П
Р О Т О К О Л
гр.
Хасково, 07.10.2020 година
Хасковският
административен съд в публично съдебно заседание на седми октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
Членове: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА
При
участието на секретаря Гергана Мазгалова
и
прокурора Николай
Гугушев
сложи
за разглеждане АНД/К/ № 461
по описа за 2020
година
докладвано
от чл. съдия Пенка Костова
На
именното повикване в 11.17 часа се явиха:
КАСАТОРЪТ
ТД „ЮЖНА МОРСКА“ КЪМ АГЕНЦИЯ "МИТНИЦИ", уведомен от предходно съдебно
заседание, се представлява от юрк. В. С. – С.,
надлежно упълномощена по делото.
ОТВЕТНИКЪТ
ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА „К. У. Т. В. Д. Т.“,
уведомен
от предходно съдебно заседание
чрез
процесуалните си представители, се представлява от адв. Д.З. и адв. А. Й., с
пълномощни представени пред първата инстанция.
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО, редовно призована за днешното съдебно
заседание, се явява прокурорът Николай Гугушев.
ЮРК. С. – С. – Моля да бъде даден ход на делото.
АДВ. З. – Да се даде ход на делото..
АДВ.
Й. – Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото..
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото
в днешното съдебно заседание, водим от което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва, че във връзка с молба с вх.№3921/15.07.2020 г. от процесуалния
представител на касатора, представена и докладвана в предходно съдебно
заседание, по която приложените писмени доказателства не са приети по делото,
съдът с протоколно определение от 05.08.2020 г. е дал указания на касатора да
представи доказателства дали лицето Т. С., положило подпис и снело информация от
„МИСТ“ е служител на Агенция „Митници“ и има функционални задължения да борави с
тази система.
ЮРК.
С. – С. – Госпожо председател, във връзка с това, че в предходно съдебно
заседание бяха оспорени правомощията на Таня Станчева, лицето заверило
документите, представям и моля да бъдат приети като доказателства по делото:
Заповед за изменение на служебно правоотношение №1096/04.01.2019г. на Директор
на Агенция „Митници“, последната заповед, с която Т. С. е преназначена в Агенция
„Митници“ на длъжност „Държавен инспектор“, както и Длъжностна характеристика за
длъжност: „Държавен инспектор в ТД на Агенция „Митници“ на лицето Т. С., в която
по т.V,
подточки 3, 4, 5, 6 се вижда какви са нейните правомощия при проверка на стоки,
Също така представям Писмо изх.№32-274896/21.09.2020 г., което е подписано от
Началник МП – „Капитан Андреево“ и с което той съобщава, че процесната транзитна
операция е завършена с несъответствие на 19.08.2019 г.
АДВ. З. – Да се приемат днес представените
доказателства.
АДВ.
Й. – Да се приемат днес представените доказателства.
ПРОКУРОРЪТ
– Да се приемат доказателствата.
Съдът намира, че като доказателства по делото следва да бъдат приети
приложените към Молба вх.№3921/15.07.2020 г. писмени такива както и днес
представените от страна на процесуалния представител на
касатора.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА към доказателствата по делото
приложените
към молба вх. №3921/15.07.2020 г. писмени такива, а именно: Извлечения от
Митническа информационна система за транзит /МИСТ/ към 09.07.2020г. – 3
броя.
ПРИЕМА
към доказателствата по делото днес представените от процесуалния представител на
касатора писмени такива: Заповед за изменение на служебно правоотношение
№1096/04.01.2019г. издадена от Директор на Агенция „Митници; Длъжностна
характеристика /последна актуализация от януари 2020 г./ на лицето Таня Орлинова
Станчева, за длъжност: „Държавен инспектор в ТД на Агенция „Митници“ и Писмо
изх.№32-274896/21.09.2020 г. от началник на МП – Капитан Андреево до
Административен съд – Хасково.
ПРИЛАГА
към настоящото дело АНД
№853/2019 г. по
описа на Районен съд – Свиленград ведно с приложените към същото
доказателства.
ЮРК.
С. – С. – Нямам други доказателствени искания.
АДВ. З. – Нямам други доказателствени искания.
АДВ.
Й. – Нямам други доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ
– Нямам доказателствени искания.
Съдът като взе предвид, че не се правят искания за събиране на други
доказателства, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ЮРК. С. – С. –
Уважаеми административни съдии, моля да отмените решението на Районен
съд – Свиленград и да постановите друго, с което да потвърдите изцяло издаденото
НП от Зам.директора на ТД „Южна морска“. Съдът е отменил това постановление,
единствено и само защото е счел, че липсва териториална компетентност на
органът, който е издал НП, като се е позовал на разпоредбата на чл.232а от ЗМ.
Имайки предвид този член, териториално компетентен може да бъде органът – Зам.
директорът, който има териториално разположение на получаващото митническо
учреждение. В случая е видно от представените доказателства, че процесната
транзитна операция е завършена, разбира се с несъответствие, тъй като стоката е
липсвала, на МП - Капитан
Андреево. Ето защо, и съгласно разпоредбата на чл.37, §5 от Допълнение №1 от
Конвенцията за общ транзитен режим, този митнически пункт е получил статут на
получаващо митническо учреждение. В тази връзка, териториално компетентен да
разгледа преписката е административнонаказващият орган, който е сторил това, а
именно
Зам. директорът на ТД „Южна морска“. Считам решението на Районен съд –Свиленград
за неправилно и моля да го отмените, като потвърдите НП.
АДВ.
З. –
Уважаеми административни съдии, моля да постановите решение, с което да оставите
касационната жалба без уважение и да потвърдите решението на Районен
съд –Свиленград. Въпреки представените доказателства,
ние продължаваме да считаме, че органът издал НП не е териториално-компетентен,
тъй като получаващото митническо учреждение е учреждението, в което стоките
трябва да бъдат представени с цел да получат друго митническо направление. В
случая, пред митническото учреждение на Капитан Андреево, стоките са
декларирани, но не са представени, за да получат друго митническо направление. В
този смисъл, липсва целта, която законът задължава да бъде налице, за да бъде
учреждението получаващо, а целта е именно представяне на стоките физически, за
да получат друго направление, а не транзитно. От представените в преписката
документи се вижда, че същите стоки, със същите фактури, с изключение на
установените липсващи, са получили направление „транзит“ от „Капитан
Андреево“ до получаващото митническо учреждение, което е било и първоначалното
определено като получаващо в Р. Т.. По делото са налични доказателства, от които
е видно, че същите стоки са складирани в митнически склад в Т., обмитени са в
митническо учреждение в Т.. Тези съображения излагам, по отношение
компетентността на органа, издал НП.
На следващо място, считам, че макар и позовавайки се на едно и също
преюдициално запитване, районният съд и административният съд в мотивите си, се
разминават по отношение на това, кой в случая трябва да носи
административнонаказателната отговорност. Ние също считаме, че това е
физическото лице, служител на превозвача. Безспорно отговорността в случая е на
превозвача, но считаме, както и административният съд, че отговорността е лична
на шофьора на превозвача и актът, в последствие и НП е следвало да бъдат издаден
именно при ангажиране на отговорността на физическото лице –
превозвач.
По делото са налични доказателства, от които е видно, че неправилно е
определен предметът на нарушението, съответно стойността на същия, а от там и
дружеството жалбоподател понася огромни санкции в лицето на отнемане на
превозното средство в полза на държавата. От „Капитан Андреево“ за Т. е
задействан нов режим „транзит“ с декларация, от която е видно, че стоките от
същата фактура, която е оценена като предмет на нарушението в цялост по АНП, са
задействани и пристигат на получаващото митническо учреждение в Т.. Това са
приблизително около 3 000 кг. Има доказателства по делото, че тези стоки, част
от същата Фактура №150, стоките по която са предмет на нарушението, са
пристигнали в получаващото митническо учреждение, складирани са в митнически
склад и са обмитени. Тоест безспорно е доказано, че не това е предметът на
нарушението, не е стоката по цялата фактура, която е оценена от митницата. Пред
първата инстанция ние сме поискали, въз основа не тези доказателства, да бъде
направена оценка само на стоките, които евентуално ще приемете за липсващи стоки
и това са само един пункт от цялата фактура. Такава оценка на вещото лице е
направена по производството пред първата инстанция, но не е обсъдена по никакъв
начин от съда. Считаме, че са налице безспорни доказателства по делото, че
предмет на нарушението не представлява цялата стока по цялата Фактура с №150, а
само един пункт от нея. Тези доказателства са представени още на първа инстанция
и не са оспорени от ответната страна. В този смисъл, считаме, че не са събрани
всички доказателства по делото, за да бъде решено то в настоящата инстанция. Ако
приемете доводите ми за получаващо митническо учреждение и компетентността на
органа, тоест липсата на такава, да издава обжалвания акт, искането ми е да
потвърдите решението на Районен съд – Свиленград. В случай, че не възприемете
тази теза, Ви моля да върнете делото за разглеждане от друг състав на съда, за
да може да бъде уточнено какво точно е предмет на нарушението, да се използва
оценката, която е направена от вещото лице в първата инстанция и при изясняване
на тези обстоятелства да бъде постановено решението. В заключението си вещото
лице пред първата инстанция, също споделя притесненията си от това, защо
оценката на митницата е направена въз основа на половината от стойността на
стоката по фактура, а не на цялата стойност. Това също не е обсъдено в решението
на първата инстанция и стават много неизвестни за да бъде постановено решение от
тази инстанция при липсата на събрани доказателства.
АДВ. Й. – В действителност още пред административния орган, лично аз съм
подала молба с представени писмени доказателства от фирмата – изпращач „ТМ Ф.“
от спедиторът, изготвил документите, че става въпрос за техническа грешка,
невярно изписване на номер на фактурата и съответно на количеството: 2 300 кг. и
3 000 кг., и това се е случило поради грешка в системата, както посочва и
изпращача, които писмени доказателства не са обсъдени от първоинстанционния съд,
не е възразено да бъдат приемани като писмени доказателства от страна на
административнонаказващия орган, нито е оспорена тяхната автентичност или
достоверност. Факт е, че въпросните две фактури, които сме представили касаят
абсолютно една и съща стока, като разликата между двете е, че първоначално
издадената фактура е тази, при която е определен начинът на плащане на стоката,
предмет на транспортиране от точка „.А“ до точка „.Б“. Митницата, без да
изследва конкретно въпросните 3 000кг., кои точно артикули или стоки липсват и
не са представени пред тях, се задоволява с това, да вземе ½, да прецени и да ни
я вмени в нарушение, тоест да състави АУАН, като твърди, че липсва и не е
представена точно тази стока, което реално не отговаря на истината и няма как да
се случи, като приема, че представляваното от нас дружество е отклонило стоки от
митнически надзор. Не е наша доказателствената тежест да докажем, че има
извършено нарушение, че е извършено при конкретно описаната фактическа
обстановка.В случая се касае за юридическо лице, поради което за вина не можем
да говорим въобще и няма как да се изследва. Считам, че в тежест на
административнонаказващия орган е било, въз основа на извършената щателна
митническа проверка и съпоставка на всички документи, които се намират пред нея,
съпровождащи стоката и превозното средство, да се направи анализ, да се опишат
подробно стоките, а не само по превозните документи, за да се прецени и да се
установи по безспорен начин, ако изобщо има отклонение на стоки поставени под
режим „транзит“, кои точно са стоките и кои са отклонените, за да може да бъде
оценена реално тяхната стойност, на тези стоки, които не са били представени при
пристигането на МПС на МП „Капитан Андреево“. В никакъв случай не може да се
твърди, че е ясно дали действително въпросните стоки, които са описани по
позиции, а не по артикули, са предмет на нарушението, за което е санкционирано
представляваното от нас дружество. Ето защо е факт, че административният акт,
респективно НП, страдат от порок, тъй като липсва прецизиране и конкретизация на
липсващата стока, за която се твърди, че е предмет на нарушението. Именно на
база на тази стока, която се твърди, че не е представена на МП „Капитан
Андреево“ е определена стойност, съответно глоба, която се възлага с НП, да бъде
заплатена от представляваното от нас дружество и естествено това рефлектира като
стойност върху МПС, с което е извършван транспортът. Споделям изцяло доводите на
колегата относно това, че в никакъв случай преди да е завършен с несъответствие
режимът „транзит“ в МП „Капитан Андреево“, не можем да говорим, че то е станало
поради тези обстоятелства получаващо митническо учреждение. Факт е, че
получаващото митническо учреждение е в Т.. Нещо повече, внимателно се запознах с
решението постановено по адм. дело №323/2020г. на този състав, голяма част от
конвенциите за международен превоз на товари, които са цитирани от съда, са
неприложими за настоящия случай, тъй като тук не говорим за транспортиране и
транзитиране към И., а за Р. Т., която е страна членка на Конвенцията. Отделно
от това, тук е неприложима и конвенцията ТИР, тъй като това МПС не е пътувало
под покритието на ТИР-карнет. Именно и затова са задействани въпросните
Т-единици, които обезпечават, и които заместват ТИР-карнета за придвижване на
стоката. Поради това твърдя, че не превозвача, а физическото лице носи
отговорност за стоките, които е получило преди отпътуване и за това, че трябва
да ги представи.
Отделно от това, считам, че не можем голословно да прилагаме закона и да
твърдим, че може да се установи къде е отклонена стоката, за да приложим
съответно хипотезите на националното ни законодателство и на международното
такова. Това е така, защото, с изричен въпрос към свидетелите по акта, МПС
превозващо въпросната стока е пристигнало на МП „Капитан Андреево“ без да е
нарушена пломба в цялост, тоест в никакъв случай не можем да твърдим, че не е
ясно къде е отклонена стоката. Това може да стане евентуално в отправното
митническо учреждение, ако имаше следи от повреда, замяна на пломба, прекъснати
пломбажни въжета, можехме да предполагаме, че не е ясно къде по пътя стоката е
отклонена, за да приемем, че компетентно отговорен да издаде НП е именно
Началникът на ТД „Южна морска“ и да ревизира отговорност, тъй като не може да се
установи по безспорен начин къде е отклонена стоката. Нямахме правен интерес да
обжалваме първоинстанционния съдебен акт, тъй като той се изчерпваше с това,
дали е налице местна компетентност или не, и с някои алтернативни изводи изводи,
без да са обсъдени конкретно всички събрани по делото доказателства и да се
приеме, дали по безспорен начин е установено това, което е материализирано от
административнонаказващия орган в акта и в НП. Ето защо, аз се придържам изцяло
към исканията на колегата, а именно да потвърдите първоинстанционното решение,
като приемете, че не е местно компетентен органът да издаде НП. Респективно, ако
счетете, че има и други пороци, които следва да бъдат отстранени и тъй като
касационната инстанция е обвързана само с касационните обжалвания, да отмените
решението и да върнете делото за разглеждане от нов състав на съда, с цел
установяване безспорно на предмета на нарушението, стойността, санкциите, които
следва да бъдат понесени и правилното решаване на делото. Моля за съдебен акт в
този смисъл.
АДВ. З. /реплика/ – На практика, тези 3 000 кг. от тази фактура
конкретно, които са били пристигнали от С. до „Капитан Андреево“ ….. Има Фактура
с №095, която е с половината от стойността на стоката и Фактура с №150, която е
с окончателното плащане на останалите 50% от цената на стоката. И двете фактури
(това го установява вещото лице пред първата инстанция), касаят абсолютно една и
съща стока. Разлика е в начина на плащане, 50% първия път. Стоката по тази
фактура, най-вероятно е 5 300 кг., което ние установяваме от данните в
декларацията, тъй като тези фактури не съдържат информация за килограми. Тези 3
000 кг., които митницата установява, че пристигат от С. до „Капитан Андреево“, и
после ги няма, същите тези 3 000 кг. се задействат с нов транзит от „Капитан
Андреево“ и се приключват в Т., където са обмитени. Това се вижда от
последващата декларация за транзит, която е задействана след установяване на
проблема.
ЮРК.
С. – С. /реплика/ – Последващите декларации са за наличните стоки в превозното
средство, а за липсващата, няма как за нея да се задейства.
АДВ.
З. /дуплика/ – Но от тази фактура, кои всъщност са тези 3 000 кг., които пътуват
до Т. и кои 2 300 кг., представляват липсващата стока, като се оценя цялата
фактура!
СЪДЪТ
– Коя според Вас е фактурата с грешен номер?
АДВ.
З. - Няма грешка в номер фактура, вместо фактурата с окончателното плащане е
записана фактурата с половината плащане. Килограмите на стоката са едни и същи,
само плащането е наполовина. Всички стоки са налични като количества и в двете
фактури.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми административни съдии,
становището ми е за основателност на касационната жалба, поради което ще Ви моля
да отмените въззивното решение като неправилно, необосновано, незаконосъобразно
и потвърдите НП.
Съдът ще се произнесе с решение в законния срок.
Заседанието
приключи в 11.36 часа.
Протоколът
се изготви на 07.10.2020 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар: