П Р О Т О К О Л

гр. Хасково, 09.03.2021 година

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Антоанета Митрушева

При участието на секретаря Ангелина Латунова

и прокурора

сложи за разглеждане адм. дело № 221 по описа за 2020 година

докладвано от съдия Антоанета Митрушева

на именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П.Г.А., уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. Р., надлежно упълномощен по делото.

ОТВЕТНИКЪТ НАЦИОНАЛНА ЕКСПЕРТНА ЛЕКАРСКА КОМИСИЯ - СОФИЯ, уведомени от предходното съдебно заседание, не изпращат процесуален представител.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА ТЕЛК КЪМ МБАЛ АД – ГР. ХАСКОВО, уведомени от предходното съдебно заседание, не изпращат процесуален представител.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА АГЕНЦИЯ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ – СОФИЯ, уведомени от предходното съдебно заседание, не изпращат процесуален представител.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА ТП НА НОИ – ХАСКОВО, уведомени от предходното съдебно заседание, не изпращат процесуален представител.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ - ХАСКОВО, уведомени от предходното съдебно заседание, не изпращат процесуален представител.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Х.Д.Е., редовно призован за днешното съдебно заседание, се явява лично.

По хода на делото:  

Адв. Р. – Не съществуват процесуални пречки. Моля да дадете ход на делото.

            Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, мотивиран от което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Р. – Нямам доказателствени искания преди изслушване на заключението.

Пристъпи се към снемане самоличността и разпит на вещото лице д-р Х.Д.Е..

ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р Х.Д.Е. – /Снета самоличност/. Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р Х.Д.Е. – Представил съм писмено заключение, което поддържам.  

Адв. Р. – Госпожо Председател, аз казах на д-р Е., че след неговото заключение са постъпили допълнително документи, има и разпит на свидетел. Нека ако той има нещо да каже предвид тези нови доказателства да му дадем думата.

Съдът разясни на вещото лице, че след депозиране на неговото заключение е разпитан като свидетел д-р Г.П.П., който е лекуващ жалбоподателя лекар-невролог, както и от страна на жалбоподателя са представени допълнителни писмени доказателства.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р Х.Д.Е. – Госпожо Председател, аз съм изградил заключението си на база на документи, съдържащи се в делото. Не съм сигурен каква ще бъде реакцията ми след запознаване с новите доказателства, които съдът е приобщил, имам предвид този разпит и тези документи. Ако съдът прецени нека да постави към мен допълнителна задача да се запозная и да обсъдя тези нови доказателства и тогава да преценя дали ще коригирам заключението, което вече съм депозирал и което поддържам или съдът ще допусне да бъде изслушано това заключение и след това ще определи как ще продължим по-нататък. Аз нямам нищо против и стига съдът да определи, ще се запозная с новите доказателства, ще ги взема под внимание и ще се произнеса, но за коректност това трябва да стане спокойно, да се обсъдят и предишните доказателства, и новите и да се излезе с едно обосновано заключение на база на всички доказателства.

Съдът намира, че следва да бъде изслушано заключението на вещото лице д-р Е. и да се даде възможност на страните да поставят въпроси към същото.

Адв. Р. – Д-р Е., моля да обясните какво представляват получените увреждания на жалбоподателя и какви са последствията след това?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р Х.Д.Е. –Травмата, която обсъждаме, е настъпила през месец май 1978 г. Жалбоподателят е бил курсант във военното училище, скачал е на батут и е получил травма в шийния отдел на гръбнака. Тази травма се изразява в счупване на шийни прешлени, изброени са 3-ти, 5-ти и 6-ти в приложената епикриза, заедно с непълно изкълчване на шийни прешлени 3-ти и 4-ти и тя е станала повод жалбоподателят да постъпи в болнично заведение и да му бъде направена операция в Неврологично отделение във Военна болница Плевен. Правена е алопластика с дуракрил. През 1978 г. това е материалът, който е ползван. Сега се ползват титаниеви сплави, но тогава е ползван дуракрил, което е една специална пластмаса, розова на цвят, която се ползва при пластика на кости – било на гръбнак, било на черепни кости. След тази манипулация, други документи за тази травма, включително до месец септември 1992 г., по делото не се съдържат. Известно е, че жалбоподателят е продължил да служи в армията, изкарал си е курса на обучение във военното училище, постъпил е на редовна военна служба и е служил в армията като офицер. Известна е тогавашната система на оценка на трудоспособност в армията. Аз имах шанса да работя като лекар в армията и съм запознат с тогавашната система. Военният труд е специфичен вид труд, който подлежи на специфична оценка. Затова има и специализирани структури – военни болници, съответно военно-лекарски комисии – гарнизонни, болнични и централна военно-лекарска комисия. Когато военнослужещ пострада или се разболее и е бил подложен на лечение, оценка на състоянието се прави от съответната военно-лекарска комисия, която определя годност за военна служба. Има степени – ОГВС, тоест ограничено годен и НГВС – негоден за военна служба. В останалите случаи се признават за годни да носят военната служба и се присъжда временна негодност, както е по типа на болничните - временна нетрудоспособност, а когато е трайна с ТЕЛК над една година - трайна нетрудоспособност. Тук нямаме приложено решение на военно-лекарска комисия след травмата, за какъв срок от време е бил признат за временно негоден да упражнява военната служба, но той е останал на служба, работил е като офицер и до 1992 г. не се съдържат данни жалбоподателят да е признат за ограничено годен или негоден да упражнява военната служба. Следващият документ, който валидизира изменение в състоянието му, е епикризата от неврохирургия на ВМА – София, където той постъпва с оплаквания, характерни за увреда на коренчетата на ниво на шийни прешлени 2, 3, 4. По този повод е направена операция, бил е стеснен гръбначно-мозъчният канал и след тази операция, след този престой в болница през 1992 г., той е предложен и е минал на освидетелстване в болничната военно-лекарска комисия на ВМА. Не съм сигурен дали тя беше приравнена на централна военно-лекарска комисия. Другите военни болници имаха ранг на гарнизонни военно-лекарски комисии, навсякъде в страната имаше военни болници, включително и в Хасково, и във всяка болница си имаше комисия. Както тук, ако човек лежи в болница и му дават болнични за времето на престоя плюс „за възстановяване“ примерно 30 дни, продължението го дава ЛКК комисия от поликлиниката, така беше и в армията – военно-лекарска комисия издават болничния и след това гарнизонната военно-лекарска комисия и централната военно-лекарска комисия.  Именно 1992 г. с решение на болничната военно-лекарска комисия той е обявен за негоден да упражнява военната служба, но като мотиви за определянето за тази негодност комисията посочва не травма и последици от травма, а посочва общо заболяване - дегенеративни изменения в прешлените на гръбнака. Това са изменения в костите и хрущялни структури на гръбнака, което може да бъде възрастово, може да бъде в резултат на заболяване, може да е генетичен фактор. Това са така наречените детрузии, ошипявания, стеснения на канала, дискови хернии, като всичко това са дегенеративни изменения. Да, вярно е, че това се случва и е установено на нивото на вече претърпяна травма, но пак да се върнем назад във времето. Във връзка с тази травма няма оценка за негодност за военна служба или за друг вид труд /цивилен труд/. Напротив, жалбоподателят си е изкарал службата и е служил като офицер в армията. По делото има информация, макар че като документално доказване го няма дали той е минавал курс като курсант за летателния състав, дали е минавал курс за щурмани, дали е минавал курс за наземния състав, но той казва, че е снет от летателен състав и е сложен за диспечер в отделение, тоест лишен е от правото да лети. Но това той го казва, за това документи няма. Няма и документ за това, че той служи на наземен състав, и че е в резултат на обявяването му за ограничено или за непълно негоден за военна служба. Той, ако е негоден, той ще бъде негоден и за това. Жалбоподателят е обявен за негоден през 1992 г. Тук е разковничето в цялата история. Следва ли да считаме травмата като първопричина за  възникване на дегенеративните изменения в прешлените на гръбнака, тоест налице ли е причинна връзка между тази травма и във времето увредата на прешлените да доведе до дегенеративните промени или няма такава причинна връзка. В този дух има една експертиза по делото. Аз винаги съм се опитвал да давам коректни заключения, консултирал съм случая с водещи специалисти, защото все пак тук става въпрос за човешки съдби, но няма нито едно убедително доказателство за причинна връзка. Тя е възможна, но не е сигурна. Възможно е травма, независимо каква - говорим на костен апарат, говорим за кости на гръбнака /прешлени/ и връзки на гръбнака /сухожилия и дискове/, както и травма в други части на костния скелет, една травма да даде като последица по съседство или по-отдалечено развитие на вторични дегенеративни промени.   Това е възможно, но в чисто теоретичен план. Аз затова казвам, там в тези структури, в тези лечебни заведения и в тези комисии не работят хора с умствена изостаналост, а трябва да Ви кажа, че са сериозни хора и сериозни специалисти, те са оперирали, имат пряк достъп до полето и до прешлените му, те са дали оценка за дегенеративни промени и не са писали причинна връзка с травма. Няма как постфактум, със задна дата, при условие, че водещи специалисти, каквито са в системата на ВМА, в неврохирургията, да не признаят причинна връзка, да са убедени и да издадат документ през 1992 г. за дегенеративни промени, тоест за общо заболяване, и ние сега да ги опровергаем и да кажем, че те не са прави, това не е вярно, има си причинна връзка. Подобна  позиция е несериозна. Аз не казвам, че той няма увреждане. Има. От 1992 година той е с пареза.

Има един друг, чисто документален момент, нека да го изчистим и него и ще продължим, а именно: Първото експертно решение на ТЕЛК, което имаме, е от 2001 г. Съобразно самата диагноза ТЕЛК дава трайно намалена работоспособност, когато едно страдание продължи повече от една година. До една година е ЛКК комисия. Според заболяването ТЕЛК преценя колко да е срокът на трайната неработоспособност, тоест срока до следващото преосвидетелстване. Тук ТЕЛК е преценил, че състоянието допуска през три години жалбоподателят да се явява на преосвидетелстване. Пак по преценка на ТЕЛК е дали да даде пожизнено. Това е, когато има едно явяване, второ явяване, трето явяване и ТЕЛК казва - стабилизираното трайно заболяване е към влошено състояние и няма смисъл да разкарваме човека непрекъснато през година, две, три и му дават пожизнено процентите на намалената работоспособност. От 1992 до 2001 г. също по делото не се съдържаха документи, когато аз съм изготвял експертизата. Тоест инвалидизацията като факт при него е валидизирана 2001 г. с решение на ТЕЛК. ТЕЛК е институцията, която валидизира състоянието на инвалидизация. До тогава той няма документ, при липса на документи и решения излиза, че той не е инвалидизиран. Аз не казвам, че не е бил, но няма документи за това. Аз не съм в живота на този човек да знам какво се случва. Предполагам, че тези нови документи, които са представени по делото, са такива, които да удостоверяват периодите, които са липсващите периоди в документацията. Нека да бъдем коректни. Аз съм чел това, което д-р Попов е писал, има амбулаторни листове, има правени ядрено-магнитни резонанси /ЯМР/, какво ли не. Да, жалбоподателят има проблем с гръбнака, има я парезата, никой не го отрича и аз не казвам, че решението на ТЕЛК не е адекватно в частта „оценка на състоянието“. Адекватно е. Процентите са валидни, но причинната връзка я няма между скачането на батута, получената травма и инвалидизацията, която той има с решение на ТЕЛК. По мое убеждение и така съм го дал в заключението, причинната връзка е била прекъсната. Към момента след първото лечение и първата операция е прекъснала причинно-следствената връзка. Ако той беше изпаднал в състояние на инвалидизация непосредствено след скачането на батута и получаване на травмата, тогава нямаше да го водим този разговор. В интерес на истината аз не споделям становището на военните, което те застъпват, като считам, че те малко са крайни в преценката си, дали скачането на батут е военна дейност или не е военна дейност. Ние да съдим дали в учебната програма за летците или за другите курсанти във Долна Метрополия задължително влиза скачането на батут, дали курсантската служба е по правило военна служба или е учебен процес. Аз съм го изчел, има ги тези неща по делото, но считам, че тук няма спор. Травмата е станала във военното училище, по време на курса му като курсант, при занятия, присъщи на курсантите. Спортните занятия са присъщи в режима и в обучението на всеки курсант. Не може българската армия да не ги обучава и да не спортуват тези хора, те трябва да спортуват. Затова, като говорим за годност за военна служба, за различните родови войски има различно ниво на годност в здравословното състояние. За летците има много високи изисквания за здравословното състояние.

Жалбоподателят има проблеми и в момента не е добре, има си ги последиците, но тук причинната връзка между травма и общо заболяване е прекъсната. Още повече, че жалбоподателят има ЯМР от 02.03.2020 г., който при разчитането дава дискови хернии на долно ниво, с ограничена опашна миграция в ляво и стеснение на канала, вече в поясния отдел – L4-L5/L5-S1. Тоест това сочи, че при него има един системен дегенеративен процес, който засяга гръбначния стълб, не само шийния отдел, но и поясния отдел и сакралния отдел, което говори в полза на общо заболяване. Аз приемам в експертизата си за автентична преценката на болничната военно-лекарска комисия на ВМА, че се касае за общо заболяване.

Адв. Р. – Д-р Е., предполагам, че не сте я видели, защото по- късно е приложена, това е една консултация с доцент Стоянчев и тя е от 1980 г., където се казва, че фрактурите на С4, С5 и С6 са консолидирани, с изразени спондилозни  дегенеративни изменения. Това в пряка причинна връзка ли е? Това е много скоро след случката.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р Х.Д.Е. – Това още веднъж е потвърждение на решението на комисията на ВМА, че се касае за дегенеративни болестни изменения, а не за травма. В тази консултация не пише причинна връзка – травма, независимо, че е само две години след получаване на травмата. Не може дегенеративните промени да възникват в такъв кратък период от време. Те вероятно са били налични и към момента на травмата. Още повече 1978 г. нямаше скенери, нямаше ЯМР, всичко беше на обикновен рентгенов образ. Диагностиката тогава е била по-несъвършена, защото рентгенът не може да хване увредите на дисковите пространства и хрущяли и те не се визуализират при рентгена. Рентгенът визуализира костните структури. Впечатлението при операцията е валидното, те го оперират и виждат дегенеративните промени и комисия се произнася. Ако съдът каже, ще направим допълнителна експертиза, ако съдът каже ще я разширим със специалисти неврохирурзи, защото това е в сферата на нервохирургията, а не неврологията. В полето на неврохирургията са травмите на гръбнака, дегенеративните изменения, тяхното оперативно лечение. В полето на неврологията са усложненията, тоест коренчовата симптоматика – болките, парезата, тяхното лекуване, овладяване и диагностициране. Когато говорим за костната структура и нейното оперативно лечение, това е в компетентността на неврохирургията. Аз съм съдебен лекар и съм привърженик на официалните документи. Това сочат официалните документи. Тази консултация също е официален документ, лекарят е поел някакъв ангажимент, сложил е диагноза, сложил е подписа си, но тя е в полза на това, че се касае за общо заболяване и за дегенеративни промени в гръбнака, независимо, че са на ниво, където има травма.  

Адв. Р. – Имало е някакво начално ниво преди травмата, така ли да разбирам?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р Х.Д.Е. – Предполагам. Мога само да предполагам, не твърдя нищо категорично в тази насока.

Адв. Р. – За първи път тук става дума, че му се ограничават и функциите, които би трябвало да има, ако е завършил като годен. Предлага се той да бъде назначен като ръководител на кацане, без право на летене.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р Х.Д.Е. – Ние не спорим дали жалбоподателят е инвалид или не е инвалид. Тук казусът е дали е военен инвалид или не е. Той тогава не е бил инвалид. Инвалид значи невалиден, негоден да носи служба не само в наземен състав, не само на летене, ами изобщо негоден. Вижте колко са му процентите от ТЕЛК. Той е с висок процент, без право на работа. Тоест той е признат за инвалид от ТЕЛК, но 2001 г. През 1978-1980 г. той все още е годен за военна служба, той носи военната служба до 1992 г., с всичките си болки, оплаквания, неудобства, но я носи и е годен, минавал е комисии ежегодно. Военнослужещите минават ежегодно на освидетелстване. Той се води с хронично заболяване на гръбнака. Тогава всички с хронични заболявания в армията ползваха освен годишните си отпуски, безплатно военни санаториуми. В случая няма данни жалбоподателят да е обявен за ограничено годен например, защото той трябва да кандидатства за тази позиция. Но това значи да си загуби работата в армията. През 1978 г. беше съвсем престижно да си офицер и да си в системата на авиацията. Беше голяма щета да напуснеш авиацията. Това беше престижна служба, с високо заплащане и с допълнителни привилегии по отношение на униформи, храна, почивки, санаториуми и т.н. Ако той се е чувствал негоден, той сам е можел да подаде молба и да изяви желание да се яви пред комисия и да иска промяна на статуса си.

Адв. Р. – Във Вашето заключение казвате, че не може да се твърди с категоричност, че е налице причинна връзка между травмата и състоянието му, а обратното може ли да се твърди с категоричност, че не е налице?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р Х.Д.Е. – Не. Нищо категорично не мога да кажа. Аз не се ангажирам да сложа точка на това изречение и да предреша съдбата на делото и на този човек с подобно твърдение, защото ние не можем да избягаме от факта, че жалбоподателят е претърпял травма, но не можем да избягаме от факта, че има дегенеративни изменения в гръбнака, не само в шийния, но и в останалите части. Не мога да игнорирам обаче и становището на специалистите от ВМА. Не мога да игнорирам и житейските факти от неговия живот, той фактически се инвалидизира от 2001 г.

Адв. Р. – Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.  Във връзка с последните твърдения на вещото лице, че в края на краищата тук много от нещата опират до неврохигургията, считам, че е добре да се разшири тази експертиза, като бъде включено и вещо лице-неврохирург. Правя искане за назначаване на комплексна съдебно-медицинска експертиза, в която експертиза отново да бъде включено вещото лице д-р Е., заедно с вещо лице неврохирург, като д-р Е. следва да се запознае и с документите, постъпили след депозиране на заключението му. Експертизата следва да даде заключение по отношение на това налице ли е причинната връзка между претърпяната през 1978 г. травма и настоящото състояние на жалбоподателя.

Съдът намира, следва да приеме заключението на вещото лице д-р Х.Д.Е..

Съдът намира за основателно направеното искане за назначаване на повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза по делото, в чийто състав да бъде включено досегашното вещо лице д-р Х.Е. и вещо лице неврохирург, чието име ще бъде посочено в закрито заседание. Размерът на депозита за вещите лица съдът ще бъде определен в закрито заседание, след определянето на вещото лице-неврохирург, за което жалбоподателят ще бъде своевременно уведомен.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА заключението на вещото лице д-р Х.Д.Е.. На същото да се изплати възнаграждение в размер на внесения депозит - 300 лв. /изд. РКО и екземпляр от същия се връчи на вещото лице в съдебно заседание./

НАЗНАЧАВА комплексна съдебно-медицинска експертиза по делото в състав - д-р Х.Е. и вещо лице неврохирург, които вещи лица, след като се запознаят с материалите по делото, включително тези, постъпили след датата на изготвяне на настоящото заключение, да дадат заключение по отношение на това налице ли е причинна връзка между претърпяната през 1978 г. травма и настоящото състояние на жалбоподателя.

По поименното определяне на вещото лице-неврохирург и депозита за експертизата, съдът ще се произнесе в закрито съдебно заседание.

Адв. Р. – Нямам други доказателствени искания на този етап от производството.

С оглед необходимостта от изготвяне на заключение по назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, съдът намира, че делото следва да бъде отложено за друга дата и час, мотивиран от което

О П Р Е Д Е Л И :

ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 11.05.2021 г. от 11:00 часа, за която дата страните да се считат редовно уведомени.

            Заседанието приключи в 11:07 часа.

            Протоколът се изготви на 09.03.2021 година.

СЪДИЯ:

Секретар: