П Р О Т О К О Л
гр. Хасково, 11.02.2021 година
Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
Членове:
При участието на секретаря Дорета Атанасова
и прокурора
сложи за разглеждане адм. дело № 683 по описа за 2020 година
докладвано от съдия Ива Байнова
на именното повикване в 11.00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „БУЛУТ“ ЕООД – Х., уведомен от предходното съдебно заседание, се представлява от адв. Р., надлежно упълномощен.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА НАЧАЛНИК НА МИТНИЧЕСКО БЮРО „РАДИНОВО“ към ТД Тракийска на Агенция „Митници“, уведомен от предходното съдебно заседание, се представлява от главен юрисконсулт С., надлежно упълномощена.
Адв. Р. – Моля да бъде даден ход на делото.
Юриск. С. – Считам, че няма пречка и моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладваха се два броя писма от ответника от 22.12.2020 г. и от 29.12.2020 г., с които в изпълнение указанията на съда от предходно съдебно заседание се представят: протокол за извършена митническа проверка № 818/14.07.2020 г., процесната митническа декларация с № 20BG003009075369R2 от 13.07.2020 г., ведно с приложенията към тях, както и документите, съдържащи се в преписката на чужд език, надлежно преведени на български език.
Адв. Р. – Да се приемат представените от ответника писмени доказателства. Запознат съм със същите.
Юриск. С. – Моля да се приемат като доказателства по делото.
Съдът намира, че следва да приеме като доказателства по делото документите, приложени към писмо вх. № 7553/22.12.2020 г. и към писмо вх. № 7620/29.12.2020 г., изпратени от ответника, водим от което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ответника копия от следните документи: товарителница за океански превод или комбиниран превоз MAEU 910779177; търговска фактура № JOL20401/25.05.2020 г.; опаковъчен лист; сертификат за качество на продукт; протокол за извършена митническа проверка № 818/14.07.2020 г.; декларация за допускане на свободно обръщение и специален режим № 20BG003009075369R2 от 13.07.2020 г.; транзитна декларация № 20BG00100720213445 от 09.07.2020 г.; опис на взетите мостри към т. 6 на протокол за извършена митническа проверка № 818/14.07.2020 г.; протокол за извършени действия; фактура № 5000007293/08.07.2020 г.; фактура № 5609369695/03.07.2020 г.; фактура № 5609369873/08.07.2020 г.; потвърждение за плащане от 09.07.2020 г.; транзитна декларация № 20BG00100720213445 от 09.07.2020 г.; потвърждение за плащане от 09.07.2020 г.; писмо с рег. индекс 32-199865/13.07.2020 г. и писмо с рег. индекс 32-201744/14.07.2020 г.
Адв. Р. – Нямам други доказателствени искания. Представям списък на направените по делото разноски, ведно с доказателства за извършването им.
Юриск. С. – Нямам други доказателствени искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна.
Съдът като взе предвид, че не се правят искания за събиране на други доказателства, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Р. – Уважаеми административен Съдия, ще Ви моля на база на цялостен анализ на доказателствата да направите извод за основателност на жалбата, да я уважите и да присъдите на доверителя ми сторените разноски в производството. Моля да ми дадете възможност да развия доводите си в подробно писмено становище. Само ще маркирам няколко, основни според нас момента:
На първо място, във връзка с допустимостта на производството по жалбата, ще моля да съобразите, че оспорваният акт притежава белезите на индивидуален административен акт и следва да се съобрази именно неговото съдържание, характерът на обективираното в него изявление и на следващите се от него правни последици, доколкото именно те в съвкупност определят правната му същност. При тълкуване съдържанието на този оспорен документ, най-вече неговата разпоредителна част, достигаме до извод, че той е индивидуален административен акт. Изявлението на административния орган, обективирано в писмото от 13.07.2020 г., представлява решение по смисъла на чл. 23, т. 1 от Регламент 450/2008 г. на ЕО и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Това е така, защото той се отнася за прилагане на митническото законодателство и засяга жалбоподателя пряко и лично, и навлиза в неговата правна сфера. Оспореното писмо удовлетворява всички съдържателни изисквания и критерии на решение, то не само застрашава, но и пряко засяга правата и законните интереси на „БУЛУТ“ ЕООД и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Това е така, защото именно с това уведомление/писмо, за нас решение, началникът на МБ „Радиново“, позовавайки се на чл. 195а от ЗМ и на основание Регламент № 952/2013 г. негласно изразява своите резерви и съмнения и на практика не приема декларираната от вносителя митническа стойност на внасяната стока, като счита, че може да възникне ново митническо задължение в размер на 34 906 лв., резултат на нова по-висока митническа стойност на внасяната стока, без да се излагат конкретни съображения и констатации в тази насока и без да се посочва конкретен размер и произход на това задължение, нито причини и основания в подкрепа на този извод.
На второ място, с това решение се разпорежда на „БУЛУТ“ ЕООД да внесе обезпечение в размер на 34 906 лв. и на последно място се разясняват последиците от неизпълнението на това разпореждане, а именно, че няма да бъде постановено вдигане на стоките за целите на режима и че при невнасяне на това обезпечение, административният орган има право и основание да предприеме допълнителни мерки, включително отнемане, продажба или унищожаване на внасяната стока на основание чл. 198, §1, буква Б, позиция 3 от Регламент № 952/2013 г. Други непосочени, но пряко следващи от акта последици са, че до внасяне на обезпечението поставят стоката под митнически надзор и контрол, с нея вносителят не може да се разпорежда и следва да заплаща допълнителни такси и разноски във връзка с нейното съхранение. Безспорно е, че в дискреционната власт на митническия орган е самостоятелно извършване на оценка и възможност за определяне на характера и качеството на стоката, нейната митническа стройност, въз основа на която да определи размера на обезпечението и да изиска внасяне. Тази негова преценка обаче не е безконтролна и несъмнено подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, защото пряко засяга и накърнява правната сфера на вносителя. С оспорения акт митническият орган не само не приема декларираната митническа стойност на стоката, но определя нова, в по-висок размер, определя допълнително мито и размер, които да бъдат внесени, респективно обезпечени, като е посочен размерът на дължимото обезпечение. Как е мотивиран този акт и дали той е мотивиран, е второ самостоятелно основание, на което ние ще се позовем по същество, във връзка с искането ни за отмяна на акта, тъй като поддържаме категорично и довода си, че това решение страда и от липса на форма, предвид липсата на мотиви.
На следващо място, като самостоятелен довод, Ви моля да споделите съображенията ни, че актът е постановен в противоречие с материалните разпоредби. Разпоредбата, на която се позовава митническият орган, а именно на чл. 195а, ал. 1 предполага административният орган, в хода на проверката на митническата декларация за митнически режим „допускане до свободно обръщение“, да е установил, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите, водени за тях в ЕС и едва при такава констатация, при такова установяване, органът има право да изиска обезпечение. Твърдим, че не само към момента на отправяне на искането за обезпечаване, не само към момента на образуване на настоящото производство, но и с оглед на обстоятелството, че е изчерпан процесът на събиране на доказателства, митническият орган не представи документи и не ангажира доказателства в подкрепа на този свой извод и въобще, че е извършвал такава валидна преценка, а достатъчно е да се съобрази моментът на вноса, отправяне на писмото и срокът, който е изминал до настоящия момент. На практика считам, че въобще такава проверка не е извършвана, а даже и да е била извършвана, същата не е приключила, но със сигурност не е констатирано наличие на законовите условия и предпоставки на чл. 195а, ал. 1 от ЗМ, на която разпоредба се позовава митническият орган, за да поиска внасяне на въпросното обезпечение.
В заключение ще Ви моля да споделите и доводите ни, че оспорваният административен акт е постановен при липса на мотиви, тъй като именно в тежест на ответника бе да установи по несъмнен начин наличието на конкретните обстоятелства, съставляващи предпоставка за отправяне на искане за предоставяне на обезпечение от страна на вносителя. Поддържаме, че в обжалвания акт не се съдържат конкретни фактически, още по-малко правни основания и съображения за издаването му. Доколкото предоставянето на обезпечение не е в хипотезата на задължително обезпечение, разписана в чл. 90 от Регламент № 952/2013 г., митническият орган трябваше да изложи конкретни съображения по какъв начин е стигнал до извод за необходимост от предоставяне на обезпечение, за коя стока се отнася то, каква е нейната стойност, дължи ли се мито и ДДС, в какъв размер и защо счита, че събирането на потенциалното митническо задължение не е сигурно и как е формиран стойностният размер на обезпечението. Такива съображения не са изложени, а липсата на мотиви несъмнено ограничава не само правото на защита на жалбоподателя, но и прави невъзможен съдебния контрол на оспорения административен акт. Моля за предоставяне на възможност да представя и писмено становище по същество. Претендираме и присъждане на разноски.
Юриск. С. – Уважаема госпожо Председател, считам, че жалбата е неоснователна и недоказана. С уважение към колегата, но всичко в тази пледоария би важало в случай, че наистина имаше издадено решение на митническия орган, което да се оспорва по съответния ред. В случая, независимо че има белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК считам, че писмото има по-скоро информативен характер, същото не е решение, което да съдържа мотиви и съответните и реквизити по смисъла на АПК, поради което за дружеството не възникват никакви права и задължения от това. Това писмо има информативен характер, то предхожда издаването на едно решение, като в него е упоменато само, че за целите на митническия режим и по-скоро на митническия режим „внос, допускане до свободно обръщение“ е необходимо да бъде внесено обезпечение, което по никакъв начин не налага някакви рестрикции за дружеството и по този начин не са нарушени някакви негови права. Все още няма издадено решение. Решението е акт, в който се съдържат мотивите на административния орган, там се посочват фактическите и правните основания за издаването му. Това писмо по-скоро има само белезите на административен акт, който има само информативен характер. В този смисъл считам, че тъй като няма белезите на решение и цялата тази пледоария и жалбата е неоснователна и недоказана, поради което Ви моля да я отхвърлите. Моля за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Адв. Р. /реплика/ – Стана практика на митническите бюра и на митническите учреждения да си служат именно с такива писма, за да събират обезпечения от вносителите на стоките и е крайно време с тази порочна практика, с която се процедира, да се сложи край, защото виждаме, че вече година време Началникът на митническото бюро и на Митница Пловдив не си е направил труда, ако има такива претенции към вносителя, не е съгласен с декларираната митническа стойност и ако в действителност имаше такова виждане, да събере нужните доказателства и да издаде решение, след като счита, че не е издавано такова решение. Това е допълнителен, не толкова юридически аргумент, в подкрепа именно на нашата теза, а именно, че митницата няма никакво намерение да издава такова решение, защото вече го е издала и то в момента е предмет на разглеждане относно неговата законосъобразност от настоящия съдебен състав. Не виждам някакви пречки, ако действително се твърдеше, че това не е същинският административен акт, да бъде издаден такъв. Не се и твърди да се извършва някаква проверка и именно затова ние считаме, че този акт има всички характеристики на индивидуален административен акт. До какви последици щеше да се стигне, ако вносителят не беше внесъл стоката? Митницата, именно позовавайки се на регламента и считайки, че е възникнало ново митническо задължение, изисква това обезпечение. Това как е озаглавен един акт, дали пише „решение“, дали пише „писмо“ или нищо не пише в титулната част, не прави характеристиките на акта, важно е неговата съдържателна и най-вече разпоредителна част. До какви последици ще се стигне, ако вносителят на стоката не беше внесъл обезпечението? Стоката щеше да продължава да седи и да е на разпореждане от страна на митницата.
Юриск. С. /дуплика/ - Всичко това става с решение. В случай, че митницата приеме стойността, тя издава конкретен акт.
Съдът ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Заседанието приключи в 11.16 часа.
Протоколът се изготви на 11.02.2021 година.
СЪДИЯ:
Секретар: