П Р О Т О К О Л

 

гр. Хасково, 26.03.2021 година

 

Административен съд Хасково, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА

 

При участието на секретаря Гергана Тенева

сложи за разглеждане адм.дело № 876 по описа за 2020 година,

докладвано от Председателя

 

На поименното повикване в 10.10 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „БЕНДИДА СПЕД“ ЕООД, уведомен от предходно съдебно заседание чрез управителя на дружеството Д.А., се представлява от адв. М.Р., надлежно упълномощен по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ДИРЕКТОР НА ТД „СЕВЕРНА МОРСКА“ ПРИ АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“, уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуалните си представители гл. юрк. Л. С. и ст. юрк. Г. П., не се явява, представлява се от ст. юрк. П., надлежно упълномощена по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.Л.Ц., редовно уведомена за днешното съдебно заседание, по телефона на 27.01.2021 г., налице.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

СТ. ЮРК. П.: Моля да бъде даден ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, ето защо

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА, че в законоустановения срок по делото е постъпило писмено заключение с вх. №1864/17.03.2021 г. от вещото лице М.Л.Ц. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, предвид което намира, че не са налице процесуални пречки за изслушването му в днешното съдебно заседание.

АДВ. Р.: Нямам доказателствени искания преди изслушване на вещото лице.

СТ. ЮРК. П.: Нямам доказателствени искания преди изслушване на вещото лице.

Съдът пристъпи към снемане самоличността и изслушване на вещото лице М.Л.Ц. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, депозирана в съда с вх. №1864/17.03.2021 г., както следва:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.Л.Ц. – снета самоличност. Предупредена за отговорността по чл.291 от НК. Обещава да даде заключение по съвест и разбиране.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.Л.Ц.: Поддържам изготвената от мен експертиза.

АДВ. Р.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

СТ. ЮРК. П.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира, че заключението на вещото лице М.Л.Ц. по назначената съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде прието като неразделна част от протокола по делото и на същото да се изплати възнаграждение посочено в представената към експертизата Справка-декларация, ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като неразделна част от протокола по делото изготвеното от вещото лице М.Л.Ц. заключение по назначената в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, ведно със Справка – декларация по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба №2/2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, изготвена и приложена от същото към заключението с вх. №1864/17.03.2021 г..

УВЕЛИЧАВА размера на възнаграждението на вещото лице от първоначално определения размер от 300.00 лв. /триста лева/ на 460.00 лв. /четиристотин и шестдесет лева/, съгласно изготвената от същото Справка – декларация по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба №2/2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, като по отношение на сумата за довнасяне в размер на 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/, намира, че същата следва да бъде заплатена от жалбоподателя, поради което

ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателят „БЕНДИДА СПЕД“ ЕООД да довнесе допълнително сумата в размер на 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/ в 3-дневен срок, считано от днес по набирателната сметка на Административен съд – Хасково.

На вещото лице М.Л.Ц. да се изплати възнаграждение общо в размер 460.00 лв. /четиристотин и шестдесет лева/ както следва:

-300.00 лв. /триста лева/ от първоначално внесения от жалбоподателя депозит, чрез платежно нареждане от 20.11.2020 г. /на стр.251 по делото/, представено с молба вх. №6830/20.11.2020 г., а остатъкът от сумата в размер на 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/, след представяне на доказателства за внесен допълнителен депозит. /изд. РКО, който се връчи в съдебно заседание/

Съдът освободи вещото лице от залата.

АДВ. Р.: Нямам други доказателствени искания.

СТ. ЮРК. П.: Нямам други доказателствени искания. Считам делото за изяснено и моля да бъде даден ход по същество.

Съдът като взе предвид, че страните не правят искания за събиране на други доказателства по делото, счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ. Р.: Уважаема госпожо административен съдия, моля да уважите жалбата ни, да отмените оспореното решение и да присъдите на представляваното от мен дружество сторените разноски, както в рамките на административното производство, така и пред настоящата инстанция, за което представям списък, към който сме приложили и доказателства. Моля да ни бъде предоставена възможност да ангажираме допълнителни доводи в писмено становище в подкрепа на жалбата.

В днешно съдебно заседание, с оглед фактическата и правна сложност на делото, ще спра вниманието Ви само на няколко отделни момента, които считам, че са важни за преценката и за вашето произнасяне.

От една страна митническият орган е извършил промяна в митническите кодове на някои от внасяните стоки и то няколкократно, както в рамките на административното производство, така и до издаване на своето решение, което сме оспорили, без то да бъде аргументирано по какъвто и да е начин. Отделно от това си е позволил и да извърши корекция и промяна на митническата стойност на повечето от стоките, предмет на процесния внос.

Считам, че по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, които да дават основание да не бъде прието, че декларираната стока и посочените в митническата декларация тарифни кодове, с оглед разпределението на доказателствената тежест в административния процес, именно административният орган следваше да ангажира доказателства кое налага промяна в кодовете по хармонизираната система на внасяните стоки и съответно не само да ангажира доказателства, но и да изложи своите аргументи в тази посока, в оспореното решение. Такава мотивировка в решението отсъства.

По втория въпрос, касаещ наличието или липса на основание за изменението на митническата стойност на стоката, за да пристъпят към определяне на по-висока стойност на стоката, митническите органи би следвало да обосноват:

- на първо място наличие на съмнение и основание за неприемане достоверността на митническата стойност в митническата декларация.

- на второ място да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване.

Нито една от двете предпоставки, в конкретния случай, не е налице. Митническият орган по никакъв начин не е защитил в мотивите си какви са тези съмнения, на какво се основават те. В решението пространно място е заето от описанието на така наречените „справедливи цени”. Дефиниция, която е вкарана в законодателството от 01.01.2020 г. от ДР, §1, т.40 на Закон за митниците. До този момент такова понятие не е съществувало в правния мир, поради което и извършеният, през октомври 2019 г., внос няма как да се подчинява на такива „справедливи цени”, въведени след приключване на митническите формалности и поставяне на стоката под режим, респективно нейното освобождаване. „Справедливите цени” са статистически стойности, извлечени от базата данни на ЕС, но същите не могат да бъдат вменени на който и да е вносител, тъй като те не попадат в дефиницията, от там и в приложното поле на митническата стойност, дадена в чл.70 и чл.74 от Митническия кодекс. Възниква един допълнителен въпрос и той е: „Как е определена, като стойност тази „справедлива цена”?”, на която митническият орган твърди, че се позовава, тъй като не е достатъчно само по себе си да има дефиниция в закона, макар и последваща, а трябва да бъдат посочени конкретни стойност за всеки отделен артикул, и в кой нормативен акт са записани тези нормативни стойности? Липсва конкретика и в тази насока.

По повод на цитираната система „******” следва да се има предвид, че същата е недостъпна, включително и конкретният съдебен състав ако направи опит да получи каквато и да е информация от тази система той няма да съумее да направи това при положение, че системата не е общо достъпна и няма възможност не само съдът, но и страните в процеса да се запознаят с тази информация. Това прави невъзможно каквато и да е възможност за извършване на проверка както от страните, така и от съда, позоваването на тези „справедливи цени”, основани на информацията, съдържаща се в една непублична и затворена система - „******”, как е била формирана цената на стоките за тарифните номера, обхванати от решението.

Относно митническата стойност на стоките, при вноса на стоката вносителят е използвал, при определяне на митническата стойност, метод на договорената стойност, като е ангажирал съответни доказателства в тази посока. Договорена стойност е действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките и при продажбата им, за износ с местоназначение в митническата територия на съюза, коригирана при необходимост. Законодателят съвсем ясно и недвусмислено е посочил алгоритъма за определяне на митническа стойност и императивно е посочил, че водещ е методът на договорената стойност и само и единствено в случаите, в хипотезите, в които той не може да бъде приложен. Включително и при доказани съмнения за наличие на това, че не е декларирана действителната стойност на стоката, респективно това бъде установено, могат да намерят приложения алтернативните способи за определяне на митническата стойност и то по начина, посочен от законодателя в чл.74 при спазване на реда, указан от същия. В конкретния случай, извън обстоятелството, че митническият орган не е ангажирал каквито и да е доказателства за наличие на съмнения, относно договорената стойност и не е имал право и основание да пристъпва към други начини за определяне на митническата стойност на стоката, но от ангажираните в настоящия процес доказателства се установява, че тези твърдения за съмнения между договорената стойност и този метод са напълно опровергани от ангажираните от нас доказателства и приетата в днешно съдебно заседание съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че на практика декларираната стойност пред митническите органи е именно договорната стойност, която е реално платена между контрагентите и не се установяват други вземания. Нещо повече, именно по искане на жалбоподателя тази експертиза установява, чрез надлежна справка в счетоводството на дружеството, че процесните стоки са реализирани на вътрешния пазар, след финализиране на техния внос, по цени, които са гранични с тези на вноса със закономерната и съвсем резонна търговска надценка, която следва да се начислява при търговци. Затова и не е ясно как административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност, след като жалбоподателят е представил категорични и убедителни доказателства още на ниво административна преписка, които удостоверяват каква е действително платената и договорена стойност.

Ако позволите тук искам да отбележа и един процесуален момент. Съгласно процедурата по чл.140, §1 от Регламент за прилагане на МК, за да не изглежда намесата от администрацията непропорционално, съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, следва да бъдат надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация, която да бъде пряко свързана с тези съмнения. Видно е и, че това императивно изискване в конкретния случай не е спазено. Не е изисквана такава информация, а в крайна сметка и не е необходимо да бъде изисквана същата. Административният орган е разполагал с достатъчен инструментариум и сам да извърши такава проверка, а явно усилията му са били насочени единствено или само да издаде решение с една по-висока стойност, която да аргументира по-високо ниво на митническите сборове, а не да изпълни процесуалните си задължения и да охрани правата и интересите на вносителя на стоката. Това е пряко изводимо и от аргумента по чл.22, §7 от МК, изискващ митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Това императивно изискване в конкретния случай не е спазено, защото в решението си митническите органи не са изложили каквито и да е аргументи в подкрепа на твърдението за наличие на такива съмнения.   

В заключение, относно аргументите, свързани с приложение на разпоредбата на чл.74, ал.2, буква „б” във връзка с това, че е следвало голяма част от стоките, по-точно тяхната митническа стойност, да бъде определена по метода на така наречените „сходни стоки”. Съвсем на кратко без да навлизам в дълбочина и дисекция на този проблем, аз лично считам, че и в тази си част изводите и констатациите на административния орган са необосновани и незаконосъобразни, тъй като видно от представените многобройни митнически декларации за внос на стоки, митническият орган не е извършил какъвто и да е съпоставителен анализ, така както изисква законодателят, за да аргументира изводи, че именно стоките, на които се е позовал по митническите декларации, които е посочил в своето решение, имат сходни характеристики с процесните по вноса. Няма как да не направи впечатление на настоящия състав на съда, че в рамките на административното производство сам административният орган е влязъл в една вътрешна колизия и отричане на собствените си констатации във връзка с процесния внос. Ще видите, че има „н” на брой взети решения, които са оспорвани от нас, при които митническият орган се е позовавал отново за прилагане на този метод, но на други декларации, които са дали основание той да определи и вземе под отчет съвсем различни, в минимален размер митнически суми, представляващи мито, от там и ДДС, в пъти по-малки от окончателно определените. Не е ясно кое е дало основание на митническия орган сам да отрича собствените си констатации и селективно да прилага, и да се позовава на митнически декларации за внос на стоки, които са на по-висока стойност. Ноторно известно е, че има пазарна свобода и всеки един от вносителите сам договаря стойността на стоката. Стоките имат различни търговски характеристики, различна репутация. Някои от стоките имат, а други нямат търговска марка. Ще Ви направи впечатление, че позоваването на някои от декларациите, на които се позовава митническият орган са за внос на стоки, като на пример с търговска марка „********”. Няма как същите да бъдат сравнявани и определяни като сходни с тези по процесния внос, най-малкото поради липса на тази търговска марка при внасяните стоки. За това по никакъв начин не може да се направи извод, че стоките по митническите декларации, на които се е позовал административният орган, изпълняват същите функции и те могат да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Тоест не е налице нито една от изискуемите по закон характеристики, за да бъде направен извод, че процесните стоки са сходни с тези, на които се е позовал административният орган.

В заключение искам да добавя, че не е възможно да бъде определена митническата стойност, включително по чл.74, ал.2, буква „б”, като се позоваваме само на една митническа декларация, това което си е позволил да направи за пореден път, и в настоящия процес, митническият орган. Тоест преглеждаме митническите декларации, харесваме си една със същия тарифен код, но по която стоката е със значително по-висока стойност и решаваме, че нея ще приложим в основата на този метод. Това не е начинът за определяне на митническата стойност на стоката! Жалбоподателят, чрез мен риторично ще зададе въпросът: „Защо, след като по делото са налице и редица декларации за внос на стоки по същия тарифен код, но на значително по-ниска стойност, включително и от процесната, митническият орган не взе тях и не коригира в аспект занижаване митническата стойност на стоката, за да върне част от внесеното мито, респективно ДДС?”

С оглед на изложеното Ви моля да приемете, че оспореното от нас решение е незаконосъобразно, да го отмените в цялост, като приемете, че не са налице нито основания за претарифиране за други митнически тарифни кодове, нито основания за дерогиране на договорната стойност на стоката, използвана от вносителя. Митническата стойност на стоката правилно е определена въз основа на този метод, а констатациите на административния орган са опровергани и дават основание за цялостна отмяна на оспорения акт.

СТ. ЮРК. П.: Уважаема госпожо председател, на първо място поддържам писмените бележки с рег. №32-95131/23.03.2021 г., изпратени от колегите от ТД „Северна морска”.

За да издаде оспореното решение административният орган е извършил повторна проверка на част от стоките, относно тарифното класиране и декларираната митническа стойност. Тарифното класиране на стоки с номера: 18, 27, 29, 30, 36, 39 и 41 е различно от декларираното и е потвърдено от по-горе стоящ административен орган. След извършена проверка и допълнително проучване и след справка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС3A, за идентични и сходни стоки, внос от Турция, с деклариран произход Турция, внесени в същото или приблизително същото време в съюза, са възникнали обосновани съмнения за занижена митническа стойност. В тази връзка за нуждите на повторната проверка, съобразно разпоредбата на чл.140 от Регламент за изпълнение 2441/2015 г., от дружеството „БЕНДИДА СПЕД” ЕООД са изискани допълнително документи. От дружеството са представили: платежен документ SWIFT, международен договор сключен между „БЕНДИДА СПЕД” ЕООД и „Д. Г. Т.”, износна митническа декларация от Р. Т., 24 броя фактури за продажба до краен получател. От представения международен договор се установява, че единичните цени на договорените стоки са в определени граници от/до, а не конкретни. След разглеждане на представените документи се установява, че вносителят не е представил достатъчно категорични доказателства за установяване точността на декларираната митническа стойност. Ето защо правилно административният орган е престъпил към определяне на нова митническа стойност с издаване на процесното решение. Същото намирам за законосъобразно и издадено от компетентен орган в рамките на материалната му компетентност. Решението е и правилно, издадено е при стриктно спазване на процедурата по чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение 2441/2015 г. и в този смисъл то се явява обосновано и достатъчно добре мотивирано. Ето защо намирам подадената жалба за неоснователна, същата е бланкетна и без ясна конкретика, изложените в нея твърдения са голословни без да са подкрепени от никакви доказателства. От всички събрани по административната преписка документи безспорно се установява, изложената в решението фактическа обстановка. Разгледани са и са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност всички документи, относими към случая, поради което считам, че правилно и законосъобразно Директорът на ТД „Северна морска” е издал атакувания акт.

Моля да постановите решение, с което да потвърдите обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Моля да присъдите юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД „Северна морска”.

След като се запознах със списъка на направените по делото разноски от страна на жалбоподателя, правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

 

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на жалбоподателя да представи писмени бележки по делото в 7-дневен срок, считано от днес.

Заседанието приключи в 10.43 часа.

            Протоколът се изготви на 26.03.2021 година.

 

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                       

 

 

Секретар: