П Р О Т О К О Л

гр. Хасково, 08.04.2021 година

Хасковският административен съд …………….………...... в публично съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Членове:

При участието на секретаря Ивелина ВЪЖАРСКА………………………………………………

и прокурора

сложи за разглеждане адм.дело № 1109 по описа за 2020 година………………………………

докладвано от съдия Василка ЖЕЛЕВА ......………....…...…….………..……...………………..

На именното повикване в 10.31 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Евротекс“ ЕООД – гр.Димитровград, редовно уведомени от предходно съдебно заседание, се представляват от адв. С.Ж., надлежно упълномощена с представено по делото пълномощно.

ЗА ОТВЕТНИКА по жалбата Директор на ТД Северна морска при Агенция „Митници“, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява гл.юрисконсулт В. С., надлежно упълномощена с пълномощно, представено днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й., редовно призован за днешното съдебно заседание, се явява лично.

АДВ.Ж. – Моля да се даде ход на делото.

ЮРК.С. – Моля за ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът ДОКЛАДВА постъпилото под вх.№ 2348/07.04.2021 г. писмено становище от пълномощник на ответника – гл.юрисконсулт Л. С., към което са приложени разпечатки от нормативни документи.

Екземпляр от становището се връчи в днешно съдебно заседание на пълномощника на жалбоподателя.

Съдът ДОКЛАДВА и постъпилите с молба вх.№ 935/05.02.2021 г. от пълномощника на ответника – гл.юрисконсулт Л. С., писмени документи в надлежно заверен вид, а именно Справка от „ТЕЗЕЙ“, с превод на български език.

АДВ.Ж. – Моля да бъдат приети и приложени съответните писмени документи, нямам възражения.

ЮРК.С. – Моля да бъдат приети тези документи и заявявам, че поддържам становището, което е депозирано пред Вас.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА към делото за сведение, приложените към становище с вх.№ 2348/07.04.2021 г. разпечатки и извадки от нормативни документи.

ПРИЕМА като писмени доказателства постъпилите с молба вх.№ 935/05.02.2021 г. от пълномощника на ответника документи в надлежно заверен вид на чужд език и с превод на български език, а именно: Справка от Европейската система „ТЕЗЕЙ“ за периода януари 2016 г. – декември 2019 г.

АДВ.Ж. – Представям и моля да приемете в днешното съдебно заседание Хронологична ведомост аналитична и двете фактури, по които е работило вещото лице при изготвяне на заключението си, а втората фактура също е на дружеството-жалбоподател, по която митницата е извършвала сравняването.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – Това са документите, въз основа, на които съм изготвил заключението си. Те ми бяха изпратени на електронна поща от страна на дружеството, тях съм съобразявал и цитирал в заключението си.

ЮРК.СТАМОВА – Не мога да се ангажирам със становище по приемане на тези документи, тъй като са много подробни и не мога да се запозная в пълнота с тях.

По представените от адв.Ж. писмени доказателства в днешното съдебно заседание, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените от страна на пълномощника на жалбоподателя писмени документи на чужд език и с преводи на български език, в надлежно заверен вид, които са послужили за изготвяне на заключението на вещото лице, а именно: Хронологична ведомост аналитична за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г.; Фактура№ SHC-360-2018-19/24.05.2019 г., както и Фактура№ MMS/EUR(VRN)/002/06/2020.

АДВ.Ж. – Нямам други доказателствени искания, моля да пристъпим към изслушване на вещото лице.

ЮРК.С. – Нямам други доказателствени искания, моля да пристъпим към изслушване на вещото лице.

Пристъпи се към снемане самоличността и изслушване на вещото лице.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – Снета самоличност.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – Представил съм заключение в срок, което поддържам и нямам какво да добавя към него.

СЪДЪТ/въпрос към вещото лице/ – Може ли да обясните за тези подробни фактури, които цитирате в заключението си, откъде се появяват, дружеството ги съставя впоследствие ли?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – От това, което виждам в делото, при извършване на митническите формалности е представена фактурата в този кратък вид, в която се пише „употребявани дрехи“, брой колети, общата сума, данните на продавача, данните на купувача, тази съкратена фактура, която е. А от данните по делото и по преписката, при извършване на митническите формалности, не става ясно дали към този момент е имало и такава подробна фактура, или в кой момент тя се намира у купувача, от вносителя в случая. Дали е изпратена впоследствие, или по някакъв друг начин, аз няма как да зная.

При извършване справките във връзка с експертизата, тя ми е представена, заверена от главния счетоводител, като „Вярна с оригинала“. Какви са търговските отношения между двете страни, как се договарят, какви точно видове дрехи да получат или са получили, тъй като това са употребявани дрехи, и за разлика от така да се каже „редовната“ стока, когато идват произведени по партиди, по размери и всяка дреха е в индивидуална опаковка, обичайна за търговията с този вид стоки, в конкретния случай това са употребявани дрехи, които пристигат в бали, в насипно състояние, без да бъдат подредени по видове, по размери или по видове материали, от които са произведени и т.н.

Така че, на конкретния въпрос, не зная как се е получила в жалбоподателя тази подробна фактура, но характеристиките, че цената е една и съща, данните сравнени с редовната фактура, тоест с фактурата представени при митническите формалности, дава основание да се приеме, че това е подробна фактура на съкратената, представена при извършване на митническите формалности.

АДВ.Ж. – Във връзка с въпроса на съда, имам въпрос към вещото лице. Дружеството как ги осчетоводява самите дрехи?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – Съгласно Закона за счетоводството, дружеството следва да ги осчетоводи по различните счетоводни сметки. От една страна, на първо място имаме счетоводната сметка „Доставчици“, където се осчетоводяват стоките, получени по доставчици и общата сума на доставената стока.

На второ място има Счетоводна сметка №301 „Стоки“. Там се осчетоводяват същите стоки, вече като материален актив. Отделно имат складови записи, където стоките се осчетоводяват в тези складови записи по конкретни видове артикули, бройки на артикулите, единична цена, тъй като по тези данни стоките постъпват за склад и за…

АДВ.Ж. – Това всъщност ми беше въпросът, дали е по артикули?

СЪДЪТ/въпрос/ – Да разбираме ли, че дружеството получава в насипно състояние, и след това селектира по видове стоките?

АДВ.Ж./реплика/ – Не е така, госпожо Съдия, поръчваме си ги по артикули. Поръчваме ги по артикули, но начинът, по който пристигат, е не пакетиране на отделни артикули, а пристигат общо, но иначе там са поръчани, примерно, двеста панталона, триста блузи, включително те си уточняват и качеството на стоките, които поръчват.

Но аз зададох този въпрос, защото и той Ви е резонен въпросът, дали дружеството не си ги съставя впоследствие тези счетоводни документи. Затова го зададох, защото след като дружеството ги води по артикули, то няма как с фактурата, представена пред митническите органи, която е обща, няма как да ги заведе след това. Тоест, дружеството има предварителна информация с тази подробна фактура, но не я представя на митническите органи, а представя съкратената фактура. Тази я ползва за своето счетоводство и при осчетоводяването на съответните количества по артикули, защото в противен случай то няма как да се заведе счетоводството по артикули, ако не съществуват такива документи.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.Й. – Също така се води и сметка „Разплащане във валута“, мисля, че беше 503 като номер, в която се отразяват плащанията. Анализът на тези сметки, които току-що цитирах, дава основание да се заключи, че сделката, доставката, е осчетоводена и на практика не е открита от данъчните органи. Митническите органи са в пълното си право, и имат и този ресурс, както да извършват физическа проверка на доставената стока, а такава в някои дела съм виждал например Протокол за проверка, или Молба за деконтейнеризация, т.е. да се отвори контейнер и се установяват дрехи „втора употреба“ в чували. Митницата има право там и да ги преброи, това е една от дейностите на митницата, да преброи всяка една стока. Също митницата би могла да изисква и подробна информация, допълнително. Това е вече въпрос на подход при самата митническа проверка.

АДВ.Ж. – Нямам повече въпроси към вещото лице, моля да се приеме заключението.

ЮРК.С. – Нямам въпроси към вещото лице, като оспорвам заключението.

От една страна считам, че в него неправилно е извършено тълкуване на Европейската система „ТЕЗЕЙ“, от друга страна вещото лице е обсъдило въпроси, които не са му поставени и е направило изводи, които са правни и са от компетентността на съда. Нямам искания.

Съдът намира, че следва да приеме така изготвеното от вещото лице Л.Ц.Й. заключение, което е дало достатъчно подробни отговори на поставените му задачи.

С оглед приложената към същото Справка-декларация по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба№ 2/2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, следва да бъде завишено възнаграждението на вещото лице, от първоначално определеното такова в размер на 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, на сумата по Справка-декларация, а именно 400.00 лв. /четиристотин лева/, водим от което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице Л.Ц.Й. по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

УВЕЛИЧАВА възнаграждението на вещото лице от 250.00 лв. на 400.00 лв.

ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя да довнесе по сметка на АдмС – Хасково в 7-дневен срок, считано от днес, сумата от 150.00 лв., представляваща разликата между първоначално определения депозит и окончателно определения размер на възнаграждението.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице сума в размер на 400.00 лв., от които 250.00 лв., внесен до момента депозит, а остатъкът от 150.00 лв., след внасянето им по сметка на съда от страна на жалбоподателя /изд. РКО за сумата от 250.00 лв., който се връчи на вещото лице в съдебно заседание/.

АДВ.Ж. – Нямам доказателствени искания, считам делото за изяснено от фактическа и правна страна, моля за ход по същество.

ЮРК.С. – Нямам доказателствени искания, считам делото за изяснено от фактическа и правна страна, моля за ход по същество.

Като взе предвид, че от страните не се правят искания за събиране на други доказателства, съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ.Ж. – Уважаеми административен Съдия, моля да уважите изцяло подадената жалба.

На първо място, митническите органи, за да пристъпят към резервен метод за определяне на митническата стойност, първо трябва да обосноват наличието на основателни съмнения. Според митническите органи, основателни съмнения са налице, тъй като декларираната стойност от дружеството е по-ниска от определена рискова прагова стойност – така е записано на стр.3 от решението и това е основанието да твърдят, че имат съмнения. Тази рискова прагова стойност, се разбира, че е някакъв процент от въпросните справедливи цени. Но сега искам да обърна внимание, че може да има дефиниция в закона какво е „справедливи цени“, но няма нормативен акт, който да въвежда размер на справедливите цени, нито да въвежда рискова прагова стойност. Рискова прагова стойност означава, че когато деклараторът отиде пред митницата, митницата му казва под каква стойност не може да декларира, или ако декларира, трябва да плати депозит по тази стойност, което се е случило и в настоящия случай.

Тези рискови прагови стойности по своята същност представляват минимални митнически стойности, но нито рисковата прагова стойност, нито справедливите цени фигурират в дефиницията за митническа стойност – в чл.70 от Митническия кодекс точно.

По тази причина, няма как рисковите прагови стойности и тези справедливи цени, които са извлечени от статистически данни за четири години назад, да бъдат критерий, дали договорната стойност на внасяните стоки е съмнително ниска, или не е такава.

Ще видите справката, която Ви е приложена, от системата „ТЕЗЕЙ“ – тя не съдържа пълния тарифен номер, а съдържа номера на позицията, тоест осем цифри съдържа, не десет цифри. И ще видите, че описанието е много пространно и касае доста видове стоки, не само употребявани дрехи, което означава, че не може една цена да бъде определена за различни видове стоки и не е ясно защо митническите органи приемат, че това е валидна цена за ЕС. Няма такова нещо – „валидни цени“ за ЕС. Тази цена, която се цитира като „справедлива цена“ в решението, тя е средноаритметична между всичките стойности на държавите-членки, някакви статистически стойности за четири години назад, те са събрани тези стойности и са разделени на броя на държавите. Това е справедливата цена, която фигурира във въпросното решение.

Отделно от това, митническите органи са получили от жалбоподателя всички документи, включително и плащането по процесната фактура, която е приложена към декларацията. В решението е записано, че това не било безспорно доказателство. Ако някой твърди в този процес, че дружеството е платило или договорило повече, следва да го докаже с пълно и общо доказване, а не само да излага такива твърдения, тоест решението не е подкрепено по никакъв начин с доказателства, че дружеството е договорило или платило повече, или някаква стойност, различна от декларираната. В подкрепа на това е и приетата съдебно-счетоводна експертиза от съда, която доказва по несъмнен начин, че дружеството каквото е договорило, каквото е фактурирало и платило, същата стойност съответства на декларираната пред митническите органи.

По отношение на избрания правен способ за увеличаване на митническата стойност, това в конкретния случай е чл.74, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността. Към този ред митницата може да пристъпи едва когато изчерпи всички предвидени способи в параграф 2 на същия член, тоест от букви „а“ до „г“, а не е изчерпана тази възможност.

Първо, в самото решение всичко е съвсем бланкетно, то не е бланкетно, то е преписано от закона, но преписването от закона не означава мотиви на решението. Отделно от това, в самото решение на стр.5 е записано, че не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки от други вносители, които, забележете, не са необичайно ниски. Тоест митницата намира сходни стоки, но понеже те са необичайно ниски, затова не ги използва, а законът е категоричен и разпоредбата е императивна на чл.141 от Регламент за изпълнение 2015/2447, че когато се намери повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, се прилага най-ниската от тях, не необичайно ниски или по-високи от рисковата правова стойност. Тоест законът не прави разлика, дали цената на стоките е необичайно ниска. В тази връзка, митницата не е имала право да пристъпва към приложение на чл.74, параграф 3.

В подкрепа на това, което казвам, е и приложената Справка от тяхната система „МИС3А“, от която е видно, че има внесени на територията на страната, за посочения от нас период, стоки със същия тарифен номер и същата държава на произход. Има внесени от други вносители такива стоки на територията на страната.

Параграф 3 се прилага само в случай, че не се намерят данни за идентични стоки, за сходни стоки, за най-голямото сборно количество продадено за територията на Съюза, и такива данни, които да удостоверяват колко струват стоките при тяхното производство.

От една страна те твърдят, че разполагат с бази данни, и че нашите цени били значително по-ниски от средностатистическите стойности на такива стоки, от друга страна ни казват – ние нямаме никакви други данни и затова ще приложим параграф 3.

Митницата няма право на изборност кое правило да приложи, тъй като законът казва, че тези правила се прилагат последователно. Именно и в тази връзка твърдим, че митницата не е имала право да пристъпи към определяне на митническата стойност по този ред, както и че решението не съдържа мотиви и доказателства, приложени към него, за невъзможност за приложение на чл.74, §2 във всичките му букви.

Всъщност това, което се случва на практика с такива решения по чл.74, §3, означава, че митницата не се съобразява с договорната стойност, не се съобразява с наличните си бази данни, и ползва селективно своята база данни, за да увеличи митническата стойност в желана посока. И такива решения, в интерес на истината, са много опасни, защото митническата администрация по този начин би могла да не се съобразява абсолютно всеки път с декларираната митническа стойност от вносителите.

Жалбата е доста подробна, моля да я имате предвид, и това, което изложих в допълнение към нея, и Ви моля да отмените обжалвания административен акт и да ни присъдите сторените по делото разноски, за които не съм представила списък, но са в следния размер: 50.00 лв. държавна такса, 400.00 лв. депозит за експертиза и 720.00 лв. за адвокатски хонорар.

ЮРК.С. – Уважаема госпожо Съдия, моля да отхвърлите жалбата срещу атакуваното решение.

Видно от събраните по делото доказателства е, че след процедура по оспорване на декларираната митническа стойност, Директорът на ТД Северна морска при Агенция „Митници“ е определил нова стойност. В решението са изложени подробни мотиви, защо следва да бъде определена нова стойност и по кой метод трябва да бъде определена тя, поради което няма да преповтарям тези мотиви.

Моля при решаване на спора да имате предвид и изложените в писменото становище, което сте получили вчера, съображения, както и да имате предвид Решение от 16.06.2016 г. по Дело№ C - 291/15 г. на съда на Европейския съд, съгласно което отхвърлянето на съмненията относно декларираната стойност се извършва при сравняване на средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Точно този метод е приложил и Директорът на ТД Северна морска при Агенция „Митници“ при определяне на новата митническа стойност, и на публичните вземания, които са в следствие на тази стойност.

Моля при решаване на спора да не вземате предвид заключението на вещото лице, тъй като то не променя нуждите и изводите за определяне на нова митническа стойност, а в случай че счетете, че следва да присъдите разноски в полза на жалбоподателя, то моля да съобразите размера на адвокатския хонорар с наредбата за минимални адвокатски възнаграждения.

В случай, че потвърдите решението, моля да присъдите юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД Северна морска при Агенция „Митници“.

АДВ.Ж./реплика/ – По отношение на цитираното решение на Европейския съд от колегата, моля да имате предвид, че същото говори за средностатистическа стойност на покупните цени на сходни стоки, а митницата твърди, че тук нямаме сходни стоки, налични, които да не са необичайно ниски. Ние не сме за сходни стоки, тук стойността е увеличена по §3, но по-важното, което е, в решението, неслучайно подчертавам „покупните“ цени на сходни стоки. Това означава договорната стойност, а не митническата стойност, тъй като, за да се получи митническата стойност, към договорната се прибавят всички елементи – транспорт, застраховки и т.н., до влизането им на територията на Съюза. Никой не е изследвал средностатистическа стойност на покупните цени на сходни стоки, така че напълно неоснователно е позоваването на това решение.

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Заседанието приключи в 10:48 часа.

Протоколът се изготви на 08.04.2021 година.

СЪДИЯ:

Секретар: