Р Е Ш Е Н И Е

№ 499

19.07.2022 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №362 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „ТЕЦ Марица 3“ АД, със седалище и адрес на управление ***, промишлена зона, представлявано от изпълнителния директор И. П., против Предписание №73/19.04.2022 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково.

В жалбата се твърди, че предписанието било издадено в противоречие с материалния закон и при несъответствие с неговата цел. Сочи се, че спирането на производствената дейност на горивната инсталация щяло да е явно несъразмерно спрямо фактическото положение, в което се намирала в момента Централата, а именно същата не била активирана за производство на електроенергия, което означавало и че самата горивна инсталация не била активна. Прибързаното спиране щяло да се отрази негативно на финансово-икономическите показатели на дружеството, и на социалната обстановка в региона, с оглед евентуалното прекратяване на трудовите правоотношения на голяма част от работниците и служителите. Не били налице предпоставките на ЗООС за спиране, а именно не била възникнала непосредствена опасност от замърсяване или увреждане на околната среда, или за увреждане на здравето или имуществото на хората. Също така, не се налагало спешно предотвратяване или преустановяване на административно нарушение, свързано с опазване на околната среда, както и предотвратяване или отстраняване на вредни последици от такова нарушение. Към момента на подаване на жалбата „ТЕЦ Марица 3“ се намирал в капитален ремонт и всяко негово спиране от страна на РИОСВ – Хасково щяло да доведе до непредотвратими технически и финансови щети за дружеството.

В допълнително постъпила по делото писмена молба от жалбоподателя се развиват съображения за незаконосъобразност на обжалваното предписание, поради това, че същото било лишено от реално основание и било издадено в нарушение изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на административния акт, което възпрепятствало осъществяването на адекватна защита срещу него.

Ответникът, Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че към момента жалбата се явявала безпредметна, тъй като вече бил издал Заповед №1/21.04.2022 г. за налагане на ПАМ, приложена с фактическо пломбиране на съоръженията/агрегатите на място на площадка на „ТЕЦ Марица 3“ АД, ***, и вече нямало необходимост от посочване точното наименование на съоръженията/агрегатите, на които ще бъдат поставени пломби. Заявява, че към крайната дата на изпълнение на обжалваното Предписание същото не било изпълнено, но след този момент, предвид извършеното пломбиране на място на Горивната инсталация, Предписанието оставало неизпълняемо. Претендира подадената жалба да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспореното Предписание №73/19.04.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ – Хасково, във връзка със спиране, чрез принудително извеждане от експлоатация и пломбиране на местата за подаване на гориво (въглища и биомаса) към котел ОР 380в за производство на електроенергия с номинална топлинна мощност 370 MWth на „ТЕЦ Марица 3“ АД, и на основание чл.14, ал.4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е предписано: „да се посочат местата за пломбиране и точното наименование на съоръженията/агрегатите, на които ще бъдат поставени пломбите“, като е даден срок на изпълнение на предписанието до 11.00 часа на 20.04.2022 г.

Не е спорно по делото, че предписанието е било връчено на адресата си по електронен път, на датата на издаването му (л.22).

Жалбата срещу предписанието е подадена на 20.04.2022 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорваният административен акт е валиден, като обективиран в писмена форма, подписан от издателя си и постановен от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. В чл.14, ал.4 от ЗООС изрично е разписана компетентността на Директорите на РИОСВ да съставят предупредителни и констативни протоколи, да издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.

Настоящият съдебен състав не споделя възражението на оспорващия за неспазване изискванията относно формата на обжалвания административен акт, доколкото от съдържанието на предписанието могат да се извлекат задължителните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. Макар и лаконично изложени, в предписанието се съдържат фактическите основания, обосноваващи издаването му, от които на неговия адресат става ясно причината за отправеното му административно разпореждане. Изложените в акта фактически основания, а именно предстоящо налагане на дружеството на принудителна административна мярка, изразяваща се в принудително извеждане от експлоатация и пломбиране на местата за подаване на гориво към котел за производство на електроенергия, както и необходимостта от установяване местата за бъдещо пломбиране и точното наименование на съоръженията, на които да бъдат поставени пломбите, еднозначно сочи на осъществявана от съответното РИОСВ контролна дейност. Предвид разпоредбата на чл.154, ал.4, т.1 и т.2 от ЗООС, текущият контрол включва и достъп до данните от собствения мониторинг на обекта, осъществяван от оператора, и до информацията, свързана с производствената дейност на обекта. Правомощията на директорите на РИОСВ да прилагат принудителни административни мерки, включително да спират с мотивирана заповед производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, включително чрез пломбиране или запечатване, пък са уредени в разпоредбите на чл.159, ал.2 от ЗООС.

Предвид изложеното съдът приема, че предписанието се явява обосновано както от фактическа, така и от правна страна, тъй като непосочването в него изрично на правно основание, различно от чл.14, ал.4 от ЗООС, не води на извода за липса на реална необходимост и реално основание за издаването му, и не представлява толкова съществено нарушение, което да обоснове формална незаконосъобразност на акта.

Адресатът на предписанието не е поставен в невъзможност да разбере за какво се отнася предписаното действие, а от друга страна съдът не възпрепятстван да осъществи контрол за законосъобразност на акта. Още повече, че волеизявлението на органа е достатъчно конкретно – фактическото действие, което е задължен да извърши адресата на акта е ясно и недвусмислено, както и е посочен срока за неговото изпълнение. Не е налице нарушение на изискванията за форма и съдържание на акта, които да са толкова съществени, че да доведат до отмяната му само на това основание.

Не се установява да са били допуснати и други съществени процесуални нарушения в хода на административното производство по издаването на акта.

Правото на Директора на РИОСВ да издава предписание е самостоятелно, предоставено по силата на чл.14, ал.4 от ЗООС, и в случая предписанието е издадено в съответствие с материалния закон. Предписаното с процесния акт действие, а именно да се посочат местата за пломбиране и точното наименование на съоръженията/агрегатите, на които ще бъдат поставени пломбите, е във връзка с предстоящо издаване на мотивирана заповед за спиране, чрез пломбиране на местата за подаване на гориво за производство на електроенергия, за издаването на която е било необходимо предварителното установяване на конкретните места за пломбиране и тяхното наименование.

От наличните по делото доказателства се установява, че предписанието е било издадено във връзка със започнало производство по издаване на принудителна административна мярка, наложена впоследствие със Заповед №1/21.04.2022 г. на Директора на РИОСВ – Хасково, респ. с него се цели обезпечаване прилагането на ПАМ по чл.159, ал.2 от ЗООС. Следователно оспореният акт е издаден по повод упражняване на законови правомощия на Директора на РИОСВ – Хасково и в този смисъл, с оглед правото му по чл.14, ал.4 от ЗООС, не противоречи на материалния закон.

Предвид характера на оспорения акт, изложените в жалбата доводи за липса на непосредствена опасност от замърсяване на околната среда, за липса на отчетени превишения на НДЕ, заложени в Комплексното разрешително, за негативно отразяване на спирането върху финансово-икономическите показатели на дружеството и т.н., са ирелевантни към законосъобразността на предписанието. Това е така, защото изпълнението на предписаното с оспорения акт действие само по себе си не би довело до нито една от посочените от дружеството хипотези. Реализирането на предписаното няма пряк ефект върху дейността, която се извършва от централата на „ТЕЦ Марица 3“ АД, и всички наведени от жалбоподателя възражения реално касаят издадената впоследствие заповед за налагане на принудителна административна мярка, но не и процесното предписание.

Обжалваното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в случая е неоснователно, тъй като по делото няма доказателства за осъществена от юрисконсулт процесуална защита и съдействие на страната, включително чрез депозиране на писмено становище, доколкото представеното такова изхожда от Директора на РИОСВ – Хасково.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЕЦ Марица 3“ АД, ***, против Предписание №73/19.04.2022 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: