ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Хасково, 14.10.2020 г.

Административен съд - Хасково в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Желева

ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Димитрова

Антоанета Митрушева

като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 911 по описа на АдмС-Хасково за 2020 година, намира следното:

Производството по делото е образувано по жалба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, против разпоредбата на чл.15, т.2 от Наредба № 2 за опазване на Общественият ред, приета с Решение № 129/29.04.2004г. на Общински съвет Димитровград..

С писмо вх. № 5796/07.10.2020г. Председателят на ОбС-Димитровград е представил по делото административната преписка по приемане на оспореното решение.

При извършената от съда служебна проверка за допустимост на оспорването на основанията по чл. 159 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че същото е недопустимо.

Жалбата е насочена срещу конкретна разпоредба от местен подзаконов нормативен акт, а именно срещу чл.15,т.2 от Наредба № 2 за опазване общественият ред на Община Димитровград, която гласи“Забранява се продажбата и сервирането на алкохолни напитки на лица в нетрезво състояние“.

Наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване на административен акт, било то индивидуален, общ или нормативен оказващ влияние върху правната сфера на оспорващото лице, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването, за която съда следи служебно. Интересът е личен и пряк когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови, права, свободи и законни интереси или непосредствено създава задължения за него. За да съществува пряк интерес е необходимо със самата отмяна на оспорения административен акт непосредствено да се отстрани настъпила, или вероятно настъпваща щета от изпълнението на акта, или да се предотврати настъпването на такава. Интересът е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на самия оспорващ, който няма право да инициира защита на чужди права и интереси.

Жалбоподателят извежда правният си интерес от обстоятелството, че е жител ***, притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и че е клиент на бистро „Бриз“ находящо се в гр.Димитровград, в което консумира алкохол. Твърди се , че след консумацията на тази алкохолна напитка същият вече не е трезв и според оспорената разпоредба е забранено да му се продават алкохолни напитки. Твърди също, че заведението е на самообслужване, поради което след като се поръча на бара, си сервира сам.

Според настоящия съдебен състав, тези твърдения на жалбоподателя не обосновават наличието на пряк личен и непосредствен интерес от оспорване на процесната разпоредба.

Фактът, че оспорващият е жител ***, притежава недвижим имот на територията на тази община, както и че притежава СУМПС не води на извода, че оспорената разпоредба пряко го засяга, тъй като същата няма пряко отношение нито към собствениците на недвижими имоти в общината нито към управляващите п.п.с. Касовият бон удостоверява закупуване на напитка – бира, но не и че именно жалбоподателят е закупил същата. Същевременно, не само липсват доказателства , но и не се твърди, че обслужващият персонал в процесното бистро или друго питейно заведение находящо се на територията на Община Димитровград е отказал да продаде или сервира алкохолна напитка на оспорващия поради факта, че последният е в нетрезво състояние. Възможността да се засегнат права и законни интереси по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК и по чл. 120, ал. 2 от КРБ от оспорения акт следва да съществува реално, а не хипотетично. В случая такова засягане на правната сфера на жалбоподателя което да е пряко и непосредствено, не се установява. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че конкретно касателно посоченото от оспорващия бистро, последният сам изрично заявява в жалбата си, че то е на самообслужване, поради което и няма как оспорената разпоредба в частта и на „Сервиране“ да го засяга по какъвто и да е начин.

В този смисъл е и трайната практика на Върховен административен съд, изразена в Определение № 13999/20.11.2017г. по адм. Дело № № 12395/2017., Определение № 97/04.01.2018г. по адм. Дело № 13712/2017г., Определение № 15215/12.12.2017г. постановено по административно дело №12570/2017г., Определение №12424/17.10.2017г. постановено по № 9996/2017г. и много други.

Предвид това оспорването се явява недопустимо, поради наличието на основание по чл. 159,т.4 от АПК.

Водим от горното , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването на П.Т.З. ***, против разпоредбата на чл.15, т.2 от Наредба № 2 за опазване на Общественият ред, приета с Решение № 129/29.04.2004г. на Общински съвет Димитровград..

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 911 по описа на Административен съд-Хасково за 2020г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховният административен съд, в 7 дневен срок от датата на съобщаването му на страните.

Препис от определението да се съобщи на страните по делото.

Председател: Членове: 1.

2.