П Р О Т О К О Л
гр. Хасково, 04.06.2020 година
Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
Членове:
При участието на секретаря Дорета Атанасова……..………………………..……..…..
и прокурора …………………………………..……………….…………….……………….
сложи за разглеждане адм. дело № 283 по описа за 2020 година …….……..…………
докладвано от съдия Ива Байнова…….…….…....…...……….……...…………………...
на именното повикване в 10.30 часа се явиха:……………………………………………
ИЩЕЦЪТ П.Т.З., редовно призован, се явява лично и с адв. Б., с приложено по делото пълномощно.
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - ХАСКОВО, редовно призован, се представлява от адв. С., надлежно упълномощена от днес.
Адв. Б. - Моля да се даде ход на делото.
Адв. С. – Уважаема госпожо Председател, на първо място правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от жалбоподателя, а по хода на делото считам, че ход не следва да бъде даван. Жалбата, наречена искова молба считам, че следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, поради липса на предмет, алтернативно поради липса на правен интерес от оспорването, а производството по делото следва да бъде прекратено, като на моя доверител следва да се присъдят сторените в производството разноски, за което представям списък на разноските. Съображенията ми за това са следните:
В жалбата, както е посочено в самата нея, се подава на основание чл. 256 против бездействие на ОбС – Хасково по задължение, което според жалбоподателя произтича пряко от нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК. Иска се от съда да задължи ОбС - Хасково да приеме свое решение за уреждане на правните последици за времето през което е действал отменен подзаконов нормативен акт, а именно чл. 56б, ал. 7 от Наредбата, касаеща определянето на таксите и цени на административни услуги в Община Хасково. Според жалбоподателя уреждането на тези последици се изразява в задължение на ОбС - Хасково да приеме свое решение, в което да задължи Община Хасково да обезщети всички пострадали лица за времето на действието на отменената разпоредба за всички имуществени и неимуществени вреди. Видно от приложената към жалбата молба с рег. индекс 94-П-1260-4 от 21.04.2020 г., подадена до ОбС – Хасково, жалбоподателят е предявил своите лични претенции за имуществени и неимуществени вреди, причинени според него от отменения ПНА, които пак според същата молба подлежали на обезщетяване по реда на чл. 195, ал. 2 от АПК. В жалбата се цитира Тълкувателно дело № 2/2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на ВАС, както и две решения на ВАС, които според жалбоподателя обосновават допустимостта и основателността на жалбата, наречена иск. Посочените решения обаче, в това число и Тълкувателно решение № 2 по тълкувателно дело № 2/2015 г. на ВАС, са постановени преди и не държат сметка за влязлото в сила на 03.12.2019 г. Изменение и допълнение на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което е обнародвано в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. С това изменение законодателят, с помощта на законодателна техника, преодолява необходимостта от издаване на Тълкувателно решение № 2/2016 г., като изрично включи в обхвата на този закон исковете за обезщетяване на граждани и юридически лица и за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни ПНА. По този начин законодателно беше предоставен на пострадалите от отменени ПНА ефикасен ред за обезщетение за вреди от отменени ПНА каквато, видно от жалбата и молбата до ОбС - Хасково, е крайната цел на жалбоподателя. Такъв ред чл. 195, ал. 2 от АПК не предлага, както личи и от данните по делото и направеното искане. Това е така, защото дори да приемем за допустимо, че административният орган следва да бъде задължен да се произнесе по правните последици, възникнали от отменения ПНА, той не може да бъде задължен да приеме за такива и да се произнесе по вредите, причинени конкретно на жалбоподателя, което той цели. Т.е. търсената от него защита не може да бъде осъществена по този ред. Предвид изложеното считам, че наличието на нов, ефикасен и изрично законово регламентиран ред за обезщетяване, изключва допустимостта на настоящото производство, като в този смисъл е и едно ново определение след промяната на ЗОДОВ, което определение е с № 66/12.04.2020 г. на АдмС - Велико Търново по адм. дело № 783/2019 г.
Предвид горното, и считам това за достатъчно, моля да приемете направеното оспорване за недопустимо, да оставите без разглеждане подадената жалба и да прекратите производството по делото, като присъдите на доверителя ми ОбС - Хасково сторените в производството разноски.
Допълнителни съображения също ще изложа алтернативно. От друга страна в по-новата съдебна практика в административните съдилища и най-вече в постановени през 2020 г. решения и определяния на ВАС се приема, че предмет на оспорване по чл. 256 от АПК, какъвто е настоящия случай, може да бъде само неизвършването на фактически действия, когато задължението за тяхното извършване от административния орган произтича пряко от правната норма. В случая жалбоподателят твърди, че задължението на ОбС - Хасково следва да се изрази в приемане на решение, с което да бъде задължена Община Хасково да обезщети потърпевшите, или постановяването на решение по настоящото дело би задължило административния орган да направи волеизявление. Това волеизявление обаче е правно действие и не може да бъде приравнено по никакъв начин на задължение за извършване на фактически действия. Следователно подадената жалба е процесуално недопустима, поради липса на предмет, подлежащо на оспорване фактическо действие от страна административния орган. В този смисъл е Определение № 3157/27.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 770/2020 г., Четвърто отделение, както и Определение № 6184/27.05.2020 г. на ВАС по адм. дело № 4074/2020 г., Шесто отделение. Казано с други думи, за да е приложима разпоредбата на чл. 256 от АПК следва да е налице такова административно правоотношение, при което да съществува защитимо от закона субективно право, което да бъде реализирано директно по силата на правната норма, чрез съответстващо действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на административния акт. Не такъв е обаче настоящия случай, видно от данните по делото. В този смисъл е Определение № 4607/21.04.2020 г. на ВАС по адм. дело № 1839/2020 г., Шесто отделение с докладчик председателя Р. В. и пак на същия докладчик Определение № 4610/21.04.2020 г. на ВАС по адм. дело № 2638/2020 г. Пак в тази връзка, уреден е правен способ по чл. 256, ал. 1 АПК, се идентифицира с осъдителен иск, в който трябва да се претендира видът на фактическите действия, които административният орган е длъжен да извърши, с оглед обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила. Такива конкретни фактически действия обаче не се сочат в подадената жалба, не се сочат и правоотношения между жалбоподателя и ОбС - Хасково, които да изискват осъществяване на фактически действия от страна на административния орган, поради което моля да приемете, че освен лишена от предмет, жалбата сочи също и на липса на правен интерес. В този смисъл е Определение № 1953/26.09.2019 г. на АдмС – Благоевград, потвърдено с Определение № 548/14.01.2020 г. по адм. дело № 366/2020 г. на ВАС. Между другото и едно Определение на АдмС – Стара Загора от 05.05.2020 г. по адм. дело № 247/2020 г., по което страна е самият жалбоподател.
Уважаема госпожо Председател, предвид гореизложеното, моля да приемете направеното оспорване за недопустимо, поради липса на предмет, подлежащо на оспорване фактическо бездействие от страна на административния орган, респективно поради липса на правен интерес на жалбоподателя, да оставите подадената жалба без разглеждане, да прекратите производството по делото и да присъдите на доверителя ми сторените в производството разноски.
Адв. Б. – Да се приеме тезата на ответника за недопустимост на исковата молба, предявена от моя доверител, означава да се приеме, че е отменен чл. 195 от АПК, което не е така. Отмяна на този текст няма. Задължението за административния орган да уреди последиците от отменената норма си остава и важи, независимо от това, че е променен ЗОДОВ и там е предвиден изричен текст, с който вредите – имуществени и неимуществени могат да бъдат претендирани по този ред. Но нормата на чл. 195 от АПК си остава, тя е част от действащото право и няма никакъв друг ред, освен с искова молба пред административния съд, както е направил моят доверител, да бъде принуден административният орган да изпълни задължението си по този чл. 195 от АПК. Пак повтарям, че тази норма е действащо право. Отказът на административния орган да изпълни задълженията си по тази норма, при това след изрична молба от моя доверител, няма как да бъде преодолян освен с предявената пред Вас искова молба или жалба, както я нарича ответникът. Няма друг начин и друг ред, по който да бъде задължен административният орган да уреди правните и фактически последици от една отменена норма. И след като това задължение на органа е въведено със закон, неговият изричен при това отказ да изпълни задължението си по закон, следва да бъде предмет на разглеждане и следва според нас да бъде отменен, като бъде задължен административният орган да изпълни задълженията си по закон. Нормата на чл. 195 от АПК не е отменена и уважаване на искането и оставяне без уважение, респективно без разглеждане на исковата молба на моя доверител, би довело до там по съдебен ред да бъде отменен един законов текст, което е незаконосъобразно. Освен исканите с молбата на моя доверител обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, същият изрично е посочил в молбата си до административния орган, че Регионална библиотека „Хр. Смирненски“, чиито такси са били предмет на отмяна от АдмС – Хасково, продължава и след съдебното решение да събира същите такси. Така че последиците далеч не обхващат само обезщетенията за вреди, нанесени на гражданите и респективно не само на моя доверител, изправени сме пред отказа на административния орган да изпълни едно съдебно решение на АдмС – Хасково, влязло в сила, с което са отменени таксите и тези такси продължават да се събират. Ето защо за нас няма друг ред освен реда по чл. 256 да бъдат реализирани задълженията на административния орган по чл. 195 от АПК. Пак повтарям, че противното би означавало да приемем, че е отменен текстът на чл. 195 от АПК. Има налице съдебно решение, влязло в сила, а административният орган отказва да предприеме каквито и да е действия и отказва да изпълни това съдебно решение.
Предвид изложеното, моля да дадете ход на делото и да не уважавате искането за прекратяване на производството, защото същото е неоснователно.
ИЩЕЦЪТ П.Т.З. - Възразявам срещу процесуалната легитимация на тук присъстващия защитник на ответника. Ответник по това дело е ОбС – Хасково. Това е колективен орган, състоящ се от 38 съветника и липсва каквато и да е легитимация от колективния орган, който да даде право на председателя на ОбС – Хасково да упълномощава адвокат.
Съдът намира, че следва да даде ход на делото в днешното съдебно заседание, като по възраженията за недопустимост на оспорването ще се произнесе с акта си по същество. Същевременно съдът намира за неоснователно и възражението на оспорващия за липса на надлежно упълномощаване на днес явяващия се представител на ответника, водим от което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се исковата молба.
Адв. Б. - Поддържаме исковата молба. Моля да приемете приложените с нея доказателства. Представям като доказателство по делото молба с рег. индекс 94 П-1260-4/21.04.2020 г. от моя доверител до ОбС - Хасково с искане да изпълни задълженията си по чл. 195 от АПК.
Адв. С. - Госпожо Председател, считам исковата молба изцяло неоснователна. Считам същата за недопустима по изложените вече подробни съображения, поради което моля същата да бъде оставена без уважение като недопустима и алтернативно като неоснователна. Да се приемат доказателствата по исковата молба и днес представената молба. Няма да соча доказателства.
Съдът намира, че следва да приеме като доказателства приложените такива към исковата молба, днес представеното от оспорващия заверено копие от молба от 21.04.2020 г., както и да приложи по делото цитираното в исковата молба адм. дело № 451/2016 г. по описа на АдмС – Хасково, водим от което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото заверени копия от лична карта на жалбоподателя; Решение № 331/25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 451/2016 г. по описа на АдмС – Хасково и пощенски плик, с който е депозирана исковата молба, както и днес представеното заверено копие от молба с рег. индекс 94 П-1260-4/21.04.2020 г., ведно с разпечатка от сайта на Общинска администрация Хасково.
ПРИЛАГА по делото адм. дело № 451/2016 г. по описа на АдмС – Хасково.
Адв. Б. - Нямам други искания за доказателства.
Адв. С. - Нямам други искания за доказателства.
Съдът като взе предвид, че не се правят искания за събиране на други доказателства, счете делото изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Б. - Моля да ни бъде дадена възможност да представим писмена защита. Също правя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на другата страна.
Моля да уважите исковата молба на моя доверител и да постановите решение, с което да бъде прекратено явно незаконосъобразното поведение на административния орган. Моля да вземете предвид, че решението, с което е отменен текстът на ПНА е от 2016 г., а сега сме 2020 г. Явно административният орган няма никакво намерение да предприеме никакви действия, с които да изпълни това съдебно решение, което поведение е незаконосъобразно. Чл. 195 от АПК не е отменен, произтичат от него задължения, които административният орган следва да изпълни. Неизпълнението на тези задължения и толерирането на такова поведение означава да се обезмислят съдебните решения и въобще отмяната на текстове от подзаконови нормативни актове. Подробни съображения ще изложим в писмена защита.
Адв. С. - Моля да оставите исковата молба без уважение като недопустима и неоснователна. Моля да присъдите на доверителя ми разноски. По отношение недопустимостта на исковата молба, изложих подробни съображения. По отношение на нейната основателност, моля да ми дадете възможност да изложа подробно становище в писмени бележки.
Само накратко искам да кажа, че отношенията и искането, което е направено с молбата пред Хасковския административен съд, сочат на приложение на други законови текстове. В случая чл. 195, ал. 2, който не е отменен също смятам, че е недопустим. В административния съд служебното начало, което действа в административния процес е служебно дотолкова, доколкото съдът дължи произнасяне на основание чл. 168, във вр. с чл. 143 от АПК по предмета на спора, очертава изложените обстоятелства и търсената защита, с оглед принципа на диспозитивното начало, но не и да замества волята на оспорващия. В този смисъл ще бъдат развити моите съображения.
Съдът ще се произнесе с решение в законния срок.
Дава възможност на страните да представят подробни съображения в писмен вид в 7-дневен срок от днес.
Заседанието приключи в 10.53 часа.
Протоколът се изготви на 04.06.2020 година.
СЪДИЯ:
Секретар: