П Р О Т О К О Л

 гр.Хасково, 27.02.2020 година

 

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                             Членове:       

 

                                  

При участието на секретаря Диана ДИНКОВА

и прокурора Николай ТРЕНДАФИЛОВ  

сложи за разглеждане иск.адм.дело № 1158 по описа за 2019 година      

докладвано от съдия Василка ЖЕЛЕВА  

На именното повикване в 10.01 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ П.С.С., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с адв.Д. С., надлежно упълномощен, с представено по делото писмено пълномощно.

ЗА ОТВЕТНИКА по иска Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ – София, редовно уведомени за днешното съдебно заседание, се явява ст.юрисконсулт Т. Ч., надлежно упълномощен, с представено по делото писмено пълномощно.

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково, редовно уведомени за днешното съдебно заседание, се явява прокурор ТРЕНДАФИЛОВ.

АДВ.С. – Ход на делото.

ЮРК.Ч. – Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ – Моля да бъде даден ход на делото, няма процесуални пречки.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, водим от  което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА, че под вх.№ 7870/16.12.2019 г. от Началника на РС“ИН“Хасково и под вх.№ 4/02.01.2020 г. от Началника на Затвора – Стара Загора, са постъпили изисканите в предходното съдебно заседание справки, относно периода на престой на лицето Т. П. Т. в Арест - Хасково и Арест - Свиленград, и периода на престой на лицето А. А. А. в Затвора – Стара Загора.

АДВ.С. – Да се приложат за сведение към дело така постъпилите справки, като заявявам, че поддържаме искането си за поисканите свидетели, с изключение на втория свидетел А. А. А., за който установихме, че е напуснал страната и вместо него водим за днешното съдебно заседание, и моля да допуснете в качеството на свидетел, лицето А. Ж. Ч.. Същият е бил заедно с доверителя ми в затвора и ще установи сочените от наша страна обстоятелства, относно престоя на доверителя ми в затвора.

ЮРК.Ч. – Аз не възразявам да бъде заменен втория свидетел и да бъде разпитано посоченото лице.

Да се приемат докладваните справки, като в тази връзка Ви представям и също моля да приемете като доказателство Правилник за вътрешния ред в арестите.

ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат постъпилите справки от Началника на РС“ИН“ Хасково и от Началника на Затвора – Стара Загора.

Прокурорът, взел участие в предходното съдебно заседание, не се е противопоставил на искането за събиране на гласни доказателства. Независимо че се води друг, а не първоначално посоченият свидетел, считам че няма пречка той да бъде заменен и да бъде събрана информация относно конкретните условия на пребиваване.

Запознат съм служебно с Правилника за вътрешния ред в арестите и не възразявам да се приеме като доказателство по делото.

АДВ.С. – Не възразявам по приемането и на Правилника като доказателство по делото.

С оглед становищата на страните по така направените доказателствени искания, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото - Справка с вх.№ 7870/16.12.2019 г. от Началника на РС“Изпълнение на наказанията“Хасково и Заповед № Л-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в Арестите, Раздел I - Настаняване на задържани под стража лица в Арестите.

ПРИЛАГА към дело – Справка с вх.№ 4/02.01.2020 г. от Началника на Затвора – Стара Загора.

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели, лицето Т. П. Т. и А. Ж. Ч., при режим на довеждане от страна на ищеца за днешното съдебно заседание.

ПРИСТЪПИ се към снемане самоличността и разпит на допуснатите в настоящото производство като свидетели за днешното съдебно заседание, лица:

Т. П. Т. – /снета самоличност/. Предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Данните се снеха от Лична карта № ***, издадена на *** г. от МВР – Хасково, след което същата се върна на лицето.

СВИДЕТЕЛЯТ Т. Т.– Запознат съм с наказателната отговорност, която нося при даване на неверни показания пред съда. Желая да дам показания. Обещавам да говоря истината.

АДВ.С. – Т., познаваш П.? От къде се познавате с него?

СВИДЕТЕЛЯТ Т. Т.– Да. Познаваме се от Ареста в гр.Хасково и в гр.Свиленград.

АДВ.С. – В кой период беше това, от коя година?

СВИДЕТЕЛЯТ Т. Т.– Аз 2016 г., като ме задържаха 2016 г. октомври, осем месеца лежах в Ареста и след осем месеца ме пуснаха под гаранция. Значи от 2016 г., октомври месец, 29 октомври.

АДВ.С. – Заедно ли бяхте, в една килия?

СВИДЕТЕЛЯТ Т. Т.– В една килия бяхме заедно, да.

АДВ.С. – Какви бяха условията там по принцип? Колко човека бяхте там и т.н.?

СВИДЕТЕЛЯТ Т. Т.– Ами бяха нечовешки условия. Четири човека бяхме в една килия. Квадратите бяха, не съм сигурен колко кв.м., нямал съм уред, с който да ги меря, но бяха малки килии. Говоря за Ареста в Хасково.

А в Свиленград 9 кв.м. бяха килиите, защото там ги мерихме с педи. В 9 кв.м имаше по четири човека. Имаше и случаи с „талибаните“ дето им викат, са ги вкарвали по четири човека на леглата, и четири човека са спели в краката ни долу.

С П. лежахме в една килия в Ареста Хасково. И в Свиленград се е случвало, като сме ходили по дела, по дознание и др., когато сме се засичали и в Свиленград.

В килията, в Ареста-Хасково имаше по четири легла. Прозорци няма. Прозорци фактически, беше едно нещо ето такова/сочи с ръце фигура на квадрат/, което беше запушено и нямаше прозорец.

Дневна светлина влизаше от самия коридор. Влиза, но нищо не се виждаше. Мръсно, и няма да говоря, защото имаше и дървеници. Дървениците ни изядоха там. За тоалетната, няма какво да говоря, в кофата. В килията имаше пластмасова кофа. Тоалетната в килията представляваше една пластмасова кофа и ако нямаше кофа, се ползваха пластмасови бутилки. Всеки си имаше пластмасова бутилка и като ни пуснат на определения час, си изхвърляхме урината. Няма ден, няма вечер. Това беше нон-стоп. Имаше тоалетна в Ареста, но на определен час те пускаха до тоалетна. Не, извинявам се, не за тоалетна, а за храна те пускат. Тоалетна, ако почукаш, ако имаш зор по голяма нужда, тогава те пускат. Ако почукаш за малка нужда, ще чакаш.

Там имаше баня, която беше обща и се ползваше един път в седмицата. Сега не знам дали са я направили, но тогава пускаш душа и той пръскаше нагоре, вместо надолу.

Относно това, каква е разликата между килиите в Арест-Хасково и Арест-Свиленград, в Свиленград са много по-малки килиите. Измервал съм ги с педи. Като се влезе вътре се вижда, че има две легла на два етажа. Едно русенско отгоре и едно отдолу, и като легнеш на русенското легло, пружините му се разтягат и опират на една педя от главата на този, който лежи на долното легло. Няма въздух, няма нищо. Скъсани са пружините.

Там в коридора също има обща тоалетна и като почукаш по голяма нужда те пускаха, а по малка също се ходеше в шишетата.

АДВ.С. – А в Свиленград има ли каре, където да излизате?

СВИДЕТЕЛЯТ Т. Т.– Не. Там каре няма. Има коридор, който е на дължина от прозореца на стената на тази зала до вратата на залата, около 10-тина метра. Карето знаете какво е, и че трябва да си на открито. А там няма такова и няма да има никога.

ЮРК.Ч. – В Ареста в Хасково има ли каре и какво представлява?

СВИДЕТЕЛЯТ Т. Т.– Има, да и е с размери по-малки от тази зала. На закрито е, а трябва да е на открито.

ЮРК.Ч. – Килиите имаше ли с какво да се почистват?

СВИДЕТЕЛЯТ Т. Т.– Метли и лопати имаше, макар и изядени да бяха, но имаше. Ние си купувахме, нашите ни носеха.

ПРОКУРОРЪТ – Номера имат ли тези килии, в които пребивавахте?

СВИДЕТЕЛЯТ Т. Т.–  Да, имат номера. Мисля, че имаха. От 1 до 20 мисля, че бяха.

ПРОКУРОРЪТ – Спомняте ли си, в кой номер килия бяхте Вие?

СВИДЕТЕЛЯТ Т. Т.– Във 2-ра килия бяхме ние.

ПРОКУРОРЪТ – Във Хасково ли?

СВИДЕТЕЛЯТ Т. Т.– В Хасково.

ПРОКУРОРЪТ – За какво престъпление бяхте задържан и се наложи да ходите в Арест-Свиленград?

СВИДЕТЕЛЯТ Т. Т.– За това, че в моето заведение двама човека си размениха един пакет трева, и че аз съм бил знаел за това.

ПРОКУРОРЪТ – Квалификацията, а не фактическата част?

СВИДЕТЕЛЯТ Т. Т.– За тревата.

АДВ.С. – Нямам други въпроси към свидетеля.

ЮРК.Ч. – Нямам други въпроси към свидетеля.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам други въпроси към свидетеля.

Освободи се свидетеля от съдебна зала.

А. Ж. Ч. – /снета самоличност/. Предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Данните се снеха от Паспорт № ***, издаден на *** г. от МВР–Хасково, след което същия се върна на лицето.

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч.. – Запознат съм с наказателната отговорност, която нося при даване на неверни показания пред съда. Желая да дам показания. Обещавам да говоря истината.

Аз съм осъждан и в Затвора – Стара Загора излежавах присъда в периода от 05.01.2018г. до 15.10.2019 г., когато излязох от там, от сградата на Затвора – Стара Загора, стопански двор.

Аз бях в 5-та килия, а бай П. беше във 2-ра или 1-ва килия, нещо такова беше. През три врати килиите ни бяха. Килиите в затвора не бяха еднакви. Имаше малко по-различни, защото едните бяха по-малки с повече хора, а другите с по-малко хора бяха в една килия и  обстоятелствата не бяха добри.

Бай П., мисля че беше във 2-ра или 1-ва килия. Аз много пъти съм влизал в неговата килия. Килиите са постоянно отворени и знаем коя килия какво представлява.

В този период, когато аз бях там, за неговата килия мога да кажа, че тя беше по-малка, с повече хора в нея. Там имаше и болни хора при него. Мисля, че имаше три вишки легла. Вишката представлява две легла, едно върху друго, на два етажа. Бяха по 6-ет легла в една малка килия. Размерите не мога да Ви ги кажа, защото аз съм неграмотен човек и много-много не разбирам.

Освен леглата имаше и шкафчета, които трудно си ги определяхме, защото бяхме много хора там. Нощен шкаф, гардероб, в едно беше всичко.

Всички ходехме в една и съща тоалетна, която с извинение пред Вас, тя беше много мръсна. Тоалетната беше на етажа и не сме слизали на друг етаж. Както беше входа към килиите, където килиите бяха една срещу друга, тоалетната беше една обща, в дъното на самия коридор. Дори до тоалетната имаше и килии, в които страшно много гадно миришеше от тоалетната

АДВ.С. – Каза, че в неговата килия имало болни хора, какво значи това“болни хора“?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Болни, кашлят.

АДВ.С. – Добре, нещо с него случи ли се?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Да. Аз когато бях там, бай П. беше се качил на една стълба, нещо работеше, и беше паднал от тази стълба. Мисля, че даже коляното го болеше, около един месец и накуцваше човека.

АДВ.С. – Постъпи ли в болничното заведение там, лекуваха ли го?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Не. Не са го лекували и не е постъпвал.

АДВ.С. – Баня имахте ли там?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Имахме, но тя беше обща баня. Много мръсна беше, ремонти, прахоляци, какво да Ви кажа.

Ние където обитавахме това място, вътре във входа съседните килии се ремонтираха, покрива се ремонтираше, имаше и дупки, и понякога ние отивахме и затваряхме дупки там.

На етажа бяхме много хора. На етажа мисля, че имаше около 10-15 килии и всички имахме една баня и една тоалетна. Дори аз като отидох там нямаше парно и бяхме на едни духалки - печки такива, електрически. Аз там ги заварих.

ЮРК.Ч. – В спалното помещение на С., имаше ли тоалетна?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Те бяха в ремонт и тоалетните не бяха отворени.

ЮРК.Ч. – А имате ли спомен, колко лишени от свобода бяха настанени тогава в това спално помещение?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Около 70 души имаше.

ЮРК.Ч. – Не, не в цялото, а само в спалното помещение на С.?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Тяхната килия беше пълна, с по шест човека.

ЮРК.Ч. – Килиите 24 часа ли бяха отключени?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Ами, не 24 часа.

ЮРК.Ч. – А колко?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Ами като свършваше вечерната проверка, всеки се прибираше по килиите и отвън ни заключваха.

ЮРК.Ч. – Къде отвън?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – От входната врата.

ЮРК.Ч. – А килиите?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Килиите, нямаше кой да ни ги заключва.

ЮРК.Ч. – Да разбираме ли, че са оставали 24 часа отключени?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Нещо такова.

ЮРК.Ч. – А през деня имахте ли право да се разхождате в двора на общежитието?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Само в двора имахме право. Нямахме право другаде никъде да се разкарваме.

ЮРК.Ч. – Къде другаде искахте да се разкарвате?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Извън затвора нямахме право другаде да се разкарваме. Ние не бяхме чак толкова тежко осъдени. Все пак бяхме в затвора.

АДВ.С. – Винаги ли можеше да излезеш през деня на двора?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Ами да. Аз работих там, бях градинар.

АДВ.С. – Говорим за всички, които бяха задържани?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Нямаше проблеми. Излизаха си момчетата. Кой работеше, кой седеше, кой болен.

АДВ.С. – А с чаршафите и одеалата, как стояха нещата?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Нормални.

ЮРК.Ч. – Влизаше ли достатъчно дневна светлина? Примерно за четене ставаше ли?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Аз съм неграмотен и не мога да чета. Който не може да вижда хубаво, за тях е било сигурно вредно.

ЮРК.Ч. – Какви мебели имаше в спалното помещение?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Дървени бяха.

ЮРК.Ч. – Не какви, а освен легла, какви други имаше? Маси, столове?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Нямаше маси и столове вътре в килиите.

АДВ.С. – Имахте само тези нощни шкафчета, за които казахте, че сте ги ползвали за гардероби? 

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Да, да.

ПРОКУРОРЪТ – Вие казахте, че сте бил градинар и че сте работил там?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Да.

ПРОКУРОРЪТ – Ищецът работеше ли?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Да, работеше.

ПРОКУРОРЪТ – Спечелихте ли време от работа във Ваша полза?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Да, с три месеца ми беше намалена присъдата. Имах постоянни отпуски, идвах си.

ПРОКУРОРЪТ – Ищецът, какво работеше?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Той беше заварчик, поддръжка.

ПРОКУРОРЪТ – Вътре или във външен обект работеше?

СВИДЕТЕЛЯТ А. Ч. – Вътре, във вътрешен обект беше, в рамките на затвора. В рамките на общежитието. Когато го викаха, отиваше и в корпуса като има някоя врата развалена, туй-онуй, той отиваше и ги поправяше човека.

АДВ.С. – Нямам повече въпроси към свидетеля.

ЮРК.Ч. – Нямам други въпроси към свидетеля.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам повече въпроси към свидетеля.

Освободи се свидетеля от съдебна зала.

АДВ.С. – Нямам други искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна. Да се приключи.

ЮРК.Ч. – Нямам други искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна. Да се приключи.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам други искания. Считаме делото за изяснено от фактическа страна. Моля за ход по същество.

Като взе предвид, че от страните не се правят искания за събиране на други доказателства, съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, водим от което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ.С. – Уважаема госпожо Председател, ще Ви моля да уважите претенцията доверителя ми, съответно да присъдите поисканото обезщетение, с оглед на тези вреди, които е претърпял, поради изключително лошите условия, както в Арестите в гр.Свиленград и гр.Хасково, така съответно и в Затворническото общежитие в гр.Стара Загора.

Няма спор за тези условия, особено в Арестите, че няма дневна светлина, не е налице тоалетна, съответно другите условия за живот, които са предвидени и са изискуеми съгласно Европейската практика.

Сега, да се убеждаваме само със свидетелските показания… Според мен трябва да обърнем внимание на тези доклади, които редовно излизат, няма и месец откакто Омбудсманът на Р.България заяви, че едни от най-лошите арестантски условия, са в гр.Свиленград. Съответно това важи и за Ареста в гр.Хасково.

Няма налице такива условия като каре, което да се провежда на открито помещение, съответно с чист въздух.

Виждате, какви са условията за ползване на тоалетна, съответно на баня и поддържане на хигиената.

Самите килии са били изключително пренатоварени от хора. Не са спазени стандартите относно каква квадратура може и следва да бъде ползвана от един задържан, било в Ареста, било в Затвора-Стара Загора.

Тъй че намирам за доказано основанието, на което се позоваваме по отношение на тези условия и Ви моля съответно да присъдите обезщетението, което търсим, изцяло, заедно с направените по делото разноски.

ЮРК.Ч. – Аз считам, че исковата претенция не бе доказана по един безспорен начин.

Моля да приемете, че няма нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и да отхвърлите исковата претенция.

Алтернативно, ако приемете, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, моля да бъде обезщетен на принципа на справедливост в минимален размер. 

ПРОКУРОРЪТ – Доказа се, че нарушения, преди всичко относно площта и хигиенните условия, са налице само и единствено в арестните помещения, а престоят на ищеца в затворническото общежитие е било при режим, който не му е нанесъл имуществени вреди, различни от обичайните човешки чувства.

Изолацията и неприятните усещания са така високо оценени, най-вече поради обстоятелството, че ищецът е престоял в арестните помещения в зряла възраст, с достатъчно житейски навици относно личен вид и хигиена.

Ето защо по отношение на престоя в Затвора - Стара Загора, считам че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а да бъде уважена частично само относно престоя в арестните помещения.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок

Заседанието приключи в 10.31 часа.

Протоколът се изготви на 27.02.2020 година.

 

 

     

 СЪДИЯ:

 

 

 

  

 Секретар: