Решение по Административно дело 894/2020г.

Р Е Ш Е Н И Е

№65

гр.Хасково, 02.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Невена Владимирова от ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №894 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез адв. Б.Г.Б., срещу чл.48 ал.3 от Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Д., в частта относно думите: „или упълномощено от него лице“.

В жалбата се твърди, че проведената сесия на Общински съвет – Димитровград от 9 ч. на 28.11.2019г. била незаконна, защото била в нарушение на чл.21, ал.3 от ЗМСМА и била проведена по Правилника за организацията и дейността на Общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация (приет с Решение №95/28.01.2016г.), тъй като преди него имало още два действащи правилника (издадени с Решение №68/20.12.2007г. и Решение №37/18.12.2003г. на Общински съвет Димитровград), според който сесиите се провеждали с начален час от 9:15 ч. Това било причина за отсъствието на някои съветници при гласуване на оспорената част от наредбата. Твърди се също, че от протокола, воден за сесията от 28.11.2019г., не ставало ясно по какъв начин се отчитал гласът при поименното гласуване – чл.5, б.“в“ т.2, вр. чл.80, ал.2 от Правилника, дали чрез вдигане на ръка, електронно, поименно с отговор или подписване, поради което приетото Решение №15/28.11.2019г. било незаконосъобразно. Сочи се, че липсвала обосновка в проекта на наредбата защо се приема нова наредба. Липсвал анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и за очакваните финансови резултати от прилагане на процесната наредба и оспорената ѝ част. Оспорената част била в противоречие на актове от по-висока степен – чл.22 ал.5 ЗМСМА. В този смисъл били и разпоредбите на чл.47 ал.1 б.“а“ и „б“ и ал.2 от ЗАНН. Т.е. оспорената част била незаконосъобразна и в разрез с нормата на чл.15 ал.1 от ЗНА – отменително основание по смисъла на чл.146 т.4 от АПК, тъй като неоправдано разширява кръга на упълномощените лица, извън заместниците на кмета на общината. Моли се за отмяна на разпоредбата на чл.48 ал.3 в частта: „или упълномощено от него лице“ от Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград, издадена от Общински съвет – Димитровград. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски съгласно приложен списък.

Ответникът, Общински съвет – Димитровград, редовно призован, не изпраща представител. В писмо регистрационен индекс: ОбС-10-269#1/06.10.2020г., с което е изпратена административната преписка по приемане на Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград се излагат твърдения, че жалбоподателят няма пряк, непосредствен и личен правен интерес от оспорване на посочения текст от Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград, поради което и жалбата е недопустима. В случай, че се приеме жалбата за допустима, се моли да бъде приета за неоснователна. Прави се изрично възражение за прекомерност на заплатените разноски – адвокатски хонорар, предвид правната и фактическа сложност на делото. Моли се в случай, че се приеме жалбата за основателна и се присъдят разноски, да се има предвид направеното възражение за прекомерност на разноските по делото и се присъдят същите в размер под минималния такъв и то само за извършеното от упълномощения адвокат действие, като се има предвид, че не е налице процесуално представителство по делото, а единствено и само изготвяне на жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание изразява становище, че намира жалбата за частично основателна. Въведените с нея възражения за допуснати процесуални пороци във връзка с приемане на оспорената разпоредба от Наредба №16 на Община Димитровград, приета от Общински съвет - Димитровград счита, че не са налични, обаче за противоречива с нормативен акт от по-висок ранг на оспорената разпоредба, намира жалбата за основателна. Действително тази разпоредба била приета от компетентен орган в изискуемата от закона форма, но противоречала на чл.25 ал.5 от ЗМСМА. В посочения смисъл се моли да бъде уважена жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка регистрационен индекс: РД-28-401/02.09.2019г. (регистрационен индекс: ОбС-07-310/03.09.2019г.) кметът на Община Димитровград е предложил на Общински съвет – Димитровград да приеме следното решение: „На основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и във връзка с чл.62, ал.10 от ЗУТ 1. Приема Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград. 2. Възлага на кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението и контролът по приложението на Наредбата.“ В докладната записка са посочени причините, които налагат приемането на предложения проект на Наредба; целите, които се поставят с предложения проект на Наредба; финансовите и други средства, необходими за прилагане на новата Наредба; очакваните резултати от прилагане на Наредбата, включително финансовите резултати и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Посочено е също, че проектът на Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград, ведно с мотивите за нейното приемане, са публикувани на страницата на Община Димитровград на 30.08.2019г. на основание чл.26 от Закона за нормативните актове. Отбелязано е, че заинтересованите лица, в срок от 30 дни от публикуването на докладната на интернет страницата на Община Димитровград, могат да предоставят в ОЦУИГ (Общински център за услуги и информация на гражданите) – партерен етаж в сградата на общината – в рамките на работното време от 8.30 до 17.00 ч. становища и предложения по докладната, адресирани до кмета на Община Димитровград.

По делото са представени публикация на докладната записка и проекта на интернет страницата на Община Димитровград, Становища на постоянните комисии, разгледали докладната записка и Справка по чл.26 ал.5 от ЗНА.

С Решение №15/28.11.2019г., на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и във връзка с чл.62, ал.10 от ЗУТ, Общински съвет - Димитровград е решил следното: 1. Приема Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград. 2. Възлага на кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението и контролът по приложението на Наредбата.

В гласуването при приемане на Решение №15/28.11.2019г. са участвали 33 общински съветници (от общо 33, съгласно чл.4 ал.1 от Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация), от които 31 общински съветници са гласували „за”, 0 „против“, „въздържали се” - 2.

По делото се представя в актуалната ѝ действаща редакция Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград (Наредбата).

Видно от отразеното в §1 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, същата се приема на основание чл.20, чл.21, ал.1, т.13 от ЗМСМА и чл.62, ал.10 от ЗУТ.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По спора за допустимостта, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Предмет на оспорване е конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Димитровград. На основание чл.186 ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В случая, от представеното по делото копие от лична карта на П.Т.З. се установява, че същият има към датата на подаване на жалбата постоянен адрес ***, с оглед на което за него съществува правен интерес от оспорването на коментираната разпоредба, приета с Наредбата, доколкото е възможно неговите права да бъдат засегнати в бъдеще, или за него да се породи задължение, напр. административно-наказателно такова. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само разпоредбата на чл.48 ал.3 от Наредбата, в частта относно думите „или упълномощено от него лице“, което е допустимо съгласно чл.185 ал.2 вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187 ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С оглед горното, Наредбата, от която е и разпоредбата на чл.48 ал.3 в оспорената ѝ част, е приета от компетентен орган – Общински съвет – Димитровград, съобразно чл.21, ал.2 от ЗМСМА.

Общинският съвет е орган на местното самоуправление и решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност, както и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи – чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА. В изпълнение на предоставените им правомощия, общинските съвети са овластени да приемат подзаконови нормативни актове - Наредби, с които уреждат, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение – чл.76, ал.3 от АПК, във вр. с чл.8 от ЗНА, във вр. с чл.21, ал.2 от ЗМСМА.

Текстът на чл.48, ал.3 от Наредбата е в Глава шеста, озаглавена „Контрол. Обезщетения. Административно-наказателни разпоредби.“ В чл.48 ал.1 от Наредбата е посочено, че нарушенията по тази наредба се констатират с акт за установяване на административно нарушение, съставен от длъжностни лица от общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината. Разпоредбата на чл.48, ал.3 от Наредбата гласи следното: „Въз основа на акта за установяване на административно нарушение кметът на общината или упълномощено от него лице издава наказателно постановление.“.

Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а в чл.8 от ЗНА и чл.76, ал.3 от АПК е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредените от тях обществени отношения с местно значение. Според чл.15, ал.1 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Тоест уредбата, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, или да преурежда по различен начин вече уредени от закона обществени отношения.

При направената преценка за съответствие с материалния закон, съдът намира, че разпоредбата на чл.48, ал.3 от Наредбата е незаконосъобразна в частта „или упълномощено от него лице“.

Според общата разпоредба на чл.47 ал.1 б.“а“ предл.3 от ЗАНН, административни наказания могат да налагат кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение. Съгласно ал.2 на чл.47 от ЗАНН, кметовете могат да възлагат правата си на наказващи органи и на определени от тях длъжностни лица, но само когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерски съвет.

Наредбата е издадена и на основание изрична разпоредба на ЗУТ – чл.62, ал.10 от ЗУТ, съгласно която Общинският съвет приема наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината. ЗУТ обаче не регламентира изрично кой е компетентният да налага наказания орган за нарушения на Наредбата. При това положение приложима е специалната разпоредба на чл.22 ал.5 във връзка с ал.4 от ЗМСМА, съгласно която наказателните постановления за нарушаване на наредбите (приети от ОбС) се издават от кмета на общината или от негов заместник. Следователно предвидената в чл.48 ал.3 от Наредбата възможност наказателни постановления за нарушения на Наредбата да се издават освен от кмета, също и от упълномощено от него лице, т. е. от широк и неопределен кръг длъжностни лица, а не само от негов заместник, е в противоречие с изискванията на чл.22 ал.5 от ЗМСМА във връзка с чл.47 ал.1, б.“а“ във вр. с ал.2 на ЗАНН, тъй като нито ЗАНН, нито ЗМСМА делегират компетентност на наказващи органи на други лица, извън изрично посочените. Предвид изложеното, нормата на чл.48 ал.3 от Наредбата, в частта „или упълномощено от него лице“, противоречи на материалноправни норми от по-висока степен.

Поради това в оспорената част горепосочения текст от Наредбата следва да се отмени, като незаконосъобразен.

При този изход на спора, в полза на оспорващия следва да се присъдят направените в производството разноски.

Внесената държавна такса възлиза на 10.00 лв., заплатената такса за обнародване на оспорването в ДВ е 20.00 лв., а съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие, се претендира договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лв.

От страна на ответника се прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът, в настоящия му състав, намира за напълно основателно. Безспорно, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските, но в размер не по - малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата. Нормата на чл.78 ал.5 от ГПК, приложима във връзка с чл.144 от АПК, въвежда две кумулативно свързани предпоставки, а именно: адвокатското възнаграждение да е прекомерно /съобразно фактическата и правна сложност на спора/ и насрещната страна да е направила искане за прекомерност на претендираните разноски. Размерът следва да е справедлив, обоснован и съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и да не бъде по - нисък от предвидения минимален такъв, определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира, че несъмнено делото не е нито с голяма фактическа, нито с голяма правна сложност. Жалбата, по която е образувано, е подадена чрез пълномощник, а в проведеното единствено съдебно заседание, където се явява пълномощник, не се правят допълнителни доказателствени искания, нито се сочат други доказателства. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи като основателно възражението на ответника за прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат в размер на 1200.00 лв., като го намали до размера, определен в разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален такъв. Съгласно цитираната норма, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лв. Така общо дължимите от ответника разноски, за които следва да бъде осъден в настоящото производство, възлизат общо на 530.00 (петстотин и тридесет) лева.

Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.48, ал.3 от Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград, в частта относно думите: „или упълномощено от него лице“.

ОСЪЖДА Общински съвет - Димитровград да заплати на П.Т.З. ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 530.00 (петстотин и тридесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.