П Р О Т О К О Л
гС.Хасково,
14.08.2020 г.
Хасковският
административен съд в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Павлина
Господинова
При
участието на секретаря Мария Койнова
сложи
за разглеждане адм. дело № 497 по описа за 2020
г.
докладвано
от съдията
на
именното повикване в 10.39 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
Г.К.З., редовно призован за днешното съдебно заседание чрез процесуален
представител, не се явява. Представлява се от адв. Ч., надлежно упълномощен с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ДИРЕКТОР НА ТП НА НОИ - ХАСКОВО, редовно призован за днешното съдебно заседание, се представлява от юрк. С., надлежно упълномощена с пълномощно по делото.
Адв.Ч. –Моля да бъде даден ход на делото.
Юрк.С. – Моля да бъде даден ход на делото.
Съдът
намира, че няма пречка да бъде даден ход на делото в днешно съдебно заседание
и
О
П Р Е Д Е Л И :
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва
се жалбата.
Адв.Ч. –Поддържам жалбата. Имам съображение, че обжалваният административен акт, освен изложените такива за незаконосъобразност, се явява и нищожен, понеже е кредитирал нищожни задължителни предписания, издадени извън предела на компетентност на контролния орган към ТП на НОИ. Имам искане за събиране на гласни доказателства от свидетел, който водим, а именно: съпругът на жалбоподателката. Той ще даде показания пред съда, че действително съпругата му, в качеството си на земеделски производител (с отнета регистрация) отглежда и продава птици - кокошки и яйца от тях в селото. Дейност, за която дори не се изисква касов апарат по Наредба №Н-18. Нямам други доказателствени искания.
Юрк.С. – Оспорваме изцяло жалбата. Моля да се приеме като доказателство по делото представената от наша страна административна преписка по обжалвания акт. Относно доказателственото искане на процесуалния представител на жалбоподателката за допускане на гласни доказателствени средства, възразявам, тъй като не е спорен моментът дали произвежда, а дали има право да предлага произведената от нея продукция на пазара. Съгласно Разпоредбата на чл.13, ал.4 от Закона за животновъдството, обектите, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като „лично стопанство“ и собствениците нямат право да предлагат на пазар произведените в обекта суровини и храни. Нямаме други доказателствени искания.
Адв.Ч. – Заявявам, че жалбоподателката има регистрация като лично стопанство, а не като ферма. Ние не спорим по въпроса, че няма регистрация като ферма.
Юрк.С. – Да се уточни какво точно се счита като некомпетентен орган?
Адв.Ч. – Задължителното предписание по своята същност означава заличаване на лични данни по Декларация №1. Тази Декларация №1 се подава на основание Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в чужбина, чл.1. Тенденциозно и целенасочено е, когато се декларират лични факти и обстоятелства от лицето, което твърди, че извършва дейности, тези факти и обстоятелства да бъдат игнорирани по законов ред, законодателят не е предвидил такъв вариант и законова възможност Като се вземе предвид, че Декларация образец №1 се подава пред съответната ТД на НАП, от лицето, което лично декларира за себе си обстоятелства, а Контролният орган на ТП на НОИ, не е администратор нито на регистъра за самоосигуряващи се лица, които обработват Декларация образец №1, нито му са делегирани правомощия, да игнорира тези декларирани данни, то законът им е придал абсолютна доказателствена стойност. Аналогично е в наказателното право има текст, където се казва, че не се изпълнява разпореждане и заповед, което е противозаконно и което е предпоставка за деяние, което представлява престъпление. Как лицето да бъде задължено само да декларира, че не е работило, когато той е извършвал тази дейност. Има друг ред, без този разпоредителния, указателния, за да се установи дали са налице предпоставките по чл.10 - извършване на дейност, за която си регистриран по надлежния ред. Двете предпоставки ние ги имаме. Те не спорят, че има валидна регистрация като земеделски производител и е отглеждала животни. Правото да продава или да не продава, това е обстоятелство неотносимо към настоящия казус. И посочените обстоятелства, мотивите които се възприети от административния орган, че са приложими разпоредбите на Закона за животновъдството, Закона за ветеринаромедицинската дейност, Наредба №Н-44 за изискванията към животинските обекти, тези нормативни актове, съгласно т. 37.1 от Инструкцията за контролно ревизионна дейност на органите на НОИ, която е налична в сайта на НОИ, не попадат в осигурителното законодателство и няма как въз основа на тях да мотивират тяхното неизпълнение и да контролират тяхното изпълнение органите на НОИ. И за това считам, че няма как контролният орган на НОИ да даде задължително предписание. Поради това е нищожно. То е потвърдено и няма как да се валидизира от административния орган, когато е нищожно. Това намира и отражение в Разпоредбата на чл.121 от НПК, където, когато свидетелят, който трябва да даде показания пред разследващия орган, когато се касае за негови близки, може да откаже, без да има санкция за наказателна отговорност.
Юрк.С. – Считам, че контролираните задължителни предписания в административното производство не са нищожни, тъй като контролните органи към ТП на НОИ, разполагат с правомощията да извършват контролно - ревизионна дейност, по спазването на осигурителното законодателство и за установяване на факта, дали лицето отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, т.5 от допълнителните разпоредби на КСО.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото всички представени до този момент в преписката документи.
По отношение на искането за събиране на гласови доказателства, съдът намира, че така посочените обстоятелства, които ще бъдат установени от свидетеля, са неотносими към настоящия спор, доколкото беше установено, че между страните не е спорно, че жалбоподателят няма регистрация като ферма, а само като лично земеделско стопанство. С оглед на изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства: Решение №Ц
1012-26-144-1/11.06.2020г. на Директор ТП на НОИ – Хасково; Известие за
доставяне № ИД PS
6300 0130161;
Уведомително писмо изх.№Ц 1043-26-15-3/14.04.2020г. до Началник сектор КП, ведно
със Задължителни предписания №ЗД-1-26-00745823/14.04.2020г.; Уведомително писмо
от ОДБХ- Хасково изх.№ I-684/09.04.2020г.;
Искане изх.№Ц 1043-26-15-1/06.04.2020г. от Директор ТП на НОИ – Хасково; Сигнал
рег.№Ц1043-26-15/20.03.2020г. от Началник сектор КП, ведно със справка – л.15 по
делото; Уведомително писмо изх.№РД-12-02-229-1/13.02.2020г.; Анкетна карта за
регистрация на земеделски стопанин – 3 бС./от л.18 до л.26 по делото/; Искане
изх.№9101-26-421/27.02.2020г. от Директор ТП на НОИ – Хасково; Искане
изх.№9101-26-395/25.02.2020г. от Директор ТП на НОИ –
Хасково.
ОСТАВЯ без
уважение искането за допускане на свидетелски показания в днешното съдебно
заседание, относно извършване на продажба на земеделска продукция от
жалбоподателката.
Адв.Ч. – Нямам други искания. Считам делото за изяснено.
Юрк.С. – Нямам доказателствени искани. Считам делото
за изяснено.
С оглед
становището на страните, съдът намери делото за изяснено от фактическа страна
и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Адв.Ч. – Моля да уважите жалбата, като на първо място служебно съдът установи, че обжалваният акт е потвърдил нищожни задължителни предписания и по своята същност също се явява нищожен. Нищожните предписания са с оглед на това, че по своята същност те представляват властническо разпореждане към субекта, които се ползва от правата на осигурено лице, да заличи осигурителния си стаж. По аналогия, в Кодекса на труда всички спорове, които са относно съществуването, валидизирането, действието на трудово правоотношение, поради важността са кодифицирани и са предоставени на разглеждане от съда. Самоосигуряващото се лице, за което законът е приел е и земеделският стопанин - лице, което сключва договор сам със себе си, и закона му дава възможността въз основа на това си качество да извършва дейност, за която подлежи на осигуряване. Не се спори, че доверителката ми е извършвала дейност – отглеждала е селскостопански животни. Не се спори, че за тези периоди са внесени осигурителни вноски. При положение, че са налице предпоставките на чл.10 и дейността е започната, регистрирана, всички последващи изисквания, които са в Закон за ветеринерномедицинската дейност и закон за животновъдството, не кореспондират с осигурителното законодателство. Т.е няма как в разрез и да се нарушават конституционните права на жалбоподателката да полага труд, а за този труд, за който закона е казал – да, регистрирал си се за този труд с изрично осигуряване. Всички последващи неизпълнени нормативни документи, водят до административна санкция, но не и от игнориране на положения труд. В прочита на наредбите на ЗВМД, първият член касае ветеринарното обслужване и е насочено към лекарите, практикуващи ветеринарна дейност. Посочват изисквания, но не и задължения, и няма причинноследствена връзка между изискванията и задълженията. Няма причинноследствена връзка между твърдяното отглеждане, полагане на труд, на дейност, която е възмездна и регламентирането на тази дейност. Ако бяхме в производството за обжалване на наказателно постановление, че не е регистрирала ферма, а продава животни, същото щеше да бъде законосъобразно. Но това че дейността, за която законодателят е дал възможност да се осигурява лице, не може да се игнорира от възможността за изпълнение на подзаконови нормативни актове. Тука имаме противоречия на мотивите, като на първоначалния административен акт за задължителни предписания, така и в обжалваното решение, противоречащи на Конституцията, противоречащи и на Европейските регламенти, относно правото и осигуряването за полагането на труд. От там идва нищожността. Незаконосъобразността: Няма как за дейност, която е регламентирана законово и е правопораждаща, да се тълкува разширително. Хипотезата, която е заложена в чл.10 и чл.4 на КСО, кореспондира с текста на чл.1 на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в чужбина, където самоосигуряването възниква под формата на регистрирана дейност и платени осигурителни вноски за съответния осигурителен период. Жалбоподателката от 2016г. получава обезщетение от ДОО за настъпил осигурителен риск. Дори тези документи не са налични в преписката - на какво основание тогава са ѝ платили. И тогава нормативния акт бил ли е валиден или не е бил, и бил ли е приложим, или не е бил приложим.
Съдът – Желаете ли да се възобнови производството и да се ангажират допълнителни доказателства?
Адв.Ч. –Аз се позовавам на нещо, което не е мое задължение да представя като доказателство. Предоставям на съда да прецени. Тези доказателства не са представени по преписката, но те са относими и аз считам, че те са в наш плюс.
В тези два основни документа няма регламентирана методика - как да се променят данните по чл. 5, ал. 4. Веднага съдът трябва да си отговори на въпроса: какво целят тези предписания. Да се заличат данните по чл.5, ал.4 и въз основа на това да се откаже плащането за настъпил осигурителен риск, които е бил приет и е бил платен през 2016г., видно в представените Приложение № 9 и Приложение №11, те са и цитирани в предписанията, но само до там се стига. И тогава, има ли промяна в нормативната уредба от 2016г. до сега и защо чак сега се прилагат тези задължителни предписания. Има ли параметри на компетентност на административния орган, или може да дава това, което е в разрез с интересите на осигуреното лице. Преди да постанови съдебния акт, съдът трябва да си отговори на въпроса: ако тези задължителни предписания не се изпълнят, какви са законовите последици? Кой и кому има компетентност служебно да ги заличи – ТП на НОИ, ТД на НАП, или някой трети. И дори да има административно нарушение по чл. 349 и чл.350 от КТ за неизпълнение на разпореждане на контролен орган, ако това не се изпълни, как трябва да се регулират правата на осигуреното лице за дейността, която е безспорна – отглежда животни и се осигурява за тази дейност. Моля за решение в този аспект. Моля да присъдите разноски на доверителката ми за платен адвокатски хонорар и ДТ. Моля и за 15-дневен срок за да представя писмена защита.
Юрк.С. – Моля да отхвърлите жалбата като неоснователна и недоказана. Считам, че се е развило законосъобразно административно производство, в което са издадени задължителните предписания, в последствие предмет на контрол с обжалвания административен акт. Считам, че при извършената проверка от контролните органи е установено, че жалбоподателката няма качество на осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“. Обстоятелство, което е установено при самата проверка от 2020г., тъй като за да бъде осигурено лице за този осигурителен риск, не се изисква само да е подала Декларация по чл.1 от Наредбата за самоосигуряващи се лица и да е започнала упражняване на трудова дейност, както и да е внесла дължимите осигурителни вноски, а следва и да произвежда растителна или животинска продукция, която е предназначена за продажба и да е регистрирана по установения ред. От събраните доказателства се установява че жалбоподателката не отговаря на едно от изискванията, тъй като същата няма право да продава произведената от нея продукция. Регистрирана е, но няма регистриран обект тип „ферма“, което да дава правомощията да продава произведената от нея продукция на пазар, с оглед на което тя не попада в обхвата на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на КСО. Моля да потвърдите акта като правилен и законосъобразен, и да присъдите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Съдът определя срок за писмени бележки на адв.Ч. до 25.08.2020г.
Заседанието
приключи в 11.09 часа.
Протоколът
се изготви на 14.08.2020
г.
Съдия:
Секретар: