П Р О Т О К О Л

гр. Хасково, 21.01.2021 година

 

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

 

При участието на секретаря Ангелина Латунова

и прокурора

сложи за разглеждане адм. дело № 762 по описа за 2020 година 

докладвано от съдия Василка Желева

на именното повикване в 10:54 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „ЕЛИСЕ“ ООД – гр. Хасково, редовно уведомени от предходното съдебно заседание, се представляват от адв. М.А., надлежно упълномощена, с представено по делото пълномощно.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Директор на Териториална дирекция Северна морска при Агенция „Митници“, редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се представлява от гл. юрк. Л.С., надлежно упълномощена с пълномощно, приложено към становище вх.№7111/03.12.2020 г.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й., редовно призован, се явява лично.

Адв. А. – Да се даде ход на делото.

Юрк. С. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, водим от което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладват се по реда на тяхното постъпване:

- молба с вх. № 6481 от 05.11.2020г. от гл.юрк. С., като пълномощник на ответника, с която по делото се представят изисканите в предходното съдебно заседание документи, а именно митническа декларация №18BG002002Н0128250/11.09.2018 г., ведно с приложените към нея документи, както и писмо № 32-83414/11.02.2020 г., ведно с представените с него документи.

- становище с вх. № 7111 от 03.12.2020г. от гл.юрк. С., като пълномощник на ответника, ведно с приложените към него писмени доказателства. В същото се изразява становище по същество и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

- молба с вх. № 7157 от 07.12.2020г. от гл.юрк. С., като пълномощник на ответника, ведно с приложените към него писмени доказателства, а именно два броя фактури и справка от системата THESEUS за стока с код по ТАРИК 630409.

Адв. А. – Да се приемат всички представени от ответника писмени доказателства, запозната съм с тях.

Юрк. С. – Да се приемат така представените писмени доказателства.  

Съдът намира, че следва да приеме като писмени доказателства по делото всички представени от страна на ответника документи, постъпили в съда с молба с вх. № 6481 от 05.11.2020г., становище с вх. № 7111 от 03.12.2020г. и молба с вх. № 7157 от 07.12.2020г., водим от което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото всички представени от страна на ответника документи, постъпили в съда с молба с вх. № 6481 от 05.11.2020г., а именно: митническа декларация №18BG002002Н0128250/11.09.2018 г., ведно с приложените към нея документи, както и писмо № 32-83414/11.02.2020 г., ведно с представените с него документи /от л.87 до л.162 от делото/; постъпили със становище с вх. № 7111 от 03.12.2020г., а именно: справки от митническата информационна система МИС3А, както и от системата THESEUS /от л. 173 до л.184 вкл. от делото/, Заповед № ЗМФ-30/14.01.2020 г. на Министъра на финансите, ведно с приложението към нея, превод от английски на български език на справка от съвместен изследователски център-2 л., превод от английски на български език на фактура № 20182407/24.07.2018 г.-7л. и превод от английски на български език на фактура № ВА2018К013А/28.11.2018 г.; както и постъпилите с молба с вх. № 7157 от 07.12.2020г., а именно два броя фактури и справка от системата THESEUS за стока с код по ТАРИК 630409.

Съдът докладва, че в срок е постъпило заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза, екземпляр от което се връчи на пълномощниците на двете страни в съдебно заседание.

Адв. А. – Да се пристъпи към изслушване на заключението. Нямам доказателствени искания.

Юрк. С. – Да се пристъпи към изслушване на заключението. Нямам доказателствени искания.

Пристъпи се към снемане самоличността на вещото лице и изслушване на заключението.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – /Снета самоличност/. Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – Представил съм заключение в срок, което поддържам.

Адв. А. – Бихте ли казал, след като прегледахте всички документи по делото и отговорихте на поставените задачи, налице ли са данни за прилагане на договорната стойност в случая?

Юрк. С. – Възразявам срещу този въпрос. Това е правен въпрос и вещото лице е нямало такава задача.

Съдът даде възможност на пълномощника на жалбоподателя да преформулира въпроса си.

Адв. А. – Ще задам следващия си въпрос. Налице ли са данни по делото решаващият орган да е сравнявал качеството, авторитета, доверието, известността на стоките, търговската марка, между процесните стоки по процесната декларация и стоките по другата митническа декларация от 11.09.2018 г., въз основа на която е определена новата митническа стойност, т.е. декларацията, която е послужила за сравняване на стоките като сходни?

Юрк. С. – Възразявам срещу този въпрос. Вещото лице не е имало такава поставена задача.

Съдът допусна така поставения въпрос от пълномощника на жалбоподателя, на който вещото лице отговори както следва:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – Да, налице са нужните документи. Въпреки, че се оспорват тези въпроси като правни, те са толкова правни, колкото и икономически, в смисъл на това, че имаме налице договорена стойност, която се изразява в издадената фактура, имаме налице банкови и счетоводни документи, които доказват както плащането на стоката, така и нейното осчетоводяване и регистриране в счетоводните регистри на сделката. Съмненията, които се пораждат във връзка с така наречения THESEUS и данните от него, аз също съм направил анализ, който показва едни доста сериозни различия в обхвата на стоките, които се съдържат в  базата данни на THESEUS и номенклатурата, която се използва за митнически цели, а именно ТАРИК. Това е таблицата на страница 5 от заключението, която показва тази разлика. Второ, данните от THESEUS се явяват средни величини, които всяка държава-членка изпраща на ЕВРОСТАТ за външната търговия, и да се правят сравнения на средни величини, или на средните със средните, защото на края на таблицата има една обща величина, която е средна за Европейския съюз, изчислена на базата на отделните средни стойности на различните държави, е малко неуместно от тази гледна точка. Независимо от това се позовават съмнения за голяма разлика в цените на внесената стока с тези на THESEUS, както и при търсенето на сходни стоки. В таблицата, която аз видях в кориците на делото, се установи, че от общо 52 случая на внос на сходни стоки, както е посочено в решението, при почти половината цените са между 0,50 лв. до 2,7 лв. на брой, тоест това са 24 декларации, които са с по-ниски стойности от тази, която е внесена. В тази връзка е намерена цена за бройка, която е използвана в решението, която надвишава тази, която е на вноса, но следва да се обърне внимание, че нямаме еднакво количество на сравняваната стока. Сравняваната стока са 18 540 бр. одеяла, а тази, с която е сравнена са 210 бр. одеяла. Очевидно при различни количества е напълно нормално във външната търговия да има различни договаряния на цените. Във връзка с митническата стойност, там освен количествата могат да се видят и стойностите, които аз съм очертал. Аз не я приложих тази таблица, която изследвах и сортирах, за да я покажа, но ако е необходимо мога да я представя. Аз там направих сметка на всички декларации – 52 броя, които са приложени в тази таблица, и извлякох тези данни, за да се направи сравнение за цената на бройка.

Адв. А. – Въпросът беше дали има данни за качеството на двата вида стоки, дали има посочена търговска марка в някоя от двете декларации и има ли други данни, касателно характеристиките на сравняваните стоки?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – В клетка 31, където се описва стоката, данните са, бих казал, скромни. Описва се „одеяло“, или „полиестерно одеяло“, но няма данни за марка, за съдържание на материала. Това би могло да го има, ако към документите се прилага спецификация, но такива аз не видях в кориците на делото, или пък ако се направи например лабораторен анализ, ако има проблем при тарифното класиране, особено там, където има тъкани, и в зависимост от съдържанието на тъканите и съставките на тъканите се определя и тарифния код, и тогава вече само с лабораторен анализ може да се установи, ако няма спецификация на продукта. В конкретния случай не съм намерил данни за марките на стоките, или за характеристики на стоките. Мисля, че имаше данни само за размера.  

Адв. А. – Да Ви върна към конкретно зададените въпроси. Платените от дружеството стойности към продавача съответстват ли на договорените и декларирани пред митническите органи стойности?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – Да, съответстват.

Адв. А. – На страница 5 от заключението, в таблицата, която сте направили, в глава 63, в позиция 6301 40 90 и надолу оцветената част, да разбирам ли, че средната справедлива цена, определена от митническите органи на база системата THESEUS, обхваща повече от един вид стоки, т.е. стоки, различни от тази, която е предмет на обсъждане в момента?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – Да. На тази таблица аз исках да изобразя нагледно разликата в обхвата на стоките, както соча в самия текст на заключението. Първо искам да поясня, че в таблицата на THESEUS се пише „продуктов код“, което е съвсем различно като понятие от тарифен код в ТАРИК. Във външната търговия има една търговска класификация, така наречената Standard International Trade Classification (SITC) - Стандартна международна търговска класификация на стоките, която е базирана на хармонизираната система, на която се базира и митническата тарифа, но по-нататък в своето развитие тези номенклатури търпят различия. Таблицата в ТАРИК, която я има по делото, там е посочен кода, като само цифрово са еднакви - 6301 40 90. Когато се отвори ТАРИК-а, въз основа на който работят митническите органи, се вижда, че след кода 6301 40 90 в своето развитие има още четири подпозиции - т.нар. 40 90 10 „други:“ „от нетъкан текстил“, след това има пак „други“ с четири тиренца, после има „ръчно изработени“ и накрая пак „други“. Тоест всички тези стоки, от тези пет подпозиции, които са очертани и са включени в справката на THESEUS е дадена тяхната средна цена на килограм. От анализа от интернет страницата на THESEUS се оказва, че този продукт се използва за борба с измамите и със статистически цели, но не и за митническата оценка на стоките. Процесната стока, която се внася, е последната поред -  6301 40 90 99 – „други“. На практика можем да заключим, че е направено сравнение на вносната цена на конкретна стока, договорена между двама търговски партньори, със средната цена на стоки, които са включени в ТАРИК-а от общо пет под позиции, тоест това е доста голям различен обхват на стоките. В тази таблица THESEUS е даден един код 6301 40 90, но ако погледнете в таблицата, която съм изобразил на страница пета от заключението, пред всички тези текстове има едни тиренца. Тези тиренца означават съответната йерархична подредба на стоките. Тези „други“, които са предмет на вноса, т.е. процесната стока, са с четири тиренца, вижте последния ред от таблицата. Това значи, че тези стоки, които са внесени, започваме по метода на изключването –  първо не са ръчно изработени, не са от групата на „---други“, не са от „нетъкан текстил“, от групата на „--други“ и не са от „трикотажни или плетени“ от групата „--други“, но те са „одеяла“ по смисъла на позиция 6301. Тоест в THESEUS има одеяла всякакви, които не са трикотажни или плетени, но са други, те могат да бъдат от нетъкан текстил, или други, могат да бъдат и ръчно изработени, могат да бъдат и други.

Адв. А. – Тоест да разбирам ли, че процесните одеяла са сравнявани с други одеяла от горните позиции, като такива от нетъкан текстил, ръчно изработени и трикотажни или плетени, тоест направен е сравнителен анализ между „нашите“, от последната позиция, с друг вид одеяла?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – Те са една съвкупност. Ако се приеме, че от една страна имаме една съвкупност от всички видове артикули, които биха могли да се класират с кодовете в затъмнените полета, а от друга страна имаме само една малка част от артикули, които се класират с последния тарифен код, и цените на тези две съвкупности се сравняват, и се казва: „те са изключително ниски“.

Адв. А. – Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

Юрк. С. – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

Съдът намира, че следва да приеме изготвеното от вещото лице Л.Ц.Й. заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на представената от вещото лице справка-декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба №2/2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица съдът намира, че следва да завиши размера на възнаграждението на вещото лице от предварително определения такъв в размер на 250 лв. на 1050 лв., като следва да задължи жалбоподателя в 7-дневен срок, считано от днес, да довнесе по сметката за вещите лица на АдмС – Хасково сумата от 800 лв. за завишения депозит.

Водим от горното, съдът  

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА заключението на вещото лице Л.Ц.Й..

ЗАВИШАВА размера на възнаграждението на вещото лице от предварително определения такъв в размер на 250 лв. на 1050 лв.

ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя в 7-дневен срок, считано от днес, да довнесе по сметката за вещите лица на АдмС – Хасково сумата от 800 лв. за завишения депозит.

НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. се изплати възнаграждение в размер на внесения до момента депозит – 250 лв. /изд.РКО и връчен на вещото лице в съдебно заседание/, а сумата от 800 лв. ще бъде изплатена на вещото лице след като постъпи по сметката на съда.

Адв. А. – Нямам други доказателствени искания.

Юрк. С. – Нямам други доказателствени искания.

Съдът като взе предвид, че страните нямат искания за събиране на други доказателства намира, че делото е изяснено от правна и фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. А. – Уважаема госпожо Председател, моля да уважите жалбата по съображенията, изложени в същата, както и по такива, които допълнително ще изложа в писмени бележки. Моля да отмените оспореното решение и в случай, че уважите жалбата, да присъдите сторените по делото разноски, за които Ви представям списък. Моля да ми дадете срок за представяне на писмени бележки.

Юрк. С. – Уважаема госпожо Председател, моля да приемете, че издаденият административен акт е правилен и законосъобразен, и да го оставите в сила. Поддържам предходно подаденото от нас становище, като само ще маркирам съображения, във връзка с изслушаната експертиза. Следва да се прави разлика между данните, които са ползвали от Европейския статистически институт при извършената административна проверка, които са само аргумент за това, че стойността на декларираната стока е необичайно ниска, за което е извършен и анализ на подобни стоки, внесени за приблизително същия период. Анализирани са данни, които са както от подадената митническа декларация от дружеството, така и данни от електронната система, в която влиза информация от всяка клетка на митническа декларация, подадена за допускане до свободно обръщение. Данните, които дружеството е подало и носи отговорност за тях в своята декларация, са били тези данни, които са ползвани като данни, за да бъдат извлечени сходни стоки от информационната национална система. Справката, която е представена от Европейския статистически институт, действително касае стоки, които са обобщени. Обобщени са както по стойност, така и по килограми. Европейските данни са селектирани и стойностите са определени за килограм, тъй като това е техният аргумент при извличане на статистически данни, тъй като стоките, обхванати от ТАРИК са 99 глави и всяка от тях може да има различна по вид единица за остойностяване. Прието е обаче, че всички имат килограми. Но това са данни, които са ползвани само като аргумент за да се формира извършване на административна проверка по смисъла на чл. 84 от ЗМ. Митническият орган е аргументирал подробно защо е използвал именно тези данни, във основа на които е определил нова стойност за декларираните стоки. Взети са данни от декларация, която е приета и чиято стойност предходно присъства в базата данни. Селекцията за стойност също е обяснена подробно, тъй като в информационната система във връзка с анализ на риска са въведени и профили за риск, след като ОЛАФ е установил и уведомил митническите власти за това, че на територията на България се внасят различни стоки от Китай и Турция, чиято стойност е в пъти по-ниска от средната цена на подобни стоки, обмитявани в Европейския съюз, и това е насока за допълнителен анализ. Пак повтарям, че не са ползвани средни европейски цени нито на килограм, нито обобщаващи. Моля за Вашето решение в този смисъл. Моля за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  

Съдът дава на пълномощника на жалбоподателя 7-дневен срок, считано от днес, за представяне на писмени бележки по делото.

Съдът ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Заседанието приключи в 11:23 часа.

Протоколът се изготви на 21.01.2021 година.

 

 

 

 

                                                         

      СЪДИЯ:

 

 

 

      Секретар: