П Р О Т О К О Л

гр. Хасково, 20.10.2020 година

 

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

                                  

При участието на секретаря Мария Койнова

и прокурора 

сложи за разглеждане адм. дело № 249 по описа за 2020 година

докладвано от съдия Росица Чиркалева

на именното повикване в 12.06  часа се явиха:

 

                        ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ж.Т.Ж., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, чрез процесуален представител, не се явява. В съдебно заседание се представлява от адв. В., с пълномощно по делото.

                        ОТВЕТНИКЪТ Началник Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

                        ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Д.К.М., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Г.Й.М., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

                        ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА А.Й.К., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

                        ВЕЩОТО ЛИЦЕ инж. Д.Е.К., редовно призован, се явява лично.

                        Адв. В. – Да се даде ход на делото.

                        Съдът намира, че не са налице пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

                        О П Р Е Д Е Л И :

                        ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

                        Съдът докладва: От вещото лице инж. К. е постъпило в срок заключение по назначената съдебно-техническа експертиза с вх. №5932/12.10.2020 г.

                        Адв. В. – Преди изслушване на вещото лице, представям и моля да бъдат приети като доказателства по делото, предходните документи за собственост, които легитимират нашия продавач Л.Т.С., по представения по делото нотариален акт от 2008 г., като собственик на този имот. Това са данни за първичния собственик В.Ц.В., който през 1999 г. се е снабдил с Нотариален акт по давност и е продал имота, след това на нашия праводател. В приложенията към заключението, в разписния лист към кадастралния план от 1988 г., за този имот №150 фигурира именно В.Ц.В., но тук е отбелязано „собственик по договор от 25.11.1975 г.“. През 1999 г. той се е снабдил с Нотариален акт по давност. Тези документи представям, тъй като същите имат отношение към правата на собственост на моя доверител.

Съдът намира, че така представените в днешното съдебно заседание документи от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. В., следва да бъдат приети към доказателствата по делото.

Водим, от което съдът

                        О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА като доказателства по делото, представените в днешното съдебно заседание от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, писмени документи във вид на заверен препис: Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №12, том 2, рег. №929, дело №240 от 1999 г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №83, том 1, рег. №1977, дело №601 от 1996 г..

                        Пристъпи се към снемане самоличността и изслушване на вещото лице.

                        ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – снета самоличност. Предупреден за отговорността по чл.291 от НК. Представил съм заключение, което поддържам. Представям справка-декларация.

                               Адв. В. – Запозната съм със заключението и имам няколко въпроса към вещото лице:

В т.2 от констативната част на заключението изброявате книжата и документите, които сте ползвали, за да отговорите на поставените въпроси. Сред тези изброени документи аз не намирам дали от Община Хасково Ви е било предоставено Решение на Общински съвет по § 4, ал.2 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.25, т.1 от Закона за административно-териториално селищно устройство за създаване на селищно образувание „Куба – 1“, което да подлежи като образувание, като територия за възстановяване на земи по §4. Цитираните от мен законови текстове изискват едно изрично Решение на Общински съвет – Хасково, по смисъла на §4, ал.2 от ЗСПЗЗ, а Вие не цитирате такова решение в изброените. Цитирате едно друго Решение №67 от 29.02.2000 г.. Ще Ви моля да уточните дали сте видели такова решение, изобщо предоставено ли Ви е то? Какво представлява цитираното от Вас Решение №67 от 29.02.2000 г. и дали е това, за което говоря?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Бихте ли уточнили дали въпросът Ви е за решение на Общински съвет по закона за земята?

Адв. В. – Не! Става въпрос за Решение по §4, ал.2 от ЗСПЗЗ на общински съвет. Това, че общинският съвет е оторизиран е видно от Закона административно-териториално селищно устройство, поради което ЗСПЗЗ препраща към този закон и изисква самостоятелно решение за създаване на селищно образувание по §4.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Такова решение аз не съм намерил в документите, които са ми предоставени от техническата служба на Община Хасково, въпреки че имам няколко дела по тази тема и многократно съм изисквал да ми бъде предостави всичко, което касае тези територии, но такова нещо не ми е било предоставено. Може да се намира в техническата служба или в някоя друга дирекция на общината.

Адв. В. – Какво представлява това Решение №67, което цитирате?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Това е решение на Общински съвет – Хасково, с което тези територии са включени в строителните граници на населеното място - гр. Хасково. Тоест тези територии са станали урбанизирана територия

Адв. В. – Но това не е същото решение, което Ви цитирам, по §4?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Не е. То не касае проблемите по настоящия казус.

Адв. В. – Сред цялата тази информация, която е била ползвана за изработване на плана на новообразуваните имоти, изпълнен ли е бил конкретно чл.18, ал.1, буква „г“ от ЗСПЗЗ, изискващ кметът на Община Хасково да предостави на Общинска служба по земеделие, информация за земите, предоставени за ползване на гражданите с актове по §4? Подобен тип информация, която законът задължава кметът да представи, е част от цялата процедура.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Не, няма такъв списък, който общината да е предоставила в началния процес на възстановяването на собствеността върху земеделските земи на територията на землище Хасково. Няма подадена такава информация.

Адв. В. – На няколко места в заключението говорите за списъци на платените от ползватели земи или това е само списък с информация за тези ползватели, които са закупили имоти? А въобще за ползвателите по актовете има ли списък?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Няма общ списък.

СЪДЪТ – В отговора на 1-ви въпрос Вие казвате, че процесният имот не е бил даден за ползване на основание актове по §4, тъй като не е бил в списъка на ползвателите, тоест Вие сте се запознали единствено със списък на ползвателите, които са закупили земите си, но не са Ви представили доказателства и документи, от които да е видно, че този процесният имот е бил даден за ползване по §4? Такъв списък не Ви ли е предоставен?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Точно така. Всъщност по различни постановления, около над 20 броя, на различни държавни институции са давани за ползване земи. Давани са от Общински съвет, от Държавен съвет, от Министерски съвет, от Окръжен съвет, от АПК, но няма единен списък, в който да са налични имената на всички хора, респективно номера на имоти, които са предоставени за ползване. Има списък само на тези, които са платили, защото когато са плащали общината е издавал скица и парите, които са заплащани са влизали в бюджетната сметка на общината.

СЪДЪТ – Вие като проучвахте документите поискахте ли от общината да Ви предостави доказателства, ако има такива, по силата, на които процесният имот е бил предоставен за ползване?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Дори няма информация по кой от тези 20 броя документи е предоставено правото на ползване. Дали с решение на Министерски съвет, на Държавен съвет или на Окръжен съвет, не се вижда предишната информация в Община Хасково. Не се вижда на какво основание е дадено за ползване. Само се вижда, че сумата е платена, на коя дата е платена и с кое платежно нареждане.

СЪДЪТ – За процесния имот няма ли плащане? Той не е ли включен в списък, че е закупен?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Той липсва в списъка на платените.

Адв. В. – И от там Вие правите извод, че не е попадал ….? А цялостен списък предоставен ли Ви е?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Не. Не ми е предоставен и считам, че няма такъв цялостен списък.

СЪДЪТ – Вие изрично изискахте ли доказателства за процесния имот, от които да е видно, че е предоставен за ползване по §4?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Разбира се. Аз изисках доказателства, но от общината ми отговориха, че единственото, което имат е списък на платилите и този списък е направен на ръка, това е оригиналът и се съхранява в Община Хасково.

Адв. В. – Как бихте обяснили факта, че планът за новообразуваните имоти се изготвя в един толкова дълъг период от време? Специално за помощния план в т.3.2.1 от експертизата Вие казвате, че различните подетапи се развиват в периода 1996 г. – 2002 г., а по никакъв начин в тези документи не попада нотариалният акт на Вълко Вълков, след като той става собственик през 1999 г., съответно след това очуждава имота. На практика в този разписен лист, който Вие прилагате, пише, че Вълко Вълков е без договор. Няма никаква актуална информация, от която да се стигне до Ж.Ж., който в момента е преобретаел на имота. Как да си обясним от къде се губят тези толкова много данни за първичния собственик, междинния праводател и сделката, която стига до моя доверител?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Всъщност регистърът на новообразуваните имоти включва информация за собствеността към 2002 г., когато се одобрява помощният план. Тъй като към тази година наличната информация в общината е всъщност от два разписни листа: единият по план от 1988 г., който е първи план на тези територии;и вторият е по актуализирания план от 1988 г.

Адв. В. – Но ако засичаме информацията към 2002 г, към този момент, вече Вълко Вълков е собственик по нотариален акт и е отчуждил имота!

СЪДЪТ – Към експертизата има приложени два разписни листа. Единият е Приложение №2 и това е кадастралният план, одобрен през 1988 г. Другият разписен лист е Приложение №4 към попълненията през 1997 г., където е посочено – „покупка договор 1988 г.“

Адв. В. – И за 1988 г. за Вълко Вълков е посочено – „по договор“!

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Всъщност г-жо съдия, има три разписни листа: Приложение №2, Приложение №3 и Приложение №4. Приложение №2 е към първия план от 1988 г., Приложение №3 е към 1997 г., който е по актуализирания план от 1988 г., а Приложение №4, което е написано на ръка и то е направено от техническата служба в общината, след като е създадено Приложение №3. Тъй като в Приложение №3 не са написани входящите номера на старите собственици. В Приложение №4, в една от колонките са написани входящите номера на претенциите за реституция. Това са входящите номера на решенията от Поземлената комисия. По този начин общината се е опитвала през годините нещо да разясни.

Адв. В. – Анкетата със старите собственици по кое време е била проведена?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Анкетата е през 1999 г. Мисля, че някъде съм го отбелязал.

Адв. В. – В Приложение №5 сте отбелязали – „Копие от проведена анкета“, но не става ясно точно кога е анкетирането.

СЪДЪТ – Това, което е отбелязано в Приложение №5 за проведена анкета с Д.К.М., където е посочила, че владее имот №150, бихте ли посочили към коя дата същата твърди, че този имот е собственост на нейния наследодател?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Д.К.М. е посочила, че владее номерата на имотите по плана от 1988 г., където попада нивата, призната на нейния наследодател Г.М.. Тя твърди, че е към 1999 г., когато е извършено анкетирането и са присъствали около 15 души.

Адв. В. – Видяхте, че един от спорните въпроси е дали тази нива от 7 дка, попада точно там, където е имотът на моя доверител и се оспорва идентичността. От това, което сте записали оставам с впечатление, че единствено и само тази анкета и посочването от Донка М. на няколко имота, стават основата на всичко. В законът е разписано и друго, че освен анкетата следва да се ползва и друг тип информация, а не някой стар собственик да дойде и да посочва. Има ли данни да е ползвана друг тип информация: карти или други източници?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Законът наистина позволява ползване на различни информационни източници. В конкретния случай е нямало никакви други източници освен спомените на тези, които са дошли за анкетата. Няма стари карти, няма стари списъци, няма друга информация, поради което се е пристъпило към идентифициране на старата собственост по този начин.

Адв. В. – В този ред на мисли през 1999 г., когато се прави тази анкета, в този имот има собственик. Дали е по договор, както пише в разписния лист, дали вече има нотариален акт, по никакъв начин в тази анкета не са били питани тези хора. Те не подлежат ли на анкетиране?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Анкетирането се е провеждало в канцелария. Първо в сградата на АПК „Юг“, след това в старата данъчна служба на Община Хасково, която към момента е фронт офис.

Адв. В. – Ако анкетата се е провеждала в канцелария, на каква база старият собственик е посочил конкретните имоти? Върху картата ли ги е избирал?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Всъщност анкетирането с подписите, адресите, телефоните на собствениците и номерата на имотите, върху които попада старата нива, всичко това е нанасяно върху копие на плана от 1988 г., което в последствие се е трансформирало в помощен план.  

Адв. В. – Това всъщност е Приложение №6?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Точно така. Анкетата, като текст, е нанесена в това приложение, като графика. Изброените имоти от анкетираните наследници на наследодателя са оконтурени в зелен цвят.

Адв. В. – Аз не съм изчислявала, но това прави ли 7 дка?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Не съвсем, но отговарят на 7 дка.

Адв. В. – Направихме усилия да се сдобием с реституционните документи на Донка М., като наследник на Г.М.. Вие сте се запознали с тези документи и ги прилагате. В крайна сметка други документи липсват. На Вас нещо допълнително представено ли Ви е, извън това, което ние сме представили?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – За съжаление няма друга информация. Аз не съм правил проверка в регистрите, които се съхраняват под общинската данъчна служба.

Адв. В. – От тази документация Вие ориентирахте ли се в коя от хипотезите на чл.10 от закона, тази земя е отнета от Мантови? Там са поне 14 хипотези! Дали изобщо е отнета точно от Мантови? Аз не разбирам как е взета тази земя, била ли е в ТКЗС, или не е била, одържавена ли е, конфискувана ли е по някакъв ред?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Тази преценка е била направена от Поземлената комисия, която е излязла с решение, с което признава двете парчета по 7 дка. и за едното са установили, че попада в едно предприятие. Тоест заявителите заявяват, а поземлената комисия проверява дали това е така и излиза с решение дали ги възстановяват или не. В случая те искат две парчета от по 7 дка., а Поземлената комисия признава само едното. За другото няма данни какво точно се е случило.

СЪДЪТ – Освен самото искане няма никакви данни в общината за предходна собственост на този имот на техен наследодател. Тоест, че той е бил собственик, че му е бил отнет имота?

Адв. В. – Всъщност излиза, че нито е бил собственик, нито става ясно как е била взета тази земя!

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Е.К. – Да.

Адв. В. – Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.

                        Съдът намира, че следва да приеме изготвеното от вещото лице инж. Д.К. заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, като на същото следва да се изплати възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно представената в днешното съдебно заседание Справка - декларация.

Водим от което, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

                        ПРИЕМА заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, като на вещото лице инж. Д.К. ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 300 лева, за което се издаде РКО №174/2020 г., екземпляр от който се връчи в съдебно заседание на вещото лице.

Съдът освободи вещото лице от съдебната зала.

Адв. В. – Г-жо съдия, искам да направя едно доказателствено искане, което ориентира към устния доклад на вещото лице, че не му е предоставено Решение на Общински съвет – Хасково, за създаване на селищно образувание „Куба – 1“, което да включва земи раздавани с актове на президиума на Народното събрание, Държавния съвет, Министерския съвет, а именно актове по §4, ал.1. Това, че същото не е било предоставено на вещото лице, аз не считам, че следва да го приравним на липса на такова решение, защото в закона е разписано, че това решение и създаването на това селищно образувание в основата на бъдещия план на новообразуваните имоти и ако такова решение липсва тезата ни за нищожност на плана придобива абсолютна основателност, защото планът на образуваните имоти ще бъде лишен от основа, върху която е изградена цялата последваща процедура, включваща различни подетапи, както вещото лице ги изяснява в заключението си. §4, ал.1 от закона изрично казва: „Създават се селищни образувания по реда на глава 3, раздел 2 от Закона за административно-териториално селищно устройство в Република България, върху земите по ал.1, това са именно земите раздавани с актовете, когато не по-малко от 2/3 от разположените в тях имоти са застроени.“. Принципно е ясно, че „Куба – 1“ ще попадне в застрояването и това е видно от всички документи по делото, че е имало основание да бъде такова селищно образувание, но оставам с впечатлението, че то трябва да бъде оторизирано с нарочен акт. Доколкото Законът за административно-териториално селищно устройство, в чл.25 казва: „… редът за създаване на ново селищно образувание – т.1 за селищни образувания с местно решение, с решение на Общинския съвет по предложение на кмета на общината“.

В тази посока практиката, която се опитах да намеря, касае процедура в гр. Варна, тя последна се е развивала по този план за новообразувани имоти и в решенията се цитират конкретни решения на общински съвет по конкретните казуси. Оставам с впечатление, че и в настоящия случай такова решение трябва да има и то е част от началото на процедурата и матриалноправната й основа. В тази връзка ще Ви помоля да изискаме от Общински съвет – Хасково, решение, ако е прието такова, по §4, ал.2 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.25, т.1 от Закона за административно-териториално селищно устройство за създаване на селищно образувание „Куба – 1“.

Нямам други доказателствени искания на този етап от производството.

По отношение на направеното в днешното съдебно заседание доказателствено искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. В., съдът намира същото за допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено. За събиране на горните доказателства, намира, че делото следва да бъде отложено за друга дата.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДА СЕ ИЗИСКА от Общински съвет – Хасково за следващо съдебно заседание да представят по делото: Официална справка, от която да е видно налице ли е Решение на Общински съвет – Хасково по §4, ал.2 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.25, т.1 от Закона за административно-териториално селищно устройство за създаване на селищно образувание „Куба – 1“ и ако е налице такова решение, то същото да бъде представено в заверено копие.

ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 19.01.2021 г. от 11.00 часа, за която дата страните да се считат уведомени.

                        Заседанието приключи в 12.52 часа.

                        Протоколът се изготви на 20.10.2020 година.

 

 

СЪДИЯ:

 

 

Секретар: