Р Е Ш Е Н И Е

№24

гр.Хасково, 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА

                              ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА

                             РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия П. Костова адм.д №895 по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185 -196 от АПК.

Образувано е по жалба на П.Т.З. *** против разпоредбата на чл.56, ал.2, в частта „наказателните постановления…………се издават от кмета на общината или упълномощени от него органи“ от Наредба №11 Противопожарна наредба, приета с Решение №102/17.09.1992 г. и актуализирана с Решение №891/30.07.2003 г. на Общински съвет – Димитровград.

Жалбоподателят излага доводи за нищожност на оспорения нормативен текст. Твърди, че в Закона за министерството на вътрешните работи не се съдържа разпоредба, която да овластява общинските съвети да издават наредба от вида на тази, чийто нормативен текст се оспорва, още по-малко оспорената от нея част. Сочи, че с разпоредбите на чл.6, ал.1, т.4 и чл.17, чл.58 и чл.124-140 от ЗМВР, законодателят възложил осигуряването на пожарната безопасност и защитата при пожари в отговорност на МВР. Така, относимите въпроси по пожарна безопасност били уредени в актове от по-висока степен – наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, както и от наредба, приета с постановление на министерския съвет. Също така, уреденият в Наредба №11 Противопожарна наредба раздел девет – административнонаказателна дейност, и учредената контролно-санкционна власт на кмета на общината с оспорената част от наредбата, представлявал явно присвояване на чужди нормотворчески функции от Общински съвет – Димитровград, тъй като била налице законова уредба – чл.267, във вр. с чл.260-чл.263 от ЗМВР, за уреждане на наказанията. Аргумент в подкрепа на твърдението за нищожност на обжалваният текст било и това, че приемането на наредбата станало с Решение №102 от 17.09.1992 г., като към тази дата тя не била публикувана, нито било влязло в сила решението на общинския съвет, с което била приета, т.е. налице било процесуално нарушение при приемането на нормативния акт. Предвиденото в §1 от наредбата влизане в сила на същата от деня на приемането ѝ било в разрез с чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България. Според действащия Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, приетите от общинския съвет наредби се публикували във вестник „Ориент експрес“. Предвид изложеното се твърди, че наредбата, ведно с оспорената част, не била влязла в сила, или ако била публикувана, не се знаело кога и къде, нито било възможно да се установи от коя дата влязла в сила.

По изложените съображения се иска прогласяване на нищожност на чл.56, ал.2 в частта „наказателните постановления…………се издават от кмета на общината или упълномощени от него органи“ от Наредба №11 Противопожарна наредба на Общински съвет – Димитровград. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуален представител.

Ответната страна - Общински съвет - Димитровград, чрез председателя, в писмен вид, навежда доводи за липса на правен интерес от оспорване. В случай на приемане жалбата за допустима, моли да бъде приета за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар на жалбоподателя.

Представителят на окръжна прокуратура – Хасково приема оспорването за основателно. Счита, че Общински съвет – Димитровград излязъл извън рамките на законовата делегация, като уредил обществени отношения в разрез с нормативен акт от по-висока степен.

Административен съд - Хасково, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представената по делото административна преписка е видно, че Наредба №11 Противопожарна наредба (Наредбата) е приета на 17.09.1992 г. с Решение №102 от Общински съвет – Димитровград.

На 04.07.2003 г. в Община Димитровград под рег.индекс и дата 16-00-71/04.07.03 г. е заведено Предложение от началника на Районна служба „Пожарна и аварийна безопасност“ - Димитровград за изменение и допълнение на Наредбата. Предложените изменения са представени на вниманието на Общински съвет – Димитровград от Г. В. Г.– Общински съветник, с Докладна записка рег. индекс и дата 06-00-179/16.07.03 г., който предложил колективният орган да вземе решение, с което да утвърди изменение и допълнение на Наредбата.

С Решение №891/30.07.2003 г. Общински съвет – Димитровград утвърдил изменения и допълнения на Противопожарна наредба на Общински съвет – Димитровград. Решението е прието с 21 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“.

След проверка на оспорения текст от подзаконовия нормативен акт, съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспорването е допустимо. Обжалва се част от разпоредба от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на община Димитровград. На основание чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Видно от представените от жалбоподателя заверени копия от лична карта, свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация, последният е с постоянен адрес ***, следователно е адресат на нормите от подзаконовия нормативен акт, респ. за него е налице правен интерес от оспорването им.

Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае част от текста на чл.56, ал.2 от Наредба №11 Противопожарна наредба на Общински съвет - Димитровград, което е допустимо, по аргумент от разпоредбата на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето.

Разгледана по същество, оспорването е основателно.

Общинският съвет е орган на местното самоуправление и решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност, както и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи – чл.21, ал.1, т.23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). В изпълнение на предоставените им правомощия, общинските съвети са овластени да приемат подзаконови нормативни актове - наредби, с които уреждат, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение – чл.76, ал.3 от АПК, вр. чл.8 от Закона за нормативните актове (ЗНА), вр. чл.21, ал.2 от ЗМСМА. В случая, Противопожарна наредба №11 на Общински съвет - Димитровград е приета в предвидената от закона форма, при спазване изискванията за кворум и мнозинство при гласуване на решението за приемането ѝ.

Атакувания пред съда текст от разпоредбата на чл.56, ал.2 на Наредбата гласи, „наказателните постановления ………… се издават от кмета на общината или упълномощени от него органи“.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателя за наличие на основание за отмяна на оспорения текст, поради неспазване на изискванията на чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България, както и на чл.37, ал.1 от ЗНА (в приложимата редакция). Съгласно чл.5, ал.5 от Конституцията, „Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.“ В чл.37, ал.1 от ЗНА (в приложимата редакция - ДВ, бр. 27 от 3.04.1973 г.) е предвидено, че „законите, указите, постановленията на Министерския съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства се обнародват в Държавен вестник. Според ал.2 на чл.37 от ЗНА (ДВ, бр. 27 от 3.04.1973 г.), „нормативните актове на народните съвети се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин в района на съвета.“

Предвид цитирания текст от Конституцията и относимата към датата на гласуване на решението на Общински съвет – Димитровград, с което в приета Противопожарна наредба №11, редакция на посочената разпоредба на ЗНА, както и с оглед липсата на доказателства за изпълнението им, безспорно е налице допуснато процесуално нарушение от страна на ответника. Действително приетата Наредба не е била обнародвана или разгласена по друг начин. Доказателства в тази насока нито се представят пред съда, нито се твърди тяхното съществуване. Не са представени доказателства и за обнародване/разгласяване на приетите с Решение №891/30.07.2003 г. на Общински съвет – Димитровград изменения на Наредбата, включващи и създадената нова алинея 2 на чл.56 от Наредбата. Следователно не се доказва по делото, че оспореният текст от разпоредбата на чл.56, ал.2 от Наредбата е в влязъл в сила. Посочването в преходните и заключителни разпоредби на Наредбата на дата, от която тя влиза в сила, е недостатъчно да произведе правно действие.

Чрез обнародването на нормативния акт, съдържащите се в него волеизявления се довеждат до знанието на правните субекти. Обнародването е елемент от процедурата по издаването на подзаконовите нормативни актове на общинските съвети и неизпълнението му е нарушение на процесуалните правила, защото е пречка актът да произведе правно действие. Приложен необнародван нормативен текст създава нежелана от правния ред привидност, че той има правно действие и валидно регулира обществените отношения. Така констатираното от съда допуснато процесуално нарушение представлява съществено такова и е предпоставка за отмяна на оспорения текст само на това основание.

На следващо място, съдът приема, че оспореният текст на Наредбата е приет без на Общински съвет – Димитровград да са били предоставени законови правомощия за издаването му. Съгласно приложимата към дата на издаването на Наредбата редакция на чл.8 от ЗНА (ДВ, бр. 27 от 3.04.1973 г.), „всеки народен съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение в областта на изпълнително-разпоредителната дейност на съвета.“ Според текста общинският съвет има нормотворческа компетентност, но следва да е изрично овластен от Конституцията или от закон, за да е валиден неговия акт. В случая оспореният текст от Наредбата е приет като подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл.22 от ЗМСМА (ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991 г.) и чл.100, ал.3 от ППЗМВР. Цитираните законови текстове обаче не предвиждат компетентност на общинските съвети да издават нормативни разпоредби, с които да дават правомощия на кмета на общината или упълномощени от него органи да издават наказателните постановления във връзка с установени нарушения на изискванията за пожарна безопасност. Разпоредби, които да регламентират посочените правомощия, не се съдържат и по настоящем в действащите редакции на ЗМСМА, ЗМВР и Правилник за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи.

Гореизложеното води до извода, че Общински съвет - Димитровград е приел оспорения текст на Наредбата, без за това да е била налице законова делегация. Според чл.76, ал.1 и ал. 2 от АПК, нормативните актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи, а компетентността за това не може да се делегира. Съгласно чл.76, ал.3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществените отношение с местно значение. При липса на изрична, овластяваща общинските съвети, разпоредба в закона да уредят този вид обществени отношения с подзаконов нормативен акт, такъв не може да бъде издаден от тях, а издаденият не е валиден, респ. невалиден се явява и оспореният в случая текст от Наредбата. Липсата на законово определена компетентност за издаването на даден подзаконов нормативен акт води до нищожност на акта, съответно на оспорения нормативен текст. При това положение, разпоредбата на чл.56, ал.2 в частта „наказателните постановления…………се издават от кмета на общината или упълномощени от него органи“ от Наредба №11 Противопожарна наредба, приета с Решение № 102/17.09.1992 г. и актуализирана с Решение №891/30.07.2003 г. на Общински съвет – Димитровград, следва да се обяви за нищожна.

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото и разноски. В случая направените разноски са в размер на 2260 лева, от които внесена държавна такса в размер на 20 лева, такса за обнародване на оспорването в Държавен вестник в размер на 40 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева. Последното обаче, предвид направеното от ответника възражение за прекомерност, следва да се определи в размер на 500 лева, съобразно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Осъществената в случая правна защита, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, не предполага определяне размера на възнаграждението за адвокат над нормативно установения минимум. Образуването на две дела по повод оспорване на текста от разпоредбата на чл.56, ал.2 от Противопожарна наредба №11, не е основание за уважаване на адвокатския хонорар в претендирания от жалбоподателя размер. Така, дължимите на жалбоподателя разноски са в общ размер на 560 лева.

Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА разпоредбата на чл.56, ал.2 в частта „наказателните постановления ………… се издават от кмета на общината или упълномощени от него органи“ от Наредба №11 Противопожарна наредба, приета с Решение № 102/17.09.1992 г. и актуализирана с Решение №891/30.07.2003 г. на Общински съвет – Димитровград.

ОСЪЖДА Общински съвет - Димитровград да заплати на П.Т.З. ***, направените по делото разноски в размер на 560 (петстотин и шестдесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

След влизането му в сила решението да се обнародва по реда на чл. 194 от АПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                    2.