П Р О Т О К О Л
гр. Хасково, 04.06.2020 година
Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
Членове:
При участието на секретаря Дорета Атанасова……..………………………..……..…..
и прокурора …………………………………..……………….…………….……………….
сложи за разглеждане адм. дело № 951 по описа за 2019 година ….……..………….....
докладвано от съдия Ива Байнова…….…….…....…...……….……...…………………..
на именното повикване в 10.00 часа се явиха:……………………………………………
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н.Д.К., редовно призован, се явява лично и с адв. Г., с пълномощно от преди.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА НАЧАЛНИК на РУ - ИВАЙЛОВГРАД към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
СВИДЕТЕЛЯТ Г.Т.С., редовно призован, се явява лично.
Адв. Г. – Моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Свидетелят се отстрани от съдебната зала.
Докладва се писмо от ответника с вх. № 8079/27.12.2019 г., с което в изпълнение указания на съда от предходно съдебно заседание се представят писмени доказателства.
Адв. Г. – Г-жо Председател, запознах се с писмото и приложенията. Не възразявам документите, изпратени от наказващия орган, да се приемат като писмени доказателства по делото, макар и да считам, че ответната страна не е представила в цялост всички изискани от съда документи. Въпреки това считам, че тези писмени документи и доказателства са достатъчни за решаване на делото и не правя искане за събиране на нови писмени доказателства.
Съдът намира, че следва да приеме като доказателства по делото писмо вх. № 8079/27.12.2019 г., ведно с документите приложени към него, водим от което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото писмо вх. № 8079/27.12.2019 г., ведно с приложените към него заверени копия от Заповед № 276з-332/11.12.2018 г. на Началник РУ – Ивайловград; Доклад рег. № 4575р–3948/25.10.2018 г. на Дирекция „Инспекторат“ към МВР; Разпоредително писмо № 3286р–1804/12.01.2017 г. на ГДНП; Протокол № 276р-1311/02.02.2017 г.; Заповед № 276з-42/20.02.2017 г. на Началник РУ – Ивайловград; Заповед № 272з-355/16.02.2017 г. на Директор ОДМВР - Хасково; Дневник за предоставяне на пореден номер за регистриране на ЗППАМ № 276р-13815/12.10.2018 г. и покана № 276р-6616/18.04.2019 г.
Адв. Г. - Нямам други искания и моля да се пристъпи към разпит на свидетеля.
Пристъпи се към снемане самоличността и разпит на свидетеля Г.Т.С..
СВИД. Г.Т.С. – /снета самоличност/. Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Адв. Г. /въпрос/ - Г-н С., къде работите, на каква длъжност, познавате ли се с жалбоподателя по делото и от кога, както и били ли сте в служебни отношения с него?
СВИД. Г.Т.С. – Работя като мл. автоконтрольор в РУ – И. С Н.К. бяхме колеги и работихме заедно. Той беше и. „Пътен контрол“, а аз мл. автоконтрольор.
Адв. Г. /въпрос/ - През 2018 г. работехте ли заедно?
СВИД. Г.Т.С. – През 2018 г. работехме заедно с Н.К. и бяхме в една служба в полицията.
Адв. Г. /въпрос/ - Може ли да обясните на съда във Вашата служба, съответно в „Пътна полиция“ И., каква беше установената практика за съставяне на актове за установяване на административни нарушения по отношение на собствениците на лек автомобил в случаите, когато е констатирано, че този автомобил се управлява от неправоспособен водач?
СВИД. Г.Т.С. – В случаите, когато един автомобил се управлява от неправоспособен водач, ако е непълнолетно или пълнолетно лице, му се съставя акт в момента, в който се установи нарушението, а когато няма свидетелство за управление и когато автомобилът не е негов, впоследствие трябва да изготвим докладна до началника, той да ни постави резолюция за издирване на собственика и след това евентуално за съставяне на акт на собственика на автомобила.
Адв. Г. /въпрос/ - Защо беше необходимо това издирване на собственика и събиране на допълнителни сведения преди да съставите акта?
СВИД. Г.Т.С. – Понякога собствениците на автомобили живеят на друго място или извън България и за да сме убедени, че автомобилът е даден от собственика на лицето, което няма свидетелство.
Адв. Г. /въпрос/ - Трябваше ли да се убедите, че собственикът знае за управлението на автомобила от неправоспособно лице?
СВИД. Г.Т.С. – Да, трябва да знае, за да му вземем сведения и той там вътре да обясни, че е предоставил автомобила и след това да му се състави акт на собственика.
Адв. Г. /въпрос/ - Знаете ли за случаи, в които наказателни постановления, съставени въз основа на актове срещу собствениците на автомобили, са отменяни на това основание, че собственикът не знае и няма вина за ситуацията? Това ли беше причината в цялата дирекция да се въведе практика по издирване и събиране на допълнителна информация?
СВИД. Г.Т.С. – Да, това беше причината.
Адв. Г. /въпрос/ - Кой издаваше заповедите за прилагане на административни мерки, включващи санкция отнемане на регистрационни табели или други мерки през 2018 г.? Кое длъжностно лице в районното управление беше ангажирано с тази работа?
СВИД. Г.Т.С. – През 2018 г. до м. октомври или ноември някъде, не съм сигурен, заповедите за принудителни административни мерки ги издаваше колежката С. П., тъй като ние на пътя нямахме такива готови бланки и нямаше регистър, в който да се впишат тези заповеди и да ни дадат номер, който ние да впишем на пътя на бланката и нарушителят да я подпише. След това въведоха регистър, който стои при дежурния и при установяване на такова нарушение, му се обаждахме на него, той ни дава пореден номер на ПАМ-а и се пише на място. Регистърът го въведоха през м. октомври или м. ноември някъде 2018 г., след като направиха една проверка от София и от тогава ги съставяхме на място, който вече установи нарушението.
Адв. Г. /въпрос/ - До ноември 2018 г. имаше ли случаи, когато Вие сте издавали ПАМ или всички се издаваха от г-жа С. П.?
СВИД. Г.Т.С. – Всички се съставяха от нея. Ние пишехме актовете и ги давахме на нея, тя ги въвеждаше в системата и след това издаваше и ПАМ-а на съответното лице.
Адв. Г. /въпрос/ - А кой връчваше заповедите за ПАМ?
СВИД. Г.Т.С. – Връчваха ги по принцип териториална полиция или така наречените квартални, т.е. районните инспектори или младши полицейските инспектори.
Адв. Г. /въпрос/ - Те след като ги връчат и вземат табелите, къде ги носеха?
СВИД. Г.Т.С. – Ако имаше случай да се свалят табели, по принцип за неправоспособен водач се свалят на място веднага и табелите който ги свали, си ги държи при него. Кварталните, ако ги свалят, си ги държат при тях и след това ги предават на колежката С. П..
Адв. Г. /въпрос/ - Имаше ли случай такива табели да ги предават с протокол? Кога въведоха практиката с протокол да Ви се предават за съхранение такива табели?
СВИД. Г.Т.С. – В края на 2018 г. или началото на 2019 г., след тази същата проверка от София, който свали табели, освен нас двамата, имам предвид от териториална полиция, ако свалят табели на пътя, ги предават с протокол.
Адв. Г. /въпрос/ - Казвате, че се съхраняват не от Вас, а някъде там в полицията и който ги е взел от собственика, си ги държи. А Вие като служители на „Пътна полиция“ по някакъв начин бяхте ли уведомявани за това колко време тези табели трябва да се съхраняват и кога е приключила административнонаказателната преписка, за да ги изпратите за връщане в КАТ?
СВИД. Г.Т.С. – Не, никой не ни уведомяваше, че е изтекло наказанието, което по принцип е от шест месеца до една година.
Адв. Г. /въпрос/ - А кой следеше приключването на административнонаказателната преписка и ги изпращаше в сектор КАТ за връщане?
СВИД. Г.Т.С. – По принцип прекратяване на регистрация от шест месеца до една година, началникът определя наказанието.
Адв. Г. /въпрос/ - И кой следеше тогава и кой можеше обективно да има информация за това, че е изтекъл срокът и че не могат да се съхраняват повече тези табели?
СВИД. Г.Т.С. – Това го следеше колежката С. П.. Тя издава документи за самоличност и оправя административната работа. По принцип тези табели вече не вършат никаква работа, защото колата трябва да се пререгистрира наново.
Адв. Г. /въпрос/ - Т.е. трябваше някой да ги следи кога е изтекъл срокът за съхранение, да ги изпрати в КАТ, но това е С. П.. Така ли да Ви разбирам?
СВИД. Г.Т.С. – До 2018 г. да.
Адв. Г. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
Свидетелят се освободи от съдебната зала.
Адв. Г. – Госпожо Председател, няма да представям други доказателства, но моля жалбоподателят да даде кратки обяснения по случая.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н.Д.К. – До август или септември 2019 г. работех като Инспектор „Пътен контрол“ в РУ – И. Бях на тази длъжност около шест години, като през цялото време сме работили двамата в екип с колегата Г.С.. С въпросната заповед, с която дисциплинарно ме наказват по няколко нарушения, мога да кажа едно по едно за тях.
За съхраняването на тези номера научих, че имам такова наказание със самата заповед. В нея пишеше, че съм допуснал такива нарушения, за които съм наказан. Преди това имаше заповед за дисциплинарна проверка, но не и за въпросните табели. За тях не съм давал обяснения на никой и никой не ми е искал такива. По другите две наказания съм давал обяснения, но за табелите не. Практиката за табелите наистина беше такава. Въпросната колежка С. П. като служител БДС ѝ беше вменено задължение да води административнонаказателната дейност на управлението. Това е някакво наследство. При нея се съхраняваха всички административнонаказателни преписки, като говорим за актове, фишове, заповеди за ПАМ. Абсолютно всичко, целите преписки бяха при нея. До ноември месец 2018 г. всички заповеди за ПАМ и наказателни постановления се издаваха от нея. Въпросните заповеди ние нямахме право да ги издаваме, или може би сме имали право, но физически сме нямали тази възможност поради липса единствено на регистър, който е от системата и генерира последователно номера. Нямам спомен да сме имали бланки, но тези бланки всеки може да си ги напише и реално могат да бъдат и на ръка. Нито бланки сме имали, нито нищо и то по причина, че не можем да впишем вътре номера на заповедта и датата. След въпросната проверка, която ни направиха от Главна дирекция, се въведе такъв регистър, или по-скоро книга, в която се записват поредните номера. Те също се черпят от информационната система от компютъра, както от колежката С. П. и който и да издава заповед се вписва, за да не се изгуби последователността. Т.е. от създаването на тази книга или дневник, ние реално имахме право и на пътя да издаваме с колегата, както впоследствие и колегите полицейски инспектори, които имаха правомощия по ЗДвП. Реално тогава започнахме с тези заповеди.
По отношение на табелите, ако аз и колегата свалим табели при прекратяване на регистрация, обикновено ги държим в нашата стая, но актът, с който реално ние сме ги иззели, се предава на колежката С. П.. Въз основа на него тя издава съответно наказателно постановление и при основание за прекратяване на регистрацията, тя издава заповед за прекратяване, като началникът определя срока, за който ще бъде прекратена регистрацията. Всъщност тя технически ги издава и се подписват от началника. И при нея е имало табели, и при районните инспектори, които са сваляли табели от автомобили, и в нашата стая даже съм заварвал стари табели, които никой не знае от къде са, що са. Преди да можем да издаваме заповеди за ПАМ табелите, които се отнемаха на основание издадени или написани от С. П. заповеди, никой не ни ги предаваше на нас за съхранение, нито сме знаели заповедите какво съдържат, в смисъл срок на отнемане на табелите, кога изтича този срок, за да бъдат предприети някакви мерки евентуално за предаване на мястото, където са издадени, най-често в ОД на МВР – Хасково. Тъй като самите преписки са се намирали в стаята на С. П., тя ги съхраняваше, тя можеше да види срокове и периоди и абсолютно всичко. Ние освен да напишем един акт, нищо повече не можехме да направим.
С въпросната заповед за това, че сме длъжни да съхраняваме и да изпращаме в КАТ табели, се запознах, след като ме наказаха точно за тези нарушения, че не съм изпращал табелите след изтичане на срока. Преди това аз такава заповед не съм виждал. Стана ми интересно, като я прочетох, да не коментираме колко неточности има в самата заповед, реално аз не съм знаел за такава заповед и по-скоро я видях, след като ми връчиха заповед за наказание, вътре беше цитирана и аз пожелах да я потърся и да видя дали има изобщо такъв документ. Практиката да ни запознават със заповеди, инструкции, разпореждания и т.н. беше ужасна. Всяка седмица провеждахме така наречена „учебна година“ в продължение на час или два, на която се събираше почти целия състав и се съставя протокол за проведено такова събиране и евентуално обучение. Имаше купища с нормативни документи, заповеди и т.н., които трябваше да бъдат сведени до състава и затова се изготвяше един протокол, който всеки подписваше. Много често мога да кажа, че този протокол е бил празен, когато сме го подписвали, и в който допълнително са вписвани на ръка нормативни документи, с които са ни запознавали. Аз си признавам, че като инспектор „Пътен контрол“, касаещ нашата служба и на други колеги, също съм изготвял такива протоколи. Просто обемът на материалите, с които трябваше да се запознаем е твърде голям и честно казано никой нямаше представа за какво става въпрос като съдържание, защото физически беше невъзможно да отделим такова време. По принцип има спуснато за шестмесечието мисля провеждането на такива занятия, които идват от дирекцията със заповед, както има и такава за физическа подготовка, която никой не провежда за жалост. Има си заповед учебните занятия да се проведат и началникът определя в кои дни ще се случва това и за какъв период от време. Признавам си, че аз също съм съставял такива протоколи, подписвали са ги бланкетно и след това съм го допълвал.
По отношение на първото нарушение беше късно, около 10.00-11.00 часа през нощта ме извикаха, тъй като са установили от наряда неправоспособен водач. Аз посетих мястото, видях момчето, познавах го наистина, беше седемнадесет или колко годишен, много буйно момче. Съставих му акт за това, че управлява като неправоспособен, свалих табелите на автомобила, иззех ги с акта и представих акта за издаване на НП. Докладна за този случай аз лично не можах да намеря да съм издал, не си спомням наистина, би трябвало да съм издал, но не можах да я намеря честно казано в материалите. Направи ми обаче впечатление и намерих друга докладна от наряда, които са установили това нарушение и съм ги ползвал за свидетели за съставяне на акта, които подробно описват случая, че съм бил там, че какво съм написал, какво съм взел и тази докладна е адресирана до началника. Резолюцията на началника много добре видях, че беше за С. П., нищо повече. Значи след като той като административнонаказващ орган се е запознал с обстоятелства по извършена някаква проверка и за някакво нарушение, и евентуално наличие на данни за може би и друго нарушение, той не е предприел мерки да възложи, защото вече се касае за нова административнонаказателна преписка. Не е възложил на мен, на колегата или на който и да било да кажем да извърши, с оглед събиране на доказателства за ново нарушение, а именно предоставяне на автомобил на непълнолетен. А между другото аз си направих труда да говоря с бащата на детето и със самото дете. Бащата не е предоставил автомобила, а това, че не е положил достатъчно грижи за ключовете или ти държи някъде, това е друг въпрос, но никой не потърси дали става въпрос за противозаконно отнемане на МПС и доколкото виждам в заповедта, с която ми е наложено наказанието, и административнонаказващият орган няма никакви доказателства или твърдения, че са извършили някаква проверка, с която да са доказали, че действително има такова ново нарушение, което е трябвало да бъде санкционирано.
Имаше и за още една заповед, която беше във връзка кога съм имал право да издам и кога не и защо не съм издал заповед за отнемане на свидетелство. Значи за неплатени глоби от няколко години се отнема свидетелство до заплащане на дължимите глоби. Те постоянно изменяха и последно беше до 2 часа. Ако лицето след като бъде установено, че има неплатени глоби и съответно му е съставен акт, ако до 2 часа заплати глобата и представи документ за това, не му се издава заповед за принудителна административна мярка. Това са случи мисля, че миналата година. Към въпросния момент август 2018 г., или кога беше, реално пак казвам, че аз и колегата не сме имали физическа възможност за издаване на такива заповеди на място. Ние единствено констатирахме нарушението, съставяхме акта, предавахме го в деловодството при С. П., тя издаваше заповедта и заповедта се даваше на някой от другите колеги. На мен специално много рядко са ми давали за връчване или евентуално за привеждане в изпълнение. Аз не съм издал тази заповед, не съм иззел и свидетелството поради простата причина, че съм нямал възможност за издаване на такава заповед.
Видно от тази проверка, за която споменах, се получи един ефект, който е полезен. Отстраниха се всички тези пропуски, които ги е имало до момента в управлението. Въведе се книга за издаване на регистър със заповеди, въведоха се приемо-предавателни протоколи за предаване на табели на определено лице, което е материално-отговорно и още куп неща се направиха за отстраняване на тези пропуски, които до момента са съществували там. Но аз продължавам да твърдя, че към момента, в който са визирани извършените от мен нарушения, категорично са неверни и мисля, че се аргументирах защо.
Адв. Г. – Госпожо Председател, във връзка с дадените обяснения представям копие от въпросната докладната записка, съставена от членовете на автопатрула, констатирали въпросното нарушение за управление на МПС от неправоспособен водач, където личи резолюцията на началника до С. П.. Не разполагаме с друго по-четливо копие и нямаме възможност да се снабдим с такова към настоящия момент и въпреки това считам, че не се налице пречки за приемане на докладната записка по делото, за да не се отлага същото за изискването й в оригинал, още повече, че няма оспорване от насрещната страна за това обстоятелство.
Съдът намира, че следва да приеме като доказателство по делото днес представената докладна записка до началника на РУ Ивайловград с УРИ 276р-178 от м. януари 2018 г., водим от което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателство по делото заверено копие от докладна записка с УРИ 276р-178 от м. януари 2018 г.
Адв. Г. - Нямам други доказателствени искания. Моля да се приключи делото.
Съдът като взе предвид, че не се правят искания за събиране на други доказателства, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Г. – Госпожо Председател, в подадената до съда жалба са изложени подробни аргументи относно твърдението ни за незаконосъобразност на оспорената заповед, които поддържам изцяло. Считам, че в настоящия процес се събра достатъчен по обем доказателствен материал, който да Ви доведе до извода за основателност на жалбата, поради което аз Ви моля да я уважите, като осъдите насрещната страна да заплати на моя доверител разноските направени в настоящия процес, за което представям списък. Моля за малко по-дълъг срок за представяне на писмени бележки.
Съдът ще се произнесе с решение в законния срок.
Дава възможност на пълномощника на жалбоподателя да представи подробни съображения в писмен вид в 10-дневен срок от днес.
Заседанието приключи в 10.30 часа.
Протоколът се изготви на 04.06.2020 година.
СЪДИЯ:
Секретар: