РЕШЕНИЕ

 

№394/23.07.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                               Председател: Ива Байнова                                                                                               

                                                                                      Членове: Павлина Господинова

                                                                                                     Антоанета Митрушева

при секретаря Ивелина Въжарска……..………...………...............…..........в присъствието на Прокурор Антон Стоянов............….………………..........................................като разгледа докладваното от   Председателя  адм. дело №121 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

          Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Хасково срещу чл.32 ал.4,  чл.52 ал.1 т.4 в частта “…т.12 и 13 на приложение №4 към глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси“  и чл. 64 ал.2 от Наредба №14 за определяне размера на местните данъци на територията на община Харманли.

           В протеста се сочи, че  след проверка по реда на надзора за законност на Наредба №14 за определяне размера на местните данъци на територията на община Харманли, (Наредбата), последно актуализирана с Решение №601/27.12.2018г. , е установена незаконосъобразност на атакуваните разпоредби от същата.

          Сочи се, че съгласно правилото на чл.32  ал.1 от Наредбата, обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин, а според ал.4 от същата норма, ал.1 не се прилага за моторни превозни средства, внесени в страната като нови. Твърди се, че чл.32 ал.4 от Наредбата противоречи на актуалния текст на чл.44 ал.4 от ЗМДТ, според който от обхвата на нормата са изключени моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната.

       Относно протестираната част от разпоредбата на чл.52 ал.1 т.4 от Наредбата се твърди, че е в противоречие с чл.61м ал.1 т.4 предл.1 от ЗМДТ, тъй като в разрез със законовата разпоредба, създава привилегия и за лица, извършващи действия по т.12 и т.13 от Приложение №4 към ЗМДТ.

        Относно протестираната разпоредба на чл.64 ал.2 от Наредбата се сочи, че начинът, по който се изчислява следващата се за възстановяване недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници, е в несъответствие с този по чл.61ч ал.2 от ЗМДТ.

Предвид горното, се предлага да бъдат отменени протестираните разпоредби. Претендират се разноските по делото.

Ответникът – Общински съвет Харманли, не изпраща представител и не ангажира становище по оспорването.  

            По делото е представена в актуалната й действаща редакция Наредба №14 за определяне размера на местните данъци на територията на община Харманли.

Административен съд – Хасково, като обсъди събраните по делото доказателства, приема следното:

           Протестът е процесуално допустим. Предмет на оспорване са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Харманли. На основание чл. 186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае отделни разпоредби от Наредба №14 за определяне размера на местните данъци на територията на община Харманли, което е допустимо съгласно чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл. 187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето.

            Разгледан по същество, протестът е основателен.

            Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал. 1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 1 от Наредба №14 за определяне размера на местните данъци на територията на община Харманли, със същата се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на Община Харманли. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон.

Предвид изложеното, както и с оглед разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК, Общински съвет – Харманли е материално и териториално компетентният орган, разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения с местно значение, отнасящи се до определяне размера на местните данъци, респективно да издаде подзаконов нормативен акт като процесния. 

           Това правомощие, касателно протестираните разпоредби е упражнено в несъответствие с материалния закон.

           В чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Без съмнение общинската наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава, като стриктно се придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Тоест регламентацията, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения.

 Съдът намира за основателно оплакването за незаконосъобразност на чл.32, ал.4 от Наредбата. Протестираната разпоредба следва да се разгледа във връзка с тази на чл.32 ал.1 от Наредбата, според която обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Според ал.4 на нормата, ал.1 не се прилага моторни превозни средства , внесени в страната като нови.

На законово ниво данъчното облагане при придобиване на имущества по дарение и  по възмезден начин е регламентирано в чл.44 – чл.51 от ЗМДТ.

В чл.44 ал.1 от ЗМДТ са посочени обектите на облагане – имущества, придобити по дарение, както и придобити по възмезден начин недвижими имоти, ограничени вещни права върху тях и моторни превозни средства. Според ал.4 на нормата, от тези обекти  са изключени МПС, които са придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната. Видно е, че за предвиденото данъчно облекчение законодателят не държи сметка дали МПС е внесено, вкл. и като ново, каквото условие е предвидено в протестираната норма от местната наредба, а необлагането с данък се обвързва с първоначалната му регистрация за движение в страната и по-конкретно с придобиването му преди извършването ѝ. Въведеното с чл.32 ал.4 от Наредбата данъчно облекчение противоречи на предвиденото в чл.44 ал.4 от ЗМДТ, поради което протестираната разпоредба като несъответстваща на нормативен акт по-висока степен е незаконосъобразна и следва да се отмени.

 

Основателно е и оплакването за незаконосъобразност на протестираната част от текста на чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата.

Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата "лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, т. 12 и т. 13 от Приложение № 4 към глава втора, раздел V от ЗМДТ, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие, че към декларацията по чл. 53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара".

Предвиденото в Наредбата облекчение за извършващите патентна дейност лица, посочени в т. 12 и т. 13 от Приложение № 4 от ЗМДТ не е съобразено с разпоредбата на чл. 61м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, който текст регламентира данъчно облекчение само за лицата по т. 10 от Приложение № 4 от закона. Видно е, че според законовата разпоредба от кръга на лицата, ползващи данъчно облекчение при облагане с патентен данък са изключени посочените в т. 12 и т. 13 от Приложение № 4, а с  оспорената разпоредба Общински съвет Харманли е разширил този кръг в противоречие с посочената разпоредба на ЗМДТ. Следователно, текстът на чл. 52, ал. 1, т. 4 от местната наредба в протестираната му част , противоречи на норма от по-висок ранг, поради което се явява материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Съдът счита за основателно и оспорването на чл.64 ал.2 от Наредбата, касаещ възстановяването на недължимо внесена част от данъка за таксиметров превози на пътници, ако разрешението за извършване на таксиметров превоз бъде прекратено през течение на годината, както и начина на изчисляването ѝ.  Разпоредбата предвижда в такива случаи  недължимо внесената част да се определя по формулата НВДТПП=(ПГДТПП x БМ):12, където НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници; БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяването на разрешението за таксиметров превоз на пътници.

Според чл.61ч , ал.2 от ЗМДТ недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз за текущата година се определя като произведението от платения данък върху таксиметровия превоз за срока за който е издадено разрешението и  оставащия брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз, следващи месеца на прекратяване на разрешението, се раздели на  броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници т.е . сумата се определя по формулата - НВДТПП=(ПГДТПП x ОМ) : БМ , където

НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

ПГДТПП – платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;

БМ – броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници;

ОМ – оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

    Законът предвижда друг начин на изчисляване на недължимо внесената част – при различни компоненти на формулата, в сравнение с тези по подзаконовия нормативен акт. Възприетото разрешение в Наредба № 14 се различава от текста на  чл. 61ч, ал. 2 ЗМДТ като възприетият в оспорената разпоредба подход предполага възстановяване на значително по-малка сума от дължимата на правоимащите задължени лица .

    Предвид изложеното разпоредбата на чл.64, ал. 2 от приетата наредба, противоречи с чл. 61ч, ал. 2 от ЗМДТ.

 

 

 

    По изложените съображения, протестираните разпоредби следва да се отменят като противоречащи на нормативен акт от по-висока степен.

При този изход на спора на протестиращата страна следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 20 лв., направени във връзка с оповестяване на протеста в Държавен вестник, платими от ответника.

    Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

           ОТМЕНЯ чл.32 ал.4,  чл.52 ал.1 т.4 в частта “…т.12 и 13 на приложение №4 към глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси“  и чл. 64 ал.2 от Наредба №14 за определяне размера на местните данъци на територията на община Харманли.

ОСЪЖДА Общински съвет – Харманли да заплати на Окръжна прокуратура - Хасково направените по делото разноски в размер на 20 (двадесет) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.

 

                                                  

Председател:                                                  Членове: 1.                                                            

 

                                                                                             

                                                                                                                                               

                                                                                       2.