П Р О Т О К О Л
гр.
Хасково, 15.09.2020 година
Хасковският
административен съд в публично съдебно заседание на петнадесети
септември
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета Митрушева
При
участието на секретаря Мария Койнова
и
прокурора
сложи
за разглеждане адм. дело № 381 по описа за 2020 година
докладвано
от съдия Антоанета Митрушева
На именното
повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
М.А.А., уведомен
от предходно съдебно заседание, не се явява.
Същият се представлява от адв. Д.Т., надлежно упълномощена с пълномощно по
делото.
ОТВЕТНИКЪТ
ГЛАВЕН
АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА СВИЛЕНГРАД, уведомен
от предходно съдебно заседание, не се явява. Същият се представлява от юрк. М.
Д., надлежно упълномощен с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ
АРХ. Е.Д.П., уведомена от предходно съдебно заседание, явява се
лично.
По
хода на делото:
Адв. Т.
– Да се даде ход на
делото.
Юрк.
Д.
– Да се даде ход на делото.
Съдът
намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание, мотивиран от което
О П Р Е Д Е Л И
:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва,
че след датата на предходното съдебно заседание по делото е постъпило писмо
от Общинска
администрация - Свиленград с вх.№ 4099/23.07.2020г., с което се предоставя
изисканата информация относно регистрираните по постоянен и настоящ адрес
***.
Докладва
постъпило становище по заключение на вещо лице с вх.№ 4128/24.07.2020г.,
депозирано от Общинска
администрация – Свиленград.
Адв. Т.
– Уважаема госпожо председател, във
връзка с приложените документи, представям и моля да приемете удостоверение с
дата 11.09.2020г., което е с по-късна дата от справката на Община Свиленград, от
което е видно кои лица са регистрирани на адреса на ул.“********“ № *. Едно от
лицата, които е било регистрирано към онзи момент, вече не е. Представям и моля
да бъде приета декларация от А. Т. А., с която се отказва от право на ползване.
Лицето е баща на жалбоподателя, което е имало запазени права на ползване
съгласно нотариалния акт, приложен по делото.
Във
връзка с отговора, представен от ответника, считам възраженията за
неоснователни: по отношение на това, че по същество обжалваният акт, съдържащ се
в писмо изх.№ И-2471/13.03.2020г., представлява отказ да се издаде виза за
проектиране. Ответникът твърди, че това е само волеизявление от административен
орган и счита, че не представлява самостоятелен административен акт, който
подлежи на обжалване. Считам, че това не е така, тъй като характеристиката и
предназначението на визата за проектиране я определят като индивидуален
административен акт по чл.21, ал.1 от АПК, във вр. с
чл.214, т.1 от ЗУТ, поради което и отказът да бъде издадена, съставлява такъв
акт. Като носител на вещни права и правото на собственост върху процесния имот и
адресат на оспорения акт, инициирал административното производство по неговото
издаване, жалбоподателят има правен интерес от обжалването му. Не съм съгласна и
с фактическите и правни твърдения на ответника относно това, че подаването на
последващи уточняващи молби от жалбоподателя и
представянето на нови доказателства са индиция за
това, че постановеният отказ с цитираното от мен писмо, е самостоятелен
индивидуален административен акт. Считам, че жалбоподателят се е възползвал от
възможността, предвидена в чл.91, ал.1 от АПК, и с всяка последваща молба след
постановяване на отказа, той, представяйки тези доказателства, се е възползвал
от възможността административният орган сам да преразгледа атакувания
административен акт, да го измени или да го отмени. Именно във връзка с това,
жалбоподателят е продължил да представя нови доказателства по повод
първоначалното си искане.
Приемам
за неоснователно и възражението за това, че било невъзможно да бъдат спазени
показателите за застрояване и процент озеленени площи по отношение на исканото
бъдещо строителство, тъй като липсва такъв мотив в атакувания административен
акт. Той въобще не е бил въпрос на изследване от административния орган, така че
последващи такива обстоятелства или пречки за издаване
на искания от нас административен акт, считам, че не следва да бъдат разглеждани
и не следва да бъдат уважавани като възражения от ответната
страна.
По
отношение на възражението на ответната страна, че постройките се ползват от
друго лице, а не от заявителя и жалбоподател в настоящото производство,
представих съответно доказателства за отказ от правото на ползване от А. А..
Безспорно лицето, което има запазено право на ползване, е баща на доверителя ми,
и бидейки едно семейство, между тях няма конфликти за предоставяне на тези
сгради за преустройство от страна на жалбоподателя. За да бъде формално оформено
това, сме направили отказ от правото на ползване, за което представих
удостоверение. Това е по възражението на ответника, че на адреса живеят повече
лица, за които е необходимо да бъде осигурено евентуално паркомясто. Към
настоящия момент в имота, освен жалбоподателя живеят само родителите
му.
По
отношение на искането за тройна експертиза ще взема становище, след като
изслушаме вещото лице.
Ст.
юрк. Д.
– По отношение на представените в днешното съдебно заседание декларация и
удостоверение, считам същите за несъотносими към
настоящото дело, тъй като те са издадени: декларацията на 09.09.2020г., а удостоверението на 11.09.2020г., няколко месеца
след изпращане на писмото на гл.архитект на Община Свиленград с рег.№
2471/13.03.2020г. Меродавен е моментът, а именно 13.03.2020г., когато е изпратено
писмото, а не месец септември. Това е последващ
момент, който няма пряка и непосредствена връзка със самото писмо. Същото писмо,
противно на твърдяното от жалбоподателя, не представлява индивидуален
административен акт, както по смисъла на ЗУТ, така и по смисъла на АПК. То е
част от административната преписка и не представлява изричен отказ. Подробно
изложение относно това съм посочил в отговора на исковата
молба.
Противно
на твърдяното в днешното съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя,
относно показателите за застрояване, същите са посочени в Комбинирана скица за
проектиране № 372/23.07.2019г. на УПИ XVII,
квартал 102 по ПУП-ПРЗ, ПИ с идентификатор №65677.701.6932 по КК на
гр.Свиленград. Същата е представена в Общинска администрация – Свиленград, с
искането за издаване на виза за проектиране, представено е и на съда, и е част
от преписката. Не може да става въпрос, че жалбоподателят, като лице, искащо
административна услуга от Община Свиленград, не е запознат с показателите за
застрояване. Независимо от всичко посочено, Община Свиленград продължава да
твърди, че преждецитираното писмо не представлява
индивидуален административен акт, а писмо, с което се изисква допълнителна
информация и продължава да твърди, че жалбоподателят е бил наясно, тъй като
няколкократно е представял документи по същата преписка в общинска
администрация, включително след образуването на настоящото съдебно дело.
Като
взе предвид становищата на страните, съдът намери, че на настоящия етап от
производството липсват основания за прекратяване на същото, въпреки изложените в
тази връзка възражения от страна на ответника по отношение на това, че към
момента на депозиране на процесната жалба липсва подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, доколкото видно от представеното по делото
писмо с рег. индекс И-2471/13.03.2020г. е, че в същото изрично е заявено, че
Община Свиленград не може да издаде исканата виза, поради невъзможност за
осигуряване на паркоместа в имота, тоест писмото
фактически обективира отказ да бъде издадена исканата от жалбоподателя
виза.
Съдът
намира, че като доказателства по делото следва да бъдат приети приложените към
жалбата писмени такива, приложените към съпроводително писмо вх.№
2687/01.06.2020г., представляващи административната преписка, както и
допълнително представените от страните в хода на административното производство,
включително постъпилото писмо вх.№
4099/23.07.2020г. от Общинска администрация – Свиленград във връзка с изисканата
в миналото съдебно заседание информация по отношение на регистрираните лица на
адреса в гр.Свиленград, ул. “********“ № *, както и представените в днешно
съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя: Удостоверение
изх.№И-6144/11.09.2020г. издадено от Общинска администрация – Свиленград и
Декларация за отказ от запазено вещно право на ползване Акт№10, том III,
рег. №3619/2020.
По
отношение на конкретната относимост на последните доказателства и във връзка с
направеното възражение от процесуалния представител на ответника, че същите са
несъотносими към правния спор, съдът ще се произнесе
при разглеждане на всички доказателства в тяхната
съвкупност.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като
доказателства по делото
приложените към съпроводително писмо вх.№2687/01.06.2020г. под опис от 12 пункта
/от л.30 до л.65 по делото/; Отговор на жалба вх.№3049/12.06.2020г., ведно с
Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот
вх.№7606001159/05.12.2016г.,партиден №7606Н14988, Декларация по чл.14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижим имот вх.№7606001160/05.12.2016г., партиден
№7606Н14989; Молба вх.№3352/24.06.2020г., ведно с приложени към същата по опис
от 10 пункта документи /от л.100 до л.112 по делото/; писмо
вх.№4099/23.07.2020г. от Общинска администрация – Свиленград; – Удостоверение
изх.№И-6144/11.09.2020г. издадено от Общинска администрация – Свиленград и
Декларация за отказ от запазено вещно право на ползване Акт№10, том III,
рег. №3619/2020.
Адв. Т.
– Нямам искания преди изслушване на вещото лице.
Ст.
юрк. Д. –
Нямам искания педи изслушване на вещото лице.
Пристъпи
се към снемане самоличността и разпит
на вещото лице.
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ арх. Е.Д.П. – снета
самоличност. Предупредена за отговорността по чл.291 от НК. Поддържам
представеното заключение.
Адв. Т.
– Считам, че задачата е изпълнена и нямам въпроси към вещото лице арх.
П..
Ст.
юрк. Д. – Извършихте ли оглед на самия имот? Измерване на квадратурата
извършвали ли сте на сградите в имота?
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ арх. Е.Д.П. – Да, бях на място
и извърших оглед. Нямах такава задача да извърша
измерване.
Ст.
юрк. Д. – Като се запознахте с преписката от общинска администрация, на базата
на какво изчислихте, че квадратурата на сградите, за които се иска
преустройство, е 79 м2?
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ арх. Е.Д.П. – От скицата на
кадастралната карта.
Ст.
юрк. Д. – С документа за собственост запознахте ли се? Квадратурата в кадастъра
и в документа за собственост еднаква ли е?
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ арх. Е.Д.П. – Запознах се с
документа. Мисля, че квадратурата е еднаква.
Ст.
юрк. Д. – Нямам повече въпроси.
СЪДЪТ – Бихте ли ни посочили и обосновали заключението си в частта, където посочвате „за обект с такава дейност“, какво имате предвид и по коя конкретна точка по приложението към наредбата я подвеждате?
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ арх. Е.Д.П. – В заключението
съм записала по коя точка от наредбата, приложение 5а от Наредба №РД-02-20-2 от
20.12.2017 г. за обект с обслужващи дейности.
Съдът
намира, че на този етап от производството не следва да приема заключението на
вещото лице арх. Е.Д.П., а на същото следва да бъдат поставени допълнителни
задачи за изясняване на първоначално поставения към експертизата
въпрос.
На
първо място, съдът намира, че вещото лице не обосновава посоченото в
заключението, че обектът е под 80 м2, доколкото реално не е извършило
замерване на този обект, въпреки посочването, че е направен оглед на място.
Доколкото е налице разминаване в площта на сградите в този ПИ, то следва да бъде
посочена точната квадратура на тези сгради, за които се иска преустройство. На
вещото лице следва да се укаже да посочи в коя хипотеза на приложение 5 ще
попадне обектът на инвестиционно намерение на
жалбоподателя.
По
искането на ответната страна за назначаване на тройна съдебно-техническа
експертиза, съдът намира, че не следва да се произнася в днешното съдебно
заседание.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
НЕ
ПРИЕМА
заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, представено от вещото
лице арх. Е.Д.П..
ПОСТАВЯ
допълнителни задачи към експертизата, като вещото
лице, след като отиде на място и извърши съответни измервания,
да посочи:
1.
Каква е точната квадратура на сградите, за които се иска
преустройство?
2.
В коя хипотеза на приложение 5, с оглед нормата на чл.42 от Наредба №
РД-02-20-2/20.12.2017г., ще попадне обектът на инвестиционно намерение на
жалбоподателя, след извършване на преустройство на сградите: в т.1-д, както
твърди жалбоподателят; или в друга хипотеза?
Адв. Т.
– Нямам други доказателствени искания на този етап от
производството.
Ст.
юрк. Д.
–
Нямам други доказателствени искания на този етап от
производството.
Съдът
намира, че делото следва да бъде отложено за друга дата и
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА
и НАСРОЧВА делото за 03.11.2020 г.
от 10:30 часа, за която дата страните са уведомени от съдебно заседание чрез
процесуалните си представители, вещото лице – уведомено от съдебно
заседание.
Заседанието
приключи в 10:32 часа.
Протоколът
се изготви на 15.09.2020 г.
СЪДИЯ:
Секретар: