П Р О Т О К О Л

гр. Хасково, 30.01.2020 година

 

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН

                                   

При участието на секретаря Ангелина Латунова

и прокурора

сложи за разглеждане адм. дело № 780 по описа за 2019 година

докладвано от съдия Хайгухи Бодикян

на именното повикване 10:06 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „ЕРАТО ХОЛДИНГ“ АД В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, чрез сидника В.И.Г., уведомени от предходното съдебно заседание, не изпращат процесуален представител.

ОТВЕТНИКЪТ ДИРЕКТОР НА ОБЩИНСКА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ – ХАСКОВО, уведомен от предходното  съдебно заседание, не изпраща процесуален представител.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н.Т.Д., редовно призован, се явява лично.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.М.К., редовно призована, се явява лично.

От вещите лица е постъпило заключение по назначената комплексна съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, което е депозирано в минимално установения срок преди съдебно заседание.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва писмена молба от ответника с рег. индекс 11-36-110#1/20.12.2019 г., в което същият оспорва разпределението на доказателствената тежест, извършено от съда с протоколно определение от 12.12.2019 г., с което е отрито производство по реда на чл. 193 ГПК и е разпределена доказателствената тежест. Към молбата са приложени писмени доказателства по опис.

Съдът намира за основателно възражението на ответника и предвид данните, че подадените декларации от жалбоподателя са частни писмени документи, с оглед разпоредбата на чл. 193 от ГПК следва да бъде обърната доказателствената тежест и същата следва да бъде възложена на жалбоподателя. Подадените декларации изхождат от жалбоподателя, който към настоящия момент не е представил доказателства за приложение на чл. 193, ал. 3 от ГПК, поради което доказателствената тежест е на жалбоподателя в производството по чл. 193 от ГПК.

Наред с това, съдът намира, че следва да приеме като доказателства по делото представените от ответника писмени доказателства, приложени по опис към молба с рег. индекс 11-36-110#1/20.12.2019 г. 

Водим от горното, съдът

                                               О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определението от 12.12.2019 г. за разпределение на доказателствената тежест, възложена на ответника.

На основание чл. 193 от ГПК УКАЗВА доказателствената тежест на жалбоподателя по оспорените декларации, подадени по чл. 14 ЗМДТ с номера, изброени подробно в определението на съда от 12.12.2019 г., а именно: декларации по чл. 14 ЗМДТ за облагане на данък върху недвижимите имоти с №№ ДК1400024/15.01.2018 г., ДК14001355/03.04.2018 г., 76110112111/28.03.2019 г. и 76110112114/28.03.2019 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде съобщено на жалбоподателя, който има процесуалното право да ангажира доказателства във връзка с оспорването на тези частни писмени документи.

ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ответника писмени материали, приложени по опис към молба с рег. индекс 11-36-110#1/20.12.2019 г. /от лист 213 до лист 263 от делото/. 

 

Пристъпи се към снемане самоличността на вещите лица и изслушване на заключението.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.М.К. – /Снета самоличност/. Предупредена за отговорността по чл.291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н.Т.Д. – /Снета самоличност/. Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.М.К. – Поддържаме представеното заключение. Същото е изготвено на база документите, намиращи се в кориците на делото, извършена е проверка в кадастъра, проверка в Общинска данъчна служба. Задълженията по ЗМДТ са за периода до 2018 г. Има доначислени суми за няколко години. Актът е за 2018 г., но са доначислени суми, тъй като квадратурата не е била една и съща, тоест при продажбата на имотите и представянето на документите се е установило, че квадратурата е по-голяма и те доначисляват суми за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., тоест има начислени данъчни задължения по ЗМДТ за данък сгради и за такса смет по т.17,18,19,20,22,23,24,25,27,28,29,30,32,33,34,35 от акта за установяване на задължения са начислени данъчни задължения и за други периоди, а именно от 2014 г.,2015 г.,2016 г. и 2017 г. Тези задължения произтичат от факта, че не са били декларирани тези имоти с истинската квадратура и при продажбата на имотите се установява това, при подаването на документите. Тогава, когато става дума за продажба на имота се представя нова скица, данъчна оценка и тогава се вижда, че квадратурата на тези обекти е била декларирана по-малко и данъчната оценка се начислява върху по-малката квадратура. По-специално става въпрос за недвижим имот в Община Хасково с партиден №7611F18552, което е отбелязано в т. 17 от акта за установяване на данъчни задължения. Всички тези неща са описани на стр. 9 и 10 от заключението. Там съм описала и кога са продадени съответните имоти. Всички те са продадени на 05.04.2019 г. и тогава се установяват тези различия в квадратурата и след тяхното установяване се доначисляват суми и аз съм направила тези таблици и съм проверила дали съвпадат сумите.  

СЪДЪТ /въпрос/ - На стр. 5 от заключението, за склад с РЗП 4398 кв.м такса „Битови отпадъци“ /ТБО/ е начислявана върху данъчната оценка или върху отчетната стойност?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.М.К. – Във всички случаи ТБО трябва да бъде върху отчетната стойност. Само данъкът на недвижимите имоти е върху по-високата от двете стойности. ТБО е начислявана върху отчетната стойност, защото такава е определената методика. Данъкът за недвижимите имоти е 2 ‰ върху по-високата от данъчната оценка или отчетната стойност, а таксата смет е 3 ‰ върху отчетната стойност, което е по решение на Общински съвет. Това решение на Общинския съвет не съм го приложила. Решение № 236/2008 г. на Общински съвет – Хасково не е променено по отношение на размера на данъка за недвижимите имоти, а такса смет е определена с Решение № 240/2008 г. на Общински съвет – Хасково и е 3‰, но не върху данъчната оценка, а вече върху отчетната стойност. Такса смет се определя и към настоящия момент с решение на Общински съвет – Хасково от 2004 г., което не е променяно по отношение на размер на ТБО. Не съм приложила решенията на Общински съвет – Хасково, може би трябваше да проверя в ЗДМТ дали не е променяна базата. Това не съм проверила.

В случая ТБО е начислявана върху отчетната стойност и отчетната стойност се е определяла както фирмата си я подаде, но това 12 % включва видове дейности и в случаите, когато имотът няма да се използва, а има подадена декларация в срок по чл. 70 от ЗМДТ методическото лице се освобождава от сметосъбиране и сметоизвозване и заплаща само 4 % и затова за някои от случаите е начислена само 4/1000 такса смет. Това е в случай, че е заявил, че въобще няма да го използва имота. Когато данъкоплатецът декларира това обстоятелство, а именно, че няма да ползва имота, до края на октомври месец и важи за следващата година и тогава данъчният орган се съобразява с това. Вторият вариант е когато има декларация по чл. 65 на база заявеното, вече със съд, тогава се начислява отчетната стойност по 3 на 1000 + съда, тоест има два варианта на изчисляване. Ние имаме такъв случай. На страница 4 от заключението по Декларация № 3697, партиден № 011, последният пасаж е посочено, че ТБО е съобразена с това, че по отношение на съответната партида има подадена декларация, че имотът няма да се ползва през 2018 г. и съгласно Наредбата за определяне и администриране на местните данъци и такси имотът е освободен от сметосъбиране и сметоизвозване, чиято сума на това сметосъбиране и сметоизвозване е 8 промила и затова той ще плаща само „депо и чистота“ в размер на 4 промила, а не на 12 промила и в този случай таксата е равна на 44,08 лв., тоест отчетната стойност умножена по 4 промила. Това е във връзка с чл. 7 от Наредбата.

За следващата Декларация с № 3699, на страница 6 от заключението съм описала как се изчислява таксата в този случай. Проверила съм изчислението на данъка за недвижимия имот, а ТБО е изчислена на база отчетната стойност на обектите, чиито сбор е 5068192,36 лв., като фирмата е декларирала количество съд за 2018 г., при което изчисляването се извършва на база отчетната стойност умножено по 3 + количеството съд, в случай, че е един контейнер, тъй като те са заявили един, и сумата е 1560 лв. и тогава се изчислява на тази база по 3 % + 1560. Ако нямаше заявен съд щеше да бъде по 4 %. В този случай правилно е установена.

СЪДЪТ /въпрос/ - А данъчната оценка колко е тук?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.М.К. – За този имот данъчната оценка е 5938484,16 лв., която умножена по 2 промила формира размера на данък недвижими имоти – 11876,97 лв.

Имотите са продадени през 2019 г., тоест няма продаден имот през процесния данъчен период, на който да са начислили данък. Единият е продаден в януари месец, а другият е в април месец и са изчислени до януари и до април на съответната година. На 15.01.2018 г. е продаден имот в Южна индустриална зона на „Екотерм Проекти“, другият е продаден пак в Южна индустриална зона на 16.04.2018 г. и един имот има продаден на 05.04.2019 г., за които не са начислени данъци за този период. Има още един продаден имот, който не е предмет на акта и затова не съм го описала. Той е продаден още в 2015 г., но той не е предмет на процесния акт.

СЪДЪТ /въпрос/ - А можете ли да кажете определянето на такса смет дали е съобразено с действащото решение на Общинския съвет за определяне ѝ към определените данъчни периоди?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.М.К. - Не се съобразих да отчета на какъв нормативен документ се обоснова това.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н.Т.Д. – Нямам какво да добавя към заключението.

Съдът намира, че следва да приеме заключението по назначената комплексна съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещите лица Р.М.К. и Н.Т.Д., като на същите се изплати възнаграждение в размер на досега внесения от жалбоподателя депозит от 400 лв. /по 200 лв. на всяко вещо лице/. Съгласно представената справка-декларация от вещото лице Р.К. разходите за изготвяне на експертизата са с 300 лв. в повече от внесения от жалбоподателя депозит. С оглед на това съдът намира, че следва да допусне увеличение във възнаграждението на вещото лице Р.К. от 200 лв. на 500 лв., поради което следва да задължи жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката за вещи лица на АдмС – Хасково допълнителен депозит за вещото лице Р.К. в размер на 300 лв., като след постъпване на сумата ще бъде изплатено допълнителното възнаграждение на вещото лице.

Също така съдът намира, че следва да постави допълнителна задача на вещото лице Р.М.К., която следва да съобрази заключението в икономическата част с действащите към момента на начисляване на такса смет на процените имоти на жалбоподателя с нормативната база, на която са определени данъчните задължения, а именно ЗМДТ и решения на Общински съвет Хасково за определяне на конкретния размер на ТБО за периодите 2014 г.,2015 г.,2016 г.,2017 г. и 2018 г. и да определи стойността съобразно тези нормативни актове.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА заключението по назначената комплексна съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещите лица Р.М.К. и Н.Т.Д.. На същите да се изплати възнаграждение в размер на досега внесения от жалбоподателя депозит, а именно 400 лв. - по 200 лв. на всяко вещо лице.  (изд. 2 бр. РКО по 200 лв.).

ДОПУСКА увеличение във възнаграждението на вещото лице Р.К. от 200 лв. на 500 лв.

ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката за вещи лица на АдмС – Хасково допълнителен депозит за вещото лице Р.К. в размер на 300 лв., като след постъпване на сумата ще бъде изплатено допълнителното възнаграждение на вещото лице.

ПОСТАВЯ допълнителна задача на вещото лице Р.М.К., а именно да съобрази заключението в икономическата част с действащите към момента на начисляване на такса смет на процените имоти на жалбоподателя с нормативната база, на която са определени данъчните задължения, а именно ЗМДТ и решения на Общински съвет Хасково за определяне на конкретния размер на ТБО за периодите 2014 г.,2015 г.,2016 г.,2017 г. и 2018 г. и да определи стойността съобразно тези нормативни актове.

С оглед на допълнително поставената задача на вещото лице Р.К. и дадената възможност на жалбоподателя да ангажира писмени доказателства по откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК и нововъзложената доказателствена тежест, съдът намира, че следва да отложи делото за друга дата и час, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ОТЛАГА и НАСРОЧВА същото за 12.03.2020 г. от 10:00 часа, за която дата страните и вещото лице Р.К. да се считат уведомени от днес. Да се уведоми жалбоподателя за указанията на съда, както и за внасянето на определения от съда допълнителен депозит за вещото лице.

Заседанието приключи в 10:38 часа.

Протоколът се изготви на 30.01.2020 г.

 

 

СЪДИЯ:

 

 

 

 

Секретар: