П Р О Т О К О Л

 гр. Хасково, 23.01.2020 година

 

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                             Членове:       

 

                                  

При участието на секретаря Диана ДИНКОВА

и прокурора   

сложи за разглеждане адм.дело №  943 по описа за 2019 година 

докладвано от съдия Василка ЖЕЛЕВА  

На именното повикване в 10.20 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М.Ш.М., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с адв.В.Л., надлежно упълномощен да го представлява, с представено по делото писмено пълномощно.

ЗА ОТВЕТНИКА Мл.автоконтрольор към Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Хасково, редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично Д. Т. Л., в качеството си на мл.автоконтрольор.

СВИДЕТЕЛИТЕ Н.Д. и В.Ц.У., при режим на довеждане от страна на жалбоподателя, не се довеждат и не се явяват.

СВИДЕТЕЛИТЕ И.Р.М. и Р.Б.Т., редовно призовани за днешното съдебно заседание, се явяват лично.

АДВ.Л. – Да се даде ход на делото.

Д. Л. – Да се гледа делото.

Съдът констатира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, водим от което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ОСВОБОДИ от съдебна зала лицата, явили се в качеството на свидетели по делото.

ДОКЛАДВА постъпило писмо под вх.№ 1068/14.02.2019 г. на Директор на ОД на МВР-Хасково, ведно с приложеното към същото в надлежно заверен за „вярно с оригинала“ вид копие от Заповед № 272з-906/20.03.2019 г. относно: Оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР Хасково, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки(ЗППАМ) на Министъра на вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4, във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи на Директор ОДМВР Хасково. 

АДВ.Л. – Да се приеме като доказателство така постъпилата заповед.

Д. Л. – Да се приеме.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателство по делото – приложената към писмо под вх.№ 1068/14.02.2019 г. на Директор на ОД на МВР-Хасково, в надлежно заверен за „вярно с оригинала“ вид копие от Заповед № 272з-906/20.03.2019 г. относно: Оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР Хасково, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки(ЗППАМ) на Министъра на вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4, във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи на Директор ОДМВР Хасково. 

АДВ.Л. – Госпожо съдия, не успяхме да организираме и да доведем свидетелите днес, единият имаше някакъв ангажимент. Но тъй като фактите са противоречиви, аз считам, че свидетелите, както тези при режим на довеждане от наша страна, така и тези, които са призовани за днешното съдебно заседание, следва да бъдат разпитани в едно съдебно заседание. В този смисъл моля да отложите делото, да ни дадете възможност да доведем свидетелите от наша страна и всички да бъдат разпитани в едно съдебно заседание, тъй като, както казах, фактите са противоречиви и показанията на всички  следва да бъдат събрани в едно съдебно заседание.

Д. Л. – Част от свидетелите са тук и според мен няма пречка да бъдат разпитани в днешното съдебно заседание.

Съдът намира, че при липса на изложени конкретни твърдения в жалбата, не може да се установи твърдяното днес от пълномощника на жалбоподателя противоречие във фактите, предвид което няма пречка да разпита в днешното съдебно заседание явилите се свидетели, като даде последна възможност на жалбоподателя за следващото съдебно заседание да доведе и допуснатите при режим на довеждане от негова страна свидетели, като същият бъде предупреден, че при неизпълнение на това му задължение в следващото съдебно заседание,  събирането на това доказателство ще бъде прието за съмнително и делото ще бъде решено при наличните доказателства.

Водим от това, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПИ се към снемане самоличността и разпит на явилите се лица, в качеството на свидетели.

И.Р.М. – /снета самоличност/. Предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Данните се снеха от Лична карта № ***, издадена на *** г. от МВР – Хасково, след което същата се върна на лицето.

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Запознат съм с наказателната отговорност, която нося при даване на неверни показания пред съда. Обещавам да говоря истината.

Работя като полицай в РУ – Хасково, като мл.инспектор. Същото съм работил и към месец юли 2019 година.

АДВ.Л. – Знаете ли за случая, бихте ли казали нещо? Спомняте ли си го?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Знам за какво съм призован да свидетелствам. Не мога да си спомня дата и час точно. Доколкото си спомням, мисля че беше в с.К.. Това, което си спомням за случая, мисля, че /сочи към жалбоподателя/го спряхме вечерта, в центъра на с.К.. Същият не представи свидетелство за управление на МПС. Ние се обадихме на дежурния и поискахме съдействие от колегите на „Пътен контрол“,  за да вземат отношение по случая.

Това лице, което е днес в залата, на тази датата, която е написана в акта,  21.07.2019 г., ние го спряхме. Ние бяхме изпратени там на сигнал. Сигналът, доколкото си спомням, мисля че беше за някакво масово сбиване в същото село, и след сигнала тръгнахме да се прибираме за града и спряхме лицето.

Тоест бяхме изпратени в с.К. по сигнал. Жалбоподателят го спряхме, тръгвайки си от селото, в самото село, в центъра, мисля че беше в пресечка на главния път. В този момент, доколкото си спомням, мисля че той се движеше срещу нас с автомобил, но в момента не мога да си спомня точно марката и цвета на лекия автомобил. Спряхме автомобила и мисля, че колегата Р.Т. му поиска  свидетелство за управление на МПС. Същият заяви, че не притежава такова и ние се обадихме тогава на дежурния, понеже ние нямаме право да взимаме отношение, в смисъл такъв, да съставяме актове, и поискахме съдействие от колегите от „Пътен контрол“, за да вземат отношение. След като колегите дойдоха, му съставиха АУАН. Ние подписахме акта, за който си спомням, че същият му беше съставен за това, че жалбоподателят не притежава свидетелство за управление и аз лично подписах акта като свидетел за установяване на нарушението.

АДВ.Л. – Вие казвате, че там след сигнала, после сте решили да си тръгвате?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Да.

АДВ.Л. – Как го спряхте този водач? Нали Вие сте в движение, палка ли му показахте, пътя ли му пресякохте?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Със светлинен сигнал от патрулния автомобил.

АДВ.Л. – Добре, къде е било мястото, на средата на пътя ли беше, къде го спряхте, какво се случи? Казвате, че сте били там, подали сте му сигнал, пък в един момент сте си и тръгнали Вие?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Ние си тръгнахме след сигнала.

АДВ.Л. – Какво направи той, подмина ли ви, веднага ли спря, какво се случи? Мястото може ли да го опишете?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Мястото беше, не мога да си спомня точно, как се казва тази улица.

АДВ.Л. – А Вие къде бяхте установени, за да извършвате някакъв контрол?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. ***.

АДВ.Л. ***, къщи ли има, някакво здание няма ли там? Общината ли е там, кметството ли е там, или къщи има там, какво има там?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Кметството се пада отляво на самата улица, но не мога да си спомня името на улицата.

АДВ.Л. – И той спря колата и Вие слезнахте, така ли?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Той се движеше срещу нас. Ние му подадохме светлинен сигнал от патрулния автомобил. Същият спря и слезе от автомобила.

АДВ.Л. – И после, къде го закарахте? Там ли го държахте, докато дойдат другите колеги?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Да.

АДВ.Л. – Там до автомобила и не сте го премествали, някъде другаде след пътя?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Не.

АДВ.Л. – Автомобилът не отби ли, или стоеше насред пътя?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – На самия път стоеше автомобила.

АДВ.Л. – И Вие стояхте до автомобила и чакахте да дойдат колегите Ви?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Да, и чакахме да дойдат колегите от „Пътен контрол“.

АДВ.Л. – Не сте го премествали някъде отстрани, за да изчакате?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Не.

АДВ.Л. – Предявихте ли му акта там, знаете ли? Връчихте ли му акта, дадоха ли му акта, спомняте ли си?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Не мога да си спомня.

АДВ.Л. – Там ли го написаха акта или някъде другаде?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Там, там на место.

АДВ.Л. – Вие присъствахте ли при написването на акта?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Да.

АДВ.Л. – И видяхте, какво пише в него?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Да.

АДВ.Л. – Но не си спомняте да са му го връчили?

СВИДЕТЕЛЯТ И.М. – Не, не мога да си спомня.

АДВ.Л. – Нямам повече въпроси към свидетеля.

Д. Л. – Нямам въпроси към свидетеля.

Освободи се свидетелят от съдебната зала.

Р.Б.Т. – /снета самоличност/. Предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Данните се снеха от Лична карта № ***, издадена на *** г. от МВР – Хасково, след което същата се върна на лицето.

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Запознат съм с наказателната отговорност, която нося при даване на неверни показания пред съда. Обещавам да говоря истината.

Аз заемам длъжността на „мл.инспектор“ в РУ – Хасково, в сектор СПОООР /Специализирано полицейско отделение за охрана на обществения ред/. Същата длъжност съм заемал и през юли месец 2019 г. и на 21.07.2019 г. съм се подписал, в качеството си на свидетел при установяване на административно нарушение в с.К., извършено от М.Ш.М.. Това лице, което се намира в залата, съм го виждал и това е лицето, за което става въпрос. Доколкото си спомням, мисля че го спряхме в с.К. на центъра. Беше без свидетелство за управление и извикахме колегите от „Пътен контрол“ да му съставят акт.

Точно за начина, по който същият бе спрян, не мога да спомня, но бе спрян в центъра на с.К.. Близо до кметството, това е което си спомням. Същият в този момент караше лек автомобил, стар по принцип, но каква марка беше автомобила, не мога да си спомня. Той като управляваше автомобила, ние бяхме срещу него. Той беше в автомобила, а ние бяхме в автопатрула, срещу него и го спряхме със светлинен сигнал. След като го спряхме, слязохме от автомобила, представихме се, поискахме му документите. Господинът доколкото си спомням даде лична карта и каза, че няма свидетелство за управление. Тогава, както Ви казах, извикахме колегите от „Пътен контрол“ да му съставят акт и след като те му съставиха акта, ние го подписахме като свидетели и си тръгнахме. 

АДВ.Л. *** е, може ли да се кара кола?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Може.

АДВ.Л. – Само кметството ли е там, друго няма ли наблизо на този център?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Пред кметството има паркче, доколкото си спомням.

АДВ.Л. – Някакво заведение нямаше ли?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Не мога да спомня.

АДВ.Л. – Сам ли беше той в колата?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Сам, доколкото си спомням.

АДВ.Л. – Наоколо други хора нямаше ли?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Не мога да си спомня.

АДВ.Л. – Кога беше, през нощта или през деня?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Мисля, че около 10.00 часа, ако не греша.

АДВ.Л. – 10.00 ч., какво значи това?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Около 22.00 часа.

АДВ.Л. – И той от къде идваше?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Идваше от селото към главния път.

АДВ.Л. – Е как, нали сте на центъра, къде е този главен път и къде е селото?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Идваше от селото.

АДВ.Л. – Вие, къде бяхте?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Ние бяхме на главния път и свихме към тази улица, на която го спряхме, но не мога да си спомня, как се води улицата. В самото село, близо до централния площад.

АДВ.Л. – Актът да си спомняш, къде го написахте и кой го написа акта?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Колегите от „Пътен контрол“.

АДВ.Л. – Вие на място присъствахте ли, като го пишеха, или не.

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Мисля, че отговорих на съдията. Да, присъствах.

АДВ.Л. – И връчихте ли му го след това?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Това не е мое задължение. Дали на място е предявен, не мога да си спомня, защото това е задължение на колегите от „Пътен контрол“.

АДВ.Л. – Вие сте се подписали на акта.

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Да, подписах се.

АДВ.Л. – Прочетохте ли, какво съдържание има там?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Да, прочетох.

АДВ.Л. – Но не си спомняте какво е?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Да, не си спомням.

АДВ.Л. – А спомняте ли си, дали го е подписал?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Т. – Не, не мога да си спомня.

АДВ.Л. – Нямам повече въпроси към свидетеля.

Д. Л. – Нямам въпроси към свидетеля.

Освободи се свидетелят от съдебната зала.

АДВ.Л. – Госпожо съдия, моля да ни дадете възможност за следващото съдебно заседание да доведем поисканите от наша страна и допуснати до разпит лица, в качеството на свидетели. Нямам други искания на този етап от производството.

Д. Л. – Нямам други искания на този етап от производството.

Съдът намира, че следва да бъде дадена възможност на жалбоподателя за следващото съдебно заседание да доведе допуснатите при режим на довеждане, в качеството на свидетели Н.Д. и В.Ц.У., и като взе предвид липсата на други искания, на този етап от производството

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА последна възможност на жалбоподателя за следващото съдебно заседание да доведе поисканите от негова страна и допуснати при режим на довеждане свидетели Н.Д. и В.Ц.У., като

УКАЗВА на същия, че при неизпълнение на това му задължение, съда ще приеме събирането на това доказателство за съмнително.

ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 23.04.2020 година от 10.00 часа, за която дата страните да се считат редовно уведомени.

Заседанието приключи в 10.43 часа.

Протоколът се изготви на 23.01.2020 година.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: 

                                                       

                    

                                                                                 

                

   Секретар: