П Р О Т О К О Л

гр. Хасково, 16.03.2021 година

 

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

                                                

При участието на секретаря Мария Койнова

и прокурора 

сложи за разглеждане адм. дело № 1011 по описа за 2020 година

докладвано от съдия Росица Чиркалева

на именното повикване в 11.30 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К.В.М., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява от адв. Ф., надлежно упълномощена с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ДИРЕКТОР НА ТД НА НАП – ПЛОВДИВ, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява от юрк. Х., надлежно упълномощена да представлява ответната страна, с пълномощно по делото.

Адв. Ф. – Да се даде ход на делото.

Юрк. Х. – Моля за ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се справка, изготвена служебно по АД №1160/2020г. на АдмС – Хасково, във връзка с направено от процесуалния представител на жалбоподателя искане, за спиране на настоящото производство, до решаване на спора по АД №1160/2020г.

Адв. Ф. – Считам, че в случая изходът на настоящия спор до известна степен зависи от изхода на АД №1160/2020г., доколкото с тези действия, които се обжалват в настоящото производство се предприемат действия по принудително събиране на задължения, които ако по отношение на тях е изтекла давност, то това рефлектира и върху решението по законосъобразността на процесуалните действия, които се обжалват в настоящото производство.

Юрк. Х. – Считам, че не е налице преюдициалност. Считам, че настоящото съдебно производство, в което се обжалва решение, с което са потвърдени постановления за налагане на обезпечителни мерки и разпореждане за присъединяване, всъщност основата на този спор е дали жалбоподателят действително е носител на тези задължения и дали отговаря за тях. По-скоро може да се каже, че настоящото съдебно дело е от значение за съдебното производство, в което се разглежда обжалваното решение на Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане за отказ да се погасят по давност задълженията, тъй като, ако настоящият съд приеме, че в крайна сметка К.В.М. не следва да носи отговорност за задълженията, то в такъв случай другото производство също не би могло да продължи, тъй като само и единствено длъжникът има право да прави възражения относно погасени по давност задължения. Считам, че към момента няма основания за спиране на производство и делото следва да продължи по съответния ред.

Като взе предвид становищата на процесуалните представители на страните и предмета на спора по АД №1160/2020г. на АдмС – Хасково, съдът намира, че решаването на АД №1160/2020г. не е от значение за правилното решаване на настоящия спор, предвид което, счита че не са налице предпоставките на чл.229, т.4 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, за спиране на настоящото производство.

Мотивиран така, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на настоящото производство, до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по АД №1160/2020г. на АдмС – Хасково.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Адв. Ф. – Аз нямам доказателствени искания, но административният орган е този, който трябва да попълни преписката с доказателства, които счита за относими и удостоверяват отговорността на моята доверителка към тези задължения. Представените доказателства имат отношение, единствено по отношение на това, начинът на установяване на тези задължения, от къде произтичат те. А как е определена точно тази сума с определението за присъединяване към задълженията на моята доверителка, това е задължение на административния орган, защото в случая липсват каквито и да е било данни да е съставен протокол за разпределение на задълженията, с оглед това, че тя не е единствен съдружник в дружеството. Не знам дали има такива съставени документи, но те са представили РА, съобщенията и това са доказателства, които касаят единствено принудителното изпълнение, но не и това, дали моята доверителка отговаря за тези задължения.

Юрк. Х. – С оглед твърденията, които се намекват и в самата жалба, че К.М. е едва ли не единственото лице, което е ангажирано да отговаря за всички задължения, представям разпечатка от данъчно-осигурителната сметка: Справка за задълженията на задълженото лице към дата, относно И.Б. и Справка за общите задължения (е-услуга), относно И.В.Б.. Представям и двете, защото в е-услуга не е посочено какъв точно е размерът на главницата т.е., което е погасено, вече е занулено. Това, което е по електронната сметка е това, което дължи лицето към 05.01.2021г. Видно е, че и на другия съдружник са му вменени съответните задължения, които са в размера на неговото дялово участие.

Адв. Ф. – Тези задължения не са актуални и по задълженията на И. Б. има решение на териториалния директор на НАП - Велико Търново, и решение на АдмС – Велико Търново, с оглед обжалване на разпореждането по отношение на погасяването по давност на задълженията. Това не е актуалният размер на задълженията, тъй като по голямата част от задълженията са погасени по давност.

От тази справка как се установява, какъв е процентът и какъв е дялът, за който отговаря Иво и какъв - на моята доверителка? Не възразявам да се приемат справките, но заявявам, че не са актуално.

Юрк. Х. /реплика/ – Актуално или не, то установява, че на съответния съдружник са вменени задължения, съобразно неговото дялово участие и това е видно от съответната справка. Неверни са твърденията, че К.В.М. изцяло и единствено отговаря за абсолютно всички задължения.

Адв. Ф./реплика/ – Възразявам! Ние нямаме такива твърдения, че са ни вменени абсолютно всички задължения!

Твърденията ни са, че няма доказателства за разпределението на дяловете и не се вижда как сумата по РА е разпределена.

Не възразявам да се приемат справките, но заявявам, че те не са актуални.

Като взе предвид становището на страните, съдът намира за допустими представените в днешното съдебно заседание справки, от информационната система на НАП в заверен за „Вярно с оригинала“ вид, поради което, намира, че същите следва да се приемат към доказателствата по делото и

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА към доказателствата по делото: Справка за задълженията на задълженото лице към дата 05.01.2021г., относно И. Б. и Справка за общите задължения (е-услуга) към 31.12.2020г., относно И.В.Б..

Адв. Ф. – Нямам доказателствени искания.

Юрк. Х. – Искам само да уточня, че няма такова нещо като „Протокол за разпределение“, всеки отговаря съобразно своето дялово участие. В закона не се изисква такъв протокол. Имаме разпореждане за присъединяване, което разпореждане в момента също е предмет на съдебна проверка. В крайна сметка е посочено в каква степен К.М. отговаря за задълженията.

Нямам доказателствени искания.

Като взе предвид, че от страните не се правят други доказателствени искания, съдът намери делото за изяснено от фактическа и правна страна, и

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. Ф. – Уважаема госпожо Председател, моля за Вашето решение, с което да уважите жалбата подадена от моята доверителка, по изложените в същата доводи. Още с жалбата сме се позовали на основните обстоятелства и установени към настоящия момент факти, въз основа, на които ние твърдим, че в процесния случай, на първо място по никакъв начин не е правилно приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от ДОПК по отношение на ангажираната лична имуществена отговорност на лицето за процесните задължения, и на следващо място – с всички представени по делото доказателства, по никакъв начин административният орган не е изпълнил своето задължение, правилно и законосъобразно да установи и определи, какъв е точният размер и съответният процент на отговорността на моята доверителка, с оглед това, какъв е нейния притежаван от дружеството дял и съответно - делът притежаван от другия съдружник.

В случая, от всички приложени по делото доказателства се вижда, че ние имаме едни посочени суми, за които се твърди, че К.М. отговаря като съдружник в дружеството по ЗЗД, за установени спрямо това дружество задължения. Само че, имаме и други доказателства, които са приети по делото, както и от страна на самия административен орган, че това лице не носи пълна отговорност за всички задължения, доколкото същата е била участник в това дружество заедно с друго лице, и в случая органът е следвало да изготви протокол, в който да разпредели какъв е точният размер на отговорността, която носи К.В.М., с оглед нейното дялово участие и какъв е размерът на отговорността, която носи другият съдружник в дружеството през съответния период. В случая, такъв протокол няма. Има едно Разпореждане за присъединяване на задължения, което е изготвено и връчено на моята доверителка през 2020г., като към този момент тя е нямала качеството на съдружник в това дружество, видно именно от представените с жалбата по административен ред доказателства, и приложени към цялата административна преписка.

Основното тука е следното: В случая, моята доверителка не възразява и не оспорва, че тя е имала качеството на участник в процесното дружество по ЗЗД „К. - ММ“. Единственият спорен момент е, дали за всички тези задължения, присъединени към образуваното срещу нея изпълнително дело, същата следва да носи отговорност на посоченото от административния орган основание – чл.9, ал.2 от ДОПК. Считам, че не за всички задължения на това основание следва моята доверителка да носи отговорност. Доколкото съгласно чл.9, ал.2 от ДОПК, лицата участници в дружеството по ЗЗД отговарят само за тези задължения, които са възникнали в периода, в който те са имали това качество. Това е разпоредбата на ДОПК и в случая е недопустимо, административният орган да прави едно разширително тълкуване на тази разпоредба.

Това, какво е имал предвид законът, е безспорно и категорично, а именно, че в случая К.В. следва да отговаря за тези задължения, които са възникнали за дружеството през периода, през който тя е била съдружник в това дружество. От представените доказателства към жалбата се вижда, че К.В. е включена в това дружество от месец август 2011г. По-голямата част от задълженията, които са присъединени към изпълнителното дело на доверителката ми, са задължения, които макар да са установени с РА, то със съответния акт са коригирани данни и задължения за период, преди лицето да има това качество – съдружник в това дружество. Защото с РА не възниква това задължение по ДДС, самото задължение за ДДС възниква по силата на закона, а там е предвиден срок, в който трябва да се декларира данъкът и да се внесе. С РА е извършена само корекция на декларирани от лицето данни, но не се променя периодът, за който е дължим този данък и за закъснението за внасяне на същия е начислена и лихва.

Именно за периода до месец юли 2011г., моята доверителка няма как да носи лична имуществена отговорност на основание чл.9, ал.2 от ДОПК, за възникналите задължения на дружество по ЗЗД „К. – ММ“, доколкото към онзи период, същата е нямала никакво отношение към това дружество и не е била участник в същото. Това обстоятелство изобщо не е обсъдено и не е взето предвид от административния орган. Същият е насочил своите усилия да ни убеждава, че няма как лицето към настоящия момент (с представените доказателства, че същия вече не е съдружник в това процесно дружество), да прехвърли тази отговорност на трето лице без съгласието на самия кредитор, който се явява НАП.

По тази логика, няма как предходният съдружник в същото това дружество по ЗЗД, да прехвърли своята лична имуществена отговорност на моята доверителка, прехвърляйки й дружествените дялове, за които са възникнали задължения за период, в който тя не е имала качеството на съдружник, и да носи имуществена отговорност на основание чл.9, ал.2 от ДОПК.

В случая, административният орган не е извършил необходимата преценка, не е анализирал необходимата информация, дори не е събрал такава, за цялата история на това дружество по ЗЗД, от датата на учредяването на същото до момента на издаване на разпореждането за присъединяването на тези задължения и налагане на обезпечителни мерки, за да се види, че органът правилно и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 от ДОПК и е преценил, към съответния период кое е физическото лице, към което може именно на основание чл.9, ал.2 от ДОПК, да бъдат насочени и предприети принудителни действия по събирането на процесните задължения, възникнали от дейността на дружеството по ЗЗД.

Ето защо считам, че действията, които по никакъв начин не са съобразени с разпоредбите на закона, да доведат до правни последици, че към ИД образувано от НАП –Пловдив за лични задължения на К.В.М. през 2020г. са присъединени задължения, по отношение на дружеството по ЗЗД „К.- ММ“, без по съответния ред да е установено от административния орган – какъв е размерът на задължението, за което отговаря; да се съобрази периодът, през който е била съдружник. Но съответно с тези действия и с налагането на вземане на трето лице, моята доверителка търпи вредни последици, а именно: заплащане и удръжка на суми, за които по никакъв начин не е установено по безспорно, че същата носи каквато и да е лично имуществена отговорност.

Има и съдебни практики: Решение №118/22.04.2019г. по АД №69/2019г. на АдмС - Стара Загора, Решение №462/08.03.2019г. по АД №2909/2018г. на АдмС – Варна. Тези решения цитирам, с оглед това как съдът е приел, че следва да се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2 от ДОПК, в случаите, когато се пристъпва към принудително изпълнение по събиране на задължения, възникнали от дейността на неперсонифицирани дружества. Дори в решението на АдмС – Стара Загора, прави впечатление, че самият административен орган застъпва тази теза, че се ангажира отговорността на физическото лице, само за период, в който същото е било съдружник в съответното дружество по ЗЗД, към датата на възникване на съответното задължение.

С оглед на гореизложеното, моля за Вашето решение в този смисъл, като отмените действията на публичния изпълнител, а именно Разпореждането за присъединяване на съответните задължения към ИД на моята доверителка. Моля да присъдите на доверителката ми направените по делото разноски, за които представям списък.

Юрк. Х. – Госпожо съдия, тъй като аз лично не видях такива твърдения в жалбата, относно оспорване размера на задължението и тъй като е твърда позицията от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е направено всичко възможно, за да се определи точното процентно участие, ще направя искане за възобновяване на съдебното дирене.

Протоколът е налице, той е от вътрешна процедура, но искам да уточня, че въз основа на този протокол става вливането на задълженията именно в тази данъчно-осигурителна сметка, която ние сме представили на съда.

Моля, с оглед твърденията на жалбоподателя, че не е определено процентно участие, да възобновите съдебното дирене и да приемете като доказателство по делото Протокол изх.№С200026-026-0019211/05.05.2020г. на Публичен изпълнител, за разделяне на задължения на ДЗЗД, който представям. С този протокол е определено точното дялово участие на К.В.М. и съдружника й И.В.Б.към момента на издаването. Към него има справка, която е в табличен вид и в момента не мога да я представя, поради това моля за възможност да представя справката, приложена към протокола, за следващо съдебно заседание.

Адв. Ф. – Не възразявам да се приеме представеното доказателство, но тъй като е записано, че протоколът е придружен от справка би следвало да бъде представена същата.

Като взе предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане, за възобновяване на съдебното дирене, с оглед изложените в хода по същество допълнителни възражения за законосъобразността на оспорения акт, извън посочените такива в жалбата, съдът намира, че следва възобнови съдебното дирене, като се даде възможност на ответната страна, да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в акта факти и обстоятелства, съобразно разпределената от съда доказателствена тежест с Определение от 03.11.2020г. Съдът намира за относимо представеното в днешно съдебно заседание доказателство, а именно Протокол изх.№С200026-026-0019211/05.05.2020г. на Публичен изпълнител, за разделяне на задължения на ДЗЗД, като същият следва да бъде приет като доказателство по делото. Намира, че за събиране на доказателства, делото следва да бъде отложено за друга дата.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно Определение, с което е даден ход на делото по същество.

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното дирене.

ПРИЕМА като доказателство по делото Протокол изх.№С200026-026-0019211/05.05.2020г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна, за следващо съдебно заседание да представи всички относими доказателства, за установяване на изложените в акта факти и обстоятелства, съобразно разпределената от съда с Определение от 03.11.2020г. доказателствена тежест между страните.

ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 25.05.2021г. от 10.45 часа, за която дата страните да се считат уведомени.

Заседанието приключи в 12.06 часа.

Протоколът се изготви на 16.03.2021 г.

 

 

 

СЪДИЯ:

 

 

 

Секретар: