П Р О Т О К О Л

гр.Хасково, 27.04.2021 г.

 

 

Хасковският административен съд в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветомира Димитрова

                                                       

При участието на секретаря Йорданка Попова…………………………

и прокурора:………………………………………………………………….

сложи за разглеждане адм. дело № 261 по описа за 2021 г. … …..…….

докладвано от съдия Цветомира Димитрова ………………………...…

на именното повикване в 10:44 часа на второ четене се явиха: ………

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А.С.Т., редовно призован, се представлява от адв.Н.Т., надлежно упълномощена по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Директор на ТП на НОИ, гр. Хасково, редовно призован, се представлява от юрк.Д. С., надлежно упълномощена по делото.

Адв.Т. – Да се даде ход на делото.

Юрк.С. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се жалбата.

Докладва се писмо вх.№2053/25.03.2021 г. на ТП на НОИ – Хасково, приложено към което се представят документи, удостоверяващи датата, на която  обжалваният акт е съобщен на жалбоподателя.

Докладва се уточняваща молба с вх.№1838/16.03.2021 г. на пълномощника на жалбоподателя, приложено към която също се представят доказателства, удостоверяващи спазването на срока на подаване на жалбата до съда.

Адв.Т. – Поддържам жалбата. Запознати сме с постъпилите писма. Молим да бъдат приобщени по делото като доказателства.

В жалбата имаме искане за задължаване административния орган да представи доказателства за своята компетентност при издаване на оспореното решение, потвърденото с него разпореждане и писмо за първоначално спиране от 14.05.2020 г. Процедурата е такава, че сте дали възможност на ответната страна да предостави писмен отговор, с който да предостави и доказателства за своята компетентност, считаме, че по принцип когато един административен орган издава своя административен акт и той подлежи на обсъждане в такова производство, той следва да я докаже, така, че това е в негова вреда, че не го е направил. Поддържаме това искане. Считаме, че просто той не го е изпълнил своевременно.

В днешно съдебно заседание нови искания нямаме.

Нося две доказателства, за които искам да обясня в каква връзка са. В мотивите за спиране на производството в административния акт, който подлежи на обжалване по настоящото производство, са посочени две преписки. Едната е на Районна прокуратура – Бургас - №2810/2020 г., другата е на Окръжна прокуратура - №3986. Това е основанието, производствата, поради което административният орган счита, че трябва да спре. Ние изискахме от районна и окръжна прокуратура повече данни за тези производства и в следствие на това от окръжна прокуратура ни върнаха отговор, който аз ви предоставям днес, че издаденото постановление, с което всъщност е прекратено производството поради това, че прокурорът намира, че не са данните за извършено наказателно  производство за престъплението по чл.255б, ал.1 от НК е прекратено това постановление и от окръжна прокуратура казват, че този акт не е обжалван и е влязъл в сила. Обръщам внимание, че това постановление е от дата 28.10.2020 г. То подлежи на обжалване в двуседмичен срок. Следователно още към средата на ноември месец е било ясно, че това постановление, с което се прекратява тази преписка, е влязло в сила и тя е прекратена. Нашето спиране е от декември месец. Следователно това е било налично преди издаване на акта и не следва да бъде послужено като мотиви за спиране на нашето производство.

Вторият документ е от Районна прокуратура – Бургас. Изисках да предоставят данни за всички дела на „П.“ и „С.“, които са работодатели на А.Т., в следствие на което те върнаха писмо. Има едно производство за несъстоятелност, което няма отношение по делото. Второто производство срещу тези фирми е с №4042. Това производство категорично не съответства на преписка №2810 и излиза, че в административния акт за спиране е посочена преписка, която районните прокуроре не посочват да е свързана по някакъв начин с тези две фирми –осигурители „П.“ и „С.“. Т.е. с тези неща доказвам, че тези преписки нямат отношение към нашия случай, поради което неправомерно е спряно производството.

Юрк.С. – Оспорваме жалбата. Моля да бъдат приети като доказателства по делото представените с административната преписка документи, както и представените от процесуалния представител на жалбоподателя в днешното съдебно заседание доказателства и допълнително представените от нас и от жалбоподателя, удостоверяващи допустимостта на жалбата. Други доказателства няма да соча.

Компетентността на директора на ТП на НОИ – Хасково идва от закона на основание чл.117 от КСО. Ако прецените мога да представя заповед, с която директорът е упълномощил ръководителя на осигуряването за безработица да издава административни актове относно производството за безработица.

Адв.Т. – Относно компетентността на директора на НОИ – това са обществено известни фигури. Не поддържаме това свое искане. Не поддържаме и  искането за оспорване компетентността на служителя, издал самото разпореждане. Приемаме, че този факт е доказан.

Не оспорваме факта, че лицето Т.-С. е ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково към дата 14.05.2020 г. и към 17.12.2020 г.

Окончателното ми мнение е, че не поддържаме искането, защото ще се предоставят тези неща, а ще причиним излишно забавяне на самото производство.

Считам делото изяснено от фактическа страна и моля да се приключи.

Юрк.С. – Нямам други доказателствени искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна и моля да се приключи.

Съдът намира, че за изясняване делото от фактическа страна следва да приеме като писмени доказателства по делото документите, представени с жалбата, документите, съдържащи се в административната преписка, допълнително представените от ответника с писмо вх.№2053/25.03.2021 г. при АдмС - Хасково и от жалбоподателя с уточняваща молба вх.№1838/16.03.2021 г. при АдмС – Хасково, както и днес представените от пълномощника на жалбоподателя писмо изх.№3986-2020 /19.04.2021 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас ведно с постановление изх.№3986/2020 от 29.10.2020 г., писмо вх.№А-563/2021 г. от 06.04.2021 г. на зам. Административен ръководител – зам. Районен прокурор на Районна прокуратура – Бургас, молба от адв.Т. до Районна прокуратура – Бургас за писмена справка, системен бон, известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 016NO1 9, известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 016NO3 В, молба от адв.Т. до Окръжна прокуратура – Бургас за писмена справка.  

Съдът като взе предвид, че страните не правят искания за събиране на други доказателства, счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА като доказателство по делото: Решение №1012-26-35-2 от 10.02.2021 г. на директор на ТП на НОИ – Хасково; известие за доставяне на А.Т.; известие за доставяне с баркод R PS 6300 014LSR Z;  пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие, пълномощно, жалба вх.№1012-26-35 от 26.01.2021 г. при ТП на НОИ – Хасково; уточняваща молба –допълнение с вх.№1012-26-35-1 от 27.01.2021 г. при ТП на НОИ – Хасково; разпореждане №261-00-3605-1 от 17.12.2020 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково; пощенски плик с баркод R PS 6300 015Т9B 9; молба-покана за произнасяне с №Ц 1023-26-56 от 21.12.2020 г. при ТП на НОИ – Хасково; писмо изх. №Ц 1023-26-56-1 от 31.12.2020 г. при ТП на НОИ – Хасково; пощенски плик с баркод R PS 6300 014LPF K; писмо изх. №Ц 1023-26-44-1 от 03.11.2020 г. при ТП на НОИ – Хасково; молба вх.№Ц 1023-26-44 от 29.10.2020 г. при ТП на НОИ – Хасково; писмо изх.№ Ц 1029-26-508 от 14.05.2020 г. при ТП на НОИ – Хасково; служебна бележка изх.№5/25.10.2021 г. на пощенска станция – Хасково Ц; служебна бележка изх.№60-09-15-4214 от 25.01.2021 г. на Агенция по заетостта; документите, съдържащи се в административната преписка, постъпила в съда с писмо вх.№1637/08.03.2021 г. – от лист 72 до лист 182 от делото; известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 014LSR Z; служебна бележка изх.№19/16.03.2021 г. на пощенска станция – Хасково Ц; заверено фотокопие от пощенски плик с баркод R PS 6300 014LSR Z; известие до А.Т. чрез „Български пощи“ ЕАД; писмо изх.№3986-2020 /19.04.2021 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас ведно с постановление изх.№3986/2020 от 29.10.2020 г.; писмо вх.№А-563/2021 г. от 06.04.2021 г. на Зам. Административен ръководител – Зам. Районен прокурор на Районна прокуратура – Бургас; молба от адв.Т. до Районна прокуратура – Бургас за писмена справка; системен бон; известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 016NO1 9; известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 016NO3 В; молба от адв.Т. до Окръжна прокуратура – Бургас за писмена справка.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв.Т. – Уважаема госпожо съдия, моля да отмените решение от 10.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което се оставя в сила разпореждането от 17.12.2020 г. за спиране на производството по подадено заявление за изплащане на обезщетение от А.Т.. То е незаконосъобразно и следва да бъде отменено на следните основания.

Първо, както стана ясно в днешното съдебно заседание в следствие на нашите предоставени материали от Районна и Окръжна прокуратури в гр.Бургас, посочените в самото разпореждане за спиране преписки, едната (№3986) е прекратена още преди издаване акта за спиране, а другата (№2810) не се отнася и няма връзка с работодателите „П.“ и „С.“, които са работодатели на А.Т. и които в предходна кореспонденция и предходни актове до същия, ТД на НОИ посочват като работодатели, по отношение на които има проверка в друг орган, поради което считаме, че няма такива преписки и съответно мотивите се явяват недоказани, неподкрепени с доказателства.

Второто ни голямо, важно основание е това, че в 14-дневен срок след като А.Т. е подал заявление за изплащане на обезщетение, административният орган му е изпратил писмо, с което го уведомява, че започва да прави проверка на тези работодатели - „П.“ и С.“, и ще се произнесе след като тази проверка приключи. Считаме, че това писмо, което е изпратено до А.Т. още на 18.05.2020 г., административният орган още с това писмо е направил спиране на производството. Основанието ни да смятаме така е, че в Кодекса на труда е упоменато, че процедурата по отношенията във връзка с изплащане на обезщетения се уреждат с наредба и в тази наредба (посочила съм точния член и разпоредба) изрично е посочено, че от получаване на заявлението административният орган има 14 – дневен срок, в който да се произнесе, да откаже, да спре, но не е предвидена възможност той да отложи произнасянето си и да прави проверка без едновременно да спре производството. Ето защо считаме, че макар да не е използвал изричния текст „спирам“ още с този акт от 18.05.2020 г. той реално е осъществил правните последици на спирането. Моят клиент не е обжалвал това писмо, то е влязло в сила и от дата на получаване до дата на втория акт производството реално е спряно. Ето защо за нас е недопустимо производство, което веднъж е спряно, да бъде спряно още веднъж с втория акт, който вече подлежи на обжалване в настоящото производство и който е потвърден от директора на НОИ. Това е недопустимо. Подобна възможност за спиране е допустима само ако сме в процесуалния ред на АПК. Но ние сме по КСО и там подобно правене на проверки без едновременно да се спре производството е недопустимо. Това е с оглед на факта, че по КСО сроковете са специфични, той е специален по отношение на АПК, дерогира го, и най-вече мотивите са за да не бъдат оставени лицата, които имат нужда от средства за живот, в едно висящо положение. Следователно сроковете на КСО са приложими тук. На второ място има промяна на закона за КСО като от 01.01.2021 г. е възможно спирането да стане само за шест месеца. Административният орган – директорът на ТД, казва в своето решение, с което потвърждава, че в случая ние сме твърдяли обратно прилагане на закона, което не е така. В случая иде реч за едно правоотношение, което е висящо. То наистина е започнало по време, когато е действала старата разпоредба, но това правоотношение не е приключило, то било висящо. Ето защо, когато влиза в сила от 01.01.2021 г. по-благоприятният закон, който предвижда ограничаване на подобни спирания за 6-месечен срок, считам, че новият закон трябва да се приложи.

Има съдебна практика и тя е единодушна, че когато иде реч особено за процесуални разпоредби новият закон се прилага спрямо заварените отношения. Процесуални са онези разпоредби, които предвиждат как във времето и по какъв ред се развиват правоотношенията. И щом това е разпоредба, която разпорежда как във времето и доколко да се постанови спиране, считаме, че тя има процесуален характер, следва да бъде приложена спрямо лицето. Това е идеята на закона, когато е приел тази нова разпоредба, тъй като иде реч за обезщетения на лица за да могат те да имат средства за живеене. На практика А.Т., след като е подал своето заявление за изплащане на обезщетение, до момента не е получил такова поради факта, че се прави една проверка, която не може да продължи неограничено във времето.

На трето място – основанията за издаване на акта. В самия акт за спиране, горе в шапката, четем, че на основание КСО, а по-долу са изложени мотиви, които не са по КСО, а това са общите мотиви по АПК. И наистина, съгласно АПК и съгласно посочената точка, може да се направи подобна проверка, но пак казвам, това е недопустимо, тъй като ние сме в процес, който се движи по реда на КСО. В акта като основание е посочено чл.54, ал.4 от КСО. Тази разпоредба в старата си редакция преди 01.01.2021 г. предвижда две хипотези. Нарушението на административния орган, което се потвърждава и от по-горната инстанция, е че той не посочва коя от тези две хипотези са налични, за да може да се защити А.Т.. В допълнение бих посочила, че когато е дал основания, които са едновременно по КСО и по АПК, административният орган е нарушил правото на защита на моя клиент, тъй като производството по обжалване на административния акт по КСО е специален и различен от производството по АПК. В производството по обжалване на административния акт по КСО се предвижда, че задължително се минава по административен ред и ако ние бихме сезирали съда жалбата ни щеше да бъде върната, докато по АПК е възможно този ред да бъде заобиколен. Затова твърдим, че е недопустимо в един административен акт да се излагат основания и мотиви по два различни процесуални кодекси, както е в случая. На следващо място в самия акт липсват изразени мотиви по чл.54, ал.4 от КСО. Изразените мотиви са единствено по АПК, както казах, те а недопустими в случая, тъй като производството върви по КСО. Твърдим, че това е един немотивиран акт по реда на КСО. В допълнение тук е мястото да посоча и че тези посочени мотиви, наличието на тези две преписки, с днес представените доказателства, стана ясно, че те не са подплатени с доказателства, не отговарят на обективната истина и няма причина те да останат в правния мир. Във връзка с мотивите бих посочила и още нещо, съществува съдебна практика и аз ще я представя в днешното съдебно заседание. Административните съдилища при подобни мотиви държат да бъде изследвана каква е връзката на посочените преписки – на Районна и на Окръжна прокуратура, с трудовото правоотношение на А.Т.. Самото изброяване на преписките не може да се приеме за мотивиране на този акт за спиране. Необходимо е административният орган да изследва по подобен начин, както ние изискахме допълнителните документи, и да установи, че в тези преписки се съдържат някакви данни, които наистина да поставят в опасност или невъзможност да бъде определено това обезщетение на А.Т.. Тази връзка не е ясна от тези мотиви, този момент не е изследван, ние го изследвахме, а това нещо би следвало да бъде направено от самия административен орган още преди да издаде акта и резултатите от тази проверка да бъдат посочени като мотиви в този акт за спиране. Ще цитирам в този смисъл решение на АдмС – Стара Загора от 07.2020 г., който казва: Мотивите на решението ясно сочат, че ще се изяснява тепърва статутът на това лице, което потвърждава извода, че към момента на постановяване на разпореждането на длъжностното лице самото то няма никакви доказателства, които да съставляват основание за постановяне на решението за спиране, има само съмнения, които законът не кредитира. Самият по-висшестоящ административен орган, в случая директорът на ТД на НОИ, давайки своето решение, в което потвърждава разпореждането на по-долния орган, той замества неговата воля, той излага мотиви вече по КСО, което е недопустимо, защото мотивите се съдържат единствено в първоначалния акт, а той следва да се произнесе по така вече заявените мотиви, а няма право да ги променя. В самото разпореждане първоначално за спиране, и това е оставено от по-висшестоящия орган в сила, е посочено, че се спират две заявления с две различни дати – едната от 22-ри, а другата от 23-ти, което е още един порок на самия акт, тъй като административното производство е строго формално, трябва посочените цифри да бъдат същевременно точни, защото иначе може да се приеме, че иде реч за друг административен акт. Когато са посочени два такива с две различни дати всъщност не е ясно кой от тях е валидният акт и кой от тях се спира.

Претендираме сторените разноски по делото, които са, както ние сме заявили в самата жалба, адвокатски хонорар пред настоящото съдебно производство. Такъв е направил моят клиент и в административното производство. Представям списък на разноските.

Моля да отмените решението. Моля в същия съдебен акт да дадете указания да бъде възобновено спряното с предходен административен акт, а именно с писмо от 14.05., получено на  18.05., т.е. да възобновите това производство, което е спряно, и да дадете указания на органа да направи произнасяне относно това дали моят клиент има право или не на своето обезщетение.

Моля да отмените решението, с което се оставя в сила първоначалното разпореждане, като върнете преписката на органа за произнасяне и дадете указания как следва той да процедира. Предоставям съдебна практика.

Юрк.С. – Уважаеми административен съдия, моля да отхвърлите жалбата като неоснователна и недоказана. По силата на чл.54 г, ал.4 в редакция, относима към издаване разпореждането за спиране, длъжностното лице има правото да спре производството при наличие на данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или за изплащане на обезщетението. От доказателствата, които се намират в административната преписка на жалбоподателя, е видно, че с писмо на Районна прокуратура от 07.12.2020 г. уведомяват, че има образувано досъдебно производство за извършване на престъпление по чл.313, ал.1 от НК по отношение на работодател, с който жалбоподателят е бил в трудови взаимоотношения и то за период, който е необходим за определяне на периода и размера на паричното обезщетение и без приключване на това производство административният орган не би могъл да отпусне обезщетение за безработица на жалбоподателя. Считам обжалвания административен акт за правилен и законосъобразен и моля да бъде потвърден. Претендирам разноски по делото.

Съдът ще се произнесе с решение в законния срок.

Заседанието приключи в 11:14 часа.

Протоколът се изготви на 27.04.2021 г.

 

 

 

СЪДИЯ:

 

 

 

Секретар: