П Р О Т О К О Л

 

гр. Хасково, 25.09.2020 година

 

Административен съд Хасково, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА

 

При участието на секретаря Гергана Мазгалова

сложи за разглеждане адм.дело № 1415 по описа за 2019 година,

докладвано от Председателя

 

На поименното повикване в 10.30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „ПСК – ДЕТЕЛИНА“ ЕООД – ГР. ХАСКОВО чрез представляващия Т.П., уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Т.В., не се явява, представлява се от адв. В., надлежно упълномощена по делото.

ОТВЕТНИКЪТ НАЧАЛНИК СГКК – ГР. ХАСКОВО, уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Т.С., не се явява, представлява се от адв. С., надлежно упълномощена по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА „М.“ АД – ГР. ХАСКОВО, уведомена от предходно съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. М.Г., не се явява и не се представлява.

Съдът докладва постъпило становище с вх. №5479/25.09.2020 г. от адв. М.Г. – процесуален представител на заинтересованата страна, в което сочи, че поради ангажираност по други дела, няма възможност да се яви в днешно съдебно заседание. Не се противопоставя да бъде изслушана съдебно-геодезическата експертиза, няма въпроси към вещото лице и моли заключението да бъде прието. Няма да сочи допълнителни доказателства, счита делото за изяснено от фактическа страна. В случай, че бъде даден ход по същество, моли жалбата да бъде отхвърлена, да й бъде предоставен срок, в който да представи писмена защита както и на доверителя й да бъдат присъдени направените по делото разноски, за които прилага списък.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Д.С.К., редовно призован за днешното съдебно заседание, с призовка връчена на 24.07.2020 г., налице.

            АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, ето защо

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА, че в законоустановения срок по делото е постъпило писмено заключение с вх. №5109/04.09.2020 г. от вещото лице инж. Д.С.К. по назначената съдебно-геодезическа експертиза, предвид което намира, че не са налице процесуални пречки за изслушването му в днешното съдебно заседание.

АДВ. В.: Нямам доказателствени искания преди изслушването на вещото лице.

АДВ. С.: Нямам доказателствени искания преди изслушването на вещото лице.

СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на вещото лице, както следва:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ арх. Д.С.К. – Снета самоличност. Предупреден за отговорността по чл.291 от НК. Обещава да даде заключение по съвест и разбиране.

Пристъпи се към разпит на вещото лице.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: Поддържам представената експертиза.

АДВ. В.: В отговора на задача №3 обяснявате, че тази част от сградата, която попада в съседния имот ПИ 77195.732.81 се намира стълбището, за достъп до 2-ри и 3-ти етаж. Обърнахте ли внимание, при огледа на място, дали там не се намира асансьорната шахта?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: Там няма асансьорна шахта. Поне аз не видях такава.

АДВ. В.: Моята информация е, че има и асансьорна шахта.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: Там няма асансьорна шахта. Това е стълбището, което води нагоре.

АДВ. В.: Става ясно, че кадастралната карта е заснета въз основа на ПУП от 2004 г. Допустимо ли е този ПУП в южната граница да отсече част от сградата и стълбището да остане в съседен урегулиран имот? Това не е част от задачата Ви, но с оглед констатациите, които правите, бихте ли могли да кажете считате ли това за допустимо в самия ПУП?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: Напротив, точно това е част от задачата: „да се проследи заснемането на сградата по действащите и всички предходни кадастрални и регулационни планове, като се нанесе на комбинираната скица“.

АДВ. В.: Аз зададох въпроса по-различно: Допустимо ли е било с този ПУП, южната регулационна линия да отреже част от сградата?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: Не аз съм одобрил този регулационен план. Има заповед за одобрението му, планът е действащ и описвам, че не е направен по контура на сградата, а просто в южната й част.

АДВ. В.: Въз основа на това можете ли да направите извод?

АДВ. С. /реплика/: Изводът е правен!

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: Може да се направи нов ПУП, който да мине по контурите на сградата, която е имало и преди изработването на кадастралната карта. Тя не е от вчера тази сграда!

АДВ. В.: Ще задам въпроса още по-конкретно. Грешка ли е в ПУП южната регулационна линия да отсече част от сградата?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: ПУП може да се приеме от експертен съвет към общината. Не съм го приемал аз, нито аз съм го изработвал!

АДВ. В.: Но все пак Вие го изследвате и анализирате! В състояние ли сте да направите някакъв извод в тази посока или не?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: Не мога да отговоря на този въпрос.

АДВ. В.: Регулацията в южната граница по този ПУП била ли е приложена?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: След като кадастралната карта е изработена по този ПУП и е спазена едно към едно регулационната граница, считам, че е приложена.

АДВ. В.: Да, но §5 от ЗКИР задължава при заснемане на кадастралната карта да се заснеме регулационен план, по който има прилагане на регулация. В този случай смятате ли, че по южната регулационна линия има прилагане на ПУП, прилагане на регулация? Възможно ли е въобще да се приложи регулация там?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: Аз не отговарям за ПУП, които се одобряват от експертен съвет!

АДВ. В.: Аз знам, че Вие не отговаряте за това, но можете ли да отговорите на въпроса, който Ви задавам или не можете?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: Не мога да отговоря на този въпрос. Описал съм, че площта и по акт за държавна собственост, и по кадастрална карта отговаря едно към едно, а че регулацията не е приложена по контура на сградата, а е отрязала част от стълбището, което е 51 кв.м…..

СЪДЪТ: Какво имате предвид като казвате, че площта отговаря едно към едно? Площта на имота ведно с частта от стълбището ли отговаря по актовете за собственост?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: При одобрения ПУП площта на сградата, описана в акта за държавна собственост и по кадастрална карта, отговаря. Имотът е по регулационната граница, като част от сградата, както е зададен въпроса, влиза в другия имот.

АДВ. С.: Аз правя възражение и считам, че въпросът: Дали може една сграда да бъде нанесена в два имота, е правен въпрос. Вещото лице е правоспособно лице по кадастър и аз ще задам въпрос в тази връзка, за да уточним всички тези въпроси, но дали една сграда може да бъде в два имота, заснета в кадастър или в ПУП, е правен въпрос. Въпросът не е от техническата компетентност на вещото лице. Считам, че то отговори достатъчно изчерпателно, че така е одобрен ПУП и така е кадастралната карта.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: По принцип една сграда може да бъде в два имота, като се генерира към този имот, където попада по-голямата част от нея, това е по Закона за кадастъра. Тя така е и генерирана, цялата сграда е 326 кв.м., само 51 кв.м. попадат в съседния имот. Аз не мога да обясня това как е станало. От „М.“ твърдят, че тази другата, третата сграда, е било проход от край до край, но това не се доказва, защото на място има преградна стена точно където е стълбището. Огледът е правен в присъствието на двамата директори и това се констатира.

АДВ. В.: Инж. К., аз не оспорвам вашите констатации. Опитвам се на базата на тези констатации да разширя изводите.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: Каквото съм видял, това съм описал!

АДВ. В.: Направи се възражение, че действително до известна степен навлизам в правната сфера на въпросите, но аз се опитвам да задам въпроса без да правите правни изводи. Затова го задавам чисто технически: Южната имотна граница не следва ли, при заснемането на кадастралната карта, да мине по контура на сградата?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: Не следва, след като ПУП е одобрен така. За да се получи това следва да се измени ПУП и да мине не по стълбището, а по контура на самата сграда. И след одобряването на този ПУП, тогава ще се направи поправка в кадастралната карта

АДВ. В.: Когато се заснема една кадастрална карта, на място заснемат ли се съществуващите имотни граници и съответно ако има регулационни граници, когато са приложени? Такива ли са правилата?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: Сградата е заснета по контура.

АДВ. В.: Ако южната регулация не е приложена, следвало ли е кадастралната карта да заснеме сградата по контура?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: В делото има приложена скица от Община Хасково, където пише, че регулацията е приложена.

 

АДВ. В.: Ако приемем, че регулацията не е приложена по южната регулационна линия, в кадастралната карта следваше ли контура на сградата да се заснеме като имотна граница?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: Сградата е заснета в нейната цялост, след което има скица, че е приложена регулация ……

АДВ. В.: Въпросът ми беше ако не е приложена регулация? Ако не знаете кажете, че не се ангажирате с отговор!

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: Не мога да отговоря. Всичко е хипотетично.

АДВ. В.: Не е хипотетично. Това са изводи по кадастралната карта и изработването й!

ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.С.К.: По кадастралната карта достатъчно ясно обясних, кога може да се генерират два имота. Отговорил съм на трите въпроса, които ми бяха поставени. Други допълнителни нямам засега, ако ми бъдат поставени мога да отговоря и на тях.

АДВ. В.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Нямам възражения по констатациите в писменото заключение на вещото лице. Намирам заключението в тази част за прецизно и компетентно изработено. Възражението ми е към нежеланието на вещото лице да отговори на въпроси, които аз не считам, че са от правен порядък, така както се направи възражение. В тази част считам, че беше част от задачата му и можеше да се даде отговор на тези въпроси, но няма да правя искания за допълнителни задачи.

АДВ. С.: Аз нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

Съдът, като съобрази становището на страните в настоящото производство намира, че заключението на вещото лице инж. Д.С.К. по назначената съдебно-геодезическа експертиза, ведно с приложените към същата документи следва да бъде прието като неразделна част от протокола по делото и на същото да бъде изплатен определения от съда депозит, ето защо

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като неразделна част от протокола по делото изготвеното от вещото лице инж. Д.С.К. заключение по назначената в настоящото производство съдебно-геодезическа експертиза, както и приложените към същата документи, ведно със Справка – декларация по чл. 23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба № 2/2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, изготвена и приложена от същото към заключението с вх. № 5109/04.09.2020 г..

УВЕЛИЧАВА размера на възнаграждението на вещото лице от първоначално определения размер от 300.00 лв. /триста лева/ на 969.86 лв. /деветстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, съгласно изготвената от същото Справка – декларация по чл. 23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба № 2/2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, като по отношение на сумата за довнасяне в размер на 696.86 лв. /шестотин деветдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, намира, че същата следва да бъде заплатена от жалбоподателя, поради което

ОСЪЖДА жалбоподателя „ПСК – ДЕТЕЛИНА“ ЕООД – гр. Хасково чрез представляващия Т.П., да довнесе допълнително сумата в размер на 696.86 лв. /шестотин деветдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, в 3-дневен срок, считано от днес по набирателната сметка на Административен съд – Хасково.

На вещото лице инж. Д.С.К. да се изплати възнаграждение общо в размер на 969.86 лв. /деветстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, както следва:

-300.00 лв. /триста лева/ от първоначално внесения от жалбоподателя депозит, на 21.02.2020 г. /на стр.77 по делото/, представен с молба вх. №1314 от 24.02.2020 г., а остатъкът от сумата в размер на 696.86 лв. /шестотин деветдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, след представяне на доказателства за внесен допълнителен депозит от страна на жалбоподателя. /изд. РКО, който се връчи в съдебно заседание/.

Съдът освободи вещото лице от съдебната зала.

 

АДВ. В.: Нямам други доказателствени искания. Считам делото за изяснено.

АДВ. С.: Нямам други доказателствени искания. Считам делото за изяснено.

Съдът като взе предвид, че не се правят искания за събиране на други доказателства, счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ. В.: Уважаема госпожо съдия, в жалбата, която сме подали срещу отказа на СГКК – Хасково да одобри внесения проект за изменение на кадастралната карта, според предложението, вложено в този проект, сме въвели оплакването, че на първо място проектът е внесен като поправка на явна фактическа грешка, а не като поправка на непълнота и грешка в кадастралната карта и в това сме съзрели нарушение на проведената процедура, тъй като служба „Кадастър“ не е дала указания да се уточни основанието, на което се иска изменение на кадастралната карта, а това като последица има и различен вид процедура. Ако приемете, че в правомощията на кадастъра е сам да определи, въз основа на внесения проект, на какво основание се иска изменението на кадастралната карта, а тук е ясно, според мен, от фактическа страна, че се иска промяна на кадастралната карта поради допусната непълнота и грешка в нея, в този случай моля да приемете, че са допуснати и други процесуални нарушения при издаване на обжалвания отказ и аз считам, че те се съдържат в чл.70, ал.1, ал.2 и ал.4 от Наредба №РД0220-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и на кадастралните регистри. Защо считам, че в тази част е допуснато нарушение на процедурата? Поначало според мен прекалено формално служба „Кадастър“ е уважила едно възражение на „М.“АД да приеме изменението на кадастралната карта като основателно, без да се извърши една задълбочена оценка на фактите и обстоятелствата, които са от значение, за да се прецени допусната ли е наистина непълнота и грешка при заснемането на кадастралната карта от 2006 г. Именно такова задължение службата има съгласно чл.70, ал.2 от Наредба №РД0220-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и на кадастралните регистри. В конкретния случай на пръв поглед действително излиза така, че след като има ПУП, одобрен от 2004 г., след като южната регулационна линия на парцела на моя доверител съвпада с линията на кадастралната карта, както е заснет в последствие този имот, са спазени всички правила на заснемане на кадастралната карта и конкретно това е правилото на цитирания по-горе §5 от Закона за кадастъра и имотния регистър, защото действително служба „Кадастър“, след като установи, че влязъл в сила план за регулация е приложен на място е била длъжна като кадастрални линии да заснеме тези регулационни линии, те се превръщат вече автоматично по силата на закона в кадастрални имотни граници. В конкретния случай считам, че е било в правомощието на службата да прецени, че няма как да е приложена тази регулация по ПУП от 2004 г., след като с южната регулационна линия се отсича част от една сграда, с площ близо около 51 кв.м. застроена площ, и в която част попада стълбището за сградата, започващо от партерния етаж на същата. Тук не се касае за правна преценка от служителите на СГКК, дали е приложена или не е приложена регулационната линия по ПУП в тази част, тоест смятам абсолютно видимо и ясно, че при заснемането на картата в този ПУП е допусната грешка по отношение на прокарване на южната регулационна линия, която вече се привнася и при заснемането на кадастралната карта от 2006 г. Тоест, след като нямаме и не можем да имаме приложена регулация в тази част на сградата, е следвало да се изпълни едно от основните изисквания при заснемането на една кадастрална карта, а именно тя да премине по съществуващата имотна граница, а безспорно това е южната фасада на построената в имота сграда. Това не е спазено като изискване при заснемането на кадастралната карта и в това аз считам, че се обосновава допусната грешка при заснемането на кадастралната карта от 2006 г., която грешка моят доверител се е опитал да отстрани с внесения проект.

На второ място считам, че не би следвало толкова формално органите на кадастъра, при едно подадено абсолютно немотивирано възражение от страна на „М.“ АД, да приеме, че е налице спор за материално право. При това положение излиза, че при всяко възражение, просто възражение без всякаква мотивировка, по подобни внесени проекти кадастърът да е длъжен да постанови отказ за отстраняване на непълноти и грешки. Аз считам, че в правомощията на кадастъра е да прецени има ли наистина противопоставими права между този, който внася проекта и този, който възразява формално и казва, че има спор за материално право. А дали има противопоставими права и дали има конкуренция в тези права, би следвало кадастърът, и считам, че това е в неговите правомощия, да установи от документите за собственост. В конкретния случай „М.“ АД нито въвежда твърдение, че е собственик на тази част от сградата, която е заснета в нейния имот, нито представя надлежни документи за собственост, от които да се прави подобен извод, докато внасящият проекта защитава тезата, че е собственик на тази сграда и тези 51 кв.м., които са заснети в съседния кадастрален имот.

В конкретния случай отказът, според мен, е необоснован и от това ще се яви незаконосъобразен и напълно формално постановен, без да се изяснят всички факти и обстоятелства, които имат значение относно внесения проект за изменение, който не накърнява правата за собственост на ответната страна.

Ако възприемете тези доводи за основателни, ще Ви моля да уважите жалбата на доверителя ми като отмените отказа, постановен от Началник на СГКК – Хасково.

Моля да присъдите на доверителя ми деловодни разноски. Представям списък с разноски, в който не е включен увеличеният размер на възнаграждението на вещото лице, тъй като на този етап от производството този разход не е направен. След внасянето му в определения срок, ще Ви моля да го имате в предвид, при евентуалното присъждане на разноски.

АДВ. С.: Уважаема госпожо председател, моля да оставите жалбата и оспорването на административния акт на Началника на СГКК – Хасково, без уважение. Колегата вмени много задължения и правомощия на началника на службата, но за съжаление този административен орган не разполага с такива правомощия. Не само законът е категоричен в това отношение, категорична е и последователната, вече многогодишна съдебна практика.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установиха факти, които са от значение за спора.

На първо място се установи, че имотите, предмет на плана са урбанизирана територия и нямат нищо общо с посоченото, в обяснителната записка към проекта за изменение на кадастралната карта, основание по чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР във връзка с §1, т.9, че се касае за урбанизирана територия и от самото искане става ясно, че се твърди непълнота и грешка. Правилно административният орган е схванал искането в неговата същност. Също така безспорно се установи, че имотите, предмет на проекта за изменение на кадастралната карта са отразени в кадастралната карта в съответствие с §5 от преходните и заключителни разпоредби на закона, а именно в съответствие с регулационните линии на приложения регулационен план. По делото беше изискан и представен, от Община Хасково, въпросният регулационен план с отметка, ясно показващ, че същият е приложен. Същият този план и същата информация са получени и в служба „Кадастър“ и ние, както и началникът нямаме право да правим изводи и да се проверява тази законосъобразност, дали този план е приложен. На първо място, защото това е правен извод и ЗУТ ясно казва, кога един план е приложен. На второ място това е предмет на едно друго производство, което не касае производството пред началника на СГКК. На трето място безспорно се установи по делото, че е налице подадено възражение от страна на заинтересовано лице – „М.“ АД, тоест налице е материален спор за собственост по смисъла на ЗКИР и тези данни за наличие на такъв материален спор, самото възражение и фактът за неговото подаване, са достатъчна пречка за понанатъчно разглеждане на проекта и основание за постановяване на отказ. Началникът на СГКК няма правомощия да прави каквато и да е преценка, а именно: има ли достатъчно документи за собственост, основателно ли е това възражение или не. Категорична е съдебната практика, законът също. В случаите на такива данни ние не можем да преценяваме кога едно възражение е основателно и кога не е. Предвид всички тези събрани в производството доказателства, считам, че правилно е постановен отказ, поради което Ви моля да оставите оспорването без уважение. Моля на доверителя ми да присъдите разноски по делото, за които представям списък.

            СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на заинтересованата страна – адв. Г. да представи писмени бележки по делото в 7-дневен срок, считано от днес.

Заседанието приключи в 11.01 часа.

            Протоколът се изготви на 25.09.2020 година.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

Секретар: