Решение по Административно дело 32/2020г.

РЕШЕНИЕ

№291

29.06.2020 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

при секретаря Ангелина Латунова .....…...……….........................… в присъствието на

прокурора Невена Владимирова ............……................………………………... като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 32 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково срещу чл.21 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград.

В съдебното производство е допуснато присъединяването на П.Т.З. ***, към оспорването инициирано с протеста срещу чл.21 от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, в частта по т.1, касаеща недвижимите имоти на гражданите на територията на гр.Димитровград, както и в частта по т.2, касаеща недвижимите имоти на гражданите в с.Бодрово.

В протеста се сочи, че Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград била приета с Решение №801 от 30.11.2017г. на Общински съвет – Димитровград, изм. с Решение №1152/31.01.2019г. Наредбата била подзаконов нормативен административен акт, съгласно определението за нормативен административен акт по чл.75, ал.1 от АПК във вр. с чл.7, ал.1 от ЗНА. Състояла се от административноправни норми, които се отнасяли за неопределен и неограничен брой адресати и имали многократно действие и можело да се оспорва без ограничение във времето, съгласно чл.185 във вр. с чл.187 АПК. При извършена проверка по реда на надзора за законност се установявала незаконосъобразност на чл.21 от Наредбата. Сочи се, че според чл.21 от Наредбата „Размерът на данъка върху недвижимите имоти на територията на Община Димитровград е както следва: 1. За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията на територията на гр. Димитровград данъкът е в размер на 2.0 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение №2 от ЗМДТ.; 2. За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията в останалите населени места на общината: гр. Меричлери, с. Ябълково, с. Горски извор, с. Добрич, с. Крепост, с. Черногорово, с. Радиево, с. Крум, с. Върбица, с. Бодрово, с. Сталево, с. Скобелево, с. Каснаково, с. Воден, с. Брод, с. Злато поле, с. Долно Белево, с. Голямо Асеново, с. Малко Асеново, с. Бряст, с. Здравец, с. Странско, с. Длъгнево, с. Великан, с. Светлина и с. Райново данъкът бил в размер на 1.5 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение №2 от ЗМДТ.; 3. За нежилищните имоти на предприятията на територията на цялата община данъкът е в размер на 2.0 на хиляда върху данъчната оценка, определена по реда на чл.21 от ЗМДТ.“. Твърди се, че с Решение на КС №4/09.04.2019г. по конст. дело №15/2018г. /ДВ, бр.32 от 16.04.2019г./ разпоредбата на чл.22 ЗМДТ със съдържанието в редакцията ДВ бр.98 от 2018г., в сила от 01.01.2019г. била обявена за противоконституционна. При това положение се налагало да се съобрази диспозитива на решение на КС №22/31.10.1995г. по конст. дело №25/1995г. – „Когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда.“. Сочи се, че към настоящия момент при преценката за законосъобразност се държала сметка на чл.22 ЗМДТ с „възстановеното съдържание“ – общинският съвет определя с наредба по чл.1, ал.2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. След граматическо тълкуване ставало ясно, че законодателят фиксира еднакви граници при определяне размера на данъка върху недвижимите имоти, без диференциация според вида на имота и неговото местоположение. По подробно изложените в протеста съображения се моли за отмяна на нормата на чл.21 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В жалбата от П.Т.З. (обективирана в подадена от лицето молба за присъединяване) се навеждат доводи, че проведената сесия на Общински съвет Димитровград от 9 ч. на 30.11.2017г. била незаконна, защото била в нарушение на чл.21, ал.3 от ЗМСМА и била проведена по Правилника за организацията и дейността на ОбС, неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация /за краткост: Правилника, приет с Решение №95/28.01.2016г./, тъй като преди него имало още два действащи правилника /издадени с Решение №68/20.12.2007г. и Решение №37/18.12.2003г. на Общински съвет Димитровград/, според които сесиите се провеждали с начален час от 9:15 ч. Това била причина за отсъствието на някои съветници при гласуване на оспорената част от наредбата. В този смисъл било Решение №102/30.01.2020г. на Общински съвет Димитровград, отменило правилниците от 2003г. и 2007г. На следващо място се навеждат доводи, че от протокола, воден за сесията от 30.11.2017г., не ставало ясно по какъв начин се отчитал гласът при поименното гласуване – чл.5, б.“в“, т.2, вр. чл.80 ал.2 от Правилника, дали чрез вдигане на ръка, електронно, поименно с отговор или подписване, поради което приетото Решение №800 било незаконосъобразно. Липсвала обосновка в проекта на наредбата защо се приема нова наредба. Липсвала обосновка защо за Димитровград ставката на ДНИ била 2 промила, а ставката в другите 26 населени места от общината да е 1,5 промила. И двете ставки на промилите били изключително високи и необосновани. Неразбираемо било защо задължените лица от с. Бодрово плащали ДНИ, който никога не се връщал за благоустрояване на селото, а налога им се преразпределял и усвоява от другите села, така било вече 30 години. Оспорената разпоредба на чл.21 от процесната наредба определяла размера на данъка за недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията в Димитровград в размер от 2 промила, за тези на територията на останалите 26 населени места в размер от 1,5 промила, а за нежилищните имоти на предприятията в размер от 2 промила върху данъчната оценка на имотите. Тази диференциация на имотите по вид и местонахождение била в разрез с разпоредбата на нормативен акт от по-висока степен – чл.22 от ЗМДТ /ДВ, бр. 98 от 2010г./, както към момента на издаване на оспорената част, така и към настоящия момент, предвид обявяването на редакцията на чл.22 ЗМДТ /ДВ, бр. 98 от 2018г./ за противоконституционна с Решение №4/09.04.2019г. по кд №15/2018г. на КСРБ /обн. ДВ, бр.32/16.04.2019г./. Т.е. оспорената част била незаконосъобразна и в разрез с нормата на чл.15, ал.1 от ЗНА, отменително основание по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Моли се за отмяна на разпоредбата на чл.21 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград. Претендира се и присъждане на сторените деловодни разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя уточнява, че се оспорва разпоредбата на чл.21, т.1 и т.2 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград само в частите им, които касаят недвижимите имоти на гражданите в гр. Димитровград и недвижимите имоти на гражданите в с. Бодрово, където жалбоподателят има имоти. Моли за отмяна на съответните норми и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, Общински съвет – Димитровград, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание поддържа протеста и дава заключение за отмяна на протестираната разпоредба. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

От Кмет на Община Димитровград била изготвена Докладна записка регистрационен индекс РД-28-633/16.11.2017г., съответно регистрационен индекс ОбС-07-309/16.11.2017г., относно: Приемане на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград. С докладната записка било направено предложение Общински съвет – Димитровград да приеме следния проект за решение: На основание чл.1, ал.2 от ЗМДТ и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, Общински съвет – Димитровград приема следното решение: 1. Отменя Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград (приета с Решение №104 от 24.01.2008 година, изменена и допълнена с решения №471/29.01.2009г.; №809/17.12.2009г.; №1335/27.10.2011г.; №1431/31.03.2011г.; №250/26.04.2012г.; №1180/30.01.2014г.; №1373/26.06.2014г.; №1560/18.12.2014г.; №47/17.12.2015г. и №376/29.09.2016г.); 2. Общински съвет Димитровград приема Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград.; 3. Възлага на Кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението.

Докладната записка била публикувана на интернет страницата на Община Димитровград на 25.09.2017г. (л.46 – 63 по делото).

Видно от регистрация на инициативна входяща преписка с рег. индекс ОбС-07-309/16.11.2017г., цитираната по-горе докладна записка на Кмет на Община Димитровград е разгледана на 21.11.2017г. от Постоянна комисия Икономическа политика и бюджет, като е отразено – Положително становище; на 21.11.2017г. от Постоянна комисия Транспорт и съобщения, като е отразено 2-ма – „въздържали се“, 3-ма „за“; на 21.11.2017г. от Постоянна комисия ТСУ, строителство и комунални дейности, като е отразено 2-ма „въздържали се“, 5-ма „положително становище“; на 21.11.2017г. от Постоянна комисия Култура, вероизповедания и средства за масова и , като е отразено – положително становище; на 22.11.2017г. от Постоянна комисия Търговия, общински пазари и тържища, като е отразено - Положително становище; на 22.11.2017г. от Постоянна комисия Здравеопазване и социални дейности, която е изразила положително становище; на 22.11.2017г. от Постоянна комисия Европейски програми и опазване на околната среда, която е изразила положително становище; на 22.11.2017г. от Постоянна комисия Образование, младеж и спорт, която е изразила положително становище с 2-ма „въздържали се“; на 23.11.2017г. от Постоянна комисия Аграрна политика и земеделие, която е изразила положително становище; на 23.11.2017г. от Постоянна комисия Законност и обществен ред, като е отразено „законосъобразна“.

Представена е справка (л.65) за постъпилите предложения относно публикуван проект на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград от 16.11.2017г., в която е посочено, че по проекта на Наредбата е постъпило едно становище на Валентина Тодорова Кунева – общински съветник. Направените предложения са приети. Отбелязано е, че справката е публикувана на 16.11.2017г.

С Решение №801 от 30.11.2017г., взето на заседание на Общински съвет Димитровград (Протокол №29), на основание чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1, т.6 и т.7 от ЗМСМА, Общински съвет – Димитровград: 1. Отменя Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград (приета с Решение №104 от 24.01.2008 година, изменена и допълнена с решения №471/29.01.2009г.; №809/17.12.2009г.; №1335/27.10.2011г.; №1431/31.03.2011г.; №250/26.04.2012г.; №1180/30.01.2014г.; №1373/26.06.2014г.; №1560/18.12.2014г.; №47/17.12.2015г. и №376/29.09.2016г.); 2. Общински съвет Димитровград приема Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград.; 3. Възлага на Кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението.

В гласуването при приемане на Решение №801 от 30.11.2017г. са участвали 22 общински съветници (от общо 33, съгласно Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация), от които 20 общински съветници са гласували „за”, 2 гласували „против“, няма гласували „въздържал се”.

Видно от данните по делото, Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград е изменена и допълнена с Решение №1152 от 31.01.2019г., взето на заседание на Общински съвет Димитровград, проведено на 31.01.2019г., но разпоредбата на чл.21 не е променяна.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Протестът и жалбата са процесуално допустими. Предмет на оспорване е разпоредба от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Димитровград. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. На основание чл.186, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Оспорването на конкретни разпоредби от подзаконовия нормативен акт е допустимо, съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето.

Разгледани по същество, протестът и жалбата са основателни.

Нормата на чл.21, ал.2 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда принципна компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същата разпоредба, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С оглед горното, Наредбата като цяло и от която се протестират разпоредби, следва да се приеме за издадена от компетентен орган – Общински съвет – Димитровград, съобразно чл.21, ал.2 от ЗМСМА.

Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че Наредбата е приета с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на кворум, с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници и при явно гласуване, т. е. при спазване на изискванията по чл.27, ал.2, ал.3 от ЗМСМА (в приложимите редакции).

От събраните по делото доказателства се установява, че преди внасянето на проекта за приемане Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, същият е публикуван на интернет страницата на Община Димитровград, заедно с мотивите, съответно доклада, при спазване на предвидения в разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗНА срок. Ето защо, предвид изложеното се налага изводът, че не е допуснато нарушение на чл.26, ал.3 и ал.4 от ЗНА.

Следва да се добави, че при всяко едно приемане на подзаконов нормативен акт е необходимо органът да съблюдава правилата и на чл.28 от ЗНА, служещи като гаранция за законосъобразното му приемане. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗНА (обн. ДВ бр.46/2007г.), проектът на нормативен акт, заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Според ал.2, мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Алинея 3 на чл.28 от ЗНА гласи, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал.2, не се обсъжда от компетентния орган.

В случая, по делото не се представят доказателства за изпълнение на изискването на чл.28, ал.2 от ЗНА, касателно оспорените разпоредби от местната наредба. В докладната записка на Кмета на Община Димитровград, въз основа на която е приета Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци и такси на територията на Община Димитровград, липсва обосновка за това по какви причини размерът на данъка е определен именно в размера, посочен в оспорената разпоредба, така и по какви причини размерът на данъка върху недвижимите имоти следва да се определи в нееднакъв(по-нисък)размер за недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията в населените места на територията на населените места в Общината, различни от гр.Димитровград, а за недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията на територията на гр.Димитровград и нежилищните имоти на предприятията на територията на цялата община, в по-висок размер. Това обстоятелство не може да се установи и от представения от ответника по делото протокол от проведеното заседание на Общински съвет, който е и общо достъпен на страницата на ответника на адрес: https://www.dimitrovgrad.bg/bg/posts/view/9370 , тъй като видно от съдържанието му по т. 6 от дневния ред, единствените направени изказвания касаят приложение 2, т.2 от Наредбата, т.е. липсват направени изказвания от общинските съветници, касаещи оспорената разпоредба и който да биха могли да се приемат за мотиви отговарящи на изискванията на чл.28 от ЗНА.

Независимо от горното, съдът констатира и друг порок - материална незаконосъобразност, на процесните текстове от Наредбата, предпоставящ тяхната отмяна, като при преценката се взе предвид следното:

От данните по делото се установява, че текстът на чл.21 от Наредбата не е променян от датата на приемането му с Решение №801 от 30.11.2017г. и гласи следното: „Чл.21. Размерът на данъка върху недвижимите имоти на територията на община Димитровград е както следва: 1. За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията на територията на гр. Димитровград данъкът е в размер на 2.0 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение №2 от ЗМДТ.; 2. За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията в останалите населени места на общината: гр. Меричлери, с. Ябълково, с. Горски извор, с. Добрич, с. Крепост, с. Черногорово, с. Радиево, с. Крум, с. Върбица, с. Бодрово, с. Сталево, с. Скобелево, с. Каснаково, с. Воден, с. Брод, с. Злато поле, с. Долно Белево, с. Голямо Асеново, с. Малко Асеново, с. Бряст, с. Здравец, с. Странско, с. Длъгнево с. Великан, с. Светлина и с. Райново данъкът е в размер на 1.5 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение №2 от ЗМДТ.; 3. За нежилищните имоти на предприятията на територията на цялата община данъкът е в размер на 2.0 на хиляда върху данъчната оценка, определена по реда на чл.21 от ЗМДТ.“.

По аргумент от разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК, приеманите от общинските съвети нормативни актове (наредби) имат вторичен и производен характер спрямо законите и не могат да установяват изисквания (тежести), каквито законът не предвижда.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗМДТ (в последната редакция на разпоредбата - ДВ бр.98 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), Общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 размера на данъка: 1. за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите имоти по т. 2, в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот; 2. за жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници, приет с Решение на Министерския съвет № 153 от 24 февруари 2012 г., които за съответната година не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма, в граници, както следва: а) от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – за имотите, разположени в балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти от национално значение, включени в списъка по т.2; б) от 4,5 до 6 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – за имотите, включени в списъка по т.2, извън тези по буква „а“.

С Решение №4 от 09.04.2019г. по к. д. №15/2018г., Конституционният съд на Република България обявява за противоконституционни разпоредбите на чл.22 от Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр.117 от 10.12.1997г., посл. изм., бр.24 от 22.03.2019г.). и в който са били регламентирани границите, в които местния законодател може да определя размера на данъка.

В цитираното решение на конституционният съд е възприето разбирането, „че като публичноправно вземане на държавата или общината данъците се установяват едностранно от държавата и само със закон, което гарантира правата на данъкоплатците (Решение № 3 от 1996 г. по к.д. № 2/1996 г.). Народното събрание не може да делегира това свое изключително правомощие на изпълнителната власт (пост. практика на КС: Решение № 3 от 1996 г. по к.д. № 2/1996 г.; Решение № 9 от 1996 г. по к.д. № 9/1996 г.; Решение № 6 от 1998 г. по к.д. № 4/1998 г.; Решение № 8 от 2002 г. по к.д. № 7/2002 г.).

Данъците са предназначени за осигуряване на финансови средства за изпълнението на публичните функции на държавата и техен белег е едностранното властническо установяване. Принципно ограничение на публичната власт е конституционното изискване всички граждани да бъдат третирани от закона по еднакъв начин, включително и в материята на данъчното облагане. В защита на конституционните права на гражданите чл. 60 от Конституцията закрепва изискването за съобразеност на данъците с техните доходи и имуществото. По отношение специално на местните данъци чл. 141, ал. 3 от Конституцията предвижда правомощие за определяне на размера на местните данъци не от Народното събрание, а от общинския съвет, но при условия, по ред и в граници, определени само от Народното събрание със закон. Действащата редакция на чл. 141, ал. 3 е резултат от изменението на Конституцията от 2007 г. (ДВ, бр. 12 от 2007 г.). Въведената по този начин финансова децентрализация внася нюанс в правното регулиране на обществените отношения, свързани с общинските публични финанси, по отношение на размера на местните данъци, но не променя конституционното изискване за законоустановеност на данъците във всичките им елементи: данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и др.“

За разлика от начина на определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите посочен в чл. 20 от ЗМДТ и който зависи от вида на имота, местонахождението, площа, конструкцията и овехтяването и т.н. съобразно Приложение № 2 от закона, в чл. 19, ал.1 от ЗМДТ изрично е посочено, че единственият критерий от значение за определяне размера на данъка за недвижими имоти е данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Съгласно Решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд е възприето, че Решение на последния, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие. Поради което, с оглед обявяването на чл.22 от ЗМДТ за противоконституционен, с Решение № 4 от 09.04.2019г. по к. д. №15/2018г., на Конституционният съд на Република България следва да се приеме, че към настоящия момент не съществува правна норма от по-висш ранг, определяща в какви граници следва да бъде определен размера на данъка върху недвижимите имоти.

В случая е налице противоречие на протестираната разпоредба от общинската наредба с разпоредбите от по-висш ранг, защото със същата се определя различен размер на данъка в зависимост от местонахождението и функционалната употреба на недвижимия имот.

В случая протестираната разпоредба въвежда по-висока данъчна ставка за недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията на територията на гр. Димитровград, както и за нежилищните имоти на предприятията на територията на цялата община, в сравнение с недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията в останалите населени места на общината. От друга страна, по-висок размер на данъка е в колизия и с принципа на равенство по чл.6, ал.2 от Конституцията и с принципа данъчната тежест да съответства на доходите и имуществото на гражданите, прогласен в чл.60, ал.1 от Конституцията, още повече, че функционалната употреба(жилищна, нежилищна и промишлена/производствена) и местонахождението на имота веднъж е отчетено при определяне на размера на данъчната оценка на имотите. Съгласно практиката на Конституционния съд- Решение № 9/1996г. на КС на РБ по конст.дело № 9/1996г., и Решение № 11/26.11.2013г., по конст. дело № 20/2013г., размерът на данъка върху недвижимите имоти се обуславя от стойността на обекта, без да се влияе от нуждите, за които той се използва, а начинът на ползване не е елемент от стойността. Това е видно и от съдържанието на чл. 19, ал.1 от ЗМДТ, според който данъчната ставка зависи само от данъчната оценка на имота. Определянето на размера на данъка в зависимост от други критерии произтичащи не от закона, противоречи на конституционният императив данъчният закон да съдържа точна и ясна уредба на всички елементи, характеризиращи данъчното задължение

Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че текстът на чл.21 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград не е съобразен с действащия материален закон поради което следва да бъде отменен.

С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че протестът и жалбата са основателни и следва да бъдат уважени.

Предвид изхода на спора и с оглед изричното искане от вносителя на протеста, ответникът по оспорването следва да възстанови направените от Окръжна прокуратура – Хасково разноски в размер на 20 лева, представляващи заплатена такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник“. Следва да се възстановят и направените от П.Т.З. разноски в размер на 800.00 лева представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение, по което ответникът не е ангажирал становище за прекомерност.

Водим от гореизложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, чл.21 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград.

ОСЪЖДА Общински съвет – Димитровград да заплати на Окръжна прокуратура – Хасково направените по делото разноски в размер на 20.00 (двадесет) лева.

ОСЪЖДА Общински съвет – Димитровград да заплати на П.Т.З. ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 800.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

При неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени, решението да се оповести по реда на чл.194 от АПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.