№420
гр. Хасково, 23.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА- ИВАНОВА
при секретаря Светла Иванова в присъствието на прокурор Елеонора Иванова като разгледа докладваното от съдия П. Костова адм. д. №299 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Б.Б., срещу разпоредбата на чл.26, т.2, в частта „движение/управление на велосипеди“ от Наредба №2 за опазване на обществения ред на община Димитровград, приета с Решение №129/20.04.2004г. на Общински съвет – Димитровград.
Жалбоподателят твърди, че имал правен интерес по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК, защото съгласно чл.2, ал.1 от процесната наредба, тя била задължителна за всички лица, които живеят или временно пребивават на територията на общината, а той живеел в Д., на ул. „Х. С.“, бл…, вх…, ет.. ап…, където бил с постоянна и настояща адресна регистрация, а също така имал и къща и дворно място в с. Б.. Повлиян от призивите на екоактивистката Г. Т. и от промените в климата, все повече използвал собствения си велосипед за придвижване в града. В Д. нямало велоалеи, а заради пазарните дни – петък, събота и неделя, движението на МПС по градските булеварди и улици, било интензивно, поради което придвижването с велосипед по пътното платно било рисково, поради което повечето велосипеди се движели по тротоарите. Така оспорената част от разпоредбата рефлектирала върху правната му сфера, защото ако се движел с велосипед по тротоара го застрашавала глоба от 50 до 500 лева по силата на чл.41, ал.1 от процесната наредба. Жалбоподателят цитира Решение №5/17.04.2007г. по к.д. №11 от 2006г. на КС на РБ и позовавайки се и на преките и непосредствени разпоредби на чл.56 и чл.120, ал.2 от КРБ. Намира, че ответника по аргумент от чл.8 от ЗНА е лишен от компетентност да урежда обществени отношения, които вече са уредени с нормативен акт от по-висока степен, тъй като законодателят с разпоредбите на чл.79-82 и чл. 107-110 от ЗдвП, е уредил местата където могат да се управляват и движат МПС, мотоциклети, мотопеди и велосипеди, както и забранените за това места. На следващо място в жалбата се сочи, че ответникът не е спазил процедурните правила на чл.2а и чл.28 ЗНА, действали към 29.04.2004г., при издаване на наредбата и на оспорената ѝ част. Не бил публикуван проекта на наредбата в интернет 1 месец преди нейното приемане, с което били нарушени принципите на съгласуваност и откритост със заинтересованите страни, нямало анализ за съответствие с правото на ЕС и очакваните финансови резултати от нейното прилагане. Моли се да бъде обезсилена или отменена разпоредбата на
чл.26, т.2, в частта „движение/управление“ на „велосипеди“ от Наредба №2 за опазване на обществения ред на община Димитровград, приета с Решение №129/20.04.2004г. на Общински съвет – Димитровград. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски, съгласно приложен списък.
Ответникът – Общински съвет Димитровград, не ангажира становище по делото. Само в придружителното писмо, с което е представена в Административен съд Хасково административната преписка е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита оспорването за основателно, поради което предлага да бъде отменена разпоредбата на чл.26, т.2, в частта „движение/управление“ на „велосипеди“ от Наредба №2 за опазване на обществения ред на община Димитровград, приета с Решение №129/20.04.2004г. на Общински съвет – Димитровград.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С докладна записка №06-00-165/19.04.2004г., Председателят на Общински съвет – Димитровград и Председател на Временната комисия за актуализация на действащите наредби и правилници на Общински съвет – Димитровград, е предложил на Общински съвет – Димитровград да вземе следното решение: На основание чл.22, ал.1 от ЗМСМА, чл.5, ал.5 и чл.8 ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, Общински съвет – Димитровград: 1. Приема Наредба за обществения ред в Община Димитровград; 2. Отменя Наредба №2 за обществения ред, приета с Решение №21/05.03.97г., Протокол №5 на Общински съвет – Димитровград и променяна с Решение №350/09.07.97г. и Решение №643/16.12.98г.; 3. Възлага на кмета на общината прилагането и контрола по Наредбата.
Видно от доказателствата по делото, с Решение №129 от 29.04.2004г., на основание чл.22, ал.1 от ЗМСМА, чл.5, ал.5 и чл.88 ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, Общински съвет – Димитровград: 1. Приема Наредба за обществения ред в Община Димитровград; 2. Отменя Наредба №2 за обществения ред, приета с Решение №21/05.03.97г., Протокол №5 на Общински съвет – Димитровград и променяна с Решение №350/09.07.97г. и Решение №643/16.12.98г.; 3. Възлага на Кмета на Общината прилагането и контрола по Наредбата. Съгласно приложения по делото протокол №8/29.04.2004г. от проведеното заседание на ОбС- Димитровград, решението е прието при необходимия кворум и мнозинство, с 30 гласа „за“ (при общ брой на общинските съветници – 33), „против“ и „въздържали се“ не е имало.
По делото се представя в актуалната и действаща редакция Наредба №2 за опазване на обществения ред (Наредбата). Видно от §3 от ПЗР към Наредбата, същата се приема на основание чл.22, ал.2 от ЗМСМА и отменя Наредбата, в сила от 05.03.1997г. на Общински съвет – Димитровград. Отбелязано е, че Наредбата е приета с Решение №129/29.04.2004г. и отменя Наредба №2 за опазване на обществения ред, в сила от 5 март 1997г. Наредбата е променяна и допълвана с решения, подробно описани в заключителната ѝ част.
Разпоредбата на чл.26 от Наредбата не е променяна от момента на приемането ѝ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Предмет на оспорване е разпоредба в конкретни нейни части от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Димитровград. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В случая, видно от представените от жалбоподателя заверени копия от лична карта, свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация, последният е с постоянен адрес *** и като такъв е адресат на нормите от подзаконовия нормативен акт, разпоредба от който оспорва, респ. за него е налице правен интерес от оспорването. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само разпоредбата на чл.26, т.2, в частта „движение/управление“ на „велосипеди“ от Наредба №2 за опазване на обществения ред на община Димитровград, което е допустимо, съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Нормата на чл.21, ал.2 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда принципна компетентност на общинския съвет в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С оглед горното, както и предвид разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК, Наредбата, като цяло и от която се протестират разпоредби, следва да се приеме за издадена от компетентен орган – Общински съвет – Димитровград, съобразно чл.21, ал.2 от ЗМСМА.
Наред с горното, във връзка с приложението на административнопроизводствените правила, настоящия състав намира следното:
Съгласно чл.2а (Нов – ДВ, бр.55 от 2003г., отм., бр. 46 от 2007г., в сила от 01.01.2008г.) от ЗНА, действал по време на приемане на Наредбата и съответно на оспорения текст от Наредбата, лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.
Според настоящия съдебен състав, Наредбата, вкл. и оспорената разпоредба, е приета в нарушение на нормата на чл.2а от ЗНА. В случая е приет нов подзаконов нормативен акт, а не допълнение или изменение на съществуващ такъв. Откриването на производството по издаване на нов нормативен акт следва да се оповести публично чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин, като оповестяването включва и основните съображения за издаването на акта. Въпреки изрично дадените от съда с Разпореждане от 18.05.2020г. указания, че следва в срок до датата на насроченото по делото първо открито съдебно заседание да ангажира писмени доказателства за спазването на чл.2а от ЗНА в приложимите им редакции, към датата на приемане на наредбата и измененията на същата, ответникът в настоящото производство не представя доказателства, че при приемане на наредбата засегнатите от нормативния акт лица са уведомени по някой от предвидените в разпоредбата начини, като в резултат на това не е спазено и изискването да е дадена възможност за представяне на предложения и възражения в срок не по-кратък от един месец, поради което не е извършено и обсъждането на такива заедно с проекта. Предложението с проекта за решение е внесено в общинския съвет на 19.04.2004 г., а приемането е направено на 29.04.2004 г. Очевидно не е налице срок от най- малко един месец, през който засегнатите да могат да представят предложения и възражения. Констатираното нарушение на административно производствените правила е съществено, тъй като цитираната норма има императивен характер и неспазването ѝ съставлява тежък порок. В тази насока е и практиката на ВАС, изразена в Решение №7817 от 06.06.2013г. по адм. д. №9387/2012г., III о.
Нарушаването на императивната норма на чл.2а от ЗНА (отм.) представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения текст на Наредбата, поради което не следва да се обсъждат останалите наведени доводи относно приложението на материалния закон.
Предвид горното, настоящия съдебен състав намира, че разпоредбата в оспорените ѝ части следва да бъде отменена, а подадената жалба, като основателна следва да бъде уважена.
При този изход на спора в полза на П.Т.З. следва да се присъдят направените в производството разноски за внесена държавна такса от 10лв. и за обнародване на оспорването в ДВ в размер на 20.00 (двадесет) лева. Претендираният от жалбоподателя размер от 600.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.04.2020г., с оглед направеното възражение за прекомерност от ответника в настоящото производство следва да бъде определен в размер на
150 лева съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да определи посочения размер съдът съобрази, че делото не е с фактическа и правна сложност, както и това, че за пореден път по жалба на П.З. се отменя текст от процесната наредба, поради допуснато нарушение на процедурата при приемането ѝ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Т.З. ***, разпоредбата на чл.26, т.2, в частта „движение/управление“ на „велосипеди“ от Наредба №2 за опазване на обществения ред на община Димитровград, приета с Решение №129/20.04.2004г. на Общински съвет – Димитровград.
ОСЪЖДА Общински съвет – Димитровград да заплати на П.Т.З. ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 180.00 лева (сто и осемдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.