П Р О Т О К О Л

 гр. Хасково, 23.01.2020 година

 

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                              Членове:       

                                  

При участието на секретаря Диана ДИНКОВА

и прокурора Цвета ПАЗАИТОВА

сложи за разглеждане иск.адм.дело №  798 по описа за 2019 година    

докладвано от съдия Василка ЖЕЛЕВА 

На именното повикване в 10.50 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ Я.В.Н., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява. За него се явява адв.Т.В., надлежно упълномощена, с представено по делото пълномощно.

ЗА ОТВЕТНИКА по иска ОД на МВР – Хасково, редовно уведомени от предходното съдебно заседание, се явява гл.юрисконсулт Стефан С., надлежно упълномощен, с представено по делото пълномощно.

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково, редовно уведомени от предходното съдебно заседание, се явява прокурор ПАЗАИТОВА.

СВИДЕТЕЛЯТ Г.А.Г., редовно призован за днешното съдебно заседание, се явява лично.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.А.Н., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично.

АДВ.В. – Да се даде ход на делото.

ЮРК.С. – Моля за ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ – Ход на делото.

Съдът констатира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА изискани по реда на чл.192, ал.1 от АПК и постъпили под вх.№ 6287/14.10.2019 г. от страна на „ВЕНИ 90-67“ЕООД – Хасково, в качеството им на трето неучастващо в спора лице, писмени доказателства.

ДОКЛАДВА, че в законоустановения срок по делото е постъпило  заключение от вещото лице К.А.Н. по назначената в производството съдебно-счетоводна експертиза, предвид което не са налице процесуални пречки за изслушването му в днешното съдебно заседание.

ДОКЛАДВА и постъпило писмо под вх.№ 7296/25.11.2019 г. от Директор на ОДМВР Хасково, съгласно определение на съда относно служебната ангажираност на юрк.С. в предходното съдебно заседание, ведно с приложените към същото 7 бр. копия на протоколи от проведени съдебни заседания по гр.дела по описа на Районен съд – Димитровград.

АДВ.В. – Да се приемат представените писмени доказателства от страна на работодателя на ищеца, „ВЕНИ 90-67“ЕООД. Други писмени доказателства няма да сочим. Относно поредността на разпита на вещото лице и на свидетеля, предоставям на преценка на съда.

ЮРК.С. – Не възразявам да се приемат така представените писмени доказателства. Други писмени доказателства няма да сочим. Съдът да прецени относно поредността на провеждане разпитите на вещото лице и на свидетеля.

ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат така представените писмени доказателства от страна на работодателя на ищеца. Други няма да сочим. Предоставям преценката на съда относно поредността на разпитите на вещото лице и на свидетеля.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото – представените от страна на „ВЕНИ 90-67“ЕООД, в качеството им на трето неучастващо в спора лице, в надлежно заверени за“вярно с оригинала“ вид копия от Сметка 422 14 Подотчетни лица-Й. Г. К., Заповед за командировка в чужбина  № ***от 13.01.2019 г., Заповед за командировка в чужбина  № ***от 31.01.2019 г., Заповед за командировка в чужбина  № ***от 01.03.2019 г., Заповед за командировка в чужбина  № ***от 01.04.2019 г. и Заповед за командировка в чужбина  № ***от 01.05.2019 година.

ПРИЛАГА към дело -  писмо с вх.№ 7296/25.11.2019 г. от Директор на ОДМВР Хасково, ведно с приложените към същото копия от Протокол от проведено открито съдебно заседание на 07.11.2019 г. в 09.30 ч. по гр.дело № 1220/2019 г. по описа на Районен съд Димитровград, Протокол от проведено открито съдебно заседание на 07.11.2019 г. в 09.45ч. по гр.дело № 1231/2019 г. по описа на Районен съд Димитровград, Протокол от проведено открито съдебно заседание на 07.11.2019 г. в 09.50 ч. по гр.дело № 1232/2019 г. по описа на Районен съд Димитровград,  Протокол от проведено открито съдебно заседание на 07.11.2019 г. в 09.40 ч. по гр.дело № 1221/2019 г. по описа на Районен съд Димитровград, Протокол от проведено открито съдебно заседание на 07.11.2019 г. в 10.00 ч. по гр.дело № 1233/2019 г. по описа на Районен съд Димитровград, Протокол от проведено открито съдебно заседание на 07.11.2019 г. в 09.55 ч. по гр.дело № 1235/2019 г. по описа на Районен съд Димитровград и Протокол от проведено открито съдебно заседание на 07.11.2019 г. в 10.05 ч. по гр.дело № 1236/2019 г. по описа на Районен съд Димитровград.

ПРИСТЪПИ се към снемане самоличността и изслушване заключението на вещото лице.

К.А.Н. – /снета самоличност/. Предупреден за отговорността по чл.291 от НК.

Поддържам заключението, което съм представил.

АДВ.В. – За прецизност да уточним. Видяхте, че работодателят е представил командировъчни заповеди, които са приети, и тях сте имали предвид, предполагам?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.Н. – Точно така, те ми бяха предоставени и на мен.

АДВ.В. – Същите се съдържат и в счетоводството на дружеството и по тях сте изготвили заключението?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.Н. – Да. Да.

АДВ.В. – Когато коментирате, че са изплащани по 30 евро на ден на командированите служители, имали ли сте предвид, че този въпрос е уреден в Наредбата за командировките, и че тези суми съответстват, или не сте извършвали такава проверка? 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.Н. – Ами доколкото си спомням, по Наредбата за командировките са 35 евро предвидените, докато във фирмата са изплащани фактически 30 евро.

АДВ.В. – И сте стъпили на фактически изплащания?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.Н. – Да, на фактически изплатените.

АДВ.В. – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението на вещото лице.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.Н. – Приложените към заключението заповеди са тези, които аз съм взел от счетоводството на дружеството.

ЮРК.С. – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението на вещото лице.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението на вещото лице.

Съдът намира, че следва да приеме така изготвеното заключение от вещото лице К.А.Н. от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, като с оглед представената към заключението от същия Справка-декларация по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба № 2/2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица от 24.10.2019 г., констатира, че следва да увеличи определения в открито съдебно заседание на 03.09.2019 г. размер на възнаграждение на вещото лице от 80.00/осемдесет/лева на 140.00/сто и четиридесет/лева, като задължи ищеца в 7-дневен срок, считано от днес, да довнесе разликата от така определения депозит по сметка на Административен съд - Хасково, водим от което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице К.А.Н., ведно с приложенията към същото и Справка-декларация от 24.10.2019 година.

УВЕЛИЧАВА размера на възнаграждението на вещото лице К.А.Н., съгласно изготвената от него и приложена към заключението Справка-декларация по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба № 2/2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, от първоначално определения размер от 80.00/осемдесет/лева на 140.00/сто и четиридесет/лева, като ЗАДЪЛЖАВА ищеца в 7-дневен срок, считано от днес, да довнесе разликата по така определения депозит в размер на 60.00/шестдесет/лева, по сметка на Административен съд Хасково.

На вещото лице да се изплати възнаграждение общо в размер на 140.00/сто и четиридесет/лева, след като по делото постъпят доказателства относно довнесената сума.

АДВ.В. – Нямам други искания. Да се пристъпи към разпит на свидетеля.

ЮРК.С. – Нямам други искания. Да се пристъпи към разпит на свидетеля.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам други искания. Да се пристъпи към разпит на свидетеля.

ПРИСТЪПИ се към снемане самоличността и разпит на допуснатия в настоящото производство като свидетел:         

Г.А.Г. – /снета самоличност/. Предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Данните се снеха от Лична карта № ***, издадена на *** г. от МВР – Хасково, след което същата се върна на лицето.

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Запознат съм с наказателната отговорност, която нося при даване на неверни показания пред съда. Обещавам да говоря истината.

АДВ.В. – Г-н Г., Вие сте управител на „ВЕНИ 90-67“ЕООД? Познавате Я.Н.?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Да.

АДВ.В. – Имаме данни, че поне от 2012 г. той е в трудовоправни отношения с фирмата, продължава ли да е служител на фирмата по трудов договор?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Да.

АДВ.В. – За целия тоя период от време, какво ще кажете за него като работник, с какво се занимава, как изпълнява служебните си задължения?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Шофьор е във фирмата. Безупречен е в работата.

АДВ.В. – Имаме данни, че цялата 2018 г. е изпълнявал задгранични командировки, това ли е основният предмет на неговата работа?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Да.

АДВ.В. – Къде обикновено, или са различни маршрутите?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Различни са, но по принцип в Германия и Испания.

АДВ.В. – Защо се е прибрал декември 2018 година? Това редовно прибиране ли е, или е имал и други проблеми?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Декември месец за Нова година се прибират всички.

АДВ.В. – Всички и той, включително?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Да, и той включително. Прибра се и каза, че март месец му изтича книжката, и доброволно отиде в КАТ да си я подмени януари месец, защото той като отиде, работи по три-четири месеца без да се прибира, даже и пет да кажем. Искаше по-рано да си я смени, защото ще му изтече, и трябва да се прибира принудително. Като отиде в КАТ, му я отнеха, и аз доколкото знам, е за някакви точки, но от там нататък вече нищо друго не знам.

АДВ.В. – И след като му отнеха книжката, той продължи ли да работи с Вас, какво стана с командировките, които бяхте планирали?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Пратихме други хора на неговото място. По принцип той пожела да си остане във фирмата, имаме и сервизна дейност. Помагаше там в сервиза, в сервизната дейност.

АДВ.В. – Казахте, пратихме там други хора, тук от командировъчните заповеди личи, че с един и същи камион е пътувал ищеца през 2018 г., и с този камион са извършвани командировки в началото на 2019 година. Защо е така? Това случайно ли е, или е някакво разпореждане, този тип камиони зачисляват ли се по някакъв начин на шофьорите?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – По принцип практиката на фирмата е всеки шофьор да си кара камиона, за да може да си го познава. Отива и се прибира с камиона. Отива в Европа, работи, и се прибира с камиона. Не сменяме шофьори, не сменяме и камиони по принцип.

АДВ.В. – И по тази причина казвате, с неговия камион заминаха и други хора?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Да.

АДВ.В. – А това означава ли, че ако той беше на работа, той щеше да изпълни тези командировки?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Естествено, естествено.

АДВ.В. – Някакви други причини, примерно, той да не отиде в чужбина януари месец и да не изпълни тези командировки, извън това свидетелство, има ли?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Без книжка не може да си изпълнява задълженията като шофьор.

АДВ.В. – Попитах Ви, дали е имало някаква друга причина, свързана с неговото поведение като служител?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Не, не.

АДВ.В. – И кога замина отново той?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Ами юни месец, като си взе книжката фактически. Обаче не със същия камион, ами купихме друг камион.

АДВ.В. – По-нов, по-добър?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Да, по-нов, а другият вече него го кара шест месеца друг шофьор и остана на него.

АДВ.В. – Остана на него. И той замина отново?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Да.

АДВ.В. – Нямам повече въпроси.

ЮРК.С. – Във Вашата фирма, във връзка с това, което в момента говорихте, има ли разписани някакви Вътрешни правила, някакъв вътрешен ред, за разпределяне на командировките между служителите, както и за зачисляване на камиони на определен Ваш служител?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Когато идва, получава определен камион и той си кара този камион.

ЮРК.С. – Имам предвид нещо изрично - Вътрешни правила, някакъв ред създаден, разписан?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Не.

ЮРК.С. – Защото разбирам, че Вие сте управител на фирмата и за това Вас питам? Просто това са така, устни уговорки, договорки между Вас и е като традиция във фирмата?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Да.

ЮРК.С. – Нямам въпроси към свидетеля.

ПРОКУРОРЪТ – По молба на Я.Н. ли беше той преназначен на длъжност „монтьор“, или по Ваше усмотрение?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Не, аз го попитах. Или трябваше да го съкратя, или трябваше да работи като нещо друго.

ПРОКУРОРЪТ – Тоест по негово желание ли?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Да, по негово желание, и той си остана да работи във фирмата, докато си вземе книжката и да стане пак шофьор.

ПРОКУРОРЪТ – Можете ли да кажете има ли разлика в основното трудово възнаграждение във Вашата фирма, между това на шофьорите, и назначените на длъжност „монтьор“?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Има разлика, защото те получават и командировки в Европа, когато работят, а в България е само заплатата.

ПРОКУРОРЪТ – А по трудов договор?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Той си остана на същата длъжност, защото ще си загуби втората категория. Ние сме му плащали така, както си му плащаме все едно, че работи в Европа. Защото заради тези месеци, той ще си загуби втората категория. Минава в друга категория. Ние сме си му плащали като втора категория „шофьор“ през това време, въпреки че е работил друга дейност.

ПРОКУРОРЪТ – Може ли да ни обясните, във Вашата фирма какъв е реда за заплащане на командировките, фактически как стои този въпрос?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – По Банка ги изплащаме.

ПРОКУРОРЪТ – Преди курса, или след курса?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – След завършване на курса, тогава се изплащат.

ПРОКУРОРЪТ – А шофьорите отчитат ли се с документи, разходно-оправдателни?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г. – Естествено.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси към свидетеля.

Освободи се свидетелят от съдебната зала.

АДВ.В. – Преди приключване на делото, представям молба, с която оттеглям частично предявения иск. С оглед заключението на вещото лице, намалявам размера на иска с 1 381.97 лева и в тази част, като ответната страна даде съгласие, моля да прекратим производството. Тоест остава сумата в размер от 7 393.03 лева, което е еднозначно със заключението.

ЮРК.С. – Считам, че молбата е допустима и нямам възражения.

ПРОКУРОРЪТ – Да се допусне изменението на иска.

Съдът като взе предвид така представената молба и изразеното становище от останалите страни по делото, доколкото същото е направено преди приключване на съдебното дирене в днешното съдебно заседание, намира искането за допустимо, водим от което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА изменение в размера на предявения от ищеца иск, който да се счита предявен, както следва:

- Искът в размер на 8 775.00/осем хиляди седемстотин седемдесет и пет/лева, представляващи обезщетение за претърпяна имуществена щета, в резултат на обявената за нищожна с Решение № 309/23.04.2019г. по административно дело № 1240/2018 г. на АдмС – Хасково – ЗППАМ №18-1253-001065/07.12.2018 г., да се счита предявен за сумата в размер на 7 393.03 /седем хиляди триста деветдесет и три лева и 0.03 ст./лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на предявената главница над заявената с молбата сума в размер от 7 393.03/седем хиляди триста деветдесет и три лева и 0.03 ст./лева.

АДВ.В. – Нямам други искания. Представям списък на разноските, в който не е включена днес допълнително определената сума за вещото лице, в размер от 60.00/шестдесет/лева. Считам делото за изяснено от фактическа страна. Да се приключи.

ЮРК.С. – Нямам други искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна. Да се приключи.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам други искания. Считаме делото за изяснено от фактическа страна. Моля за ход по същество.

Като взе предвид, че от страните не се правят искания за събиране на други доказателства, съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.  

АДВ.В. – Уважаема госпожо съдия, предявили сме иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за сумата от 7 393.03/седем хиляди триста деветдесет и три лева и 3 ст./лева. Моля да приемете този иск за доказан и основателен, и го уважите изцяло.

Ще моля да приемете, че с представените писмени доказателства, заключение на вещото лице и гласни доказателства, доказахме и трите материалноправни  предпоставки за уважаване на този иск.

Първата предпоставка не е спорна. Това е наличието на един незаконосъобразен акт на длъжностно лице, при изпълнение на административна дейност. Няма спор, че заповедта, с която временно е отнето свидетелството за правоуправление на моя доверител през декември 2018 г., е един незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение.

На второ място заявихме, че сме понесли вреда от този незаконосъобразен акт и вредата я доказахме според мен със заключението на вещото лице и със събраните други писмени доказателства, но всъщност най-спорният въпрос е третата предпоставка - наличието на пряка причинно-следствена връзка между понесената от моя доверител щета и незаконосъобразния административен акт, точно в тази част е основното оспорване на ответната страна.

Действително не би могло да има спор, че след като не е изпълнявал международни командировки за един близо петмесечен период от време, моят доверител не е могъл да получи командировъчни възнаграждения, такива, каквито другите му колеги са получили. Това принципно го доказваме като факт, че не е получил тези пари. По-важно е дали  има връзка естествено между неполучаването на тези пари и незаконосъобразния акт.

Ние твърдим, че доказахме такава причинно-следствена връзка, и при анализа на този въпрос, моля да имате предвид указанията, дадени в Тълкувателно решение             № 3 от 12.12.2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на ВКС. Независимо, че това не е акт, издаден от административните съдилища, считам че по аналогия би могло да се използват указанията на тълкувателното решение, защото именно в него се дава дефиниция на това що е пропусната полза и в кой случай съдилищата би следвало да уважават претенции за заплащане на вреди, представляващи пропусната полза.

Между другото и нашият окръжен съд се произнася по този въпрос, има доста практика на тема причинно-следствена връзка между едното и другото, или основното което в съдебната практика се приема, че следва на база,  ще си позволя един лек цитат, „ще следва на база на доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, да може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна“. По-простичко казано, че следва да се направи обоснован извод, че материалното състояние и имуществото на ищеца щеше да се увеличи, ако не е налице последицата на този акт, или друго действие, с което не се случва увеличаване на материалните блага.

Особеностите на нашия конкретен случай са: един международен шофьор, с предмет на дейност командировки в чужбина, високо възнаграждение като командировъчни разходи, и една единствена причина да престане за петмесечен период от време да изпълнява това свое трудовоправно задължение, а именно отнемането на свидетелството за правоуправление. Налице са според мен всички тези обективни факти, за да приемете, че при обичайно развитие на нещата, ако ищецът си беше сменил свидетелството си за правоуправление през декември 2018 г., той щеше да получи тази имуществена облага, на база командировките през 2019 година. Следователно той обединява с това, че не е могъл да получи тези възнаграждения.

По отношение на размера на тази претенция, което също все пак беше спорен въпрос, считам, че най-близкото като обосновано предположение е това, което колегите му са получили с камиона, който той е управлявал, на командировки, които той щеше да изпълни в началото на 2019 година.

Ето тези обективни факти дават основание да приемете, че при обичайно развитие на нещата, ищеца щеше да изпълни тези командировки и да получи тези пари, които неговите колеги са получили.

В този аспект считам, че и показанията на неговия работодател са много важни за Вашите изводи на тема пропусната полза.

Моля да уважите иска по изложените съображения и да присъдите на доверителя ми деловодни разноски, съгласно представения списък, ведно със сумата  60.00/шестдесет/лева, която веднага ще довнесем за вещото лице.

ЮРК.С. – Уважаема госпожо съдия, моля да отхвърлите предявения иск като неоснователен и недоказан.

Считам, че от представената по делото съдебно-счетоводна експертиза, макар и вярна по същество, с правилни изчисления, както и другите доказателства, представени по делото, писмени и гласни такива, не доказват наличието на настъпила вреда на първо място, и на второ място наличието на пряка причинно-следствена връзка между трите елемента, при ангажиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

На първо място, от разпита на свидетеля не се доказа във фирмата да съществуват някакви Вътрешни правила, някакъв вътрешен ред, който да организира така работния процес, че в случай, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения, му гарантира по някакъв начин тези командировки в чужбина, и тези негови доходи. Още повече, че и самият свидетел потвърди, че след завръщането му на работа като шофьор, на него му е предоставен нов камион, който е закупен в този период, и с който той в момента изпълнява служебните си задължения, което още веднъж доказва, че няма как да се прецени дали той би изпълнил тези командировки и би получил това възнаграждение.

Поради това моля да отхвърлите предявения иск. Моля и да ни присъдите юрисконсултско възнаграждение.

Ако решите да го уважите, моля да присъдите адвокатското възнаграждение в минималния размер, съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

ПРОКУРОРЪТ – Уважаема госпожо съдия, какви са фактите?

Действително имаме заповед, която е обявена за нищожна, и в резултат на тази заповед считам, че наистина се установи, че са настъпили неблагоприятни последици за ищеца, в неговата правна сфера.

От там нататък, той може да се каже е бил принуден да бъде преназначен на друга длъжност, за да запази въобще работата си, настоящата си месторабота, и в резултат на това, че няколко месеца е изпълнявал длъжността „монтьор“, а не „шофьор“, действително същият е претърпял неблагоприятни последици, които се изразяват в това, че той е получил по-малко парични средства, които обаче считам, че не са възнаграждения, защото характерът на командировките не е да бъдат възнаграждения, а да компенсират направените разходи от командирования по време на изпълнение на командировката.

Въз основа на тези мотиви считам, че все пак предявеният иск е доказан, защото за ищеца действително са настъпили имуществени вреди.

В тази насока беше разпита на неговия работодател, който заяви днес, че пред него не са съществували никакви пречки, освен това, че няма свидетелство за правоуправление, и ако не беше издадена тази заповед, същият в този период щеше да изпълнява друга длъжност и щеше да бъде командирован в чужбина.

С оглед на тези мотиви, моля за Вашето решение.

АДВ.В./реплика/ – Интересно беше съждението на тема „командировъчни“ и те бяха приравнени от представителя на прокуратурата на разходи.

Моля да имате предвид, че се касае за възнаграждение.  Командировъчните са тип възнаграждение, и то в една определена стойност, за това, че дадено лице е откъснато от обичайната си среда, поставено е в други условя, за което конкретно наредбата предвижда заплащане на опредени суми.

Разходите в чистия смисъл на думата се приспадат на финала, след отчитане на една командировка. Значи, авансово работодателят авансира тази командировка, а съответно се разплаща със служителя след като приспадне онези разходи за гориво, евентуално спане и т.н., които разходи представя като отчет шофьорът. Така че не бива да се приравнява. Ако ние тотално приравним тези командировъчни само на един разход, означава, че никой няма да отиде в командировка и да изпълнява това задължение, ако на практика тази сума изцяло отива, да кажем, за да покрие неговите разходи в чужбина. Това са възнаграждения.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок

Заседанието приключи в 11.20 часа.

Протоколът се изготви на 23.01.2020 година.

                                                     

 

 

     

СЪДИЯ:

 

 

 

  

Секретар: