П Р О Т О К О Л

 гр. Хасково, 07.01.2020 година

 

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                             Членове:       

 

                                  

При участието на секретаря Диана ДИНКОВА ..……….....……………………………..……..…

и прокурора  ..…………………..….......………….…………………....……………..………………..  

сложи за разглеждане адм.дело № 952 по описа за 2019 година  …..............…………….........   

докладвано от съдия Цветомира ДИМИТРОВА ..…....…...…….………..……...………………..

На именното повикване в 9.30 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.Г.И., редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв.П.А., надлежно упълномощен, с представено в днешното съдебно заседание пълномощно.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Директор на ТД на НАП-Пловдив, редовно призован, се представлява от ст.юрисконсулт М. К., надлежно упълномощена, с представено в днешното съдебно заседание пълномощно.

АДВ.А. – Да се даде ход на делото.

ЮРК.К. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се жалбата.

АДВ.А. – Поддържам жалбата и представените към нея доказателства. Да се приемат същите, както и доказателствата представени от ответната страна. Нови доказателства няма да соча. Нямам други искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна, да се приключи.

ЮРК.К. – Оспорваме жалбата. Моля да приемете всички представени по делото писмени доказателства. Нови доказателства няма да соча. Нямам други искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна, да се приключи.

Съдът намира, че следва да приеме като доказателства писмените документите, съдържащи се във вид на заверен препис в административната преписка по издаване на оспорения административен акт, както и допълнително постъпилите писмени такива, и като взе предвид, че страните не правят искания за събиране на други доказателства, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде даден ход по същество.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА като доказателства по делото – представените с писмо вх.№ 5017/01.08.2019 г. при АдмС – Хасково, надлежно заверени преписи от: Протокол № П-16002618211007-073-001/16.01.2019 г., Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 09.05.2016 г., Споразумение от 16.10.2018 г., писмо изх.№ 66-22-454#2/23.05.2019 г., Известие за доставяне с Бар код 8100015281021 на AR М и БМ Експрес, Известие за доставяне с Бар код 8100015290357 на AR М и БМ Експрес, пощ.плик с Бар код 8100015290357 на AR М и БМ Експрес, Приложение № 4 към чл.33, ал.4/Документ вх.№ 66-22-454/14.03.2019 г., Жалба от С.Г.И. до Териториалния директор на ТД на НАП-Пловдив, чрез ТД на НАП – Пловдив, Офис – Хасково с вх.№ ВхК-5594#7/14.03.2019 г., писмо вх.№ 66-22-454#1/18.03.2019 г.- в оригинал, Жалба от С.Г.И. до Териториалния директор на ТД на НАП-Пловдив, чрез ТД на НАП – Пловдив, Офис – Хасково с вх.№ ВхК-5594#7/14.03.2019 г.- в оригинал,  Молба от С.Г.И. до ТД на НАП-Пловдив, Офис Хасково с вх.№ ВхК-818/06.02.2019 г.,  товарителница от извършена куриерска услуга с Бар код 700093143, писмо изх.№ ВхК-5594#6/30.01.2019 г., Молба от С.Г.И. до ТД на НАП-Пловдив с вх.№ ВхК-5594#5/24.02.2019 г., Пълномощно от 23.01.2019 г., Молба от С.Г.И. до ТД на НАП-Пловдив с вх.№ ВхК-5594#4/23.01.2019 г., Служебна бележка № ВхК-5594#3/01.11.2017 г., Заявление от С.Г.И. *** при ТД на НАП-Пловдив с вх.№ ВхК-5594#2/31.10.2018 г., писмо с изх.№ ВхК-5594#1/23.10.2018 г., Заявление от С.Г.И. *** при ТД на НАП-Пловдив с вх.№ ВхК-5594/17.10.2018 г., справка от Търговски регистър относно актуалното състояние на „ПИМ ПРОДУКТ“ЕООД към 23.01.2019 г.-3л., Заявление за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност с идентификация ЕИК 126035283, Учредителен акт на „ПИМ ПРОДУКТ“ЕООД Х. от 16.10.2018 г., Учредителен акт на „ПИМ ПРОДУКТ“ЕООД Х. от 23.05.2016 г., Данни  към 22.10.2018 г. относно фирма „ПИМ ПРОДУКТ“ЕООД Х. – 4 л., както и тези приложените към писмо с вх.№ 5456/29.08.2019 г.  надлежно заверени преписи  от Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016 г. с вх.№ 264391700421936/27.04.2017 г.-3л., Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 264391700610960/20.07.2017 г.-4л., Покана по чл.103 от ДОПК № П-16002617037399-177-001/18.07.2017 г., ведно с разписка относно получаването ѝ от С.Г.И. на дата 19.07.2017 година.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ.А. – Уважаема госпожо съдия, моля да отмените обжалвания мълчалив отказ. Териториалният директор на НАП е бил длъжен при условията на обвързана компетентност, при получено искане за издаване на акт за установяване на задължения по реда на чл.107 от ДОПК, да издаде същия, което той не е сторил в указания срок.

Моля да ни присъдите разноски, съобразно списък на разноските, който Ви представям днес и моля да приемете.

Освен това считам, че неиздаването на акт за установяване на задължения при получено искане, препятства правото на защита и създава правна несигурност, доколкото въз основа на извършени проверки на него са му наложени предварителни обезпечителни мерки, които и понастоящем са висящи.

ЮРК.К. – Уважаема госпожо Председател, аз считам на първо място, че действително това е една недопустима жалба, независимо от определението, което е постановено от ВАС, и в случая от насрещната страна се цитира и коментира разпоредбата на чл.107 от ДОПК, която обаче е в раздела „предварително установяване“ и касае издаване на акт за установяване на задължения, а не на ревизионен акт.

Считам, че в ДОПК не е предвидена възможност лицата по искане да инициират извършването на ревизия, поради което и аз считам в случая, че не е налице мълчалив отказ.

Ако все пак счетете, че това е една допустима жалба, моля да я отхвърлите като неоснователна. Отново по изложените съображения считам, че няма задължение за органа по приходите да извършва ревизия по искане на лицето. В чл.107 от ДОПК е предвидена възможност за издаване на акт за установяване на задължения, при наличие обаче на кумулативно предвидени предпоставки, които считам, че в случая не са налице. Затова и на лицето е даден отговор, защо не е издаден акт за установяване на задължение, защото то самото е коригирало констатирани несъответствия с подаването на декларация, поради което не е и налице основание на акт за установяване на задължения.

Ако приемете, че все пак това е една допустима жалба, моля да приемете, че в случая действително липсва и основание за корекция на данъчната основа, и съответно на размера на дължимия данък. Доколкото в случая установява се, че е извършено възмездно прехвърляне на дружествени дялове, а и съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗДДФЛ, данъкът в случая е изискуем към момента, в който е извършено самото прехвърляне. Видно от доказателствата е, че това обстоятелство е вписано в Търговския регистър и към този момент, е станало известно за третите лица, включително и за НАП. Тоест има доказателства, кога е извършено прехвърлянето и към този момент данъкът е бил изискуем.

Всички останали обстоятелства, дали е извършено плащане, дали впоследствие отново е извършено обратно прехвърляне на дяловете, считам, че са неотносими. Законът не обвързва изискуемостта на данъка с плащане на съответно по извършеното прехвърляне на дружествени дялове.

Поради което считам, че така подадената жалба се явява неоснователна. Моля същата да бъде отхвърлена.  Моля и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като по отношение на претендираното от ответната страна, считам, че е прекомерно и моля да бъде присъдено в минимален размер, в случай че уважите така подадената жалба.

АДВ.А./реплика/ – Не правя възражение по поисканото юрисконсултско възнаграждение, като искам само да поясня, че действително поисканото от наша страна адвокатско възнаграждение е над минималното, но то включва и разноските за път, които са от гр.София до гр.Хасково.

Всъщност основните ни съображения са, че акта следва да бъде издаден в писмена форма.

Също така считам, че последно развитите доводи от колегата, не са предмет на настоящото производство, т.е. съществуването, или несъществуването на публичното вземане, не е предмет на настоящото производство.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Заседанието приключи в 9.39 часа.

Протоколът се изготви на 07.01.2020 година.

 

  

 

 

СЪДИЯ:

 

                                              

 

 

Секретар: