П Р О Т О К О Л

гр. Хасково, 15.12.2020 година

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Антоанета Митрушева

При участието на секретаря Ангелина Латунова

и прокурора

сложи за разглеждане адм. дело № 968 по описа за 2020 година

докладвано от съдия Антоанета Митрушева

на именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Р.К.К., редовно призован за днешното съдебно заседание, се явява лично и с адв. М., надлежно упълномощен, с приложено по делото пълномощно.

ОТВЕТНИКЪТ Директор на ОДМВР - Пловдив, редовно призован за днешното съдебно заседание, не изпраща процесуален представител.

По хода на делото:

Адв. М. – Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, мотивиран от което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се постъпилата жалба от Р.К.К. срещу Заповед № 317з-7903/18.09.2020 г. на Директор на ОДМВР - Пловдив.

Докладва се постъпилият писмен отговор с вх.№ 6923/25.11.2020 г., подаден от ОДМВР – Пловдив, представлявана от директора Й.Д.Р., чрез пълномощника гл.юрк. Д.Д.-П., с приложено пълномощно за процесуално представителство.

Докладва се, че по делото е постъпила административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

Адв. М. – Изцяло поддържам изложеното в жалбата и моля да отмените обжалвания административен акт.

Да се приеме представената административна преписка.

Моля да бъде отхвърлено направеното искане от страна на ответника за призоваване на свидетеля прокурор Е.М., като считам същото за неоснователно. Вече се съдържат достатъчно данни в материалите по преписката, от които е виден начинът, по който прокурор М. се е сдобил с материалите от водената проверка, въпреки че това не е в неговите правомощия. Видно от отговора, който е изпратен  от МВР, същите са му били представени от водещия проверката разследващ полицай М.С., с писмо рег.№ 273000-1029/24.02.2020г. Още веднъж заявявам, че това е абсолютно незаконосъобразно, тъй като се касае за вътрешна проверка по реда на ЗМВР и Наредбата за дисциплината и дисциплинарната практика, по която прокурорът при условие, че липсват данни за извършено престъпление, няма право да изисква материали.

На следващо място, предвид това, което е посочено в писмения отговор, че с показанията си прокурор М. ще даде обяснение как е нарушено ефективното сътрудничество с органите на съдебната власт, считам това искане за абсолютно недопустимо, тъй като по този начин дисциплинарно-наказващият орган се опитва да санира пропуските в обжалвания административен акт, тъй като видно от материалите по делото липсват каквито и да било доказателства за нарушаване на ефективното сътрудничество. Тези доказателства следваше да бъдат събрани в хода на дисциплинарното производство и да бъдат мотива за налагане на наказанието, а не да бъдат доказвани в хода на обжалване на административния акт.

Поради посочените причини моля да отхвърлите искането на ответната страна за призоваване като свидетел на прокурор Е.М..

Нямам допълнителни доказателствени искания и считам, че делото е изяснено от фактическа и правна страна.

Съдът намира, че следва да приеме като доказателства по делото писмените документи, съставляващи административната преписка по издаване на оспорената заповед, изпратени с писмо на ОДМВР – Пловдив с рег.№ 317000-16907/08.10.2020 г.

Направеното от ответника искане за ангажиране на гласни доказателства съдът намира за неоснователно, доколкото сочените обстоятелства, които се желае да бъдат установени чрез разпита на посочения свидетел Е.М., не са предмет на оспорване в настоящото производство, като субективните възприятия на посоченото лице нямат отношение към изхода на спора, доколкото процесната заповед се основава на данни, съдържащи се в писмени документи.

Доколкото страните не се правят други искания за събиране на събиране на нови доказателства и предвид събрания до момента по делото доказателствен материал, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход по същество.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА като доказателства по делото писмените документи, съставляващи административната преписка по издаване на оспорената заповед, изпратени с писмо на ОДМВР – Пловдив с рег.№ 317000-16907/08.10.2020 г. /от л.5 до л.85 от делото на АдмС – Пловдив/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от ответника за ангажиране на гласни доказателства, чрез разпит на прокурор Е.М..

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

Адв. М. – Уважаема госпожо Председател, видно от представените доказателства в настоящото производство считам, че по категоричен начин е доказано, че в обжалвания административен акт са налице пропуски и нарушения, които водят до неговата незаконосъобразност.

Считам, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като същата е постановена при нарушение на материалния закон, а именно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарно наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителя, мястото, времето, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което следва да се наложи, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В обжалвания административен акт не е посочено нито мястото и времето, в което е извършено нарушението, неправилно са посочени разпоредбите, които са нарушени, липсват и доказателства, въз основа на които да е наложено наказанието, като считаме, че всички тези нарушения нарушават правото на защита на жалбоподателя Р.К.. В този смисъл считаме, че по никакъв начин не е установено нарушаване на т. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 4/2007г., според което: „Под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основните права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност“. В цитираното Тълкувателно постановление е направено и тълкуване, че: „е достатъчно поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция“. Тоест задължително е действията да са станали или да е било възможно да станат достояние до други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на МВР пред цялото общество. Това е така, защото очакванията на обществото към полицаите е те да осъществяват дейността на МВР, спазвайки стриктно принципите на чл.3 от ЗМВР, а именно спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна.

В конкретния казус, деянието, за което е наложено дисциплинарно наказание, не само, че не е станало на публично място, т.е. не е било извършено публично, но и не е станало публично достояние на обществото. Същото не е било извършено с цел да се нанесе обида към институцията „Прокуратура“ или да се накърни достойнството или честта на отделен неин представител, а напротив, дадените писмени обяснения от разследващ полицай Р.К. са имали за цел, само и единствено, неговата защита в хода на водената срещу него дисциплинарна проверка, образувана със Заповед рег.№317з-2086/08.04.2019г. на Началник Отдел „Разследване“ при ОДМВР-Пловдив въз основа на сигнал с вх.№812102-617/05.04.2019г., подаден от прокурор Е.М. при РП-Пловдив. Ето защо считам, че обжалваната заповедта е незаконосъобразна, тъй като същата е изготвена в противоречие с чл.210, ал.l от ЗМВР, като липсва задължителното посочване на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, въз основа на които то е установено.

В диспозитива на обжалваната заповед се посочва, че в писмено сведение от 03.01.2020г. на инспектор Р.К.К., дадено по проверка, образувана със Заповед УРИ 317з-2086/09.04.2019г. на Началника на отдел „Разследване“ при ОДМВР-Пловдив, има изложени негативни квалификации по отношение на прокурор Е.М., които са били възприети от него като обидни, като са цитирани отделни пасажи, на които няма да се спирам, при които дисциплинарно наказващият орган е приел, че не отговарят на изискването на етичното правило в т.19 от Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР, а именно: „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“, както и, че е нарушена т.52 от същия етичен кодекс, според която „Държавният служител съдейства за установяването, поддържането и развитието на ефективно сътрудничество с органите на съдебната власт и други държани органи и организации“. Считам, че в мотивите на дисциплинарно-наказващия орган не са индивидуализирани конкретни действия на наказания служител, представляващи правонарушение, което да пречи на същия да осъществи защитата си. Не е ясно по какъв начин е бил обиждан прокурор Е.М. при РП-Пловдив, с какви конкретни думи и действия, в присъствието на кои лица и/или негови колеги това е било извършено, по какъв начин това е станало достояние на самия прокурор, който не е страна по воденото дисциплинарно производство по ЗМВР. Едва от материалите, които получихме в хода на настоящото съдебно производство, от сведението, изпратено от МВР става ясно, че същият, в превишаване на пределите, дадени му от закона, е изискал дисциплинарно производство, по което той е страна, тъй като е подал сигнала и по принцип съгласно правилата на водене на дисциплинарното производство, не би следвало да има достъп до материали на друга институция, след като в тях не се съдържат данни за извършено престъпление, той ги е изискал от водещия проверката с цел личното запознаване.

Също така, при условие, че прокурор Е.М. се е почувствал засегнат от думите на разследващ полицай Р.К., които той използва в хода на воденото дисциплинарно производство срещу него, с цел да се защити, той е имал възможност да потърси правата си по предвидения за това в закона ред, а именно по реда на НК и НПК, като подаде частна жалба до съответния районен съд по Раздел 7 от НК, а именно за обида или клевета. Той не е извършил тези действия, а е предприел директно действия, тъй като е бивш служител на МВР и много добре познава как функционира системата на МВР и е знаел, че по този начин ще създаде допълнително проблеми и ще сугестира по-скоро разследващ полицай Р.К., отколкото да му бъде потърсена отговорност, така както той счита, че е бил обиден.

Също така считам, че липсват мотиви, от които да се направи извода, че описаните в обжалвания административен акт действия на служителя К., представляват дисциплинарни нарушения точно на т.19 и т.52 от Етичния кодекс, което е допълнителен пропуск на дисциплинарно-наказващия орган.

На първо място от съдържанието на заповедта и справката, не става ясно по какъв начин и с какво точно наказаният служител Р.К. е уронил доброто име на институцията МВР, която представлява, нито как точно е проявил неуважение към член на обществото, по какъв начин и с какви конкретно действия.

На следващо място, от съдържанието на заповедта и справката е видно, че липсват каквито и да е доказателства по какъв начин е осъществено нарушението по т.52 от Етичния кодекс, а именно „Държавният служител съдейства за установяването, поддържането и развитието на ефективно сътрудничество с органите на съдебната власт и други държани органи и организации“. Считам, че тези квалифицирани нарушения на етичните правила за поведение са абсолютно неправилни, тъй като за да е налице нарушение на посочените етични норми, трябва да е налице такова поведение от наказания служител, което да представлява отказ на служителя да съдейства на органите на съдебната власт или другите държавни органи и организации при изпълнение на служебните им задължения, като това негово поведение да е довело до затрудняване на съвместната им работа. Такива факти и твърдения в обжалваната заповед липсват, както липсват и доказателства, установяващи данни за неизпълнение или неточно изпълнение на служебните задължения от страна на разследващ полицай К., както и неизпълнение или неточно изпълнение на дадени устни или писмени указания от прокурор. В обжалваната заповед липсват доказателства по какъв начин държавният служител Р.К. е накърнил доброто име на институцията, която представлява, като едновременно с това липсват и доказателства по какъв начин е нарушено ефективното сътрудничество между органите на досъдебното производство при ОДМВР и съдебната власт в района на Пловдив. Също така лисват и доказателства, които да установяват по какъв начин е затруднена съвместната работа на разследващия полицай с прокурора по отношение, на което да е ангажирана дисциплинарната отговорност по т.19 и т.52 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Нормата на т.52 от Етичния кодекс изисква само и единствено съдействие, като в обжалваната заповед, както и в справката, не е посочено да отсъства такова съдействие от страна на Р.К., както и същият да е отказал такова съдействие, като едновременно с това липсват и доказателства да е възпрепятствано сътрудничеството с органите на съдебната власт и/или други държавни органи и организации. Няма данни РП-Пловдив и ОДМВР - Пловдив да са спрени делата, да е спряна работата или да са били нарушени или възпрепятствани работните и служебни отношенията между двете институции. В тази връзка има и Решение от 15.12.2015г. по Адм. дело №456/2015г. на Административен съд - Хасково.

На следващо място считаме, че ако прокурорът е приел за обидни изрази, които жалбоподателят е използвал с цел личната си защита в хода на дисциплинарно производство, то същите следва да са били следствие на вече създадена конфликтна ситуация, провокирана именно от сигнала на прокурора за извършени според него нарушения по водено досъдебно производство, като в конкретния случай следва да вземете в предвид справката по предходната преписка, от която е видно, че такива нарушения не са били констатирани, т.е. сигналът на прокурора е бил абсолютно неоснователен и в него се съдържат неистини по отношение на дейността на служителя К..

В заповедта също така не е посочено въз основа на кои доказателства наказващият орган се е убедил, че са извършени описаните в заповедта нарушения и защо е приел, че те са толкова съществени, че да обусловят налагането на едно толкова тежко дисциплинарно наказание като „порицание“.

Липсата на доказателства при налагането на дисциплинарното наказание е самостоятелно нарушение на материалния закона, респективно на чл.210 от ЗМВР и е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.

На следващо място, считам, че е налице и нарушение на разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, според която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него вредни последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Видно от обжалваната заповед, не е установено какви противоправни последици са настъпили от санкционираното поведение на служителя К., а абстрактно е посочено „нарушаване на ефективното сътрудничество между органите на досъдебното производство и органите на съдебната власт“, без да е посочено в какво точно се изразява това нарушаване на ефективно сътрудничество. Считам, че това е допълнително основание за отмяна на обжалваната заповед по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.

Съобразно чл. 6 от Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. на МВР, целта на налагането на дисциплинарно наказание е да въздейства възпитателно на наказания служител, както и с цел спазване на служебната дисциплина. Налагането на наказание за едно неизвършено дисциплинарно нарушение нито би могло да постигне целите на закона, нито индивидуалната, нито генералната превенция на наказанието да постигнат своя ефект. Тоест налагането на дисциплинарни наказания за неизвършени нарушения е в пълно противоречие с целта на закона.

 С оглед на гореизложеното Ви моля да постановите решение, с което да отмените обжалвания административен акт.

Моля да ни бъдат присъдени направените от доверителя ми разноски в настоящото производство.

Съдът ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

            Заседанието приключи в 10:23 часа.

            Протоколът се изготви на 15.12.2020 година.

СЪДИЯ:

Секретар: