П Р О Т О К О Л

гр.Хасково, 16.04.2021 г.

 

 

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети април две хиляди деветнадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ: Павлина Господинова

 

При участието на секретаря Светла Иванова

и прокурора

сложи за разглеждане адм. дело № 1160 по описа за 2020 г.

докладвано от съдията

на именното повикване в 10.00 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К.В.М., редовно уведомена от предходно съдебно заседание не се явява. За нея се явява адв. Ф., редовно упълномощена с пълномощно представено по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Директор на ТД на НАП - Пловдив, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява от юрк. Р., редовно упълномощена с пълномощно представено по делото.

Съдът докладва:

На 02.03.2021г. в изпълнение разпореждане на съда от съдебно заседание от 19.02.2021г. е постъпило становище от процесуалния представител на ответната страна, относно това, че до настоящият момент са представили административната преписка в цялост .

Адв.Ф. – Моля да се даде ход на делото.

Юрк.Р. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка да се даде ход на делото в днешното съдебно заседание и

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Ф. – Има постановено Решение по Тълкувателно дело №8/2019г. образувано по искане на Омбудсмана на Република България, относно приемане на Тълкувателно решение №7/15.04.2021г., което моля да имате предвид. Считам, че с оглед съображенията изложени от Директора на НАП, относно решението, с което се потвърждава разпореждането на публичния изпълнител, това решение има съществено значение за спора. Няма да представям други доказателства. Считам делото за изяснено от фактическа страна. Представям и моля да приемете списък с направените разноски.

Юрк. Р. – Моля да се даде ход по същество.

Съдът като взе предвид че страните не правят нови доказателствени искания, счете делото за изяснено от фактическа страна и

                                               О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв.Ф. – В унисон с приетото становище на  Директора на ТД на НАП, това което е прието от върховните съдии с цел уеднаквяване на практиката, е че действията, които прекъсват давността са тези, които представляват действия по същинското принудително изпълнение, и които са предвидени в Разпоредбата на чл. 172, ал.2 от ДОПК. Това се има предвид под действия, които имат за последици прекъсване на давността. Самото образуване на изпълнителното дело, изпращането на съобщение до длъжника, независимо дали имаме единствено изпращане или получаване на съобщение, с което същият е уведомен, че има задължения в определен размер, и че му се дава срок да заплати доброволно тези задължения, по смисъла на така постановеното тълкувателно решение, същите не представляват действия по същинско принудително изпълнение, поради което не водят до прекъсване на давността по смисъла на ДОПК. Другото, което има отношение, и е застъпено от Върховните съдии в други постановени  решения в този смисъл-по отношение на другите действия, които вече се предприемат конкретно спрямо длъжника, за да имат същите правни последици, трябва да са стигнали до знанието на съответния длъжник. В унисон с това становище на Върховните съдии, а и вече практиката на Административните съдии, в настоящия случай считам, че от всички  представени от административния орган доказателства, от становището на ответната страна, става ясно, че това са всички доказателства, както по отношение на предприетите действия, така и по получаването и узнаването за тези действия от длъжника се вижда, че в настоящия случай нито с твърдените в решението на Териториалния Директор покани, с които длъжникът-дружество по ЗЗД е бил уведомяван за задълженията, нито със съобщенията, които са изпратени до това дружество е била прекъсната давността по отношение на процесните задължения, които на основание чл.9, ал.2 от ДОПК са били вменени на моята доверителка.  Още повече, че видно от изпратената преписка, за която се твърди, че е в цялост, се вижда, че по-голяма част от тези действия не са стигнали до конкретното дружество, за да се приеме, че по някакъв начин имаме прекъсване на давността по отношение на процесните задължения, които са възникнали от дейността на дружеството. В него доверителката ми за посочения период от 08.2011г. до 2016г. е имала качеството на съдружник и е представлявала това дружество. По отношение на твърдяното, че е изпратено разпореждане до длъжника, с което същият е уведомен за процесните задължения и това разпореждане е довело до прекъсване на давността, твърдя, че доколкото това разпореждане по никакъв начин не е достигнало до задълженото лице-ЗДДЗ „К. ММ“, то няма как това разпореждане да е довело до прекъсването на давността по отношение на процесните задължения. Говоря за разпореждането, което се твърди, че е било издадено през 2014г. и е било срещу ЗДДЗ „К. ММ“. Считам, че на първо място се установява, че по отношение на една част от задълженията, които са установени с извършената ревизия и издаден ревизионен акт на дружеството, е изтекъл 10-годишния абсолютен давностен срок. Това се отнася за задълженията включително до месец 11.2010г. Макар ревизионният акт да е издаден през 2012г. със същия се установяват дължими задължения за данъчни периоди по ЗДДС, които са едномесечни и с ревизионния акт не възниква задължението, а единствено е установен размер на задължение, което е възникнало по закон за съответния данъчен период, за които е дължимо. В случая считам, че по този въпрос практиката е еднозначна и няма никакво съмнение, от кой момент по отношение на тези задължения тече давността. Това, че ревизионният акт е издаден в един по-късен момент, със същия единствено се прекъсва давност, но не започва да тече такава по отношение на тези задължения. Поради което за посочените задължения е изтекъл абсолютния давностен срок. Дори в случая НАП се позовава на този двумесечен срок, с които се удължава давността с оглед извънредното положение от Ковид, и което беше два месеца-03 и 05.2020г. Към този момент, когато следва да се произнесе настоящия състав тези два месеца са минали и давността е изтекла на 31.12.2020г. По отношение на другите задължения, на които сме се позовали в жалбата, и които касаят месечни справки- декларации по ЗДДС, годишни декларации по ЗКПО и осигурителни вноски, изцяло поддържам изложеното в подадената жалба, като се позовавам и на приетото становище от Върховните съдии. С оглед на тези доводи, моля да приемете, че по отношение на задълженията вменени на моята доверителка на основание чл.9, ал.2 от ДОПК като съдружник в дружество по ЗДДС „К. ММ“ е изтекъл предвиденият от закона давностен срок, в рамките на които взискателят може да предприема действия по принудителното събиране на тези задължения. И като не е констатирал така изтеклата давност, Директора е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, несъобразено с наличните по административната преписка доказателства, също така несъобразен и с материалните разпоредби на закона. Поради това моля да отмените така оспореното решение. Моля на доверителката ми да бъдат присъдени разноските за настоящото производство съобразно списъка, които представих.

Юрк. Р. – Моля да постановите решение, с което да потвърдите обжалвания акт като правилен и законосъобразен. По съществото на спора представям и моля да приемете писмени бележки. Моля да ни бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В случай, че уважите жалбата на отсрещната страна и при така претендираният адвокатски хонорар, същия да бъде присъден в минимален размер.

Съдът ще постанови решение в законоустановения срок.

Заседанието приключи в 10.16 часа.

Протоколът се изготви на 16.04.2021 г.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ:

 

 

 

 

Секретар: