П Р О Т О К О Л

гр. Хасково, 16.12.2020 година

 

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                           Членове:  ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                            ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

 

 

При участието на секретаря Светла Иванова

и прокурора Цвета Пазаитова

сложи за разглеждане АД № 905 по описа за 2020 година

докладвано от Председателя

на именното повикване в 10:32 часа се явиха:

 

                        ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. Т. З., редовно призован за днешното съдебно заседание, не се явява. За него се явява адв. Б. Б., надлежно упълномощен да го представлява, с пълномощно представено по делото.

           ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – ДИМИТРОВГРАД, редовно призовани за днешното съдебно заседание, не изпращат процесуален представител.

            ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, редовно призовани за днешното съдебно заседание, се явява прокурорът Цвета Пазаитова.

                        АДВ. Б. – Няма процесуални пречки за даване ход на делото.

                        ПРОКУРОРЪТ – Считам, че ход на делото не следва да бъде даден. Намирам, че оспорването на подзаконовия нормативен акт е направено при липсата на пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването. Считам, че съобразно правната теория, това е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В настоящият случай считам, че мотивирането е изцяло формално по отношение на оспорване на цитирания раздел от наредбата на Общински съвет – Димитровград. Считам, че не се доказва съществуването на пряк интерес по отношение на молителя П. Т. З. За да бъде налице такъв пряк интерес, е необходимо със самата отмяна на оспорения административен акт непосредствено да се установи настъпила или вероятно настъпваща щета от изпълнението на акта, или да се предотврати настъпването на такава. Не е налице и личен интерес, тъй като такъв има, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на самия оспорващ, който няма право да инициира защита на чужди права и интереси, а правният интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен акт засяга правната сфера на субекта, като отменя, отнема, изменя или ограничава права, или противозаконно създава задължения за него.

С оглед на направеното оспорване от П. Т. З. и изложените от него мотиви, считам че същите са изцяло формални. Намирам, че не е налице правен интерес с оглед въздействието на този нормативен акт спрямо неговата лична правна сфера, с оглед на което моля да прекратите производството.

Съдът намира, че с оглед редовното призоваване на страните по делото, няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание.

Доколкото за допустимостта на оспорването, включително относно правния интерес на жалбоподателя да оспорва разпоредби от подзаконов нормативен акт, съдът следи по време на цялото производство по делото, съдебният състав намира, че няма пречка по този въпрос да се произнесе впоследствие, водим от което

                                                           О П Р Е Д Е Л И :

                        ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

                        ДОКЛАДВА се постъпилата жалба, насочена срещу целия Раздел четвърти от Наредба №2 за опазване на обществения ред  на Общински съвет – Димитровград.

                        ДОКЛАДВА постъпило придружително писмо вх.№5797/17.10.2020г. от Председателя на Общински съвет – Димитровград, с което по делото е изпратена преписката по приемане на процесната наредба. В същото се изразява становище за недопустимост на оспорването, както и се прави възражение за прекомерност на платените разноски за адвокатски хонорар.

                        АДВ. Б. – Уважаеми административни съдии, поддържам подадената жалба. Моля да приемете представените писмени документи. Нямам искания за събиране на доказателства, и не представям нови такива.

                       ПРОКУРОРЪТ – Изразих становище за недопустимост на жалбата. Да се приемат представените писмени доказателства. Нямам доказателствени искания.

                        Съдът намира, че следва да приеме като писмени доказателства по делото приложените към жалбата документи, както и тези, изпратените с писмо под опис от Председателя на Общински съвет – Димитровград, представляващи административната преписка по приемане на подзаконовия нормативен акт, водим от което

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

                        ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към жалбата: копие от лична карта; копие от свидетелство за управление на МПС; Протокол от 12.03.1998г. по ГРД №36/1998г. по описа на РС – Димитровград,  в заверен с „Вярно с оригинала“ вид, както и писмени доказателства, постъпили с писмо вх. №5797/17.10.2020г. от Председателя на Общински съвет – Димитровград,    представляващи административната преписка, под опис от 22 пункта, находящи се от л.22 до л.236 включително по делото.

                        Като взе предвид, че страните не  правят искания за събиране на други доказателства, съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

                        ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

           АДВ. Б. – Уважаеми административни съдии, моля да уважите жалбата на моя доверител. Считам становището на прокуратурата за недопустимост на същата за неправилно и неоснователно. В почти всички държави от Европейския съюз е предвидено право на гражданите на конституционна жалба, тоест да обжалват пред Конституционния съд нормативни актове от най-висок порядък. В България се върви по един път на съпротива против това гражданите да имат право да обжалват и подзаконови нормативни актове, тоест към пълното им обезправяване. Нормата, която предвижда българските граждани да имат право да обжалват подзаконови нормативни актове, беше предмет на Решение №5/17.04.2007г. по Конституционно дело №11/2006г. на Конституционния съд на Р.България. Същият прие, че тази норма следва да остане, но при едно дадено широко тълкуване, тоест, че гражданите имат право да обжалват подзаконови нормативни актове /ПНА/, когато съществува потенциална възможност от засягане на тези техни права и законни интереси, т.е. не само при пряко нарушени права, но и при предстояща възможност от засягане на такива права. Считам, че становището за недопустимост на жалбата на Окръжна прокуратура – Хасково е изцяло в противоречие с характера и духа на това решение на Конституционния съд, защото доверителят ми не само пребивава на територията на Община Д., но и постоянно живее там, тоест е трайно свързан, и ние сме представили доказателства за това. Обжалваният подзаконов нормативен акт има като адресат „всички лица, които живеят или временно пребивават на територията на общината“. Тоест адресат на тези правни норми е и моят доверител. Смятам за неправилно становището, че същият има право на жалба едва когато непосредствено вече са засегнати неговите права и  интереси. А това също му дава правото да обжалва този ПНА и считам също, че това мое становище е в унисон с решението на Конституционния съд.

Поддържам жалбата изцяло, и в частта относно посочените пороци при приемането на същата, и неспазването на чл.2а и чл.28 от ЗНА и намирам, че противоречи на чл.8 от ЗНА, като общинският съвет е уредил уредени вече обществени отношения. Общественият интерес налага, при толкова съществени пороци на ПНА, същият да бъде отменен, или обявен за нищожен, и общественият интерес налага да се произнесете в този смисъл с решение, независимо от това, че съдът е сезиран от обикновен гражданин а не от прокуратурата.

В този смисъл моля за Вашето решение. Моля и да присъдите на доверителя ми направените по настоящото дело разноски, за което представям списък.

            ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми съдии, моето становище е същото, като това което изказах вече, а именно за липсата на пряк, личен и непосредствен интерес на жалбоподателя от оспорване на ПНА. По същество на самото направено оспорване считам, че същото не е  мотивирано и е изцяло с формален характер. С оглед на което, моля да бъде оставено без уважение.

            Съдът ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

                        Заседанието приключи в 10:45 часа.

            Протоколът се изготви на 16.12.2020 година.

 

                         

                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

        Секретар: