П Р О Т О К О Л

 гр. Хасково, 27.02.2020 година

 

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                             Членове:       

 

 

 

При участието на секретаря Диана ДИНКОВА

и прокурора   

сложи за разглеждане адм.дело №  822 по описа за 2019 година    

докладвано от съдия Василка ЖЕЛЕВА 

На именното повикване в 11.05 часа се явиха:

        

ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ „ТЕЦ МАРИЦА-3“ АД – гр.Д., редовно призовани за днешното съдебно заседание, се явява адв.Т.Д., надлежно преупълномощен да ги представлява от адв.М.Д., с днес представено по делото писмено пълномощно.

ЗА ОТВЕТНИКА по жалбата Директор на Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ към Министерство на енергетиката, редовно призован за днешното съдебно заседание, се явява лично И. А. М., в качеството си на Директор на Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ към Министерство на енергетиката, заедно с адв.С. Б., надлежно упълномощен, с представено по делото писмено пълномощно.

АДВ.Д. – Да се даде ход на делото.

АДВ.Б. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото в днешното съдебно заседание, водим от което

О П Р Е Д Е Л И:        

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се постъпилата жалба, като насочена срещу писмо с изх.№ Е-26-Т-284 от 19.04.2019 г. на Директор на Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ към Министерство на енергетиката.

АДВ.Д. – Поддържаме жалбата. Моля да я уважите и да обявите оспорения административен акт за нищожен. При евентуалност да го отмените като унищожаем.  

АДВ.Б. – Оспорваме жалбата. Поддържаме всички становища, които сме подали до момента по делото, в които сме изложили подробни аргументи. Моля да я оставите без уважение.

Относно представените писмени доказателства в настоящото производство, съдът предостави възможност на процесуалните представители и на двете страни да вземат становище, както следва по отношение на приложените към:

- писмо № 21082/05.07.2019 г. до Административен съд-София град и описани по опис от 12 точки като административна преписка, писмени такива, както и тези, приложени по опис от 9 точки към жалбата;

- писмен отговор по жалбата с вх.№ 5293/19.08.2019 г. от страна на ответника до АдмС-Хасково и описани под опис от 6 точки писмени документи;

- молба с вх.№ 512/22.01.2020 г. от страна на дружеството-жалбоподател до АдмС-Хасково, по опис заверени преводи от английски език на български език на писмени документи, които са представени от страна на ответника само на чужд език(английски език) и други изброени, както и по приложените към

- молба с вх.№ 988/10.02.2020 г. от страна на ответника, по опис писмени документи;

АДВ.Д. – Запознати сме със същите. Да се приемат като писмени доказателства по делото, като нямам възражение по приемането и на тези, представени с молба вх.№ 988/10.02.2020 г. от страна на ответника, като искам да се отбележи за протокола, че само поради деятелността на жалбоподателя тази административна преписка е попълнена, тъй като имаше бездействие от страна на административния орган, в нарушение на чл.152, ал.2 от АПК.

АДВ.Б. – Госпожо Председател, запознати сме с доказателствата, взели сме становище,  моля да се приемат като писмени доказателства по делото, като искам да отправя една реплика към колегата, относно заявеното по доказателствата.

Съдът

О П Е Д Е Л И:

НЕ ДАВА право на поисканата реплика от страна на процесуалния представител на ответника.

ОБРЪЩА внимание и на двете страни, и основно на пълномощниците на дружеството-жалбоподател, че няма да позволи всякакви извънсъдебни взаимоотношения да се уреждат чрез писмените им молби, постъпили по делото, като

УКАЗВА на страните да ограничат писмените и устните си изявления по делото единствено и само до обсъждане на процесуални въпроси.

ДОКЛАДВА постъпила писмена молба под вх.№ 1207/19.02.2020 г. от страна на пълномощниците на дружеството-жалбоподател, с която се моли да бъде задължен на основание чл.171, ал.2 от АПК, във вр. с чл.192 от ГПК Министъра на околната среда и водите, да представи по делото заверени преписи на изброените от т.1 до т.5 в молбата, писмени документи.

ДОКЛАДВА и постъпила по e-mail на АдмС-Хасково писмена молба/подписана с валиден ел.подпис/ под вх.№ 1380/26.02.2019 г. от адв.Б., в качеството му на процесуалния представител на ответника, в която се изразява становище по така направеното, с предходната докладвана молба, доказателствено искане, ведно с приложено като доказателство писмо изх.№ Е-04-20-80/20.12.2019 г. от гл.секретар на Министерство на енергетиката.

В днешното съдебно заседание процесуалният представител на ответника представя същата молба в оригинал, и цитираното писмо, в надлежно заверен за“вярно с оригинала“ вид.

АДВ.Д. – Не възразяваме да се приеме като доказателство по делото така представеното от страна на ответника писмо.

АДВ.Б. – Моля да се приеме като доказателство и така представеното Ви писмо.

Предвид гореизложеното и с оглед становищата на страните по представените писмени доказателства в настоящото производство, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:

- приложените под опис от 9 точки към жалбата, в надлежно заверен за „вярно с оригинала“ вид копия от писмени документи, находящи се от л.19 до л.36 от кориците на адм.дело № 7755/2019 г. по описа на Административен съд София-град;

- приложените по опис от 12 точки към писмо № 21082/05.07.2019 г., в надлежно заверен за „вярно с оригинала“ вид копия от писмени документи, находящи се от л.68 до л.104 от кориците на адм.дело № 7755/2019 г. по описа на Административен съд София-град;

- приложените по опис от 6 точки към Отговор с № 5293/19.08.2019 г. от страна на ответника, в надлежно заверен за „вярно с оригинала“ вид копия от писмени документи, находящи се л.26 до л.103 от кориците на настоящото адм.дело № 822/2019 г. по описа на АдмС-Хасково;

- приложените към молба с № 512/22.01.2020 г. от страна на дружеството-жалбоподател, в надлежно заверен за „вярно с оригинала“ вид копия на писмени документи, представляващи надлежен превод от английски на български език, находящи се л.157 до л.170 вкл. от кориците на настоящото адм.дело № 822/2019 г. по описа на АдмС-Хасково, ведно с Декларация от 09.09.2019 г. на преводача, вписан в Списъка на физическите лица, които извършват преводи на документи и други книжа от английски на български език и обратно към Министерство на вътрешните работи;

- приложените към молба с № 988/10.02.2020 г. от страна на ответника, в надлежно заверен за „вярно с оригинала“ вид копия от писмо рег.индекс: Е-04-20-2/03.01.2020 г. на гл.секретар при Министерството на околната среда и водите и Заповед № РД-346/2019 г. на Министъра на околната среда и водите, ведно с приложените към молбата по опис от 12 точки писмени документи, находящи се л.189 до л.384 вкл. от кориците на настоящото адм.дело № 822/2019 г. по описа на АдмС-Хасково, както и

- приложеното към молба с вх.№ 1380/26.02.2019 г. от страна на ответника, в надлежно заверено за „вярно с оригинала“ вид копие от писмо рег.индекс: Е-04-20-80/20.12.2019 г. на гл.секретар при Министерството на енергетиката.

СЪДЪТ/въпрос към пълномощника на дружеството-жалбоподател/ –Бихте ли пояснили в каква връзка се прави формулираното в молба вх.№ 1207/19.02.2020 г. доказателствено искане за изискване на допълнителни доказателства от Министъра на околната среда и водите?

АДВ.Д. – Относно представената заповед на Министъра на околната среда и водите. Ние не възразяваме тази заповед да се приеме, но считаме, че същата е неотносима към делото.

С тази заповед единствено се установява, че след издаването на процесното писмо, последващият административен орган е разпоредил вписването на вече намаления брой квоти на „ТЕЦ Марица-3“ АД в съответния регистър. Тоест с тази заповед не се определя никакъв брой квоти, а чрез нея единствено се процедира тяхното вписване в регистъра.

Освен това, считаме за абсолютно неоснователно твърдението на ответната страна, че настоящият жалбоподател е следвало да обжалва заповедта на Министерството на околната среда и водите/МОСВ/.

На първо място, тази заповед има вътрешноведомствен характер. Тя се адресира от Министъра на околната среда и водите до Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда/ИАОС/.

На второ място, няма правна логика в това жалбоподателят да оспорва не индивидуалния административен акт, с който фактически са намалени квотите, а акт, който е последващ и чрез него се процедира тяхното вписване в съответния регистър.

Заповедта на МОСВ нито ни е била известна, нито е била адресирана до нас, и по време следва писмото на директора на съответната, в случая специализирана дирекция.

Освен това безспорно в практиката и доктрината е, че срокът за оспорване на един индивидуален административен акт тече от неговото узнаване, което е всъщност надлежното му връчване.

Всичко това се поддържа и от чл.47, ал.1 от Закона за ограничаване изменението на климата/ЗОИК/, според който Министърът на околната среда и водите единствено уведомява Изпълнителния директор на ИАОС, за така определения брой квоти.

С оглед на всичко изложено, уважаема госпожо Председател, ние поддържаме под евентуалност искането си по чл.192 от ГПК, ако съдът приеме, че представената заповед е относима и следва да се приложи към делото.

Ако съдът приеме, че заповедта е неотносима и следва да се приложи само за сведение, ние не поддържаме искането си по чл.192 от ГПК, тъй като това излишно би отложило делото. Нямаме други искания.

АДВ.Б. – С оглед на сега направеното изявление, госпожо Председател, ние твърдим, че това, дали доказателството е относимо или не, това всъщност не налага, ако то се приеме за относимо, не се налага събиране на допълнителни доказателства в тази връзка, с оглед на това, че самата заповед не се оспорва като документ, т.е. не е необходимо откриване на производство по чл.193 например по ГПК, а във връзка с изложените правни аргументи ще вземем становище на по-късен етап.

Ние ясно сме посочили, поддържаме и към момента, че с оглед на приложимото законодателство няма правна норма, която да предвижда като легитимирана страна директор на дирекция, нито пък такава, която да предвижда, той да може да издава административни актове с конститутивен ефект, от които да настъпва някакъв негативен ефект в правната сфера на жалбоподателя.

Считаме, че следва да се приеме заповедта. Тя е относима дотолкова, доколкото установява реда за разпределяне на квотите, който ние твърдим, че съществува в нашето законодателство.

Ако се забележи, в текста на заповедта се казва „нареждам да разпредели“. От тази гледна точка дали това е правилно, или не е правилно, ние не можем да коментираме, но е факт, че се разпределят квоти.

Ние продължаваме да поддържаме становището, че самото решение се взима от Европейската комисия. Редът в България вече е друг, но в този ред не е включен нито Министърът на енергетиката, нито Директорът на дирекцията. 

Като взе предвид изявленията на пълномощниците на страните в днешното съдебно заседание, както изразеното писмено становище от пълномощника на ответника относно доказателственото искане, направено в молба с вх.№ 1207/19.02.2020 г. от страна на пълномощниците на дружеството-жалбоподател, за изискване на писмени доказателства Министъра на околната среда и водите – София, като трето неучастващо по делото лице, съдът намира, че на първо място същото искане не е направено по надлежния, установен в чл.192 от ГПК ред, а именно с писмена молба, с препис за изпращане на третото лице.

А освен това искането е неоснователно, доколкото на основание чл.171, ал.2 от АПК, приложение във връзка със събирането на доказателствата намират разпоредбите на ГПК, който предписва събиране само на относими и необходими към спора доказателства. Дори и самият пълномощник на жалбоподателя изрази становище за неотносимост към спора на издадената Заповед с № РД-346 от 25.04.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, с оглед на което не е необходимо събирането на изброените в пет точки доказателства относно връчването на същата, административната преписка по издаването ѝ, документите, въз основа на които е издадена, и тези, въз основа на които Министърът на околната среда и водите се е снабдил с Националната таблица за разпределение на квотите на България за периода 2013 г. – 2020 година.

Доказателственото искане не следва да бъде уважавано, водим от което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение направеното в молба с вх.№ 1207/19.02.2020 г. от страна на пълномощниците на дружеството-жалбоподател, искане за изискване на изброени писмени доказателства от Министъра на околната среда и водите – София, като трето неучастващо в спора лице.

С оглед дотук направените изявления на процесуалните представители и на двете страни по делото, които по своя смисъл са еднопосочни, и навеждат сходни твърдения за липса на компетентност у ответника да издаде акт със съдържание като процесния, съдът намира, че следва да прикани страните към споразумение, водим от което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКАНВА страните по делото към постигане на споразумение.

АДВ.Б. – Госпожо Председател, ние от наша страна сме склонни, ако се оттегли жалбата, или жалбоподателят пренасочи претенциите си към други органи, но ние няма как иначе да вземем друго становище.

АДВ.Д. – Не. Нашата страна не е съгласна. Ние няма да пренасочваме жалбата си към друг орган. Нямаме други доказателствени искания.

АДВ.Б. – Госпожо Председател, аз имам едно особено искане, а то е с оглед на това, че във ВАС в момента все още е висящо второто производство, по което се разглежда аналогичен въпрос. То касае делото, което също е прекратено и по което се очаква определение на ВАС, което е разглеждано от Административен съд – Стара Загора. Там все още се очаква определение и ние считаме, че това определение има значение и за настоящото производство и за разрешаването на спора по същество, доколкото там се разглеждат идентични въпроси.

Ние лично изразяваме сериозна критика към определението на ВАС, което беше постановено, и по-специално в неговата мотивна част. На практика в него липсват мотиви, и с оглед на това ние считаме, че второто произнасяне, на другия състав на ВАС, би могло да има значение и за разрешаването на настоящия спор, доколкото там ще бъдат изяснени същите въпроси.

И в тази връзка моля да бъде спряно настоящото производство и да се даде шанс на ВАС да разреши спора по второто производство.

Искам само да кажа каква е разликата, госпожо Председател.

По първото определение, което бе постановено по настоящото дело от ВАС, не бе представена заповедта на Министъра на околната среда и водите.

Във второто производство обаче, ние я представихме там, и вече в това производство те имат предвид и тази заповед, въпреки че тя се явява новонастъпило обстоятелство, но според нас също ще бъде взета предвид.

АДВ.Д. – Уважаема госпожо Председател, считаме искането за абсолютно неоснователно. ВАС вече се е произнесъл по повод на характера на процесното писмо по настоящото производство и делото следва да бъде решено по същество.

Съдът намира така направеното от страна на пълномощника на ответника искане за спиране на настоящото производство, за неоснователно.

От една страна по делото не се представят никакви доказателства за воденето на друго производство пред ВАС, което да е в преюдициална връзка с решаването на настоящото, и да представлява основание по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело.

Доколкото на настоящия съдебен състав е служебно известно, че по прекратително определение по сходен казус, постановено от Административен съд – Стара Загора и обжалвано с частна жалба пред ВАС, още няма произнасяне, а именно това се заявява от пълномощника на ответника, като преюдициално по отношение на настоящото правоотношение, съдът намира, че тези обстоятелства не са в преюдициална връзка, тъй като дори да бъде постановен съдебен акт, с който се потвърждава прекратително определение на друг съд по сходен казус, това няма да окаже влияние върху настоящото производство, в което  с изрично определение от 27.12.2019 г. на ВАС делото е върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение така направеното искане от страна на пълномощника на ответника, за спиране на настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

АДВ.Д. – Нямаме други доказателствени искания.

АДВ.Б. – Нямам други доказателствени искания.

Съдът като взе предвид, че от страните не се правят искания за събиране на други доказателства, счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, водим от което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ.Д. – Уважаема госпожо Председател, моля да уважите жалбата и да ни присъдите разноски, съгласно списък, който Ви  представям днес и моля да приемете.

Бих искал да обърна внимание, че настоящият спор е изцяло правен.

Считаме, че процесното писмо е издадено при пълна липса на компетентност.

Релевантните в случая нормативни актове оправомощават не Европейската комисия, а само и единствено Министърът на енергетиката, да издаде акт с подобно съдържание. Не се съдържа каквато и да е било възможност за делегация на тези му правомощия, не само към директора на съответната, в случая специализирана дирекция, но към който и да е било друг административен орган.

Освен това считаме, че процесното писмо е издадено при пълна липса на правно основание. В писмото единствено е посочено, че то се издава въз основа на чл.10в, §2 от Директива № 2003/87/ЕО на Европейската общност.

Безспорна е практиката, а и практиката на Съда на ЕС е, че Директивата е такъв законодателен инстР.т, който няма пряко приложение на територията на държавите членки, т.е. не може да представлява валидно правно основание.

Освен това считаме, че в настоящия случай Директивата е надлежно транспонирана в Закона за енергетика и Наредбата за изпълнението на националния план за инвестициите.

В допълнение, в настоящата хипотеза дори компетентният за това орган, а именно Министърът на енергетиката, не би могъл да издаде акт с подобно съдържание. Това е така, защото в чл.3, ал.3, т.2 от Наредбата за изпълнението на националния план за инвестициите, изрично е посочено, че корекция на пазарната референтна цена се извършва и е в сила само и единствено за следващата календарна година.

Изхождайки от тази разпоредба, изхождайки от аргумент по аналогия от Закона за нормативните актове, няма как един административен акт да има ретроактивно действие. Няма как един административен акт да се връща назад в миналото и да поражда правни последици от преди влизането си в сила, освен разбира се, ако не е налице изрична разпоредба в този смисъл.

В настоящото хипотеза такава разпоредба липсва. „ТЕЦ Марица-3“ АД е следвало да получи определен брой квоти, в зависимост от извършените от оператора за съответната година инвестиции, които са приети по съответния ред от Министъра на енергетиката.

Чрез издаването на процесното писмо на „ТЕЦ Марица-3“ АД, се препятства възможността да получи така определения му брой квоти, като същият се редуцира в зависимост от увеличената пазарна референтна цена.

Неоснователни са твърденията на ответника, че квотите се определят от Европейската комисия.

С отговора е представено решение на Европейската комисия, с което се одобрява нотифицирана държавна помощ, в размер на безплатните квоти.

Държавната помощ винаги се предоставя от държавата.

Отделно, съгласно Решение № 2011/278/ЕС на Европейската комисия от 27 април 2011 г., което е публикувано в официалния вестник на ЕС, съгласно чл.15, ал.4 от него, цитирам:„…съответната държава - членка трябва да продължи с определянето на окончателното количество безплатни квоти за емисии за всяка година в периода от 2013 до 2020г….“, т.е. очевидно водещ в производството по определяне на квоти е националният орган.

Европейската комисия има процесуално положение, подобно на административен орган, който следва да даде единствено своето съгласие, но индивидуалният административен акт, с който фактически се определя броя квоти, е в компетентност на съответния национален орган.

Уважаема госпожо съдия, въз основа на всичко изложено, моля да обявите нищожността на оспореното писмо, тъй като считаме, че са нарушени съществените изисквания за неговото издаване.

При евентуалност, ако съдът прецени, че нарушенията не са толкова съществени, моля писмото да бъде отменено, като унищожаемо.

Моля за срок за писмена защита и правя изрично възражение за прекомерност на заявеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Считаме, че настоящото дело не е такова с материален интерес, т.е. няма как възнаграждение да бъде изчислено на тази база. Моля същото да бъде намалено до минималното по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004 година.

АДВ.Б. – Уважаема госпожо Председател, моля да постановите решение, с което да оставите без уважение жалбата като неоснователна.

Моля да ми дадете възможност за писмени бележки, в които подробно да изложим аргументите си. Тук искам да обърна внимание само на няколко неща.

Моля съдът да обърне внимание на кореспонденцията, изходяща от Министъра на енергетиката, която се намира като доказателство по делото, включително и на Годишния доклад, който е изготвен от страна на Министъра на енергетиката.

В тези документи е изразено желанието и волята от страна на министъра, да бъдат предоставени по-висок брой квоти на съответните оператори. Въпреки това обаче този брой, който реално е предоставен, е бил различен, въпреки желанието на министъра.

Това показва по един несъмнен начин, че решението как и колко квоти да бъдат разпределени, не се взима от министъра, а се взима на друго място, което се случва в Европейската комисия. Съответно разпределят се, нанасят се в Европейския регистър, от там по описаната в ЗОИК процедура, биват нанесени в Българския регистър.

Моля да ми дадете възможност, ще формулираме повече от аргументите си в писмена защита.

Претендираме съдебно-деловодните разноски. Представили сме списък за отделните инстанции.

СЪДЪТ дава възможност на пълномощника на жалбоподателя, в 5-дневен срок, считано от днес, както и на пълномощника на ответната страна, в 7-дневен срок, считано от днес, да представят писмени бележки в подкрепа на защитната си теза, и

ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Заседанието приключи в 11.38 часа.

Протоколът се изготви на 27.02.2020 година.

 

 

 

 

 

                                СЪДИЯ:

               

         

 

 

     Секретар: