Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 802

 

05.11.2019г., гр.Хасково   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково

в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                           Председател: Ива Байнова     

                                                                           Членове: Павлина Господинова 

                                                                                           Антоанета Митрушева

 

при участието на секретаря  Дорета Атанасова

и прокурора Валентина Радева Ранчева

като разгледа докладваното от  съдия А.Митрушева

адм. дело № 644 по описа на съда за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Раздел ІІІ от Глава десета на Административно-процесуалния кодекс(АПК).

 

Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково срещу отделни текстове на Наредба № 1 за опазване на обществения ред на Община Любимец.

 

В протеста се сочи, че Наредба № 1 за опазване на обществения ред на Община Любимец била приета от Общински съвет – Любимец на основание чл.22 от ЗМСМА с Решение № 89/17.12.1996г., последно изменена с Решение № 418/12.12.2018г., като по съществото си представлявала подзаконов нормативен административен акт по смисъла на чл.75 ал.1 от АПК. При запознаване със съдържанието на наредбата било установено, че отделни нейни разпоредби противоречат на закона.

Текстът на чл.2 ал.4 от Наредбата предвиждал, че „Музикалното озвучаване и шумопроизвеждащи машини и съоръжения в обектите за услуги, търговия, обществено хранене, отдих и развлечения може да се ползват само в часовете от 8 до 14 часа и от 16 до 22 часа през зимата, и от 16 до 23 часа през лятото“.

В чл.6 т.7 от Наредбата било предвидено, че „На обществени места, улици, паркове, стадиони, училища, детски градини и др. се забранява използването на аудио, видео, звукови, шумообразуващи уредби, както и изпълнения на живо на оркестри и певци, извън закритите зали на обектите. Забраната не се отнася при обществени прояви, разрешени по установения ред от кмета на общината или упълномощено от него лице.“

В чл.3 ал.5 от Закона за защита от шума в околната среда било регламентирано, че изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, се определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на ЗМСМА. Тоест Общинският съвет разполагал с правомощието да уреди чрез наредба само тези правомощия, свързани с изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради.

В чл.16а ал.2 от същия закон било въведено правилото, че не се допуска озвучаването на открити площи на заведения за хранене и развлечения, разположени в жилищни зони и курорти, за времето между 23 часа и 7 часа. Тази регламентация се прилагала без изключение, като забраната следвало да се тълкува  и прилага стриктно, което навеждало на извода, че времето на забраната по чл.16а ал.2 от ЗЗШОС може да бъде предмет само на законодателна уредба. Предвид посоченото се налагал изводът, че Общински съвет Любимец не разполага с правомощието да въведе правила за поведение, свързани с шума, предизвикан от дейности, които излизат извън предметния обхват на чл.3 ал.5 от ЗЗШОС, при наличие на изрична правна регламентация на тези отношения в закона. Налице било и несъответствие между нормата на чл.2 ал.4 от Наредбата и чл.16а ал.2 от ЗЗШОС относно определеното часово време.

Текстът на разпоредбата на чл.21б от Наредбата предвиждал, че „За свикване на събрание, митинг или друго обществено мероприятие на открито организаторите уведомяват писмено кмета на Общината най-малко 72 часа преди началото му,        като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга и предполагаемия брой на участниците“.

Чл.8 ал.1 от ЗСММ, от своя страна, предвиждал, че „За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга“.

В тази връзка се сочи, че е налице несъответствие между цитираната норма от Наредбата и чл.8 ал.1 от ЗСММ по отношение на срока за писменото уведомяване. Включването в текста на наредбата на „и друго обществено мероприятие“ не било конкретизирано и водело до възможност за различни тълкувания, като по този начин не било спазено изискването на чл.9 ал.1 от ЗНА за точно и ясно формулиране разпоредбите на нормативния акт.

В чл.22 ал.1 от Наредбата било предвидено, че „На нарушителите на тази наредба на основание чл.22 ал.4 от ЗМСМА се налага административно наказание глоба – до 1 000 лева, а за еднолични търговци и юридически лица имуществена санкция до 5 000 лева.“ В чл.6 т.3 б.“б“ от Наредбата била предвидена забрана за разхождането на кучета без повод и нашийник, а за кучета от едрите породи – разхождането без повод, нашийник и намордник. Тази разпоредба била съотносима към състава на чл.177 ал.1 т.3 от ЗВД, който предвиждал забрана за извеждането на кучата без повод, а на агресивни кучета – и без намордник. В чл.428 от ЗВД за нарушение на забрана по чл.177 ал.1 т.3 било предвидено наказание глоба в размер на 100 лева. В случая стойността на наказанието в подзаконовия акт била по-висока от тази в закона, и така от местния орган на власт бил преуреден въпрос, вече решен от законодателя, което било в нарушение на предвидената компетентност.

С оглед на така изложеното се прави искане съдът да постанови решение, с което да отмени разпоредбите на чл.2 ал.4, чл.6 т.7, чл.21б и чл.22 ал.1 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на Община Любимец.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

 

ОТВЕТНИКЪТ - ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – ИВАЙЛОВГРАД, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по делото.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО в съдебно заседание поддържа протеста и моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отменени посочените разпоредби.

 

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

 

По делото е представена в актуалната й действаща редакция Наредба № 1 за опазване на обществения ред, приета от Общински съвет – Любимец,  последно изменена и допълнена с Решение № 418/12.12.2018г. на Общински съвет - Любимец.

Текстът на чл.2 ал.4 от Наредбата гласи, че „Музикално озвучаване и шумопроизвеждащи машини и съоръжения в обектите за услуги, търговия, обществено хранене, отдих и развлечения може да се ползват само в часовете от 8 до 14 часа и от 16 до 22 часа през зимата, и от 16 до 23 часа през лятото“.

В чл.6 т.7 от Наредбата е предвидено, че „На обществени места, улици, паркове, стадиони, училища, детски градини и др. се забранява използването на аудио, видео, звукови, шумообразуващи уредби, както и изпълнения на живо на оркестри и певци, извън закритите зали на обектите. Забраната не се отнася при обществени прояви, разрешени по установения ред от кмета на общината или упълномощено от него лице.“

В чл.21б от Наредбата е предвидено, че „За свикване на събрание, митинг или друго обществено мероприятие на открито организаторите уведомяват писмено кмета на Общината най-малко 72 часа преди началото му, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга и предполагаемия брой на участниците“.

Разпоредбата на чл.22 ал.1 от Наредбата гласи, че „На нарушителите на тази наредба на основание чл.22 ал.4 от ЗМСМА се налага административно наказание глоба – до 1 000 лева, а за еднолични търговци и юридически лица имуществени санкции до 5 000 лева.“, а чл.6 т.3 б.“б“ от Наредбата предвижда забрана за „разхождането на кучета без повод и нашийник, а за кучета от едрите породи – разхождането без повод, нашийник и намордник“.

 

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че предмет на настоящото производство е оспорване на разпоредби от подзаконов нормативен акт, който акт е издаден от орган на местно самоуправление и подлежи на безсрочно оспорване, с оглед разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК.

Оспорването е направено чрез протест на прокурор при Окръжна прокуратура, съобразно правомощията, предвидени в чл.16, ал.1, т.1 от АПК, в защита на обществения интерес, с оглед на което оспорването се явява допустимо, а разгледано по същество, същото е частично основателно по следните съображения:

Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове(ЗНА) Общинският съвет има правомощието да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗНА всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

В тази връзка следва да се има предвид текстът на чл. 3, ал. 5 от Закона за защита от шума в околната среда, съгласно който изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, се определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация.  В случая обаче чл. 2, ал. 4 и чл. 6, т. 7 от процесната Наредба уреждат забрана за шум от търговски обекти, а не от домашни дейности или от съседи в жилищни сгради и в този смисъл същите противоречат на разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС. Това несъответствие не само представлява нарушение на материалния закон, но и несъобразявайки се с чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС, Общинският съвет е излязъл от рамките на своята компетентност, като е уредил изисквания към шума, вече уредени със закона. Наред с това, съгласно чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС контролът по спазване на изискванията на чл.16а, ал.2 и 3 от ЗЗШОС – забрана за озвучаване от обекти по ал. 1, чл. 16а, а именно: обекти за производство, съхраняване и търговия и обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение, както и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, е предоставен на Министъра на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица. Тоест въпросите относно забраните за озвучаването на посочените обекти са уредени изрично в друг нормативен акт, който е от по-висок ранг от наредбата - Закон за защита от шума в околната среда.  Ето защо съдът приема, че оспорването в тази му част се явява основателно и следва да бъде уважено, като бъдат отменени посочените разпоредби.

 

Следващата от оспорените разпоредби – тази на чл.21б от Наредбата предвижда, че за свикване на събрание, митинг или друго обществено мероприятие на открито организаторите уведомяват писмено кмета на Общината най-малко 72 часа преди началото. Видно от чл. 8, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ) обаче, за свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга. При сравнение на двете разпоредби се установява, че в подзаконовия нормативен акт е определен минимален срок за уведомяване от 72 часа, който е по-дълъг от предвидения в закона 48-часов такъв, като е включено и „друго обществено мероприятие“, каквото не е посочено в закона. Подобно противоречие на подзаконов нормативен акт с нормативен акт от по-висока степен, в случая ЗСММ, е недопустимо. Поради това съдът намира, че протестът на прокурора и в тази му част се явява основателен.

 

Следващата протестирана разпоредба - чл.22 ал.1 от Наредбата е систематично разположена в Раздел Шести - "Административно-наказателни разпоредби", и гласи:  „На нарушителите на тази наредба на основание чл.22 ал.4 от ЗМСМА се налага административно наказание глоба – до 1 000 лева, а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции до 5 000 лева.“ От своя страна, чл.6 т.3 б.“б“ от наредбата предвижда забрана за разхождането на кучета без повод и нашийник, а за кучета от едрите породи – разхождането без повод, нашийник и намордник, като действително въпросите относно задълженията и забраните спрямо собствениците на домашни любимци са уредени изрично в друг нормативен акт, който е от по-висок ранг от наредбата - Закона за ветеринарномедицинската дейност. С чл. 177, ал. 1, т. 3 от този закон се забранява извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник. В Глава Тринадесета "Административнонаказателни разпоредби" на ЗВД изрично е предвидено административно наказание по чл. 428 - глоба в размер 100 лева за всеки, който наруши забрана по чл. 177, ал. 1, т. 3. В тази връзка обаче следва да бъде отбелязано, че оспорената разпоредба на чл. 22 ал. 1 от Наредбата е относима не само към текста на чл. 6 т. 3 б. “б“, съдържаща в себе си посочената забрана, свързана с разхождането на кучета, но тази разпоредба определя административните наказания и за всички други съществуващи състави на нарушения в Наредбата. Тези разпоредби са действащи и не засягат предметния обхват на Закона за ветеринарномедицинската дейност, тъй като Наредбата е издадена на основание чл. 22 от ЗМСМА и има по-широко приложно поле. С тази разпоредба обществените отношения, касаещи обществения ред и представляващи въпроси от местно значение, не са уредени в отклонение от предметния обхват на закона, който ги регламентира - ЗМСМА. Поради това оспорената разпоредба не е незаконосъобразна и протестът на ОП - Хасково в тази му част следва да бъде отхвърлен.

С оглед обаче на извода на съда по отношение на първите три оспорени разпоредби, в полза на Окръжна прокуратура - Хасково следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 20.00 лева, представляващи заплатената такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник“.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково разпоредбите на чл. 2 ал. 4, чл. 6 т. 7 и чл. 21б от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на Община Любимец.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването с протест на Прокурор при Окръжна прокуратура - Хасково на разпоредбата на чл. 22 ал. 1 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на Община Любимец.

 

ОСЪЖДА Общински съвет – Ивайловград да заплати на Окръжна прокуратура - Хасково направените по делото разноски в размер на 20.00 (двадесет) лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

При неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени, решението да се оповести по реда на чл. 194 от АПК.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                               2.