П Р О Т О К О Л

гр. Хасково, 01.04.2021 година

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА БАЙНОВА

              Членове:     

При участието на секретаря Дорета Атанасова

и  прокурора 

сложи за разглеждане адм. дело № 763 по описа за 2020 година 

докладвано от съдия Ива Байнова

на именното повикване в 11.05 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „ЕЛИСЕ“ ООД - ХАСКОВО, уведомен от предходното съдебно заседание, се представлява от адв. А., с пълномощно от преди.

                        ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ДИРЕКТОР НА ТД „СЕВЕРНА МОРСКА“ ПРИ АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“, уведомен от предходното съдебно заседание, се представлява от главен юрисконсулт Ш., надлежно упълномощена.

                        ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й., редовно призован, се явява лично.

                        Адв. А. – Да се даде ход на делото.

                        Юриск. Ш. – Моля да се даде ход на делото.

                        Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

                        Докладва се писмо от ответника с вх. № 938/05.02.2021 г., с което представя документи, съдържащи се в преписката на чужд език, с превод на български език.

Докладва се и заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, постъпило в срок.

                        Адв. А. – Да се приемат представените от ответника писмени доказателства. Относно документите, които следваше да представим с надлежен превод на български език, становище ще взема след изслушване на вещото лице.

                        Юриск. Ш. – Моля да бъдат приети представените от наша страна писмени доказателства, с превод на български език.

Съдът намира, че следва да приеме като доказателства приложените към писмо вх. № 938/05.02.2021 г. документи, представляващи писмени такива на чужд език, придружени с превод на български език, част от административната преписка, а именно: опаковъчен списък по фактура № ВА2017К032А/24.11.2017 г., фактура № ВА2017К032А/24.11.2017 г., товарителница за морски или мултимодален транспорт № 579372701/02.12.2017 г., банков документ от 29.11.2017 г. от „Райфайзен Банк“ и справка от системата ТЕЗЕЙ (THESEUS).

                        Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА като доказателства по делото представените от страна на ответника документи, постъпили в съда с молба вх. № 938/05.02.2021 г., а именно: превод от английски език на опаковъчен списък по фактура № ВА2017К032А/24.11.2017 г.; превод от английски език на фактура № ВА2017К032А/24.11.2017 г.; превод от английски език на товарителница за морски или мултимодален транспорт № 579372701/02.12.2017 г.; превод от английски език на банков документ от 29.11.2017 г. от „Райфайзен Банк“ и превод от английски език на справка от системата ТЕЗЕЙ (THESEUS). 

                        Адв. А. – Нямам искания и моля да се пристъпи към изслушване на вещото лице.

                        Юриск. Ш. – Нямам искания и моля да се пристъпи към изслушване на вещото лице.

                        Пристъпи се към снемане на самоличността и изслушване на вещото лице.

                        ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – /снета самоличност/. Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.

                        Представил съм заключение в срок, което поддържам.

                        Адв. А. /въпрос/ – Като цяло вещото лице е отговорило пълно и подробно, но искам да задам следния въпрос: На стр. 7 от експертизата сте направили разлика в обхвата на стоките по тарифен код 63014090 от „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) и същия код от ТАРИК, като казвате, че е налице разлика в обхвата на стоката. Бихте ли уточнили какво имате предвид в случая?

                        ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – Двата кода по ТАРИК и по „ТЕЗЕЙ“ само в цифрово изражение са еднакви, но не и по съдържание. Кодирането на стоките в системата на „ТЕЗЕЙ“ е по продуктовата номенклатура, която се използва за целите на статистиката на външната търговия, докато митническите органи работят с интегрираната тарифа ТАРИК, която е за целите на митническата дейност и облагане на стоките с вносни мита и други публични вземания. На стр. 6 от заключението в таблица съм изобразил разлика в обхвата на стоките. Затъмнената част от таблицата е по „ТЕЗЕЙ“, а останалата част, която се вижда, е по ТАРИК. Процесните стоки, които са класирани в „Други“ в код 6301 40 90 99, всъщност е само една подпозиция в ТАРИК-а. Докато същият код в „ТЕЗЕЙ“ обхваща още четири подпозиции, които са в номенклатурата на ТАРИК-а. Следователно в „ТЕЗЕЙ“ обхватът на стоките, за които се намира тази средна цена, която се използва от митническите органи, на практика е валидна за много по-голям обхват от видове стоки, отколкото е предмет на процесния внос.

                        Адв. А. /въпрос/ – Можете ли да посочите периода на обхвата на системата „ТЕЗЕЙ“?

                        ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – Всъщност изследванията в „ТЕЗЕЙ“ са за три последователни години, в момента не мога да намеря точно този текст къде е написан, но ми направи впечатление, че има разлика спрямо датата на процесния внос. Обикновено изискването е, когато се намират сходни стоки, да бъдат изнесени „приблизително в същия момент“, поне така пише в текста на разпоредбата, а тук ми направи впечатление, че има доста по-голяма разлика. В момента не мога да посоча къде точно съм го написал в заключението.

                        Юриск. Ш. /въпрос/ – Госпожо Председател, понеже въпросът ми е точно в тази насока, моля да ми позволите да го задам, за да може и вещото лице лесно да се ориентира в заключението. На стр. 9 от експертизата, седми абзац, Вие сте записали, че износът, макар че това не е износ, е пет месеца преди процесния внос и сте дали заключение, че не би могло да се приеме, че е налице законово изискване за износ „в същия момент“. Доколкото нормативните разпоредби не казват какво означава точно и не конкретизират „приблизително същия период“, по какъв начин Вие стигнахте до извода, че пет месеца не е приблизително същият период?

                        ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – В разпоредбата се казва, доколкото си спомням по памет, „приблизително в същия момент“. Някъде съм ги цитирал тези разпоредби, мисля, че беше чл. 141, ако не ме лъже паметта. Обикновено в анализите на статистиката на външната търговия, за „приблизителен момент“, казвам, че това е практика, се приемат три месеца преди и три месеца след датата на процесен внос. Тримесечен период преди датата и след датата, горе-долу изчиства до по-голяма степен на вярност движението на цените на международните стокови пазари. Пет месеца са твърде голям период.

                        Адв. А. /въпрос/ – Аз бих допълнила този въпрос, за да го изчерпим, ако колегата не възразява. В тази връзка, като говорим за „приблизително същия момент“, а не „период“, означава ли, че тримесечен или петмесечен период попада „приблизително в същия момент“? „Момент“ всички знаем какво е.         

                        ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – Отиваме вече към тълкуване на правни разпоредби, което не е в моята компетентност. Аз говоря за практиката в анализите на статистиката на външната търговия и на търговските отношения и защо се сочат три месеца „преди“ или „след“ особено там, където има сезонност в цените. Тук конкретно са одеяла и не биха могли да се забелязват такива тенденции и предполагам, че не е възможно да се даде в нормативна разпоредба точно какъв период е най-добрият момент, докато Европейската комисия в регламентите не го е дала. Но там, където имаме сезонни цени, един по-дълъг период би дал много изкривяване на информацията. Аз съм виждал на практика и по една година разлика в цените и то пак по подобни дела по тези анализи за сходни стоки, които се намират, като има дори по 12 месеца, по 13 месеца разлика, но обичайната разлика от икономическа гледна точка и анализи е три месеца преди и три месеца след процесния внос. Все пак това е един период от шест месеца като цяло, който никак не е малък за аналитичните изследвания.

                        Адв. А. /въпрос/ – В тази връзка видяхте ли да са налице данни за внос на сходни или идентични стоки три месеца след датата на процесния внос? Има ли такива данни по делото, защото в случая говорим за това, че митницата е проверявала пет месеца преди вноса. А след самия внос има ли данни, тъй като преди малко казахте три месеца преди и три месеца след процесния внос.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – По делото има една таблица, която митническите органи са извадили от системата на МИС3А и съм посочил, мисля в таблицата, какъв период обхваща, като съм посочил датата на първата декларация и датата на последната декларация. Представени са 52 бр. декларации, като първата декларация е от 01.08.2017 г., а последната е от 10.01.2018 г. (стр. 9, абзац трети от заключението).

                        Адв. А. – Нямам други въпроси към вещото лице.

                        Юриск. Ш. /въпрос/ - Според Вас обичайно ли е полиестерно одеяло с опаковка към него да струва 1 лв.?

                        Адв. А. – Възразявам срещу така поставения въпрос, тъй като на първо място не е поставен такъв въпрос и на второ място вещото лице няма как да предполага дали дадена цена е обичайна или не, а би изказал само някакво предположение.

                        Съдът приема възражението за основателно.

                        Юриск. Ш. /въпрос/ - В счетоводството на дружеството  ли работихте при изготвяне на експертизата или Ви бяха предоставени документи, по които да работите?

                        ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – Бяха ми предоставени документи по електронната поща и това съм го посочил в заключението.

                        Адв. А. /въпрос/ – Г-н Й., само един последен въпрос, всичко, което поискахте като документи, беше ли Ви предоставено?

                        ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – Да, беше ми предоставено. В самото заключение съм описал в раздел II „Проверени документи и книжа“ всички документи подробно и изчерпателно.

                        Адв. А. – Нямам повече въпроси.

                        Юриск. Ш. – Нямам повече въпроси към вещото лице, но моля документите, които са предоставени от счетоводството на дружеството, ако не се намират в кориците на делото, да бъдат представени от насрещната страна.

                        По приемане на заключението:

                        Адв. А. – Да се приеме заключението на вещото лице.

                        Юриск. Ш. – Да се приеме заключението на вещото лице.

                        Съдът намира, че следва да приеме изготвеното заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, като ще цени същото наред с всички представени по делото доказателства, водим от което

                                               О П Р Е Д Е Л И :

                        ПРИЕМА заключението, изготвено от вещото лице Л.Ц.Й..

                        НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се изплати възнаграждение в размер на внесения депозит от 500.00 лв. /петстотин лева/.  /изд. РКО и връчен на вещото лице в съдебно заседание/

                        Адв. А. – Госпожо Председател, моля да ми бъде дадена възможност да представя заверени копия на документите от счетоводството на дружеството, по които е работило вещото лице, включително и преводите, за които сме задължени от предходното съдебно заседание.

                        Юриск. Ш. – Моля да бъде дадена възможност на жалбоподателя да представи тези доказателства.                     

                        Съдът намира, че следва да даде възможност на жалбоподателя да представи до датата на следващото съдебно заседание документите, които са били обект на обследване от вещото лице, както и преводите на документите, за които жалбоподателят е задължен в предходното съдебно заседание, водим от което

                                               О П Р Е Д Е Л И :

                        ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя до датата на следващото съдебно заседание да представи доказателствата, обект на обследване от експертизата, както и приложените към молба вх. № 6656/13.11.2020 г., а именно описани към писмо на ответника, входирано в ТД Северна морска с № 32-83414/16.03.2020 г. /л. 103 от делото/.

                        Адв. А. – Нямам други доказателствени искания на този етап от производството.

                        Юриск. Ш. – Нямам други доказателствени искания на този етап от производството.

                        Съдът намира делото за неизяснено от фактическа страна, поради което с оглед правилното му изясняване счита, че следва да го отложи за друга дата, водим от което

                                               О П Р Е Д Е Л И :

                        ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 20.05.2021 година от 11.00 часа, за която дата страните да се считат уведомени.

                        Заседанието приключи в 11.29 часа.

                        Протоколът се изготви на 01.04.2021 година.

                                                                                                          СЪДИЯ:

                                                                                                          Секретар: