П Р О Т О К О
Л
гр. Хасково, 30.01.2020
година
Хасковският административен
съд в публично съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
Членове:
При участието на секретаря Дорета
Атанасова……..………………………..……..…..
и
прокурора …………………………………..……………….…………….……………….
сложи за разглеждане адм. дело № 245 по описа за 2019 година
….……..………….....
докладвано от съдия Ива
Байнова…….…….…....…...……….……...…………………..
на именното повикване в 11.06 часа се
явиха:……………………………………………
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В.Ж.С., редовно призован за днешното съдебно
заседание, не се явява. За него се явява адв. И., с пълномощно от преди.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ДИРЕКТОР на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“, редовно призован за днешното съдебно заседание, се представлява от главен юрисконсулт И., с приложено по делото пълномощно.
Адв. И. – Да се даде ход на делото.
Гл. юриск. И. – Да се даде ход на делото и да се разгледа молбата ни.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се молба от пълномощника на ответника с вх. № 7316/26.11.2019 г. , в която се прави искане за спиране на производството по делото до произнасяне на Конституционния съд на Р. България с решения по конституционно дело № 9/2019 г. и конституционно дело № 12/2019 г.
Докладва се и допълнителна молба от пълномощника на ответника, с която се поддържа искането за спиране на настоящото производство.
Докладва се становище от жалбоподателя, чрез пълномощника му, в което се излагат съображения за неоснователност на искането за спиране на производството по делото.
Адв. И. - Поддържам становище си изцяло и считам, че няма основание за спиране на производството по делото по повод молбата на ответника. Считам, че не се налице основанията нито по чл. 229, ал. 1, т. 4, нито по чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК.
Гл. юриск. И. – Поддържам молбата. Считам, че делото следва да бъде спряно и на двете основания. Има непротиворечива практика на ВАС и всички дела, които са стигнали до там към настоящия момент са спрени и на двете основания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира, че искането за спиране на производството по настоящото дело до произнасянето на Конституционния съд на Р. България по конституционно дело № 9/2019 г. и по конституционно дело № 12/2019 г., към настоящия момент присъединено към конституционно дело № 5/2019 г., за неоснователно.
Съдът счита, че не са налице основанията на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК за спиране на производството на основание допуснатото за разглеждане искане по конституционно дело № 9/2019 г. Според настоящия състав визираният в чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК приложим закон представлява материалният, а не процесуалният такъв, като следва да се има предвид, че по приложимия материален закон Конституционният съд се е произнесъл с решение по конституционно дело № 7/2019 г. Що се касае до предмета на конституционно дело № 12/2019 г., доколкото се иска тълкуване на разпоредби от Конституцията, съдът намира, че предметът на това дело не попада в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което според настоящия състав искането за спиране на производството по делото до произнасяне на Конституционния съд по двете визирани конституционни дела следва да се остави без уважение, водим от което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ответника за спиране на производството по настоящото дело до произнасянето на Конституционния съд на Р. България по конституционно дело № 9/2019 г. и по конституционно дело № 12/2019 г., присъединено към настоящия момент към конституционно дело № 5/2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Адв. И. – Нямам други доказателствени искания. Представям списък за направените по делото разноски.
Гл. юриск. И. – Нямам други доказателствени искания.
Съдът като взе предвид, че от страните не се правят искания за събиране на други доказателства, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. И. – Уважаеми Съдия, моля да уважите жалбата на С., като отмените обжалвания административен акт, а именно заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. Считам, че с оглед на обстоятелството, че материално-правното основание, на което е прекратено служебното правоотношение, бе обявено като правна норма от Конституционния съд като противоконституционно и с оглед на обстоятелството, че това се случи в момента, в който атакуваната заповед не е влязла в сила, и като се прилагат пряко нормите на Конституцията, според които не би било допустимо една правна норма, която е противоконституционна да не бъде зачетена именно като такава при произнасянето на съда по конкретния спор, това би значело нарушение на принципите на правовата държава. Считам, че в конкретния случай прилагането на нормата на чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро от ЗМ е противоконституционно и е недопустимо да бъде зачетено като основание за прекратяване на служебното правоотношение, заради което и целият административен акт е незаконен.
Във връзка с прилагането на чл. 142 от АПК, този въпрос трябва да се разглежда в аспекта на противоконституционността. Дори и към момента на издаване на заповедта материално-правното основание да е било налично в действаща материално-правна норма, с оглед на случилото се в по-късен момент в хода на висящото дело, т.е. произнасянето на Конституционния съд, налице е вече правно основание за неприлагането на материално-правното основание, посочено в заповедта за прекратяване. Не считам, че по този начин се създава нестабилност на административния акт като принцип в административното право, тъй като не може стабилността на административния акт да не е поставена в зависимост от съобразяване с принципа на правовата държава и на законността. То трябва да се направи баланс между право и интерес на административния орган, така бих го квалифицирала, ако аз имам право да правя това.
Само още едно изречение, жалбата в огромната й част, която беше свързана с това съдът да зачете тази противоконституционност на нормата, вече няма смисъл, но колкото и нескромно да звучи, смея да бъда удовлетворена, че Конституционният съд възприе някои мои виждания и тези мои изложения в жалбата бяха свързани с моето дълбоко убеждение, че съдът трябва да прилага пряко Конституцията. Моля да се присъдят разноските на моя доверител и за срок, в който да депозирам кратка писмена защита.
Гл. юриск. И. – Уважаема госпожо административен Съдия, моля да постановите решение, с което да потвърдите процесната заповед на директора на Агенция „Митници“, като правилна и законосъобразна. Считам, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, а именно съответствието на административния акт с материалния закон да се прецени към момента на издаването му. Също ще помоля за кратък срок за писмени бележки. Претендирам юрисконсултско възнаграждение, във връзка с което представям списък с разноски, с копие за насрещната страна, и също така правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Дава възможност на всяка от страните да депозира подробни съображения в писмен вид в 7-дневен срок от днес.
Заседанието приключи в 11.20 часа.
Протоколът се изготви на 30.01.2020 година.
СЪДИЯ:
Секретар: