РЕШЕНИЕ

№634

                                                           16.12.2021г. г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на   седемнадесети ноември   две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                                   ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

 

при секретаря    Светла Иванова….......…...……….........................… в присъствието на

прокурора ............……................………………………... като разгледа докладваното от  съдия Димитрова административно дело №  61 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по Раздел ІІ от Глава десета на АПК.

 

Образувано е по подадена жалба от М.Т.Ц.,***,   „Техноматкомерс“,  ООД, гр. Х., П.Б.Д. *** и М.Х.Г. ***, против Решение № 241 от 18.12.2020г.  на Общински съвет, гр.Хасково, прието с Протокол № 13 от Заседание на ОбС  от 18.12.2020г., в частта му по т.  II, с която е определен размера на таксата за битови отпадъци за  2021г.

В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част се явява  незаконосъобразно, като издадено  в нарушение на закона и в същото време нищожно, като издадено в нарушение на императивни норми, както на ЗМСМА, така и на АПК.

 Излагат се доводи, че в  случая не е спазена процедурата  по чл.66, ал.1 и ал.2 от АПК – не била осъществена процедурата  по обявяването му и по общественото му обсъждане, което представлявало неотстранимо съществено нарушение на  процедурните правила за издаването му. Твърди се и че с т.нар.”актуализация” на докладната записка и на самата План-сметка за 2021г.  било осъществено съществено изменение на параметрите й и на показателите, което задължително налагало нов месечен срок  за обсъждането й, каквото не било обявявано. Самото публикуване на докладната в интернет страницата било сторено по начин затрудняващ намирането й.

 Сочи се също, че заседанието на общинския съвет, на което било прието процесното решение  било проведено дистанционно , като одобряването било включено в т.1 на дневния ред. Предложенията  за промени в докладната били в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Хасково, а гласуването било извършено в нарушение на чл. 27, ал.5 от ЗМСМА, който императивно изисквал поименно гласуване на решенията по чл.  21, ал.1,т.7 от  ЗМСМА.  В случая не била налице възможност за приложение на чл. 76, ал.1, т.3 от Правилника  на ОбС-Хасково – за поименно гласуване чрез системата за електронно гласуване. Поименното гласуване било необходимо задължително да се осъществи чрез  изчитане имената на общинските съветници по азбучен ред и обявяване на начина на гласуване.

Така посочените пороци на решението  правели същото нищожно, поради което се моли за обявяването му за такова.

 Отделно от това се твърди, че решението било прието в нарушение на чл. 146, т. 3 и т.4 от АПК, обуславящи го като незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено като такова.

 В тази връзка се сочи, че решението не съответствало на изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като липсвала  мотивационна част и каквито и да е било мотиви  за определяне таксата за битови отпадъци  по реда на чл. 67, ал.2 от ЗМДТ, а не по основния способ предвиден в чл. 67, ал.1 от ЗМДТ. Липсвали мотиви и  относно това какъв би бил икономическият ефект от възприетото решение. Част от данните се основавали на  предполагаемите разходи за дейността, но липсвал  анализ какви биха били приходите от таксата. Същевременно публикуваната на страницата  на Община Хасково докладна записка не давала яснота, за всички обстоятелства налагащи повишаване на таксата  битови отпадъци  за 2020г., което било в нарушение на чл. 66, ал.2 от  АПК  и не кореспондирало с  принципите на АПК за прозрачност,  публичност и съразмерност.  Сочи се също, че решението се основавало единствено на приетата план-сметка, която по съществото си била невярна, немотивирана, без да било ясно  защо се увеличават разходите за чистота на ОП ”Екопрогрес”, особено сумите за миене, метене и т.н.  Не бил направен анализ на разходите за сметосъбиране и сметоизвозване, особено предвид, че в докладната записка се сочело, че за събирането и транспортирането на битовите отпадъци има сключени договори с външни изпълнители  по реда на ЗОП. Не било мотивирано и очакваното увеличение  от 2500 тона отпадъци  спрямо очакваните за 2020г. при икономическото състояние на населението на общината при условията на пандемия. В план-сметката за ТБО общината генерирала приход, който създавал излишък спрямо действителните разходи в размер  на около 1.34 млн лева, което било в нарушение на чл.66, ал.1 от ЗМДТ. Не били обосновани и заложените разходи за инженеринг, проектиране, строителство, авторски надзор и строителен надзор на „Втора клетка за отпадъци в РЦТНО-Гарваново, както и необходимостта от осъществяването им през 2021г., предвид и заложената сума за 2020г.

Според жалбоподателите, самото решение страдало и от други пороци – не били изяснени нито действителните разходи  за дейностите по чл. 62, от ЗМДТ, нито бил направен анализ на евентуалните приходи.  На практика  определената общинска такса се превръщала  в „данък битови отпадъци”, определян на базата на данъчната оценка на имотите, с което се нарушавал принципа на  чл. 8 от ЗМДТ. Освен това определянето на общ промил  за таксата за всички населени места противоречало на изискването  таксата да се определя за всяко населено място поотделно в зависимост от действителните разходи за услугата . Това вероятно се дължало на обстоятелството, че  не било спазено изискването на чл. 63, ал.2 от ЗМДТ, което представлявало и нарушение  на чл.16 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги  на територията на Община Хасково. Неясни били и разбивките  и определените промили  за третиране на битови отпадъци, поддържане и експлоатация на депа за битови отпадъци, както и за отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО, които за едни райони бил  1.2%, а за други 1%, при положение, че тези разходи били еднакви за всички. Фрапантни и неясни били и противоречията  по т.5 на решението.

 В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя Ц.-лично и в качеството му на пълномощник на останалите оспорващи. Претендират се разноски. В писмена защита подробно се аргументират доводите на жалбоподателите за нищожност и незаконосъобразност на оспореното решение . 

Ответникът – Общински съвет –  Хасково, чрез представител по пълномощие,   оспорва жалбата и я счита за неоснователна, като излага съображения в писмени бележки. Претендира разноски.

Заинтересованата страна – Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Аргументи за законосъобразност на решението се излагат в писмени бележки. Претендират се  разноски.

 Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

 На 17.11.2021г. на електронната страница  на Общински съвет-Хасково е публикувана Докладна записка на кмета на община Хасково, с която съгласно разпоредбите съдържащи се в глава III, раздел I от ЗМДТ и на основание чл.66, ал.1 ЗМДТ е предложил на Общински съвет Хасково да вземе решение, с което да одобри план-сметка за  необходимите разходи за услугите по събиране и транспониране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения  и инсталации в депо;поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на Община Хасково за 2021г., съгласно приложение 1 към  ДЗ, както и да определи размера на таксата за битови отпадъци  за 2021г. за населението  в гр. Хасково, и селата в Община Хасково, както и за жилищата и нежилищните предприятия  в Община Хасково. 

На 08.12.2021г.  на електронната страница на Общински съвет – Хасково е публикувано и  постъпилото от  Кмета на Община Хасково предложение за изменение и допълнение на докладната записка  за определяне на план сметката за разходите за такса битови отпадъци през 2021г. и определяне размера на таксата за населените места на територията на Община Хасково през 2021г.

 Цитираната по-горе докладна записка на кмета на Община Хасково и предложението за изменение на същата са разгледани от Постоянната комисия по бюджет и финанси при ОбС-Хасково на 15.12.2020г. и от  Постоянната комисия по обществен ред и законност на 16.12.2020г. на Общински съвет Хасково.

На 18.12.2020 г. е проведено заседание на ОбС-Хасково при дневен ред, включващ и разглеждане на докладна записка на кмета на общината за приемане на план-сметка за разходите за дейностите по чл.66 от ЗМДТ и определяне размера на ТБО за 2021г. на територията на община  Хасково, за което е съставен протокол № 13 от същата дата.  На заседанието е прието  Решение №  241, с което  в т.I от решението е одобрена план-сметка за необходимите  разходи за услугите по събиране и транспониране на битови отпадъци;третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо;поддържане  чистотата на териториите за обществено ползване на територията на Община Хасково за 2021г., съгласно Приложение №1А. С т.II от решението, Общински съвет Хасково е определил размера на таксата за битови отпадъци за 2021г., както следва: в т.1 – за населението на гр. Хасково и за жилищата на предприятия; в т.2  за населението  и за жилищата на предприятия  в IV-та зона  и местностите „Кенана”, „Куба” и „Туристическа хижа”; в. 3 – за населението и жилищата на предприятия  в V-та зона; в. т.4  за населението на селата в Община Хасково , а в т.5 за всички нежилищни имоти  на предприятия.  Решението е прието с 26 гласа „за“, 10 – „против“ и 2 – „въздържал се“ от участвалите в гласуването общо 38 общински съветника(при общ брой на общинските съветници в Община Хасково 41 бр.).

 След приемането му същото е публикувано на интернет страницата на Общински съвет  Хасково  на 18.12.2020г.

   По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка и допълнително представените такива от страните в производството.

  За пълното и всестранно изясняване на делото от съда бе допусната съдебно-икономическа експертиза, приета без оспорване от страните.  

За изясняване на спорния по делото въпрос свързан с начина на проведеното гласуване от общинските съветници, при приемане на оспореното в настоящото производство решение, по делото бе назначена и съдебно-техническа експертиза, която също е приета без оспорване от страните по делото.

При така изложената фактическа обстановка, Съдът приема следното от правна страна:

 По допустимостта на жалбата:

Предмет на оспорване е Решение №  241/18.12.2020г. прието от Общински съвет  Хасково на основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА, в частта по т. II,  с което   Общински съвет  Хасково е определил размера на таксата за битови отпадъци за 2020г.    

Оспореното решение  е разгласено по реда на чл. 22, ал.2 от ЗМСМА , като видно от доказателствата по делото е публикувано на сайта на община  Хасково на 18.12.2020г.(л.31-32)  и от тази дата е започнал да тече едномесечният срок предвиден в чл. 179 от АПК за оспорването му пред съда. Нормата се отнася до всички актове на общинския съвет, включително и общите административни актове и е специална по отношение на общите правила за съобщаване на актовете по АПК, в това число и правилата за съобщаване по чл. 72 във връзка с чл. 66, ал.1 АПК. Жалбата, е депозирана в съда на  15.12.2020г. т.е. при спазване на законоустановения срок.

Решението в оспорената му част,  представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Същият има еднократно правно действие и с него се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица – собственици на имоти, попадащи в обхвата  на оспорената част от решението .

  Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 64 от ЗМДТ, таксата битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон – данъчно задължени лица - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

 Жалбоподателите М.Ц., М.Х.Г. и П.Б.Д. са  физически лица, а „Техноматкомерс“ООД, гр.Х. – юридическо лице, които видно от приложените по делото писмени доказателства  притежават  недвижими имоти находящи се на територията на Община Хасково. Като собственици на  такива   същите са  данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал.1 от ЗМДТ и по силата на препратката на чл. 64 от с.з. към този текст, дължат заплащане на такса битови отпадъци за имота си. Решението в оспорената му оказва влияние върху правната сфера на жалбоподателите, но за всеки от тях съществува правен интерес да го оспори, само в частта му касаеща зоната/населеното място, в която попада съответният имот. Това е така, тъй като в останалите части обжалваната част от акта не засяга лично, пряко и непосредствено правната сфера на оспорващите. Жалбоподателят М.Т.Ц.  е представил доказателства, че притежава недвижим имот находящ се в с. А., Община Х . Жалбоподателката М.Х.Г. и П.Б.Д. са представили доказателства, че притежават недвижими имоти  находящи се в гр. Х.  съответно на ул. „***.“ и на ул. „***.“, които имоти видно от  писмо рег. Индекс :11-36-9#3 от 16.09.2021г. на Кмета на Община Хасково(л.265) попадат в т.II.подт.1 от Решение № 241/18.12.2020г., а оспорващото дружество”Техноматкомерс”ООД е представило доказателства, че притежава недвижим имот - магазин  находящ се в гр. Х. на ул.***. Съобразно гореизложеното, за жалбоподателя М.Т.Ц. съществува правен интерес да оспори решение № 241/18. 12.2020г., в частта му по т. II, подт.4, жалбоподателите М.Х.Г. и П.Б.Д. имат правен интерес да оспорят решението само в часта му по т. II., под.1, а жалбоподателя „Техноматкомерс” ЕООД, само в частта му по т.  II., подт.5. Съответно жалбата на М.Т.Ц. насочена срещу Решение № 241/18.12.2020г. на Общински съвет, гр. Хасково, в частта му по т. II, под.1, 2, 3 и 5 е  недопустима, жалбата на М.Х.Г. и П.Б.Д. насочена срещу Решение № 241/18.12.2020г. на Общински съвет, гр. Хасково, в частта му по т. II, под. 2,3,4 и 5 е недопустима, а жалбата на „Техноматкомерс” ООД срещу Решение № 241/18.12.2020г. на Общински съвет, гр. Хасково е недопустима в частта му по т.II, подт. 1,2,3, и 4. В недопустимата им част жалбите следва да бъдат оставени без разглеждане поради липса на правен интерес и производството следва да бъде прекратено частично .

 След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл.184 от АПК, по основателността на жалбите в допустимата им част, съдът намира следното:

   Съгласно чл.168 ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

   Наличието на основанията визирани в чл. 146 от АПК, води до незаконосъобразност на административния акт. За преценка, дали порокът от който акта страда води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност  е съществено, в който случай акта следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.  Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред. 

Според настоящия съдебен състав твърденията на жалбоподателите, че актът на Общински съвет Хасково, в оспорената част е нищожен,  са неоснователни.

            Решение №241/18.12.2020г. на ОбС-Хасково е издадено от материално и териториално компетентен орган, чийто правомощия произтичат от нормата на  чл.21 ал.1 т.7 ЗМСМА, според която  Общинският съвет определя размера на местните такси и от чл.66 ал.1 ЗМДТ, според който таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи по т.1-4.  

      Не се установява да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е довело до липса на волеизявление. Съгласно относимата към  приемането на решение по чл. 21, ал.1, т.7 от ЗМСМА разпоредба на чл.27, ал.4 от ЗМСМА, за да се счита прието решението, същото следва да е взето с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници.

 Оспореното Решение № 214/8.12.2019г. на Общински съвет Хасково  е прието при проведено поименно гласуване, в съответствие с чл.27, ал.5 от ЗМСМА,  в което са участвали 38  от общо 41 съветника в ОбС – Хасково. Положителен вот за приемане на решението са дали 26 от участвалите в гласуването общински съветници, т.е. същото прието е с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.

От представения по делото Протокол № 13 от проведено на 18.12.2020г. заседание на Общински съвет Хасково, който е официален удостоверителен документ се установява, че гласуването е проведено поименно, като в протокола по списък и срещу името на всеки общински съветник е отразен неговият вот. Предвид провеждането на дистанционно заседание на общинският съвет – законовопредвидена възможност с нормата на чл.6а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и направеното в тази връзка оспорване от жалбоподателите, че не е било налице поименно гласуване, бе допусната съдебно техническа експертиза. От заключението по същата се установи механизма на  проведеното на 18.12.2020г. гласуване  в Общински свет Хасково.  Вещото лице посочи, че Общински съвет Хасково разполага със система за електронно гласуване –  ZOOM „Meeting Pro”, която позволява дистанционно заседание  чрез видеоконферентна връзка  на 100 потребители. Достъпът до тази система е чрез уникална персонална парола, дадена на общинските съветници, с която те се идентифицират чрез персоналните си устройства.Системата позволява поименно гласуване – чрез клавиши/мишка/ на устройствата, като опциите при гласуване са :”За”, „Против”, „Въздържал се” и „Не участва в гласуването”.  Видно от същото заключение процесното  заседание на общинския съвет е проведено  онлайн именно чрез тази система , като резултатите от гласуването по точките от дневния ред  са генерирани в електронната система в съответен файл, който съдържа екселска таблица, в която не са възможни никакви корекции. При приключване на гласуването операторът  превключва на Polling is closed(гласуването е затворено) и на мониторите се появява  екран с обобщените резултати  от вота. При извършеното от вещото лице проучване в Община Хасково на 28.10.2021г. за изготвяне на експертизата, операторът е създал доклад  от файла съдържащ резултатите от проведеното гласуване, в който вещото лице е установило, че се съдържат  име и фамилия на потребителя, електронен адрес, дата/час на гласуване, и вот. При сравняването на  данните  с тези в доклада приложен към протокола от заседанието, вещото лице е установило пълно съответствие на гласувалите съветници и на вота им.  В съдебно заседание вещото лице уточнява, че паролата не се праща по email, а се дава персонално.

 Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал.1, т.3 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Хасково, общодостъпен на електронната страница на общинският съвет : http://savet.haskovo.bg/group/2/8/pravilnik-na-obs, в редакцията му към датата на приемане на оспореното решение, явното гласуване се извършва чрез  поименно гласуване, което се осъществява чрез прочитане имената на общинските съветници по азбучен ред, които отговарят „за“, „против“, „въздържал се“ или със система за електронно гласуване. Нормата следователно урежда два алтернативни метода на поименно гласуване, един от които е именно използвания в случая от ответника начин.

Следователно, решението е прието при спазване на нормативно регламентираните изисквания за кворум, мнозинство и поименно гласуване.

 Ето защо,  при приемане на оспореното решение от страна на Общински съвет Хасково, не е допуснато соченото от жалбоподателите нарушение на разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗМСМА, тъй като с оглед характеристиките на използваната в Общински съвет Хасково система за електронно гласуване,  осъществяването на гласуване чрез същата  се явява поименно.

 Волеизявлението на Общинският съвет е обективирано в писмена форма,  съответно спазена е изискуемата от закона форма на акта.  Обжалваният акт е  издаден на основание чл.21 ал.1 т.7 ЗМСМА вр.чл.66 ал.1 ЗМДТ,  поради което същият не е лишен от основание, напротив същото е изрично уредено в закона.  С оглед издаването на акта въз основа на закона, то не е налице и несъответствие с целта на същия.   

По отношение законосъобразността на  решението в оспорената му част, съдът намира следното:

Съгласно чл.66, ал.1 от АПК, откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, като в ал.2 е предвидено, че уведомяването по ал.1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството.

Съгласно чл.69, ал.1 от АПК, административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл.66, ал.1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта: 1. писмени предложения и възражения; 2. участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; 3. участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен; 4. обществено обсъждане. Съгласно ал.2 на същия текст, административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл.66.

Видно е от представените по делото доказателства, че  докладната записка на кмета на Община Хасково, с която е предложено вземане на решение за определяне размера на такса битови отпадъци за Община Хасково за 2021г. е публикувана на 17.11.2020г. на  електронната страницата на Община Хасково.  От текста на същата е видно, че са спазени изискванията на чл.66, ал.2 от АПК, като са включени основните съображения за издаването на акта. Дори да се приеме, че по този начин е осъществено  надлежно уведомяване на обществеността за откриване на производството по издаване на общия административен акт, въпреки че на практика отделно обявяване не е осъществено, то в случая се установява  неспазване изискването на чл.69, ал.1 от АПК, вр. с чл. 66, ал.2, предл.2-ро от АПК по отношение публичното оповестяване формите на участие на заинтересованите лица в производството и възможността им в определен от органа срок, не по кратък от 1 месец да осъществят правото си на участие. От текста на докладната записка не се установява спазване изискването на чл. 69, ал.2 от АПК.  В писмо вх. № 648/27.01.2021г. при АдмС-Хасково(рег. индекс 11-36-9#1 от 26.01.2021г.при Община Хасково) на Председателя на ОбС-Хасково  е посочено, че по делото е представена пълната административна преписка по издаване на обжалвания акт, но изпълнението на  изискването на цитираната норма  не се установява и от другите представени по преписката документи. Обстоятелството, че  ответната страна  не е изпълнила задълженията си да посочи възможните форми на участие  на заинтересованите лица  и да им укаже възможността да осъществят правото си на участие в срока по чл.69, ал.2 от АПК не е спорно между страните, видно от изложеното в писмената защита на ответника. Според последния, допуснатото нарушение не съществено, тъй като единствената възможна форма за участие в производството би могла да бъде посочената в чл. 66,ал.3, т.2 от ЗМДТ форма, а именно  обществено обсъждане , но предвид извънредната пандемична обстановка, в периода на приемане на решението обществени обсъждания не е можело да се провеждат. Тези доводи настоящият съдебен състав не споделя.  В чл. 69, ал.1, т.1-т.4  от АПК са посочени възможните форми на участие в производството по издаване на общ административен акт и това,  освен обществено обсъждане, могат да бъдат също и писмени предложения и възражения, участие в консултативни органи, подпомагащи органа издаващ акта, и участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен. Действително в чл. 66, ал.3, т.2 от ЗМДТ е посочено, че  преди приемане на решението за одобряване на план-сметката, проектът на решение, ведно с проектите на доклад на вносителя и на план-сметката следва да се публикуват за обществено обсъждане на интернет страницата на общината, в срока по чл. 69, ал.2 от АПК. Видно е от съдържанието на нормата, че същата има предвид обществено обсъждане само на  проекта на решението за одобряване на план-сметката, което не е предмет на оспорване в настоящото производство, тъй като не представлява общ административен акт, но не и на решението за определяне размера на таксата за битови отпадъци. Възможните форми на участие на заинтересованите лица по отношение на  последния акт, могат да бъдат всички измежду посочените в чл.69, ал.1 от АПК. Дори да се приеме, че и при приемане на решение по чл.67, ал.1 от ЗМДТ е необходимо да бъде извършено обществено обсъждане, то  обратно на изложеното от ответника не съществува законово предвидена забрана обществено обсъждане да бъде осъществено по време на извънредна пандемична обстановка. Такава не е предвидена нито в ЗМДТ, нито в ЗМСМА, нито в Закона за извънредното положение и обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Не е съществувала никаква процесуална пречка, за избягване струпването на голям брой хора на едно място, общественото обсъждане да бъде осъществено чрез онлайн дискусия, която да се осъществи на определена от ответника  интернет платформа.

Като не е изпълнил изискванията на коментираната разпоредба на чл. 69, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 66, ал.2, предл.2-ро от АПК административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като е нарушено правото на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общия административен акт и същият е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, в т.ч. без да е дадена възможност за предложения и възражения на заинтересованите лица, респективно без да са обсъдени такива, които евентуално биха постъпили. Лишаването на адресатите на акта от това право обосновава незаконосъобразност на постановеното волеизявление и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Основателно в тази връзка се  твърди от жалбоподателите, че по същество с предложението от 08.12.2020г. за изменение и допълнение на първоначалната докладна записка от 17.11.2020г. е осъществено изменение на част от параметрите й, т.е. налице е ново предложение за издаване на обща административен акт, което е налагало ново обявяване по реда на чл. 66 и чл. 69 от АПК и нов срок в който да бъде дадена възможност на заинтересованите лица да вземат участие в производството по издаване на акта.

В този смисъл е и неизменната и трайна практика, на касационната инстанция изразена в  Решение № 3592/31.03.2015 г. по адм.д.№ 6365/2014 г. VII отд., Решение № 4064/09.04.2015 г. по адм.д.№ 10786/2014 г., VII отд., Решение № 1961/24.02.2015 г. по адм.д.№ 8123/2014 г., VII отд., Решение 675/16.01.2019 г. по адм. д. № 6822/2018 г., VІІІ отд, Решение № 12799 от 25.11.2016 г. по адм. д. № 6676/2016 г., VII о., Решение № 12799 от 25.11.2016 г. по адм. д. № 6676/2016 г., VII о., Решение № 3401/19.03.2018 г. по адм. д. № 4542/2017 г., ІІІ отд., Решение № 14740 от 29.11.2018 г. по адм. д. № 9122/2018 г., I о., Решение № 6260/28.05.2020г., по адм. дело № 9771/2018г. IIIо.  и мн. др.).

По отношение на оплакването за липса на мотиви при определяне на такса ТБО и противоречието на акта с материалния закон, настоящият съдебен състав намира следното:

Видно от съдържанието на решението в оспорената му част е, че е прието размерът на такса битови отпадъци да бъде определен в промили върху данъчната оценка на съответния имот

Така определения метод не е в противоречие с действащите разпоредби на чл.67, ал.1,  ал.2, ал.4 и ал.5  от ЗМДТ, в приложимата им редакция към процесния период. Съгласно същите размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице следва да се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62. Водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци е количеството битови отпадъци, като Общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й.

В случая в докладната записка на кмета на Община Хасково е обоснована обективна невъзможност, като основа за определяне размера на таксата за битови отпадъци за 2021г. за  населените места в Община  Хасково да бъде взето предвид количеството битови отпадъци. В тази връзка следва да се посочи, че към датата на приемане на решението в оспорените му части, съгласно   § 13а от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ  е било предвидено задължение до 31 март 2017 г. Министерският съвет съвместно с Националното сдружение на общините в Република България да  разработят методика за изготвяне на  план - сметката с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които да  служат за определяне размера на таксата за битови отпадъци  и да внася в Народното събрание проект за изменение на чл. 66 и 67. Такава методика  все още не  е била  приета от Министерски съвет, а респ. такава не е съществувала и към датата на приемане на обжалваното решение. Същевременно приложимата наредба  за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Хасково също не съдържа механизъм/метод за определяне на таксата за битови отпадъци за жилищните имоти на база количеството битови отпадъци за населението. Единствено в чл.  15,“а“ от същата наредба е предвидено, че  когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, лицата по чл.15, ал.1(собственик на имот, ползвател при учредено вещно право на ползване и концесионер) следва да подадат декларация по образец в Община Хасково, в срок от 01.11 до 31.12 на предходната година, а за придобитите през текущата година имоти – в двумесечен срок , считано от датата на придобиване на имота, в която следва да се посочат вида и броя на съдовете за изхвърляне на отпадъците, които ще се ползват през годината. В случай, че лицето не е подало декларация в срок, декларирало е по-малко  от необходимия му брой съдове или не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта съдове, то следва да заплаща годишна такса, определена по реда на чл. 67 от ЗМДТ. Предвид това законосъобразно след като административният орган не е могъл да определи ТБО върху основа количество битови отпадъци  е възприел да бъде използвана данъчната оценка на недвижимите имоти – законоустановена възможност  към датата на приемане на решението. Това е така, предвид действащата към датата на приемане на обжалваното решение редакция на разпоредбата на §13, ал.1 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси,  който  е предвиждал,  че законът (т.е. ЗИД на ЗМДТ) влиза в сила от 1 януари 2014г., с изключение на §6(който гласи, че „в чл.67, ал.2 накрая се поставя запетая и се добавя „която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.“) който влиза в сила от 31 декември 2021г.  С тази законодателна промяна следователно, е прието отложено влизане в сила на §6 от ЗИД на ЗМДТ, а това отложено и към настоящия момент влизане в сила на цитираната разпоредба(доколкото настоящата редакция на §13, ал.1 от ЗР на ЗИД на ЗМДТ  отлага  влизането в сила на пар.6 към  31 декември на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021г.), означава, че за Общински съвет – Хасково при приемане на решението в оспорените му части е била налице съществуващата законовата възможност,   когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на таксата да се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Така, след като законодателят е дал тази възможност, съдът счита, че не е налице сочената от жалбоподателя законова пречка таксата битови отпадъци да се определи върху данъчната оценка на недвижимите имоти.

С оглед заложената в чл.67, ал.5 и ал.4 от ЗМДТ регламентация, към датата на приемане на обжалваното решение, въпросът за определяне на коментираната основа от ТБО е в оперативната самостоятелност на компетентния орган и в случая Общинският съвет в съответствие с предоставената му възможност е определил таксата да се изчислява върху данъчната оценка на имота.

Въпреки изложеното до тук, разглежданият в настоящото производство акт в оспорените му част не е мотивиран в достатъчна степен в своята разходна част.

Разпоредбата на чл. 66, ал.1 от ЗМДТ, в приложимата  й редакция, предвижда таксата за битови отпадъци да се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общински съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците – за услугата по чл. 62, т. 1; 2. третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 62, т. 2; 3. поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване – за услугата по чл. 62, т. 3.

В случая при изготвяне на разходната част на предложения проект на решение, както и в изготвената план – сметка са посочени крайни суми, като както за съда, така и за ползвателите на услугата не става ясно как са формирани същите, поради това, че към докладната записка липсват приложени подробни анализи и изчисления/разчети на предвижданите прогнозни разходи за дейностите по чл.62 от ЗМДТ, основаващи се на количествата работа, вид и брой съдове за ТБО по населени места, единични цени на отделните видове работа от сключените, например договори за изпълнение на обществени поръчки за посочените по-горе дейности, прогнозни количества отпадъци по населени места, все елементи от съществено значение за обосноваване на крайно посочената сума в разходната част на план-сметката. От съществено значение за формиране разходната част на план-сметката е и заповедта, с която на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, кмета на общината е определил вида на услугите, които ще се извършват на територията на община Хасково през 2021г., честотата на обслужване на съдовете, местата за обезвреждане на битовите отпадъци и границите на организираното събиране и транспортиране на битови отпадъци на територията на общината. В случая липсва каквото и да е позоваване на заповедта, както в докладната записка, така и в оспореното решение, нито размерите на таксата са обвързани по някакъв начин или обсъдени, респ. обосновани съобразно възприетото от Кмета на Община Хасково в цитираната заповед. 

За посочената неяснота, която препятства възможността за преценка правилно ли е определена, съответно завишена ТБО за 2021г., сочат и следните обстоятелства:

  Определеният  промил на таксата за  населените места  в Община Хасково, е без да са ясни действителните разходи за услугата за всяко едно от тях. Т.е. невъзможно е да се установи, изпълнението на чл.4, ал.1 от Местната наредба за определянето и администратирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Хасково, според която размера на събираните от общината такси(вкл. такса битови отпадъци) следва да се опреди при спазване принципите на възстановяване пълните разходи на общината по предоставяне на услугата и постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на услугата. В този смисъл решението е прието при неспазване изискването и на чл. 16 от цитираната местна наредба. Неяснотата е налице и по отношение предвидената в т. III.5 от план – сметката, в която като разход за почистване и противоепидемични мерки  на териториите за обществено ползване  в Община Хасково(т.е. вкл. и на селата в Община Хасково)  е заложена сумата от 260 000 лв., в мотивите от докладната записка на Кмета на Общината е визирано че са необходими средства за почистване на териториите за обществено ползване в селата от община Хасково, а същевременно от прочита на т. 4 от оспореното решение, касаеща имотите на населението в селата на Община Хасково се установява, че за селата не е предвидено предоставянето на третата компонента/услуга от ТБО - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, т.е. предвиждат се разходи за услуга, която няма да бъде предоставяна.Същевременно все така неясно за съда е и как, и на каква база са изчислени предвидените в същата точка разходи за противоепидемични мерки - в докладната записка на кмета на общината липсва обосновка на техния размер, а и същият не е конкретизиран.

В план-сметката, в раздел II.2 е предвидена сума от 1 974 260 лева за „Инженеринг, проектиране, строителство, авторски надзор и строителен надзор на“Втора клетка за отпадъци в Регионален център за третиране на неопасни отпадъци в землището на с. Гарваново, община Хасково“. Видно от  план - сметката за 2020г. в същата не са предвидени  разходи на общината за такова перо. Нито в оспореното решение, нито в подготвителните документи по издаването му се съдържат съображения защо  предвидената в план-сметката сума за този разход е именно в посочения размер. Опит за мотивиране на този разход е сторен едва в хода на съдебното производство, когато ответникът по искане на жалбоподателите, е представил по делото договор от 06.07.2020г. сключен между Община Хасково, в качеството на възложител  и „Еко Традекс груп“ АД, гр. Х., в качеството на изпълнител, с предмет „Инженеринг, проектиране, строителство, авторски надзор и строителен надзор на“Втора клетка за отпадъци в Регионален център за третиране на неопасни отпадъци в землището на с. Гарваново, община Хасково“, на стойност  2 618 000 лева без ДДС,  заявка за поемане на задължение  № 1226/30.06.2020г. , картона на същия договор  и справката за фактури и плащания по тях представена от Община Хасково, от които документи е видно, какъв е размера на заплатената по същия през 2021г. сума и че тя е почти цялата предвидена в договора. Мотивирането на административен акт, било то и общ такъв е недопустимо да бъде осъществявано в процеса на съдебното му обжалване. Това е така, тъй като изискването за мотивировка не е самоцелно. Спазването на изискването за мотивировка на акта е гаранция за законосъобразност на същия, тъй като неизлагането на съображения  защо административния орган е издал съответния акт от една страна  не дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях са въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да  осъществят  адекватно защитата си срещу него, а от друга страна препятства възможността съда да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на решението. Фактическите основания за издаване на акта следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право.Това важи с особена сила за случаи като настоящия, при които се издават общи административни актове регулиращи тежестта на населението за заплащане на местни такси и  създаващи задължения за всички лица притежаващи или ползващи имоти на територията на общината да заплащат такива .  В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд.

По раздел II от План-сметката липсва мотивация за разходите по т.1 –„Експлоатация на Регионален център за третиране на неопасни отпадъци  в землището на с.Гарваново“  в размер на 1 342 000 лева, докато за 2020г. е било предвидено същите да са били в размер на 900 000 лева. В докладната записка на кмета на Община Хасково,  е посочено, че  актуализираната стойност е поради обстоятелството, че е сключен нов договор по ЗОП с изпълнител, който да осъществява управлението на РЦТНО. Нито в докладната записка, нито в развилите се дебати по приемане на оспореното решение в общинския съвет, нито от другите доказателства по делото се установява на каква стойност възлиза новият сключен договор и каква част от същата следва да бъде изплатена през 2021г., респ. не е ясно на  какво се дължи увеличението по това перо от 442 000 лева.  В  т.3 от  представената отново едва в хода на съдебното производство справка наименувана Екология 2021г.,  е посочен предмет на договор  „Експлоатация  на Регионален център за третиране на неопасни отпадъци  в землището на с.Гарваново“ и сума в размер на 1 300 000 лева без ДДС и 1 560 000 лева с ДДС.  Обосновка на тази сума, която се различава от посочената в план сметката обаче не е осъществено и в този документ, а същевременно самият цитиран в ДЗ на кмета на общината нов договор по ЗОП също не е  представен по делото.

Същото важи и за раздел III, т.1 на план – сметката, касаеща разходите за дейност  623“Чистота“ в ОП „Екопрогрес“  и които е  предвидено за 2021г. да бъдат в размер на 1 700 000 лева, по отношение на които е налице увеличение от тези предвидени за 2020г. в размер на 1 235 160 лева. В първоначалната докладна записка на кмета на общината е посочено, че  основната част на разходите касаят възнаграждения и осигурителни вноски, а друга част от средствата ще се използват за обновяване на остаряла техника. Не е конкретизиран разхода за заплати и осигуровки, не е  индивидуализирано колко лица осъществяват дейност към това общинско предприятие, за да може да се извърши преценка дали предвидения размер на разходи в тази му част е адекватен, макар че и тази част от процесният разход също не е  конкретизирана, нито е посочено каква част от средствата ще се използват за закупуване на техника, респ. каква е тя, какво е наложило подмяната й и налице ли са сключени договори за закупуването й, за да може отново да се прецени дали предвидените сума са съответни. В предложението за допълнение и изменение на докладната записка пък е посочено, че увеличението на средствата  се предвижда за реализация на дейности по модернизация  и механизация  на техническата база в предприятието. Тези съображения са отново общи и неконкретизирани, предвижданите дейности и наличната база в общинското предприятие не са описани ясно, поради което съображенията на органа отново не са достатъчно  конкретни, а оттук този разход се явява  необоснован.

Посочено е в ДЗ от 17.11.2020г., че изпълнението на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване  от града и селата  в общината, както и метене и миене в града се изпълнява по сключени договори с изпълнители, които са определени по реда на ЗОП и заложените средства за 2021г. остават  същите,  както в предходните години. При съпоставка на план-сметката от 2020г. и тази от 2021г.(която явно е и      приетата от общинския съвет) е видно, че така посоченото обективно не отговаря на действителността, тъй като предвидените за 2021г. приходи от сметосъбиране и сметоизвозване  в град Хасково  са увеличени, а  обратно - предвидените за необходими суми от метене и миене по т.III, .2 и 3 за 2021г. са намалени .

Неясно за съда е и как е определен размера на таксата по т.II подт. 5 от оспореното решение, касаеща всички нежилищни имоти на предприятия. Следва да се има предвид, че в докладната записка не са излагани съображения досежно и конкретно  размера на таксата за този вид имоти. Излаганите доводи са общи, т.е. касаят и жилищата на населението и на предприятия, и нежилищните имоти на предприятия,  поради което съдът е в невъзможност да извърши  преценка законосъобразността на взетото решение касателно определения размер на таксата по т.II, под.5 от решението. Как и въз основа на кои обективни факти органът е достигнал до извода таксата да бъде определена и общо и по вид услуги в посочения в същата подточка размер не може да бъде установено и определено  и от доказателствата по делото.

Именно непрецизната обосновка, а посочването само на крайни суми препятства възможността за преценка правилно ли са разчетени разходите, съответно правилно ли в следствие на завишените разходи се е стигнало и до обосновано приемане, съответно увеличаване на ТБО за 2021г. Ясното и точно определяне на елементите от разходната част на план-сметката са елемент на общото задължение на всеки държавен орган да упражнява правата си, без да вреди на правата и законните интереси на правните субекти - чл. 4, ал. 3 АПК. Неиндивидуализираното посочване на факти, които не могат конкретно да бъдат обвързани с диспозитива на акта, трайно се приема в съдебната практика и теория за липса на мотиви.

Недостатъчната яснота на изложените от органа фактически съображения не би могла да бъде преодоляна и от изготвената по делото съдебно - икономическа експертиза. Действително, в заключението си вещото лице сочи, че заложените  прогнозни приходи от ТБО за 2021г. в размер на 9 600 000 лева не могат да покрият заложения размер на пълните разходи от 12 814 702.00 лева, като разликата в план – сметката е компенсиран с натрупани отчисления по чл. 64 от ЗУО -1 974 260.00 лева и остатък от преходни периоди – 1 340 442.00 лева приход. Видно е от същото заключение обаче, че анализа на план-сметката за 2021г. е осъществен на обобщено ниво  и експерта общо е констатирал дали са спазени законовите принципи без да извършва детайлен анализ  на съдържанието на  всяко перо от разходите и най-вече на начина, по който са достигнати заложените в план сметката стойности.   Същото обстоятелство е видно и от изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание.

С оглед гореизложеното и предвид констатираните от съда съществени нарушения на административно-производствените правила, при приемане на оспореното решение, неспазването на изискването за надлежна мотивировка на акта и противоречието с материално-правни норми, то е налице основание за отмяна на същото   

 Разноски на страните в административното производство не се дължат при частично уважаване на жалбата,  поради което при този изход на спора на страните не следва да бъдат присъждани такива.

Искането за присъждане разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата на пълномощника на М.Х.Г. е неоснователно. В хода на съдебното производство не е представен договор за правна защита и съдействие, а в  приложеното по делото пълномощно не е посочено, че защитата се основава на посочената норма. 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение №  241 от 18.12.2020г.  на Общински съвет, гр.Хасково, прието с Протокол № 13 от Заседание на ОбС  от 18.12.2020г., в частта му по: т.  II, подт.1, в частта й, с която е определен  размера на таксата за битови отпадъци  за 2021г. за населението на гр.Хасково, т.II, подт.4, с която е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2021г. за населението в селата  в Община Хасково  и т.II подт.5, с която е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2021г. за всички нежилищни имоти на предприятия. 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Т.Ц., П.Б.Д., М.Х.Г. и „Техноматкомерс“ООД, гр.Х. в останалата й недопустима част и прекратява производството по делото в тази му част.

В прекратителната му част, решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховният административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. В останалата му част Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                                                  2.