П Р О Т О К О Л

 

гр. Хасково, 05.02.2021 година

 

Административен съд Хасково, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА

 

При участието на секретаря Гергана Тенева

сложи за разглеждане исково адм.дело № 1136 по описа за 2020 година,

докладвано от Председателя

 

На поименното повикване в 10.33 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ П.Т.З., редовно призован за днешното съдебно заседание, с призовка връчена по ЕПЕП на 22.12.2020 г., не се явява, представлява се от адв. Б.Б., надлежно упълномощен по делото.

ОТВЕТНИКЪТ КМЕТ НА ОБЩИНА ХАСКОВО, редовно призован за днешното съдебно заседание, с призовка връчена по електронна поща на 23.12.2020 г., не явява, представлява се от ст.юрк. В. В., надлежно упълномощена по делото.

АДВ. Б.: Моля да дадете ход на делото.

СТ.ЮРК. В.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че ход на делото в днешното съдебно заседание не следва да бъде даден.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за недопустима, поради следните съображения:

В конкретния случай се твърди бездействие на кмета на Община Хасково по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт, а именно от чл.15а, ал.2 на ЗДОИ, вменяващ на задължени по същия закон субекти задължението да публикуват на съответните интернет страници информация за реда и условията за повторно използване на обществена информация и таксите за това, като защитата в настоящия случай се търси по реда на чл.256 от АПК.

Нормата на чл.256, ал.1 от АПК изрично предвижда при оспорване бездействието на административния орган да се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Съответно общата разпоредба на чл.147, ал.1 от АПК, съгласно която право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения, несъмнено намира приложение и в производството по оспорване на бездействия. Тоест процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и в двете хипотези на чл.256 от АПК, е наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи или законни интереси на оспорващия, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие. Наличието у оспорващия на правен интерес, който се извежда от неблагоприятното засягане с бездействието на защитими от закона негови субективни права, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за чието наличие съдът е задължен да следи служебно. Такъв в настоящия случай от съда по отношение на ищеца П.З. не се установява.

Съгласно чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, в секция „Достъп до информация“ на интернет страниците по ал.1 се обявяват данните по чл.15, ал.1, т.4 и т.11, и годишните отчети по ал.2, съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация, нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл.41ж, редът за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт.

Според чл.15, ал.1 от ЗДОИ, с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща: информация за упражняването на правото на достъп до обществена информация, реда и условията за повторно използване на информация, таксите по чл.41ж и форматите, в които се поддържа информацията.

Съгласно чл.41ж, ал.1 ЗДОИ, информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване безплатно или след заплащане на такса, която не може да надхвърля материалните разходи по възпроизвеждането и предоставянето на информацията. В чл.41ж, ал.1, т.3 от ЗДОИ е предвидено, че размерът на таксите, събирани от общините се определя от общинския съвет, като тези такси не могат да надвишават таксите по т.1 – събирани от държавните органи, определени с тарифа, приета от Министерския съвет. С чл.41ж, ал.9 е уредена възможността, ако организацията от обществения сектор не определи размер на таксите по ал.5, т.2 и т.3, организацията да предоставя тази информация за повторно ползване безплатно или след заплащане на такса, определена с тарифата по ал.5, т.1. Както бе посочено по-горе в чл.15а, ал.1 и ал.2 от ЗДОИ е посочено, че информацията за дължимите такси е публично достъпна и се публикува на интернет страниците на задължените субекти. Следователно кметът на Община Хасково, който е задължен субект по определението на чл.3, ал.1 от ЗДОИ, има законово задължение да публикува нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл.41ж, реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт. По делото се установи, че на електронната страница на Община Хасково, която е публично достъпна, е уреден начинът за предоставяне на достъп до обществена информация, включително за повторното й използване по реда на чл.41е и следващите от ЗДОИ. На електронната страница са посочени и дължимите разходи, и начините за заплащането им. Във връзка с разходите за получаване на информация за повторно използване е публикувана забележка, със съдържание: „При предоставяне на информация за повторно ползване се прилага тарифата, предвидена в чл.41ж, ал.5, т.1 от ЗДОИ на основание чл.41ж, ал.9 от ЗДОИ (Заповед №ЗМФ – 1472/29.11.2011 г.).“ В тази връзка следва да се посочи, че по делото не е спорно, че Общински съвет -Хасково не е приел тарифа по чл.41ж, ал.5, т.3 от ЗДОИ и задълженият субект, позовавайки се на текста на чл.41ж, ал.9 от ЗДОИ, е препратил към таксите, които се дължат при предоставяне на обществена информация формирана на база разходите, които се извършват при предоставяне на обществената информация регламентирани в Заповед №ЗМФ – 1472/29.11.2011 г. на Министъра на финансите, която възможност е предвидена с разпоредбата на чл.41ж, ал.1 от ЗДОИ.

Освен това, след като ищецът е наясно с указаното в цитираната заповед на Министъра на финансите относно дължимите разходи, напълно е удовлетворено правото му на достъп до обществена информация, каквато следва да се предостави на правните субекти, желаещи да се запознаят с данните от такова естество. В този смисъл, за ищеца не е налице пряк и непосредствен правен интерес от предявяване на процесния осъдителен иск. Естеството на търсената защита предполага евентуално, при уважаване на исковата претенция ответникът да бъде осъден да извърши дължимите по закон фактически действия, с което да се обезпечи правото на насрещната страна /ищеца/ да получи сведенията, от които се нуждае. Обаче, правната сфера на ищеца вече е обезпечена с търсената информация, тъй като заповедта на министъра е публикувана в сайта на общината.

При тези констатации се обосновава правният извод за недопустимост на иска, поради което исковата молба следва да се остави без разглеждане, респективно да се прекрати образуваното съдебно производство, на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК.

При тези констатации, ищецът няма право на разноски, тъй като тази акцесорна претенция е обусловена от изхода на делото. С оглед изхода на делото, основателна се явява единствено претенцията на ответника за присъждане на разноски, в размер на минималния предвиден в закона от 100.00 лева, за юрисконсултско възнаграждение, като при определянето им съдът съобрази и направеното от ищеца възражение за прекомерност.

По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба от П.Т.З. ***, против бездействие на Кмет на Община Хасково по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт, а именно от чл.15, ал.2 от ЗДОИ, вменяващ на задължени по същия закон субекти задължението да публикуват, на съответните интернет страници, информация за реда и условията за повторно използване на обществена информация и таксите за това.

ПРЕКРАТЯВА производството по исково адм. дело №1136/2020 г. по описа на Административен съд-Хасково.

ОСЪЖДА П.Т.З., ЕГН:********** ***, да заплати на Община Хасково направените по делото разноски в размер на 100.00 (сто) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от днес.

Заседанието приключи в 10.44 часа.

Протоколът се изготви на 05.02.2021 година.

 

                                                                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                       

 

 

Секретар: