П Р О Т О К О Л

гр. Хасково, 20.08.2020 година

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на двадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Членове:

При участието на секретаря Ангелина Латунова

и прокурора

сложи за разглеждане адм.дело № 111 по описа за 2020 година

докладвано от съдия Василка Желева

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ “ТиТи 99“ ЕООД – гр.Д. и М.Т.Д., в качеството му на физическо лице, редовно уведомени от предходното съдебно заседание, се представляват от адв. В.С., надлежно упълномощен да ги представлява, с представено по делото пълномощно. В днешното съдебно заседание адв. С. също представя попълнено пълномощно за процесуално представителство по делото, заедно с договор за правна защита и съдействие № 11/18.08.2020 г.

ОТВЕТНИКЪТ Кмет на Община Д., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

От ответника е постъпила молба с вх.№ 4737/19.08.2020 г., в която заявява, че няма възражение, при липса на процесуални пречки, да бъде даден ход на делото в днешното съдебно заседание, поради невъзможност да се яви негов процесуален представител. По отношение на представеното от вещото лице заключение се моли да се пристъпи към неговото изслушване и да се приеме същото, освен в неговата т. 5, в която насока се счита, че така даденият от вещото лице отговор „около 2000 г.“ и „преди около 5-8 години“ е неясен и неточен, и не отговаря категорично на поставения въпрос. Изложено е становище по съществото на спора, като се претендира жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, и намаляване на претендираното от процесуалния представител адвокатско възнаграждение, ако същото е прекомерно и надхвърлящо определения минимум по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира се присъждане на разноски по делото, като към молбата се прилага списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.Д.С., редовно призована за днешното съдебно заседание, се явява лично.

АДВ.С. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, водим от което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва, че в законоустановения срок по делото е постъпило заключение от вещото лице С.Д.С. по назначената в производството съдебно-техническа експертиза.

АДВ.С. – Нямам искания преди разпита на вещото лице. Да се пристъпи към изслушване на заключението.

Пристъпи се към снемане самоличността и изслушване заключението на вещото лице.

С.Д.С. – /Снета самоличност/. Предупредена за отговорността по чл.291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.Д.С. – Представила съм писмено заключение, което поддържам. Подробно съм описала това, което съм анализирала и съм видяла на място.

АДВ.С. – Госпожо С., 1998 г.-1999 г. Вие правите извод, че процесното застрояване не е било допустимо, цитирате Наредба № 2 за застрояване в земеделски земи, без смяна на предназначението им. Като следя и втория извод, за сега действащата нормативна уредба, тогава - 1998 г. Законът за концесиите също е бил в сила, не смятате ли, че също е било допустимо застрояването? Намирам този извод за недостатъчно аргументиран. Това е на страница 7-ма от заключението.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.Д.С. – На страница 7-ма от заключението съм записала, че обектите не представляват застрояване, свързано с ползването на земята, тъй като тогава по действащата Наредба №2 допустими са сгради, които представляват застрояване за стопански постройки, постройки и съоръжения за съхранение на растителна и животинска продукция и отглеждане на животни, съгласно списъка. Тук не съм намерила възможност сградите да бъдат оприличени като такива, които да са във връзка с предназначението на земята, дотолкова, доколкото вече в последствие Наредбата за застрояване в земеделски земи без промяна предназначението им дава и други възможности за сградите, които могат да бъдат застроявани, без промяна предназначението на земята.

АДВ.С. – Относно написаното пак на 7-ма страница от заключението, предпоследния абзац – „Строежът да е изграден до 31.03.2001 г.“ имам по-скоро една забележка и възражение. Тъй като ние в случая изследваме допустимостта на процесното застрояване, а в този случай допустимостта му ще определи търпимостта на тези сгради, тоест те дори да са търпими, те са незаконни, просто не подлежат на премахване. В тази връзка смятам, че тази точка е излишна и това не може да бъде предмет на изследване от Вас, тъй като съдът ще се произнесе дали са търпими сградите или не.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.Д.С. – Аз не съм го изследвала, а просто с оглед годината, която съм допуснала, това е единствената възможност, която би могла да предостави търпимост.

АДВ.С. – Пак на 7-ма страница, третия абзац отдолу-нагоре, тук казвате, че стоежът би бил допустим като застрояване, свързано с ползването на земята по смисъла на действащата Наредба № 19/2012 г., във връзка с чл. 16, ал. 3 от Закона за концесиите, и по нататък се споменава понятието „концесионна територия“. Смятам, че правилно сте цитирала чл. 16, ал. 3 от Закона за концесиите, но там понятието не е „концесионна територия“, а е „принадлежност на концесията“. Тоест понятието е малко по-широко. Пак повтарям, че според мен правилно е цитирана законовата разпоредба, но просто текстовото изписване има малко по-различен смисъл и трябва според мен да се смята „принадлежност на концесията“. Това е само като забележка.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.Д.С. – Някъде другаде в този закон беше изрично споменато „принадлежност (концесионна територия)“. Тук в случая не съм го приложила този член, но то е едно и също като смисъл. „Принадлежност“, с оглед да обслужва обекта на концесия, концесионната територия, в която има определена такава функция, в смисъл частта от прилежаща територия, която има функцията да обслужва този обект на концесия. В този смисъл е изразът „концесионна територия“.

АДВ.С. – В крайна сметка казвате, че строежът би бил допустим при доказване на одобрен ПУП - план за застрояване. Какво е Вашето становище ясно и категорично, ако можете да го дадете? В крайна сметка този ПУП принципно възможен ли е да бъде осъществен? Не говоря за самата процедура, тя е дълга и сложна, зависи от много фактори и т.н. Питам принципно, има ли някаква според Вас абсолютна пречка, която да прави недопустимо изработването на този ПУП. Примерно в един терен имаме устройствен план, който позволява 10 м. застрояване, ние обаче искане да построим сграда от 20 м. Това е абсолютна пречка, която не позволява дори да бъде разглеждан такъв ПУП.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.Д.С. – Мога да кажа единствено от гледна точка предназначението на сградите, в смисъл това, което в годините се е ползвало, като функция, с оглед дейността, като обслужване на обекта на концесия, или по-скоро на съседния имот, който е язовир. Но по отношение на всички останали, изброени в т. 2 необходими данни и параметри, които са задължителни за да може да се каже категорично, аз не мога да взема отношение, защото това е въпрос на изследване.

СЪДЪТ /въпрос към адв. С./ – При положение, че няма одобрен ПУП, с какво искате вещото лице да извърши сравнение, с евентуално бъдещ възможен за одобряване ПУП? Това ли е въпросът Ви?

АДВ.С. *** има общ устройствен план на Община Д., така че условията за застрояване трябва да се сравняват с този общ устройствен план.

СЪДЪТ /към адв. С./ – Уточнете въпроса си към вещото лице.

АДВ.С. – Становището на вещото лице е, че строежът би бил допустим, ако се докаже този факт. Аз приемам, че вещото лице е отговорило на въпроса, че строежът е допустим.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.Д.С. – Ако отговарят на тези изисквания, които са посочени в т. 2, които изисквания се доказват с изготвяне и одобряване на ПУП, защото той има тази задача, а именно да изясни съответствието на даден стоеж с нормативните изисквания, които са за съответната територия, за съответното предназначение и функция на строежа. В този смисъл съм го казала това. Аз не мога да кажа, че има такава възможност, без да са изследвани тези съответствия, т.е. съответствията, които съм посочила в т. 2. Ако тези съответствия ги има, т.е ако те съответстват като показатели на застрояване, предназначение, санитарно-хигиенни, противопожарни и други изисквания, тогава това е моето становище, при одобрен ПУП за имота.

АДВ.С. – А дали може да се одобри такъв ПУП?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.Д.С. – Това е нещо, за което си има определен ред по закона, т.е първо се издава разрешение за изработване на ПУП на база едно задание, което се изготвя от възложителя и след това разрешение се издава заповед от Кмета на съответната община, и на база на тази заповед се започва изработването на ПУП. Това е нещо, което е абсолютно конкретизирано в закона.

СЪДЪТ /въпрос към вещото лице/ – В крайна сметка установявате ли, че процесните обекти представляват помещения за обитаване от домакинствата на собствениците на земята, като концесионна територия?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.Д.С. – Според това, че обектите се обитават действително от собствениците на земята, които са такива по представения документ за собственост от 2019 г., те се ползват от този собственик, във връзка с дейността му като концесионер. Това е фактическото ползване. В Наредба № 19 не е конкретизирано друго, като в нея е посочено „помещение за обитаване от домакинствата на собствениците на земята“, и като такива те наистина се ползват от собственика.

СЪДЪТ /въпрос към вещото лице/ – Обитават ли се постоянно тези обекти?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.Д.С. – Тези обекти не са като помещения за живеене, ако това имате предвид.

СЪДЪТ /въпрос към вещото лице/ – Какво означава „обитаване от домакинствата“? Там някой през лятото ли живее, ходят периодично да празнуват на тези бунгала, или ги отдават под наем?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.Д.С. – Според мен обектите се ползват във връзка с ползването на язовира, защото за голямата сграда се вижда, че там се ходи за да се ползва по време на риболов примерно, няма как да знам точно и конкретно за какво се ползват.

АДВ.С. – Нямам други въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

Съдът намира, че следва да приеме така изготвеното заключение от вещото лице С.Д.С. от назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Съобразно представената от вещото лице Справка-декларация по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба № 2/2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица съдът намира, че следва да завиши възнаграждението, определено за изготвяне на експертизата, от първоначално определените 200 лв. на 650 лв., като допълнителният депозит е внесен от страна на двамата жалбоподатели.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице С.Д.С..

ЗАВИШАВА възнаграждението, определено за изготвяне на експертизата, от първоначално определените 200 лв. на 650 лв.

РАЗПОРЕЖДА на вещото лице инж. С.Д.С. да се изплати възнаграждение в размер на общо внесения от страна на двамата жалбоподатели депозит - 650.00 /шестстотин и петдесет/лева. /изд.Р.К.О./

АДВ.С. – Госпожо Съдия, заявявам, че се отказвам от искането си за събиране на гласни доказателства, направено в предходното съдебно заседание. Аз смятам, че с оглед на заключението на вещото лице и другите представени по делото писмени доказателства, свидетелят няма какво друго да каже. Нямам други доказателствени искания. Считам делото за изяснено от правна и фактическа страна и моля за ход по същество.

Съдът като взе предвид, че от страните не се правят искания за събиране на други доказателства, счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, водим от което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ.С. – Уважаема госпожо Председател, моля да уважите жалбата на моите доверители и да отмените атакуваната заповед на Кмета на Община Д.. Моля да ми дадете 7-дневен срок, в който да представя писмени бележки и да ни присъдите разноските, съобразно списък на разноските, който Ви представям.

Съдът дава 7-дневен срок на пълномощника на жалбоподателите за представяне на писмени бележки по съществото на спора.

Съдът ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Заседанието приключи в 10:31 часа.

Протоколът се изготви на 20.08.2020 година.

СЪДИЯ:

Секретар: