлежащи на обезщетяване. В тази връзка следва да се отчетат и налаганите наказания по административен ред на ищеца за извършени различни нарушения по ЗДвП.
Относно твърденията в исковата молба за претърпени имуществени вреди считам, че същите останаха недоказани. Претендираната сума от 200 лв. за адвокатско възнаграждение по адм.дело № 773/2018 г. на АдмС - Хасково е следвало да бъде поискано като разноски в хода на това дело. Наред с това в самия приложен договор за правна помощ не е посочено дали изобщо е изплатена и как е изплатена тази сума. Неоснователна смятам, че е и претенцията за имуществени вреди в размер на две работни заплати за месеците октомври и ноември 2018 г. Според приложените писмени доказателства ищецът заема длъжност „тракторист“, макар че свидетелката в съдебно заседание твърди, че бил карал камион, за заемането на която длъжност вероятно е необходима съответна правоспособност. Валидността на притежаваното от ищеца свидетелство за управление на МПС е изтекла на 13.06.2018 г., което явно не му е пречило да изпълнява служебните си задължения през периодите, през които не е бил в отпуск през месеците юли и август 2018 г. Освен това с отменената заповед за налагане на принудителна административна мярка на Началник на Районно управление е било иззето свидетелство за правоуправление на МПС, което е загубило своята валидност преди изземането му. Не смятам, че е основателно искането за обезщетяване на имуществени вреди за неполучени трудови възнаграждения в периода, в който ищецът е ползвал неплатен отпуск. Според правилата на КТ ползването на такъв вид отпуск става по искане на работника, в случая ищецът, поради което смятам, че не може да се дължи обезщетение за неполучени трудови възнаграждения, след като ищецът сам е пожелал да ползва неплатен отпуск, като е бил напълно наясно за последиците от това.
При всичко така изложено намирам, че искът изцяло е неоснователен и недоказан и като такъв смятам, че следва да бъде отхвърлен.
Съдът ще се произнесе с решение в законния срок.
Заседанието приключи в 11.47 часа.
Протоколът се изготви на 19.12.2019 година.
СЪДИЯ:
Секретар: